П Р О Т О К О Л

София, 19.02.2020 година

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
при участието на секретаря Николина Аврамова
и с участието на прокурора Симона Попова
сложи на разглеждане дело № 14676 по описа за 2019 година Document Link Icon,
докладвано от съдията ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА


На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК в 10:58 часа:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Х. Николов, редовно призован, явява се лично.
ОТВЕТНИТЕ СТРАНИ:
Комисията за защита от дискриминация, редовно призована, представлява се от ЮРК. КРЪСТЕВА, надлежно упълномощена.
И. Гешев, редовно призован, не се явява, представлява се от АДВ. КОНСТАНТИНОВА, надлежно упълномощена.
ЗА ВЪРХОВНАТА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР СИМОНА ПОПОВА.

Х. НИКОЛОВ: Считам, че ход на делото не следва да бъде даден с оглед форсмажорно обстоятелство, а именно заболяване на адвоката ми. Поради това той не може да присъства в днешното съдебно заседание, а сам не мога да се представлявам.
ЮРК. КРЪСТЕВА: Така направеното искане е неоснователно. Да се даде ход на делото.
АДВ. КОНСТАНТИНОВА: По искането за отлагане на делото, намирам същото за неоснователно. Не са налице предпоставки за отлагането, тъй като не се представят доказателства за заболяване на адвоката.
Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице основанията за отлагане на делото.
Да се даде ход на същото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД след съвещание счита, че не са налице основанията по чл. 139, ал. 1 АПК предвид факта, че от една страна, липсват доказателства за заболяването на упълномощения от Х. Николов адвокат и от друга - поради личното явяване на страната, с оглед на което намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на Х. Николов срещу решение № 1195 от 11.10.2019 г., постановено по адм. дело № 976/2019 г. по описа на Административен съд - София-област, към която няма приложени нови писмени доказателства. Постъпил е отговор от И. Гешев чрез процесуалния му представител.

Х. НИКОЛОВ: Поддържам касационната жалба. Няма да представям писмени доказателства.
ЮРК. КРЪСТЕВА: Оспорвам касационната жалба. Няма да соча други доказателства.
АДВ. КОНСТАНТИНОВА: Оспорвам касационната жалба, поддържам депозирания отговор. Няма да соча други доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Х. НИКОЛОВ: Моля да уважите касационната жалба.
Поддържам изложеното в първоначалната жалба до Комисията за защита от дискриминация (Комисия/та), която не е взела под внимание оплакванията ми и е оставила същата без уважение. Поддържам тезата си, че съм се почувствал обиден, тъй като всичко е поставено под един общ знаменател.
Считам, че процесният съдебен акт и оспореното решение на Комисията са неправилни и като такива моля да бъдат отменени.
Моля също така да ми бъде дадена възможност да представя писмена защита.
ЮРК. КРЪСТЕВА: Моля да постановите съдебен акт, с който отхвърлите касационната жалба и оставите в сила процесното решение на Административен съд - София-област (АССО), като правилно и законосъобразно.
Подробни съображения съм изложила в писмени бележки, които представям.
АДВ. КОНСТАНТИНОВА: От името на доверителя ми моля да отхвърлите касационната жалба като неоснователна и постановите съдебен акт, с който да оставите в сила решението на АССО като валидно, допустимо, правилно и обосновано.
Поддържам изцяло изложените от мен аргументи в отговора на касационната жалба, където подробно разглеждам всички сочени от касатора касационни основания. Считам, че не са налице същите, поради което и решението на АССО следва да бъде потвърдено.
По отношение на направеното от касатора в днешното съдебно заседание изявление единствено искам да обърна внимание, че за да е налице проява на дискриминация под формата на „тормоз“ - съобразно законовите разпоредби, давайки дефиниция за тази самостоятелна форма на дискриминация, е необходимо да бъде установено, че нежеланото дискриминиращо поведение е насочено към конкретно лице (каквото в случая би следвало да е касаторът). От изказването на доверителя ми в процесното интервю не се установява по никакъв начин в която и да е част от това интервю той да е насочвал изказвания, изявления към касатора. Поради това пряка дискриминация под формата на тормоз не е установена, такава не е и твърдяна от касатора в рамките както на административното производство, така и на последвалото го съдебно такова.
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Считам, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено е при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Съдът обосновано е приел, че оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр.) е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби. Със същото е установено, че И. Гешев - заместник на главния прокурор на Република България, чрез изказванията си в интервю в предаване на сутрешния блок по „Канал 1“ със заглавие „Между арестите и скандалите“, излъчено на 17.04.2019 г., не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признаци „етническа принадлежност“ и „гражданство“ под формата на „тормоз“.
Законът за защита от дискриминация предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1, както и всяко по-неблагоприятно третиране на основата на тези признаци, отколкото се третира друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 от 33Дискр.). А според чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. - "непряка дискриминация" е "поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел, и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими".
От събраните по делото доказателства не се установява да е налице обоснованата от касатора форма на дискриминация, осъществена спрямо него по посочения защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. от ответника по делото. Касаторът не е ангажирал нито в хода на административното производство, нито в производството пред съдебната инстанция доказателства, относими към предмета на спора, от които да се установява по несъмнен начин, че чрез изказванията в интервюто същият е станал обект на пряка и/или непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 33Дискр., основана на признака "етническа принадлежност" и „гражданство“, изразяваща се в тормоз. Не е установил факти, въз основа на които да се направи предположение, че е налице дискриминация, предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. Не е установено, че принципът на равно третиране спрямо касатора е бил нарушен.
Доказателства относно накърняване достойнството на касатора и създаване на враждебна, обидна и застрашителна среда не са представени. Правилен е изводът на съда, че от контекста на изказването не може да се направи извод, че то е имало за цел да накърни достойнството на касатора.
Дискриминационното третиране под формата на тормоз е отделен, самостоятелен вид дискриминация и съгласно разпоредбата на чл. 5 във вр. с §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. В случая следва да е налице кумулация между нежеланото поведение, целящо накърняване на обекта и създаването на негативна среда, каквато в случая не е установена.
Обоснован е изводът на съда, че изказването на И. Гешев не е дискриминационно. Правилно е приетото, че не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона.
Обосновано и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че за да е налице проява на дискриминация, вкл. под формата на тормоз по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална норма, както от обективна така и от субективна страна.
Въз основа на доказателствата по делото и извършения цялостен анализ на изказването не може да бъде направен извод за осъществена проява на дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр.
След изчерпателен анализ на относимите за настоящото производство правни норми във връзка с установените факти, съдът е извел обоснования извод за законосъобразност на оспореното решение на КЗДискр., поради което обжалваният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила.

СЪДЪТ дава 10-дневен срок от днес на касатора за представяне на писмени бележки.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:07 часа.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:






СЕКРЕТАР: