ОПРЕДЕЛЕНИЕ

219
София, 07.01.2021

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяГАЛИНА СОЛАКОВА
по адм. дело 13184/2020. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК.
Образувано е по частна жалба на „Стрейтлайн“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв.Цанев срещу определение № 1975 от 07.10.2020г., постановено по адм. дело № 2010/2020г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против заповед №2183/28.08.2020г., издадена от зам.кмета по „СИРР“ на Община Бургас и е прекратено производството по делото.В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се претендира неговата отмяна със законните последици.
Ответната страна зам.кмета по „СИРР“ на Община Бургас, в срока по чл. 232 от АПК, чрез гл.юрк.Ганева, излага становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - основателна.
Обжалваното определение е мотивирано с липса на правен интерес за оспорването на заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като същата е издадена по отношение „неизвестен извършител“, а представените от оспорващото дружество доказателства не сочат по категоричен начин на твърдяното право на собственост.
Определението е неправилно.
Безспорно е обстоятелството , че оспорената в първоинстанционното производство заповед №2183/28.08.2020г., издадена от зам.кмета по „СИРР“ на Община Бургас е с правно основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж „двуетажна сграда“ с описаните параметри и местонахождение. Както в мотивната част на заповедта, така и в диспозитива е прието, че незаконния строеж е извършен от неизвестен извършител, въпреки, че в административното производство е подадено възражение от „Стрейтлайн“ АД с твърдения за собственост върху сградата , момента на изграждането й и други обстоятелства във връзка със статута на сградата.
Действително, задължението за премахване на незаконен строеж, по принцип е на неговия извършител, а когато той е неизвестен, отговорността се възлага на лицата, визирани в чл. 225а, ал. 6 ЗУТ. Поради това самото твърдение на оспорващия, че е извършител или собственик на строеж, разпореден за премахване срещу неизвестен извършител, е достатъчно да обоснове правен интерес за оспорване на заповедта, тъй като в неговата правна сфера ще настъпят негативните правни последици от изпълнението и то без да е обвързан от СПН на съдебния акт при проведено съдебно производство. Аргумент в тази насока се извежда и от нормата на чл. 214, т.1 ЗУТ, която изрично дава възможност за оспорване на ИАА по ЗУТ от непосочени като адресати на акта лица, когато се създават задължения за тях или се засягат техни права и законни интереси. В този смисъл е и общата разпоредба на чл. 147, ал.1 АПК.
В конкретния случай, както в административното производство,така и в съдебното производство пред първата инстанция са представени писмени доказателства, удостоверяващи, макар и индиректно, претендираното владение върху сградата от оспорващото дружество, заприходяването й в баланса му, деклариране по ЗМДТ на сградата и данъчна оценка. Тези доказателства необосновано са игнорирани от първоинстанционният съд и административният орган, тъй като обосновават правен интерес от оспорването – последиците от премахване на незаконния строеж рефлектират негативно в правната сфера на Дружеството - жалбоподател. Въпросът за издаване на заповедта по отношение на надлежен адресат на задължението за премахване на незаконния строеж е въпрос по същество, а не по допустимостта на производството.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени и делото-да се върне за продължаване на процесуалните действия.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,


ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯ определение № 1975 от 07.10.2020г., постановено по адм. дело № 2010/2020г. по описа на Административен съд-Бургас и
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.