Ново Р/О: Ново Р/О, 9305 / 18.6.2019 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

8493
София, 06.06.2019

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяГАЛИНА МАТЕЙСКА
по адм. дело 6487/2019. Document Link Icon


Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 58 от Изборния кодекс (ИК), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила жалба (наименована погрешно „касационна“) от Сдружение Гражданско движение „БОЕЦ – БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА С ЕДНА ЦЕЛ“, гр. Видин, представлявано от Г. Георгиев – председател на УС и от Г. Георгиев, [населено място], чрез адвокат К. Добрев – Софийска адвокатска колегия, против Решение № 452-ЕП / 30.05.2019 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК).
Срещу същото решение (по ел. поща) е постъпила и втора касационна жалба само от Сдружение Гражданско движение „БОЕЦ – БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА С ЕДНА ЦЕЛ“, гр. Видин, представлявано от Г. Георгиев – председател на УС.
И в двете жалби се твърди, че решението на ЦИК е нищожно – взето извън компетентност, неправилно и незаконосъобразно. По подробно развити съображения жалбоподателите молят същото да бъде обявено за нищожно или евентуално за неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът - Централна избирателна комисия (ЦИК), гр. София, не изразява становище по жалбите.
Настоящият тричленен състав на ВАС – Четвърто отделение намира, че жалбите, макар и подадени в законоустановения в чл. 58, ал. 1 ИК тридневен срок от обявяване на решението на Централната избирателна комисия по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК, са процесуално недопустими за разглеждане по същество поради липсата на правен интерес.
С решение № 452-ЕП от 30 май 2019 г., на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 386 във връзка с чл. 365, ал. 1, т. 3 и чл. 387, ал. 2 от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия ЗАЛИЧАВА Д. Пеевски, ЕГН …, от кандидатската листа на партия „Движение за права и свободи“, за произведените избори за членове на Европейския парламент от Република България на 26 май 2019 година.
Това решение е постановено по повод на подадено до ЦИК Заявление с вх. № ЕП-10-102 / 29.05.2019 г. от Д. Пеевски, в което той заявява, че не желае да бъде обявен за избран за член на Европейския парламент от Р. България в изборите, произведени на 26 май 2019 г. и моли да бъде обявен за избран следващия в листата на ПП „Движение за права и свободи“. Както се установи по-горе, ЦИК е заличила Д. Пеевски от кандидатската листа на партия „Движение за права и свободи“.
С последващо решение № 456-EП от 31.05.2019 г. на ЦИК са обявени избраните за членове на Европейския парламент от Република България от изборите на 26 май 2019 година. С това решение от кандидатската листа на партия „Движение за права и свободи“ са обявени за избрани А. Вели, И. Кючюк и И. Копарова.
Решение № 452-ЕП от 30 май 2019 г. на ЦИК касае кандидата за член на Европейския парламент Д. Пеевски, членовете на кандидатската листа на Политическа партия „Движение за права и свободи“ и самата Политическа партия „Движение за права и свободи“.
Жалбоподателите не са били участници в производството пред ЦИК, по което е постановено оспорваното решение. Действително в подадената втора жалба на Сдружение Гражданско движение "БОЕЦ – БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА С ЕДНА ЦЕЛ“ е посочено, че Сдружението е подало сигнал до ЦИК заявлението на Д. Пеевски да не бъде уважавано, но обжалваното понастоящем решение не е постановено по този сигнал. С подаването на сигнал до ЦИК Сдружението не е станало страна в административното производство пред ЦИК, образувано по заявлението на Д. Пеевски. Освен това според изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 от АПК решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Затова Сдружението дори като подател на сигнал пак не би могъл да оспорва решение на ЦИК, постановено по този сигнал.
В разпоредбата на чл. 394, ал. 1 от ИК са лимитативно изброени лицата, имащи право на оспорване решенията на ЦИК при изборите за членове на Европейския парламент. Това са кандидатите за членове на Европейския парламент от Република България, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати в изборите. При извършена служебна справка (решение № 224-ЕП от 24.04.2019 г. на ЦИК и регистрираните кандидатски листи на партиите и коалициите), настоящият съдебен състав установи, че оспорващите не са сред посочените лица, имащи право на оспорване. Действително разпоредбата на чл. 394, ал. 1 от ИК касае право на оспорване законността на избора на членове на Европейския парламент, но при липса на друга нормативна уредба, посочената разпоредба е приложима и при оспорване на други решения на ЦИК при произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент.
За оспорващите не е налице правен интерес и по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, която разпоредба изисква с обжалвания административен акт да са нарушени или да са застрашени техни права, свободи или законни интереси или с решението да им се вменяват задължения, каквито до момента не са имали. В случая оспорваното решение на ЦИК по никакъв начин не се отразява на тяхната правна сфера. Правният интерес и на двамата оспорващи не е нито личен, нито пряк и непосредствен. Производството пред ЦИК е започнало по повод искането на члена от кандидатската листа на партия „Движение за права и свободи“ Д. Пеевски, развило се е между него и ЦИК и е приключило с постановяване на оспорваното решение. Касае се до личен интерес на подателя на искането, който нито се разпростира върху жалбоподателите, нито по друг начин се отразява върху тяхната правна сфера.
Доводите за признаване право на оспорване за защита на обществен интерес не могат да бъдат споделени. Това е така, защото според чл. 16, ал. 1 от АПК единствено на прокуратурата е признато правото за защита на обществения интерес. За сдруженията и избирателите защитата на обществения интерес може да се осъществи единствено чрез сезиране на прокуратурата за тяхната защита. Позоваване от Сдружението на целите в устава му също не може да обоснове пряк и непосредствен интерес от оспорване решението на ЦИК, още повече, че дори цитираните цели на Сдружението не касаят право на сдружението да осъществява контрол върху актове на ЦИК при произвеждане на избори за членове на Европейския парламент.
Освен всичко изложено, оспорваното решение на ЦИК не е самостоятелно и изолирано. То е постановено по повод задължението на ЦИК по чл. 354, ал. 1, т. 6 да обяви резултата от изборите и по чл. 387, ал. 2 от ИК да обяви имената на избраните членове на Европейския парламент от Република България не по-късно от 5 дни след изборния ден. След постановяване на оспорваното решение № 452 - ЕП/30.05.2019 г., ЦИК е изпълнила това си правомощие, като както се каза по-горе, с решение № 456-EП/31.05.2019 г. е обявила избраните за членове на Европейския парламент от Република България от изборите на 26 май 2019 година. А след обявяване на избраните членове на Европейския парламент, не би могло да настъпят промени в тях в резултат на оспорването на процесното решение на ЦИК. Тези факти, настъпили преди подаване и на двете жалби на 02.06.2019 г. водят до невъзможност жалбоподателите да получат търсената защита с оспорване на решение № 452-ЕП от 30 май 2019 г. на ЦИК, защото дори при разглеждане на жалбите по същество и при тяхна основателност, това няма да доведе до промяна в избраните с решение № 456-EП / 31.05.2019 г. на ЦИК членове на Европейския парламент.
Засягането на права и законни интереси е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК. Като се има предвид, че производството е първоинстанционно, а не касационно, проверката за наличието на правен интерес се извършва във всяко положение на делото докато то е висящо. В конкретния случай с оглед изложеното по-горе, жалбите се явяват недопустими и на основание чл. 159, т. 4 от АПК ще трябва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното въз основа на тях съдебно производство по делото да бъде прекратено.
При процесуална недопустимост на подадена жалба, спорът не се разглежда по същество, поради което в случая съдът не дължи произнасяне по въпроса за законосъобразността, респ. незаконосъобразността на обжалваното решение на ЦИК, независимо от твърдяния порок - нищожност или унищожаемост.
Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,


ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Сдружение Гражданско движение „БОЕЦ – БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА С ЕДНА ЦЕЛ“, гр. Видин, представлявано от Г. Георгиев – председател на УС и от Г. Георгиев, [населено място], против Решение № 452-ЕП от 30 май 2019 г. на Централната избирателна комисия.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 6487/2019 г. по описа на Върховния административен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.