Ново Р/О: Ново Р/О, 15743 / 18.12.2020 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

12758
София, 15.10.2020

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаНИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
по адм. дело 10832/2020. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на В. Петров, съдия в Софийския районен съд, против решения на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), приети по т.т. 1.2 и 1.3 от протокол № 19 от заседанието, проведено на 23.07.2020 г., в частта им, с които се внедрява в Софийския районен съд, считано от 08.09.2020 г., Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС). По съображения, че обжалваните решения са приети при липса на компетентност, в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, жалбоподателят моли те да бъдат отменени в атакуваната им част. В жалбата е инкорпорирано и особено искане за спиране на изпълнението на оспорените актове /с правно основание чл. 36, ал. 1, изр. второ от ЗСВ/.
Ответникът - Пленумът на Висшия съдебен съвет, в писмено становище е оспорил допустимостта на жалбата и на искането за спиране.
При извършената служебна проверка за процесуалната допустимост на жалбата Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение съобрази следното:
С решението по т. 1.2 от протокол № 19/23.07.2020 г. Пленумът на ВСС е приел окончателен график за внедряване на ЕИСС във всички съдилища на Република България (с изключение на пилотните и административните съдилища, и Върховен административен съд), съгласно Приложение 2, в изпълнение на Дейност 3.3. „Внедряване на ЕИСС във всички съдилища“ от обхвата на проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата“, изпълняван от ВСС по Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020. С решението по т. 1.3 от същия протокол Пленумът на ВСС е указал на административните ръководители на съдилищата, които към момента работят с ЕИСС, както и на съдилищата, в които ще се внедрява ЕИСС, да създадат необходимата организация в съда на основание чл. 9 от Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт (приет от Пленума на ВСС с решение по т. 39 от Протокол № 10/16.03.2017 г., обн. в ДВ, бр. 32/21.04.2017 г.) за прилагане на правилата по чл. 8 от същия правилник, както и осигуряване привеждането в изпълнение на разпоредбите на чл. 360ж и чл. 360з от Закона за съдебната власт.
Допустимостта на съдебния контрол на решенията на пленума и на колегиите на ВСС е обусловена от това, съответното решение има ли качеството на административен акт, и ако да, този акт засяга ли права или законни интереси на жалбоподателя като заинтересувана страна.
Процесните решения са приети от Пленума на Висшия съдебен съвет при упражняване на правомощията, предоставени му с чл. 30, ал. 2, т. 18 и чл. 360б от Закона за съдебната власт. С чл. 30, ал. 2, т.18 от ЗСВ Пленумът на ВСС е овластен да одобрява автоматизираните електронни системи за органите на съдебната власт след съгласуване с министъра на правосъдието и осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост. В чл. 360б от ЗСВ е уредено, че органите на съдебната власт използвана информационни системи, одобрени от Пленума на Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието и с председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.
Пленумът е приел тези решения в съответствие с функциите на Висшия съдебен съвет по чл. 16, ал. 1 от ЗСВ да определя организацията на работата на съдилищата и да обезпечава технически тяхната дейност.
По своето естество оспорените решения са вътрешнослужебни /вътрешноорганизационни/ актове по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, с които се обезпечава работата на съответните органи на съдебната власт и които нямат характеристиката на административни актове по смисъла на АПК. Те са издадени при упражняване на оперативната самостоятелност на Пленума на ВСС по прилагане на ЗСВ и постигане на целите му, поради което не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, съответно не са годни за обжалване пред съд. Отношенията между отделните органи на съдебната власт, вкл. и с Пленума на Висшия съдебен съвет по повод упражняваните от него организационни правомощия, не са административноправни в уредените от АПК хипотези.
Освен това, с тези актове не се засягат права или законни интереси на лица, имащи качеството на страни в административния процес по смисъла на чл. 15, ал. 1 от АПК във връзка с § 1, т. 2 от ДР на АПК. Съдията, в това число жалбоподателят, осъществява конституционно възложени му функции по правоприлагане и правораздаване и в това си качество няма пряк, личен и непосредствен интерес /по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България/, които подобен административен акт би могъл да наруши или застраши. За него в служебното му качество не е законоустановено субективно право на оспорване на актове от категорията на процесните. Права и законни интереси има физическото лице, което упражнява правомощия на съдия, но неговите лични права и законни интереси не са правомощия на магистрата.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира сезиралата го жалба за недопустима на две основания: поради липса на предмет - годен за оспорване административен акт, и поради липса на правен интерес за оспорващия, които са отрицателни процесуални предпоставки за провеждане на производството по обжалване. В случая се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване поради наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, което изключва произнасянето по същество, защото процесуално недопустима жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа. При наличие на отрицателни процесуалноправни предпоставки подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство – да се прекрати.
Процесуалната недопустимост на жалбата предпоставя недопустимостта и на искането за спиране на изпълнението на оспорените решения в атакуваната им част, което също не подлежи на разглеждане.
Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК и чл. 166, ал. 3 от същия кодекс, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от В. Петров, съдия в Софийския районен съд, жалба против решенията на Пленума на Висшия съдебен съвет, приети по т.т. 1.2 и 1.3 от протокол № 19 от заседанието, проведено на 23.07.2020 г., в частта им, с които се внедрява в Софийския районен съд, считано от 08.09.2020 г., Единната информационна система на съдилищата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на В. Петров, съдия в Софийския районен съд, за спиране на изпълнението на решенията на Пленума на Висшия съдебен съвет, приети по т.т. 1.2 и 1.3 от протокол № 19 от заседанието, проведено на 23.07.2020 г., в частта им, с които се внедрява в Софийския районен съд, считано от 08.09.2020 г., Единната информационна система на съдилищата.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 10832/2020 г. по описа на Върховния административен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.