Ново Р/О: Ново Р/О, 5085 / 29.4.2020 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 7677 / 18.6.2020 г.


РЕШЕНИЕ

3310
София, 07.03.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаРУМЯНА ПАПАЗОВА
по адм. дело 14904/2018. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 88, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Образувано е по жалби, подадени от Сдружение „ВВФ - Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България”, гр. София, Сдружение „Асоциация на парковете в България”, гр. София, Т. Белев от [населено място] и А. Карагьозов от [населено място], срещу решение № ЕО-1 от 01.03.2017 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, да не се извършва екологична оценка на проект на актуализация на План за управление на Национален парк „Пирин” за периода 2014-2023 г., при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве.
В жалбите са изложени доводи за издаване на оспорения акт при допуснати съществени нарушения на специалните административнопроцесуални правила, липса на мотиви, неправилно прилагане на чл. 21 и чл. 22 от ЗЗТ, чл. 3, пар. 2 от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27.06.2001 г., чл. 6 и 7 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г.
Ответникът Министърът на околната среда и водите е оспорил жалбите по подробни доводи за законосъобразност на оспорения акт изложени в писмени бележки.
Заинтересованата страна Дирекция „Национален парк Пирин”, гр. Банско, не е взела становище.
При извършената служебна проверка се установи, че жалбите са процесуално допустими като подадени в установения преклузивен срок от заинтересувани лица в хипотезата на чл. 88, ал. 3 от ЗООС. Оспорващите са граждани и екологични неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство, които представляват "засегнатата общественост" по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, и която има интерес при процедурата за одобряване на плана и при вземането на решение.
За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:
Първото разглеждане на спора е приключило с решение №5510 от 26.04.2018 г. по адм. дело № 3922/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение – тричленен състав, с което оспореният акт е бил отменен като незаконосъобразен поради издаването му в нарушение на изискването за излагане на мотиви за актуалното състояние на компонентите на околната среда на обекта на световното природно наследство и специфичните му потребности, неопределеност на параметрите, местоположението и експлоатационните условия на наложените за реализация инвестиционни предложения, неизвършена задължителна преценка за рамката на бъдещите инвестиционни предложения, липса на анализ на изискуемите рестриктивни режими и на допустимите дейности в защитените зони по смисъла на ЗБР от гледна точка на природните местообитания и местообитанията на видовете, липса на коментар на Плана с оглед релевантни актове от Европейското законодателство, липса на яснота как ще се постигнат главните цели за съхраняване на Парка като обект на световното природно наследство към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство – ООН. В заключение е взето предвид, че по-малко от една седмица след издаване на оспореното решение министърът на околната среда и водите е издал следващо решение № 27 от 06.03.2017 г., което е допълнено със следващо решение № 33 от 13.03.2017 г., с мотиви за съществуващи основни и специфични проблеми в НП „Пирин”, произтичащи от потенциалната уязвимост на екосистемите, местообитанията и видовете в НП, недовършени процедури в защита на изключителната държавна собственост и др.
Така постановеното първоинстанционно решение е било отменено с решение № 14987 от 05.12.2018 г. по адм. дело №8492/2018 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с изложени мотиви за нарушение на материалния закон, като последица от съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Екологичната оценка по чл. 85, ал. 1 от ЗООС е задължителна за планове и програми в областите на селското стопанство, горското стопанство и др., когато тези планове и програми очертават рамката на бъдещото развитие на инвестиционните предложения по приложения № 1 и 2. Идентична е разпоредбата на чл. 3, т. 2а от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 2001 г. Съгласно чл. 85, ал. 2 от ЗООС планове и програми по ал. 1 на местно равнище за малки територии и незначителни изменения на планове и програми по ал. 1 се оценяват само когато при прилагането им предполагат значителни въздействия върху околната среда. Идентична е разпоредбата на чл. 3, т. 2б от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Наред с това съгласно § 1 от Допълнителната разпоредба на Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии „актуализация на план за управление“ по смисъла на наредбата е изготвяне или утвърждаване на нов план за управление.
След анализ на правна уредба касационната инстанция е приела, че спорът за законосъобразност се свежда до отговор на въпроса каква е правната природа на плана за управление на защитената територия според приложимата за него уредба по създаване и приемане в Закона за защитените територии (ЗЗТ). На следващо място следва да се отговори на въпроса за значението на съдържанието на този план и предвижданията в него, какъв характер имат тези предвиждания - общи и конкретни в отделни области и дейности, очертават ли рамка/рамки на бъдещи инвестиционни намерения и в какви области и сфери и в какъв обем. Следва да има отговор за квалификацията на този план попада или не в хипотезите на чл. 85, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС, респективно хипотезите на европейските норми, приложими за опазването на околната среда. Отговорът е важен с оглед преценката дали настоящият план за актуализация на план за управление на национален парк подлежи задължително на екологична оценка, без значение своето съдържание, характер и цел и това ли предвижда разпоредбата на чл. 85, ал. 1 ЗООС, както и дали органът има право на преценка да се извърши или не екологична оценка и кои са критериите и процедурите за извършването й. Не е отговорено на доводите на жалбоподателите, че следва задължителна екологична оценка по чл. 85, ал. 1 ЗООС и чл. 3, т. 2а на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета без право на преценка от органа. Делото е върнато за ново разглеждане с указания съдът да отговори на въпросите относно квалификацията на плана за актуализация на плана за управление на Национален парк "Пирин" след анализ на разпоредбите на Закона за защитените територии. Следва да се даде отговор на въпроса попада ли, и ако да, в коя от хипотезите на разпоредбите на чл. 85 ЗООС планът за актуализация на план за управление и коя е приложимата процедура и критерии за извършване на екологична оценка.
На основание чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени с отменителното касационно решение, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.
При настоящето разглеждане на спора съдът следва да квалифицира правната природа на проекта на актуализация на плана за управление на НП „Пирин“ според приложимата за него уредба по създаване и приемане съгласно Закона за защитените територии (ЗЗТ), да прецени значението на съдържанието на този план и предвижданията в него, какъв характер имат тези предвиждания - общи и конкретни в отделни области и дейности, очертават ли рамка/рамки на бъдещи инвестиционни намерения и в какви области и сфери и в какъв обем, и да се произнесе попада или не този план в хипотезите на чл. 85, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС, респективно хипотезите на европейските норми, приложими за опазването на околната среда.
За национални паркове съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЗТ се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Целите на управление на националните паркове са формулирани в ал. 2 на чл. 18: 1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; 2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; 3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; 4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3. В националните паркове се обособяват изброените в чл. 19 от ЗЗТ зони: 1. резервати и поддържани резервати; 2. туристическа зона; 3. зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения; 4. други зони съобразно конкретните условия в парковете.
По силата на чл. 22 от ЗЗТ зоните по чл. 19, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове, се определят с плановете за управлението им, които са предмет на правната уредба на глава четвърта, раздел втори на ЗЗТ. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗТ предвижда плановете за управление на националните паркове да се актуализират на всеки десет години. По аргумент от подзаконовата обяснителна разпоредба на § 1, т. 1 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии, издадена по законова делегация от чл. 55, ал. 1 от ЗЗТ, "актуализацията на план за управление" по своята същност е изготвяне, приемане или утвърждаване на нов план за управление.
На основание чл. 85, ал. 1 от ЗООС екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2. Националната разпоредба на чл. 85, ал. 1 от ЗООС възпроизвежда чл. 3, пар. 2а от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, която предвижда, че екологична оценка се извършва за всички планове и програми, които а) се изготвят за селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, далекосъобщенията, туризма, градско и териториално планиране или земеползване и които определят рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО.
Национален парк „Пирин“ (парк с национално значение) е включен в Списъка на световното културно и природно наследство в Европа на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) през 1983 година. Паркът обхваща територия с обща площ 40 368,9 ха и засяга територии на 7 общини от област Благоевград (Банско, Гоце Делчев, Кресна, Разлог, Сандански, Симитли и Струмяни). Паркът включва резерватна зона, зона за ограничено човешко въздействие, зона за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми, зона за туризъм, зона на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парка и спортните съоръжения. Границите на НП „Пирин“ съвпадат с границите на две защитени зони по смисъла на ЗБР: Защитена зона BG0000209 “Пирин” за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-572/08.09.2008 г, на Министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр 84/2008 г.); Защитена зона BG0000209 “Пирин” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с Решение на МС № 122/ 02.03.2007 г. (обн., ДВ, бр. 21/2007 г.).
Оспореният акт относно необходимост от извършване на екологична оценка е издаден по повод Проект на актуализация на План за управление (ПУ) на Национален парк (НП) „Пирин“ за периода 2014-2023 г. Проектът за актуализация на плана за управление в съответствие с чл. 57, т. 3 от ЗЗТ съдържа норми, режими, условия или препоръки за осъществяване на: дейностите в горите, земите и водните площи; развитието на инфраструктурата и строителството; организацията на управлението и други, осигуряващи достигането на поставените цели, сред които предоставяне на възможности за рекреационни дейности, развитието на туризъм и екологосъобразен поминък на населението. Планирани са 7 групи програми и 86 проекта (Част 4), включени в Работния план, без конкретна идентифицикация по Приложения № 1 и № 2 на ЗООС. Правилата за управление засягат в посока увеличение териториите за паша на животни и строителство на нови пътища за противопожарни цели. Планирани са санитарни сечи, но също и такива за почистване и рекултивация на съществуващи трасета и ски-писти. Предвиждат се строителни дейности в зоната за туризъм и зоната на хижите от гледна точка на санитарно-хигиенните условия и благоустроеността на зоните. Дейностите по туризъм и отдих включват не само ски пистите и съоръженията към тях, но също и постоянни места за лагеруване, както и паркове със специално предназначение. Някои от проектите предполагат реализиране на инвестиционни предложения за локални пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, поддържане и обновяване на туристическата инфраструктура и др. Предвидени са изключения от забраните в зоната за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми, свързани със строителство, паша, неконтролиран водопой, риборазвъждане, използване на плавателни средства. В очертаната рамка за инвестиционни предложения по общо 7-те програми попадат ски зони с центрове гр. Банско и гр. Добринище, възстановяване на качествени показатели на ски писти Томба и Тодорка, изграждане на локални пречиствателни съоръжения за генерираните отпадъчни води, реконструкция на сгради и инсталации, паркоустройствен проект, разработване на ПУП на зона за туризъм от План 14, палатъчни и караванни лагери, насърчаване на производството на животински и растителни продукти от местни породи чрез запазени марки, въвеждане на електромобили и пр. За предвидените програми и проекти е прието, че не е необходимо разработване на алтернативи от гледна точка опазване на околна среда и човешко здраве.
Съдържанието и целите на плана за управление на Националния парк „Пирин“, както също и подробно регламентираният ред за изготвянето и приемането му с участие на засегнатата общественост съгласно Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии (НРПУЗТ), го определят като „план“ по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 22 "Планове и програми" от ЗООС, която обхваща планове, програми, стратегии и други подобни документи, както и техните изменения, които: а) се изискват от законови, нормативни или административни разпоредби; б) са предмет на подготовка и/или приемане от публичен орган на национално, регионално или местно равнище или които се подготвят от даден орган за приемане чрез одобрена от Министерския съвет или от Народното събрание процедура.
За целите на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда понятието „екологична оценка" означава съгласно чл. 2, б. „б“ от директивата изготвянето на екологичен доклад, провеждането на консултации и вземане предвид на екологичния доклад и резултатите от консултациите при вземането на решения и предоставяне на информация за решението в съответствие с членове 4—9. 2. В Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 7 юни 2018 година по дело C-160/17 (Raoul Thybaut и др. срещу Rйgion wallonne) е посочено, че с оглед на целта на директивата, която е да се гарантира такова високо равнище на защита на околната среда, разпоредбите, които очертават приложното поле, и по-специално разпоредбите, съдържащи определенията на предвидените от нея актове, трябва да се тълкуват разширително (решение от 27 октомври 2016 г., D’Oultremont и др., C-290/15, EU:C:2016:816, т. 40 и цитираната съдебна практика). Екологична оценка неизменно се извършва за плановете и програмите, които, от една страна, са изготвени за някои сектори, и от друга, определят рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проектите, изброени в приложения I и II към Директивата за ОВОС (вж. в този смисъл решение от 17 юни 2010 г., Terre wallonne и Inter-Environnement Wallonie, C-105/09 и C-110/09, EU:C:2010:355, т. 43). СЕС вече е постановил, че понятието „планове и програми" се отнася до всеки акт, който, като определя правила и процедури за контрол, приложими за съответния сектор, установява съществена съвкупност от критерии и подробни правила за разрешаването и прилагането на един или повече проекти, които могат да имат значително отражение върху околната среда (решение от 27 октомври 2016 г., D’Oultremont и др., C-290/15, EU:C:2016:816, т. 49 и цитираната съдебна практика). Екологичната оценка следва да се извърши на възможно най-ранен етап, така че резултатите от нея да могат да окажат влияние и върху всички евентуални решения. Именно на този етап могат да се анализират различните алтернативи и да се извърши стратегически избор.
Проектът на актуализация на Плана за управление (ПУ) на Национален парк (НП) „Пирин“ определено засяга областите туризъм, горско стопанство, селско стопанство, управление на водните ресурси, земеползване и очертава рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2. Планът попада в хипотезите на чл. 85, ал. 1 от ЗООС, в които екологичната оценка е задължителна. Областите туризъм, селско стопанство, горско стопанство, рибарство, управление на водните ресурси, попадат и в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредбата за ЕО), издадена на основание чл. 90 от ЗООС, за които извършването на екологична оценка е задължително. Следва да се има предвид, че подзаконовата норма на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ЕО е приета на основание чл. 85, ал. 6 от ЗООС, която предвижда плановете и програмите, за които екологичната оценка е задължителна и за които се преценява необходимостта от екологична оценка, да се определят с наредбата по чл. 90. Характеристиките на проекта на актуализация на ПУ „Пирин“ определено са изцяло извън записа на чл. 85, ал. 2 от ЗООС (както и на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ЕО), който обхваща планове и програми на местно равнище за малки територии и с незначителни изменения.
Неоснователно е възражението на административния орган, че ПУ на НП „Пирин“ представлява рамков документ за водене на политика. Възражението не е съобразено с естеството и предназначението на плановете за управление на защитените територии и техните актуализации съгласно цитираната по-горе нормативна уредба. На ниво „ПУ“ не се идентифицират конкретни инвестиционни предложения по Приложения № 1 и № 2 на ЗООС, но е определена рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2. Конкретните бъдещи инвестиционния намерения, свързани с възстановяване на качествени показатели на ски писти, пречиствателни съоръжения, поддържане и обновяване на туристическата инфраструктура, разработване на ПУП на зона за туризъм от План 14, палатъчни лагери и пр., които ще бъдат заявени за реализация в рамките на плана за управление, ще подлежат на самостоятелни процедури по реда на глава шеста от ЗООС. Както изрично е приел и административният орган в т. 3 от мотивите на оспореното решение, актуализацията на ПУ на НП „Пирин“ поставя норми, режими и условия за осъществяване на допустимите дейности, съответно ще повлияе последващи/бъдещи планове и програми, както и инвестиционни инициативи, които е необходимо да съобразяват ПУ.
Проектът за актуализация на ПУ на НП „Пирин“ се характеризира като „план“ и за целите по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие ( § 1, т. 28а от ДР на Закона за биологичното разнообразие ). Както се посочи по-горе, границите на НП „Пирин“ съвпадат с границите на две защитени зони по смисъла на ЗБР: Защитена зона BG0000209 “Пирин” за опазване на дивите птици и Защитена зона BG0000209 “Пирин” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Според направеното в ПУ зониране площи от двете защитени зони попадат в зона I Резерватна зона, зона II Зона за ограничено човешко въздействие, зона III Зона за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми и зона IV Зона за туризъм.
В обстоятелствената част на оспореното решение е направен извод, че актуализираният ПУ е допустим по смисъла на чл. 37, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба ОС) спрямо въведените със ЗЗТ режими и че няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху изброените природни местообитания в защитените зони (да доведе до унищожаване/увреждане, фрагментация или трансформация в значителна степен на природни местообитания и местообитания на видове, вкл. птици). Това заключение на административния орган, както и изводът, че изключенията от забраните в зоните за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми, нямат потенциал за значително въздействие върху околната среда, е декларативно и лишено от действителни мотиви. Не са приложени критериите по чл. 16, т. 1 - 4 от Наредбата за ОС, сред които са обхватът на ПУ, времевата рамка, кумулативни въздействия с характеристиките на очертаните бъдещи инвестиционни предложения в защитените зони по обем, площ, инфраструктура и др., значимост на вероятните въздействия по отношение на процент на загубената площ от дадено местообитание спрямо площта на местообитанието, степен на фрагментация на местообитанието/местообитанията или популацията на вида/видовете спрямо първоначалното им състояние, продължителност, време за възстановяване на засегнатата популация и др. Не е приложена изменената разпоредба на чл. 81, ал. 5 от ЗООС (ДВ, бр. 12 от 2017 г.), която изисква за плановете, програмите и инвестиционните предложения или техните изменения или разширения, попадащи в обхвата на оценките по ал. 1, да се извършва и оценка за съвместимостта по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.
От съществено значение при преценката на законосъобразността на акта е и обстоятелството, че разработването на проекта за актуализация на ПУ „Пирин“ е започнало в изпълнение на Договор No УР-051/29.01.2014 г. с предмет: Разработване на ПУ на НП „Пирин“ за периода 2014–2023 г. На основание чл. 81, ал. 3 от ЗООС екологичната оценка е следвало да бъде извършена едновременно с изготвянето на плана, като се вземат предвид целите му, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които този план включва. В същия смисъл е и нормативното изискване по чл. 82, ал. 1 от ЗООС: оценката по чл. 81, ал. 1, т. 1 се съвместява изцяло с действащите процедури за изготвяне и одобряване на планове и програми. Наличните данни сочат, че процесът във връзка с извършването на екологичната оценка не е започнал на най-ранен етап, а при издаване на оспорения акт не е изпълнено изискването по чл. 84, ал. 2 от ЗООС за отчитане на резултатите от обществените консултации. Процесът по екологична оценка е приключил с издаване на поредица от противоречащи помежду си решения през м. март 2017 г. (решение № ЕО–1 / 01.03.2017 г. да не се извършва екологична оценка, решение № 26 / 02.03.2017 г. за предварително изпълнение на решение № ЕО–1 / 01.03.2017 г., решение № 35 / 13.03.2017 г. за оттегляне на решение № 26 / 02.03.2017 г., решение № 27/06.03.2017 г. за отмяна на решение № ЕО–1 / 01.03.2017 г., решение № 33 / 13.03. 2017 г. за допълване на решение № 27 / 06.03.2017 г., решение №30 / 08.03.2017 г. за извършване на екологична оценка, решение №34 / 13.03.2017 г. за допълване на решение № 30 / 08.03.2017 г.).
С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че оспореното решение № ЕО-1 от 01.03.2017 г. на Министъра на околната среда и водите да не се извършва екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на Национален парк „Пирин” за периода 2014-2023 г., е издадено в нарушение на административнопроизводствени правила и на императивни материалноправни разпоредби, поради което подлежи на отмяна. Административната преписка следва да бъде изпратена на компетентния орган за издаване на ново решение при спазване на дадените в мотивите на настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на разпоредбите на ЗООС, ЗЗТ и ЗБР, регулиращи плановете за управление на защитената територия и задължението за за извършване на екологична оценка
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № ЕО-1 от 01.03.2017 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, да не се извършва екологична оценка на проект на актуализация на План за управление на Национален парк „Пирин” за периода 2014-2023 г.
ИЗПРАЩА административната преписка на Министъра на околната среда и водите за издаване на ново решение при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.