РЕШЕНИЕ

13931
София, 19.12.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ КУЦАРОВА
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
при секретар Десислава Александрова
и с участието
на прокурора Емил Дангов
изслуша докладваното
от председателяГАЛИНА ХРИСТОВА
по адм. дело 13984/2015. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., съответно главен изпълнителен директор и изпълнителен директор на дружеството, против Решение № 736 от 21.10.2015 г. по адм. дело № 514/2015 г. на Административен съд София област (АССО). Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила - касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно жалбоподателят твърди неправилност на решението поради противоречие с чл. 106, ал. 1, т. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) - теза, която е изключително подробно мотивирана в касационната жалба. В условията на алтернативност се прави искане за отмяна на решението поради противоречие с чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата, като администрацията на [община] бъде задължена да издаде исканото удостоверение за наследници. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба - Кметът на [община], в писмени бележки, представени от пълномощника му адв. Р. Н. – САК, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е мълчаливия отказ на кмета на [община] да се произнесе по искане с вх. № 17-00–37 от 14.05.2015 г. за издаване на удостоверение за наследници на И. Т. Т. – кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от 19.07.2012 г.
За да отхвърли жалбата съдът е съобразил, че удостоверението за наследници е било поискано с цел да се ангажира по съдебен ред отговорността на наследниците на починалия Т. от [населено място], който не е погасил задълженията си към кредитната институция, възлизащи на 1 000 лева.
В мотивите на обжалваното решение съдът е разграничил правната регламентация, дадена в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и тази на чл. 106, ал. 1, т. 3 от същия закон. Според чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, а съгласно ал. 1, т . 3 на цитираната норма, на български и чуждестранни юридически лица - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. Въз основа на така очертаната правна уредба, административният съд е приел, че ако законодателят е имал предвид данни от гражданската регистрация да се предоставят на юридическите лица при същите условия, както и на физическите, то това би било изрично записано в закона или не би било правено разграничение в отделни текстове на нормата за физически и юридически лица. Тъй като в случая липсват алтернативно посочените от законодателя условия на хипотезата на чл. 106, т. 3 ЗГР, то жалбата на Банка Д. е неоснователна.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
В случая изводът на съда, че за конкретната хипотеза е приложим текста на чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗГР е правилен и обоснован. В така посочената норма са уредени условията, при наличието на които се предоставят данните от ЕСГРАОН, а за юридическите лица, каквато е и "Банка Д.“, условията са в три изчерпателно посочени хипотези - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни, които не са налице. Недопустимо е понятието "трети лица" в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от закона да се тълкува разширително, като се включат и юридически лица, търсещи реализация на свои права, както твърди касатора. За юридическите лица законодателят е предвидил изрично отделен текст, а именно т. 3 на чл. 106, ал. 1. Ако законодателят е имал предвид данни от ЕСГРАОН да се предоставят на юридическите лица при същите условия, при каквито и за физическите лица, не би направил съществуващото в закона разграничение, от една страна.
От друга, данните от удостоверението за наследници, което се иска от общинската администрация, не са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на законни права и интереси на кредитора. Това е така, тъй като правото на иск, произтичащо от неизпълнено договорно правоотношение не е обусловено от това удостоверение за наследници. Съответно, упражняването на правото на иск пред съда не може да бъде прието като право да се получават данни от ЕСГРАОН по реда на чл. 106 ал. 1, т. 1 ЗГР с твърдение, че са от значение за реализиране на права и интереси. При надлежно упражнено право на иск съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка молба за защита и съдействие на лични и имуществени права – чл. 2 от ГПК, от която възможност банката не се е възползвала до момента.
Не е налице твърдяното от касатора противоречие на съдебния акт с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, съгласно която обработването, каквото е и разкриване чрез предаване съгласно § 1, т. 1 от ЗГР на лични данни е допустимо, когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят. Банка [фирма] е администратор на лични данни, но спрямо общинската администрация и наследниците на починалия кредитополучател се явява трето лице, чиито законен интерес, предявяване на твърдяно право по съдебен ред, няма преимущество пред интересите на наследниците от неправомерно обработване на личните им данни. Това е така защото искането за предоставяне на лични данни се основава единствено и само за нуждите на едно бъдещо съдебно производство, при положение, че образуването му изцяло зависи от волята на касационния жалбоподател. Съществува възможност получените данни да не се използват за изведените нужди, което основава преимуществото на интересите на лицата, за които се отнасят данните. Както бе посочено, жалбоподателят не е и лишен от право на съдебна защита. Това право може да бъде предявено и реализирано по предвидения в закона ред, като не са налице пречки търсените данни да се разкрият с акт на съда, включен в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР.
Не е налице неправилност на решението, основана в касационната жалба на противоречието му с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, съгласно която обработването на лични данни е допустимо, когато е необходимо за изпълнение на задължение по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна. Данните, които се искат в случая, не касаят физическото лице, страна по договора, които данни са известни на касационния жалбоподател и за които данни лицето е дало съгласие да бъдат обработвани, а за трети лица, които стоят извън договорните правоотношения.
Не са налице и предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, при липса на съгласие на физическите лица, за които се отнасят данните. Даденото такова от наследодателя касае само обработването на неговите лични данни в определения обем. .
Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 736 от 21.10.2015 г. по адм. дело № 514/2015 г. на Административен съд София област.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.