Ново Р/О: Ново Р/О, 8599 / 23.6.2014 г.


РЕШЕНИЕ

16685
София, 12.12.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при секретар Пенка Котанидис
и с участието
на прокурора Виктор Малинов
изслуша докладваното
от съдиятаТОДОР ТОДОРОВ
по адм. дело 10656/2013. Document Link Icon


Производство по чл. 132, ал.2, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на Н. А. К., от [населено място] срещу решение по т.60 от протокол № 27 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.07.2013 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.6 от Закона за съдебната власт „дисциплинарно освобождаване от длъжност”.
Поддържат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за незаконосъобразност по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 АПК.
Като конкретни нарушения на административнопроизводствените правила се посочва, че незаконосъобразно мотивите на дисциплинарния състав на В. се основават на съдържанието на разпространени аудиозаписи, вменявайки убеждение за автентичност на същите и кредитирайки ги изцяло с доверие. По този начин е допуснато позоваването на негодни и несъбрани по законоустановения ред доказателства.
Нарушенията на материалноправни разпоредби се извежда от несъобразяване тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на нарушителя. Навеждат се доводи, че не е реализиран фактически състав на дисциплинарно нарушение.
Несъответствието с целта на закона е конкретизирано като стремеж на Висшия съдебен съвет да отговори на обществените очаквания без зачитане правата на жалбоподателя.
Ответникът па жалбата – Висшият съдебен съвет чрез юрисконсулт Карагонова - Д. изразява становище за неоснователност на оспорването. Посочва, че наказанието е съразмерно на установеното дисциплинарно нарушение, касаещо тежко нарушение на правилата на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, обективирано във волеизявления на Н. К. при участието му в разговор на 15.04.2013 г. с бившия премиер Б. Б. и бившия министър на земеделието М. Н.. Отбелязва, че дисциплинарният състав е събрал, обсъдил и приобщил всички доказателства, приложени към прокурорската преписка на Върховна касационна прокуратура, касаеща случая, като по-голямата част от обстоятелствата, конструиращи срещата и проведения разговор като време, място, повод, участници в него и съдържание са доказани. Фактите по делото поотделно и в тяхната съвкупност установяват наличието на дисциплинарни нарушения, изразяващи се в съществено отклонение от правнодължимото и очаквано поведение на магистрата с демонстрираното, което е довело до противоправност на осъществените от него действия и виновно реализиране на елементите от фактическия състав на нарушенията по чл. 307, ал.4, т.3 и т.4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Посочва, че решението на Висшия съдебен съвет е издадено при спазване на материалноправните и процесуалноправните норми, в границите на предоставените на органа правомощия, при необходимия кворум и изискуемо мнозинство. Отчита, че аудиофайловете, приложени на хартиен носител по административната преписка, не са в резултат от експлоатиране на СРС съобразно НПК и Закона за специалните разузнавателни средства, но писмените обяснения на М.Н. и на дисциплинарнонаказаното лице потвърждават съдържащата се в тях информация. Доказано е виновното извършване на нарушението, като е налице и причинна връзка, доколкото без реализираното поведение не биха били нарушени правилата на морала и не би се предизвикало отрицателно отношение към съдебната власт. С широкия отзвук на срещата са създадени съмнения относно моралния интегритет на съдебната власт като цяло, накърнен е нейния престиж, авторитет и доброто й име като основен стожер на държавността. Изпълнени са хипотезите на чл. 307, ал.4, т.3 и т.4 ЗСВ и не са налице основания за отмяна по чл. 146, т.1 – т.5 АПК.
Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.323, ал.1 от ЗСВ при наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и отсъствие на отрицателни процесуални предпоставки, поради което предприетото от Н. А. К. обжалване е процесуално допустимо.
Предмет на оспорване пред Върховния административен съд е решение по т.60 от протокол № 27 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.07.2013 г., с което на Н. А. К. за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал.4, т.3 и т.4 от ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.6 от Закона за съдебната власт „дисциплинарно освобождаване от длъжност”.
Решението е издадено в предвидената форма, от компетентен орган, действал при изискуемия кворум и е прието със законоустановено мнозинство. Налице са изказвания на членове на Висшия съдебен съвет в заседанието от 11.07.2013 г. и подробни мотиви, материализирани в решението на дисциплинарния състав, които реализират основанията от хипотезата на чл. 320, ал.4 ЗСВ за надлежна мотивираност на атакувания акт.
Дисциплинарното производство е образувано по предложение на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет на основание чл. 312, ал.1, т.4 вр. с чл. 310, ал.3 ЗСВ за извършени от К. дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал.4, т.3 и т.4 ЗСВ.
След изясняване на фактите, дисциплинарният състав е приел, че подведеното под дисциплинарна отговорност лице е извършило дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал.4, т.3 и т.4 ЗСВ като е допуснало нарушение на правилата за етично поведение, определени с Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и с поведението си е накърнило престижа на съдебната власт, за които нарушения следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.6 ЗСВ – дисциплинарно освобождаване от длъжност.
Като съществени нарушения на административнопроизводствените правила жалбоподателят посочва позоваването от Висшия съдебен съвет на негодни и несъбрани по законоустановения ред доказателства. Твърди, че разпространените в публичното пространство аудиозаписи необосновано са кредитирани с доверие и съставляват негодно доказателствено средство за установяване на извършеното нарушение.
Доводите за допуснати нарушения по чл. 39, ал.2 АПК не се подкрепят от доказателствата по делото. Приобщените към преписката по дисциплинарното производство писмени обяснения на двама от участниците в разговора от 15.04.2013 г. потвърждават съдържанието на аудиозаписите: „Имаше такава среща, която се състоя на 15.04.2013 г. сутринта, един час преди да дадем брифинг за приключилата проверка във връзка със СРС” „М. Н. по време на срещата излезе и не помня дали изобщо се връща. Казвам го във връзка с това, че този разговор, който проведох с Б., не е целия, както е изнесен в медиите.” (обяснения на Н. К. - стр. 207). „Аз не съм слушал целия запис, защото усещането е крайно неприятно, но фрагментите които слушам и това което излезе в медиите разпознавам гласа на Б., на К. и своя. Не мога да бъда сто процента сигурен, че разговора не е манипулиран, но разговор с подобно съдържание наистина се състоя.” (обяснения на М. Н. - стр. 213).
Обясненията са материализирани в официални свидетелстващи документи, създадени от длъжностни лица при реализиране на процесуалните им правомощия по прокурорска преписка № 6410 / 2013 г. по описа на Върховна касационна прокуратура и имат самостоятелно значение за установяване на нарушенията. В своето решение дисциплинарният състав, а в последствие и дисциплинарнонаказващият орган са констатирали, че записът, възпроизвеждащ разговора е направен чрез специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, без надлежно разрешение. При изясняването на фактическата обстановка обаче, те са се позовали на събраните по пр. пр. № 6410 / 2013 г. по описа на В. доказателства – надлежно снети обяснения и други писмени доказателства, приобщени по предвидения в АПК процесуален ред към дисциплинарното производство. В хода на последното привлеченото към отговорност лице е реализирало в пълен обем своите процесуални права, било е представлявано от адвокат, имало e възможност да участва в изясняването на обстоятелствата по извършеното нарушение, ангажирало е доказателства.
Д. състав е бил конституиран при условията на чл.316, ал.3 ЗСВ и е провел производството в съответствие със специалните изискванията на ЗСВ и общите правила по АПК. При служебната проверка на решение по т.60 от протокол № 27 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.07.2013 г. Върховният административен съд не констатира обстоятелства, обуславящи съществено нарушение на административнопроизводствени правила, поради което не са налице основания по чл. 146, т.3 АПК за отмяната му.
По делото е установено, че от 2006 г. Н. К. работи като административен ръководител на Софийска градска прокуратура. От времето когато Б. Б. е изпълнявал длъжността главен секретар на МВР датира и тяхното запознанство като многократно са се срещали по служебни и лични поводи. Вечерта на 14.04.2013 г. М. Н. е бил в дома на Б. Б. като в 19.11 часа последният се е обадил на К. и си е уговорил среща с него за следващия ден – 15.04.2013 г., като за същия ден и час Б. е уговорил и среща с Н..
Денят на срещата е съвпадал с деня, в който прокуратурата е следвало да обяви публично резултатите от извършена проверка по повод подаден сигнал за незаконно използване на специални разузнавателни средства. По този повод част от разговора между Б. Б. и Н. К. е касаел предстоящия брифинг: „К. каза по едно време, че бърза за репетиция за обявяване на резултатите от проверката за СРС. Стана ясно, че репетицията всъщност е оперативка, преди обявяването на резултатите от проверката на СГП по скандала със СРС-тата. К. каза на Б., че нещата са сериозни и са подписани от всичките 11 или 13 проверяващи, ще има повдигнати обвинения. За мен не беше изненада да чуя това, тъй като знаех, че Ц. е разпореждал подобни нерегламентирани мероприятия по отношение на министри, политици, общественици и т.н.” (обяснения на М. Н. – стр. 213).
Обсъждало се е и наказателното производство срещу М. Н., което е било наблюдавано от Софийска градска прокуратура: „В един момент вместо Б. се появи К.. Беше официално облечен с костюм, не носеше нищо в себе си, което видимо да забележа. Нямам спомен да е носел нещо. С него съм се виждал и преди това много пъти. По повод официални мероприятия, по повод на сигнали, свързани с дейността на министерството, което ръководих. Виждали сме се на мероприятия при държавния глава, във връзка с национални празници. Познаваме се добре. Нямаме с него приятелски отношения и лично с него по друг повод не съм се срещал. Като се появи се поздравихме, дори се пошегувахме – стори ми се отслабнал, след което се изкуших да го попитам кой поръча това мое дискредитиране в публичното пространство, свързано с повдигането ми на обвинение за нещо, което се е влачило повече от три години и то в точно подбран определен момент – дни преди номинациите за депутати на ГЕРБ, с цел да ме извади от листите за надпревара. К. ми каза това, което всъщност и аз подозирах, че това е поръчка на Ц. Ц. – бившия вътрешен министър. Малко след това се появи господин Б. …” „След това провокирах К. да потвърди това, което беше коментирал пред мен – да потвърди, че Ц. е поръчал моето дискредитиране. К. отговори, че трябва тези вътрешни проблеми да си ги коментираме в ГЕРБ, но потвърди пред Б., че Ц. е поръчал моето дискредитиране. Каза, че подробности по делото не знае, тъй като е изолиран от това дело, че то се докладва директно на зам.главния прокурор г-н С., но се носели клюки, че съм поръчан, някой ми диша във врата, че моя близка по всяка вероятност ще бъде използвана от прокуратурата, за да бъда дискредитиран. Каза, че личното му мнение като прокурор е, че това е абсолютно скалъпено обвинение, което няма да издържи. След което те започнаха с Б. друг разговор по отношение на намерение на К. да кандидатства за апелативен прокурор”. (обяснения на М. Н. – стр. 213)
„Коментирах единствено фактите от делото, по което М. Н. е обвиняем, като казвам информация от изнесеното по медиите.” „Помня, че зададох въпрос на г-н Н. дали иска да чуе една клюка, която съм чул някъде из коридорите, че някаква негова приятелка, с която живеел щяла да свидетелства срещу него”(обяснения на Н. К. – стр. 207).
Н. К. е споделил намерението си да се кандидатира за поста „административен ръководител на Софийска апелативна прокуратура” като е мотивирал това с голямата власт, която този пост дава и е поискал подкрепата на бившия министър – председател: „ … След което те започнаха с Б. друг разговор по отношение на намерение на К. да кандидатства за апелативен прокурор. Този разговор не ме интересуваше, но доколкото разбрах молеше за някаква политическа подкрепа за Апелативната прокуратура, но не разбрах точно за каква позиция”. (обяснения на М. Н. – стр. 213) „Споделих на господин Б., че имам намерение да се кандидатирам за апелативен прокурор чисто приятелски” (обяснения на Н. К. – стр. 208)
Участниците в разговора са обсъждали по недопустим начин, личните и професионални качества на зам.градските прокурори Д. и В., както и журналиста Б. М.: „Що се касае до другите разговори, които проведохме в дома на господин Б., всичко, което съм коментирал относно сексуалността на този или онзи беше под формата на шега, разговор между мъже, както правят повечето българи. В крайна сметка това беше частен разговор, в частен дом, нерегламентирано записан. … Позволявахме си един по фриволен тон, защото се познаваме отдавна. Безкрайно ми е неприятно, че частни разговори бяха изнесени в публичното пространство и си задавам риторичен въпрос, ако в къщи водя разговор с жена си и някой го запише и изнесе, това по-малко укоримо ли е”. (обяснения на Н. К. – стр. 206 – 207).
„Между К. и Б. имаше шеговити коментари, свързани с колеги на К., разговора беше шеговит и малко нецензурен - типичен за мъжкия диспут стил”.(обяснения на М. Н. стр.213).
П. на 15.04.2013 г. разговор е индивидуализиран по време, място, теми, повод, цел, участници и участие на всеки един от тях в него. Жалбоподателят е присъствал на срещата по своя воля, реализирайки противоправен резултат.
Съгласно т.1.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) с действията и поведението си извън службата магистратът следва да защитава и утвърждава в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддава на влияния – преки или косвени, от страна на която и да е друга власт – публична, частна, външна или вътрешна за съдебната система. Контактите и разговора на К. с бивши представители на изпълнителната власт и високопоставени политици обосновават като негов модел на поведение при упражняване на функциите му на магистрат податливост на влияние и готовност за поставяне в услуга към влиятелни политически фактори с цел кариерно израстване. Даването на информация по висящо наказателно производство и обясняване на последващи стратегии по разследването сочи липса на независимост и безпристрастност при упражняване на правомощията. Съгласно т. 2.3 КЕПБМ по висящи пред него производства, магистратът не може да прави публични изявления или коментари, чрез които да се ангажира за крайния изход на случая или да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания той не може да обсъжда подобни производства пред други участници в тях, адвокати или трети лица, освен в предвидените в закона случаи. Ясно е, че срещата от 15.04.2013 г. не реализира изключението на изречение второ от т.2.3 КЕПБМ и с действията си К. е допуснал грубо нарушение на визираните критерии за професионална етика. Макар и пряко да не е участвал като прокурор в коментираните производства, жалбоподателят в качеството си на административен ръководител е длъжен да съблюдава визираните норми. Безпристрастността е необходима при осъществяване на всички възложени му функции. Съгласно т. 7.2 КЕПБМ магистратът не може да използва неправомерно информация, станала му известна при осъществяване на неговите функции.
Правилно в своето решение Висшият съдебен съвет е посочил, че почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Съгласно т.5.2 и т.5.3 КЕПБМ почтеният магистрат не доносничи и не интригантства спрямо свои колеги и служители, а изразява открито позицията си. Магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие. За участниците в него разговорът е бил „фриволен и шеговит на места” като „между мъже”, но тази оценка не може да замени неговата истинска същност, детерминирана от използвания на моменти вулгарен език при оценка на личните и професионални качества на обсъжданите лица.
Дълбоко укоримо е поведението на жалбоподателя във връзка с търсената от него политическа подкрепа за бъдещо кариерно израстване. Стремежът му да оглави Апелативна прокуратура С. не е свързан с конкретни идеи за оптимизиране и подобряване работата на тази институция. Търсената подкрепа е в грубо нарушение на т.5.9 КЕПБМ според която, при кариерното си израстване, магистратът не трябва да използва лични контакти (връзки, ходатайства) и да предприема действия, които уронват достойнството му.
Правилата за етично поведение на магистратите не отричат тяхното право на лични и социални контакти. Тези контакти обаче трябва да са обществено приемливи и да не разколебават доверието към магистрата и към органите на съдебната система. Обосновано с атакуваното решение Висшият съдебен съвет е приел, че проведеният разговор от 15.04.2013 г. между К., Б. и Н. създава сериозни съмнения относно моралния интегритет на съдебната власт като цяло, с което накърнява престижа й. Обществото изразява своята нетърпимост която и да било власт в държавата да се осъществява от лица със сериозни зависимости от политически, икономически и други кръгове, защото това обуславя функиционирането на която и да било от трите власти не според действащите закони и Конституцията.
Извършените от прокурора К. нарушения на правилата на професионалната етика в своята съвкупност и същност следва да се квалифицират и като действия, накърняващи престижа на съдебната власт – основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на магистрата по чл. 307, ал.4, т.4 ЗСВ.
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние – действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна.
Видно от доказателствата по делото разговорът не е имал личен характер, както твърди жалбоподателят. Съдържанието му, времето и поканата за провеждането му касаят не личния живот на магистрата, а неговите професионални функции и кариерно израстване като прокурор, както и висящи наказателни производства в прокуратурата, която е ръководел.
Вината като психично отношение на дееца към деянието и последиците му не се извлича от субективни твърдения, а от обективните факти. Магистратът е могъл и е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, поради което е налице виновно извършване на деянието.
Налице е причинна връзка, доколкото без реализираното поведение не биха били нарушени правилата на морала и публичното оповестяване на разговора не би предизвикало отрицателно отношение към съдебната власт.
Законосъобразно Висшият съдебен съвет е възприел като отегчаващи вината обстоятелства изключителният публичен резонанс на срещата и проведеният разговор, крайно негативната обществена оценка за магистрата и цялата съдебна система, произтичащи от него. Като отегчаващи обстоятелства правилно са отбелязани и фактите, че прокурор К. е извършил посочените дисциплинарни нарушения в период от време, когато срещу него се е водело друго дисциплинарно производство, както и, че той е бил административен ръководител на най-голямата окръжна прокуратура в страната – Софийска градска прокуратура, което завишава изискванията към него за спазване на правилата за професионалната етика.
При определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на обективност от страна на Висшия съдебен съвет при определяне на наложеното наказание поради предубеденост, съдържаща се в изразени предварително позиции по предмета на спора.
На 26.04.2013 г. по повод публичното оповестяване на разговора между К., Б. и Н. В. е обявил на сайта си становище, което гласи ”Независимо дали записа е истински или манипулиран, той нанася тежки и непоправими вреди върху авторитета на съдебната система и на държавата”. Начинът по който е формулирана декларацията показва безпристрастност и липса на предварително заявено отношение на В. към дисциплинарноотговорното лице, както и към останалите двама участници в разговора. В текста й се съдържа принципно отношение към подобни прояви, уронващи престижа на съдебната власт. Отчетено е тяхното негативно рефлектиране върху цялата съдебната система и липсва каквато и да било персонификация досежно извършителя, досежно въпроса за вината и конкретните параметри на нарушението. Персонална насоченост във връзка с така заявения критерий по спазване правилата на професионалната етика В. е демонстрирал едва след като в рамките на проведеното дисциплинарно производство е потвърдена достоверността на изнесеното с аудиозаписите.
При тези съображения и след проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК Върховният административен съд намира, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Предвид изложеното предприетото от Н. А. К. оспорване срещу решение по т.60 от протокол № 27 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.07.2013 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.6 от Закона за съдебната власт „дисциплинарно освобождаване от длъжност” е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н. А. К., от [населено място] срещу решение по т.60 от протокол № 27 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.07.2013 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.6 от Закона за съдебната власт „дисциплинарно освобождаване от длъжност” като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.


Особено мнение: