П Р О Т О К О Л

София, 28.11.2016 година

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИРА РАЙЧЕВА
РУМЯНА ЛИЛОВА
при участието на секретаря Свилена Маринова
и с участието на прокурора Вичо Станев
сложи на разглеждане дело № 13985 по описа за 2015 година Document Link Icon,
докладвано от председателя ПАНАЙОТ ГЕНКОВ


След изпълнение разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, на именно повикване на второ четене страните се представиха така:
Касационният жалбоподател [фирма], редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът Кметът на общ. П., редовно призован, не се представлява.
За Върховна административна прокуратура се явява прокурор Станев.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА касационна жалба от [фирма] чрез юриск. Коцев против решение по адм. дело № 516/2015 г. на Административен съд София-град, към която няма представени писмени доказателства.
ДОКЛАДВА постъпили писмени бележки от 25.11.2016 г. от адв. Николова като процесуален представител на кмета на [община].

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Прокурорът: Касационната жалба е неоснователна. След изпълнение на задълженията по чл.172а АПК и чл. 236, ал.2 ГПК правилно решаващият състав е приел, че оспореният мълчалив отказ на АО е законосъобразен предвид чл.106, ал.1, т.1-3 ЗГР и е отхвърлил оспорването. След внимателен анализ на чл.106, ал.1, т.1-3 ЗГР при съобразяване на чл.46, ал.1 ЗНА, АС е направил верен извод, че законодателят е регламентирал три категории правни субекти на които се предоставят данни от ЕСГРАОН-ф.л.-съгласно чл.106, ал.1, т.1, държавни органи – съгласно чл.106, ал.1, т.2 и ю.л.-съгласно чл.106, ал.1, т.3 ЗГР и за процесното искане на Банка ДСК ЕАД е приложима разпоредбата на чл.106, ал.1, т.3 ЗГР. Основателно не е възприето становището в жалбата относно приложимост на чл.106, ал.1, т.1 ЗГР, тъй като не съответства на цялостния смисъл на цитираната правна норма, а на изолирано хипотетично тълкуване на част от нея и предвид на това, че не се основава на относими нормативни разпоредби. След като законодателят е предвидил изрично предоставянето на данни от ЕСГРАОН на ю.л. въз основа на закон, акт на съдебна власт или разрешение на КЗЛД и в процесния случай за дружеството-жалбоподател не е налице нито едно от предвидените условия, АС е направил верен извод, че мълчаливия отказ на АО се явява законосъобразен. Освен това с приложеното становище на КЗЛД /л.27/ изрично се сочи, че в процесния и в подобни случаи, предпоставка за уважаване на искането на ю.л. е представяне на съдебно удостоверение, съгласно чл.186 ГПК. Неоснователно е позоваването на чл.5, ал.2 от Наредба РД-02-20-6/12г. Тази Наредба е издадена на основание чл.24 ЗГР за утвърждаване на реда на издаване и образците на удостоверенията по ал.1 и по никакъв начин не може да дерогира законовата разпоредба на чл.106, ал.1, т.3 ЗГР регламентираща реда за предоставяне на данни от ЕСГРАОН на ю.л. Същото се отнася и за позоваването на чл.141 от Наредба РД-02-20-9/21.05.2012г./ издадена на основание чл.113 ЗГР/, в което е предвидено, че данните от регистрите се предоставят при спазване на разпоредбите на ЗГР, ЗЗЛД и на други специални закони. Несъстоятелни са доводите за това, че не са налице правни възможности за предявяване на правата на касационния жалбоподател с оглед на частично неизпълнение на договора за кредит предвид евентуално иницииране на производство по чл.51 ЗН, респ. производство по раздел I на глава 13 ГПК и предявяване на искане на основание на чл.186 ГПК за издаване на съдебно удостоверение в срока по чл.129, ал.2 ГПК, респ. сезиране на КЗЛД с оглед на чл.10, ал.1, т.4 ЗЗЛД вр. с чл.106, ал.1, т.3 ЗГР. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл.209, т.3 АПК налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.00 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


СЕКРЕТАР: