Ново Р/О: Ново Р/О, 1065 / 29.1.2015 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

11632
София, 02.10.2014

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
по адм. дело 11389/2014. Document Link Icon



Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Подадена е жалба от [фирма] и Г. В. П. срещу писмо изх.№ 91-02-676#5 от 09.07.2014 г. и писмо № 93-00-795# от 10.07.2014 г. на зам. председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност", с искане за спиране изпълнението на оспорените актове.
С първото писмо на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗКФН и във връзка с извършвана проверка относно спазване разпоредбите на чл.6, ал.1, т.3 от ЗПЗФИ, в тридневен срок от получаване на писмото [фирма] е задължена да представи в КФН писмен отговор на следните въпроси :
Кой е източникът на информацията, за всяко едно от горепосочените дружества, че е била подадена „команда" спешно да изтеглят пари в петък - 27.06.2014 г., да се посочат координатите на лицето/ата.
Какви"цигарени операции'' визирате, че са прехвърляни основно в банката и кой е източника на тази информация?
Кое държавно предприятие имате предвид, че е направило опит за теглене на пари, в какво се изразява този опит, в какво се изразява „парирането" му от Министерство на финансите и кой е източника на тази информация?
По какъв начин сте получили информацията, посочена във въпроси 1. 2 и 3: интервю, личен разговор, телефонен разговор, e-mail или по друг начин. П. доказателства, в случай че разполагате с такива.
Кога е получена информацията, от всеки един отделен източник, въз основа на която са публикувани посочените цитати? Ако информацията не е получена наведнъж, да посочите хронологично на коя дата каква информация е получавана и кой я е предоставил на изданието.
По какъв начин журналистът, автор на статията, и главния редактор на Капитал, са удостоверили верността на изнесената информация в горепосочените цитати?
С второто писмо, във връзка с публикуван на 28.06.2014 г. статус в личния профил във Ф., е изискан писмен отговор от Г. В. П. на следните въпроси : Какво има предвид и какъв период от време визира в изречението: "За банката ще си говорим като мине малко, но не приемам, че захаросването й е равно на родолюбие."
Има ли конкретна информация, която да Ви е накарала да публикува същото изречение.
Да посочи източника на информацията, която е публикувала.
В писмата е посочено, че при непредставяне на исканата информация в указания срок в КФН, ще бъде търсена административнонаказателна отговорност по чл. 32, ал.1 от ЗКФН.
Иска се спиране на предврителното изпълнение на оспорените актове на основание 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Излагат се доводи за наличие на основание по чл. 166 АПК, изпълнението на актовете би могло да причини на оспорващия трудно поправима вреда, засягат се основни права, защитени с Конституцията и ЕКПЧ, предварителното изпълнение на актовете би обезмислило защитата пред съда и би могло да причини труднопоправими вреди на медиите, собственост на [фирма], чрез компрометиране на доверието на източниците в тях.
Ответната страна излага писмено становище, че подадената жалба, съответно искането по чл.166, ал.4 АПК за недопустими.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбите за процесуално недопустими, съответно искането за спиране на изпълнението на оспорените актове.
Съгласно чл. 18, ал.1, т.5 от ЗКФН при осъществяване на правомощията на комисията и на нейните органи членовете на комисията, както и определените по установения в този закон ред длъжностни лица от комисията, с оглед на възложените им задачи имат право да изискват от трети лица сведения, документи, включително и заверени копия от документи, извлечения по сметки и други данни, необходими за извършване на насрещните проверки и/или във връзка със сигнали, жалби или искания, включително от органи на други държави, осъществяващи финансов надзор.
Писма с изх. №№ 91-02—676#5/09.07.2014 г. и 93-00-795#1/10.07.2014 г. на заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност", не представляват индивидуални административни актове по ЗКФН и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. По силата на чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗПЗФИ контролът по спазването на закона и на актовете по неговото прилагане се осъществява от Комисията за финансов надзор и от заместник-председателят на комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност", като за осъществяване на законоустановените си функции те разполагат с правата по чл. 18 от Закона за Комисията за финансов надзор, както и да изискват писмени и устни обяснения, сведения, документи, данни и друга информация от всяко лице. С оспорените две писма административният орган - заместник-председателят на комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност", е упражнил законоустановените си правомощия на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор. Изискването на информация и обяснения от авторите на публикациите представлява част от процес по събиране на доказателства, които в последствие ще бъдат проверени и преценени от административния орган с цел изясняване факти и обстоятелства необходими за извършване на проверки. Двете писма нямат самостоятелен характер и самостоятелно значение, а са част от извършвана от административния орган проверка за спазването на изискванията на ЗПЗФИ и съответно не притежават белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21. ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. С оспорените писма не се засягат правата и интересите на жалбоподателите, те не представляват административен акт, издаден по прилагането на глава шеста от ЗПЗФИ, нито акт за установяване на административно нарушение или наказателно постановление по прилагането на глава седма от ЗПЗФИ. Изискваните сведения от жалбоподателите като трети лица, не засягат техни права, а са необходими за извършване на проверки срещу други лица.
Воден от изложеното, Върховният административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от [фирма] и Г. В. П. срещу писмо изх.№ 91-02-676#5 от 09.07.2014 г. и писмо № 93-00-795# от 10.07.2014 г. на зам. председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност" и искането за спиране изпълнението на оспорените актове.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението, с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Особено мнение:











Особено мнение на съдия Н. :

Съгласно чл. 147, ал.1 АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
Жалбоподателят се позовава на решение от 27.03.1996 г. на ЕСПЧ по дело Г. срещу О. Кралство, в което е посочено, че защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свободата на пресата. "Поради това, едно разпореждане за разкриване на източник не може да бъде съвместимо с чл. 10 от Конвенцията, освен ако е оправдано от по-силно съображение за обществен интерес."
Свободата на изразяване на мнение, включва свободата да се получава и разпространява информация и идеи без намесата на държавните власти.
Чл. 40, ал.1 от КРБ предвижда, че печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Съгласно чл. 41, ал.1 от КРБ всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Следователно наличието на възможност да бъдат застрашени - засегнати права и свободи, регламентирани в посочените разпоредби, е достатъчно за да се приеме, че писмата са административни актове. Изискването на сведения от трети лица не е административен акт, но в случая се изискват сведения за журналистически източници. При разглеждане на жалбата срещу тези актове следва да се извърши преценка оправдано ли е разкриването на източника от по- силно съображение за обществен интерес, за което следва да се изложат мотиви от административния орган, трябва да се прецени дали тази намеса е оправдана съгласно т. 2 на чл. 10 от КЗПЧОС. Административният орган е посочил, че при непредставяне на посочената информация в указания срок в КФН, ще бъде търсена административнонаказателна отговорност по чл. 32, ал.1 от ЗКФН, както и че с оспорените две писма административният орган - заместник-председателят на комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност", е упражнил законоустановените си правомощия на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор. Действително при упражняване на правомощия по чл. 18, ал.1 от ЗКФН не се издават административни актове, но в случая, с оглед характера на изискваните сведения, разпореждането за изискването им може да засегне права и свободи на жалбоподателите, поради което се явява административен акт.
Информацията, изисквана от Г. П., не е за факти, а за оценъчни съждения, поради което също може се засегне правото на свободно изразяване на мнение.
Съдия :