РЕШЕНИЕ

7797
София, 20.06.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИРА РАЙЧЕВА
ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
при секретар Свилена Маринова
и с участието
на прокурора Христо Ангелов
изслуша докладваното
от съдиятаВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
по адм. дело 1079/2016. Document Link Icon



Производството е образувано по жалба на Общински съвет – гр. Бяла срещу Решение № 2147/21.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1951/2015 година по описа на Административен съд – гр. Варна. В жалбата се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Неправилно съда се позовал на разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на РБ. С приетия текст се ограничавала възможността за нарушаване на правата на трети лица.
Депозирана е жалба и от [ЮЛ]. Представителят на сдружението твърди, че неправилно съдът е обявил за незаконосъобразна разпоредбата на чл. 64а от Наредба № 1 за опазване на обществения ред, поддържане на чистотата и безопасността на [община] /за краткост наричана по-долу Наредбата/, тъй като в жалбата било направено искане за обявяването на този текст за нищожен. Жалбоподателят в първоинстанционното производство нямал активна процесуална легитимация, тъй като не били налице основанията на чл. 186 от АПК. От съда се иска да обезсили оспореното решение, описано в жалбата като такова без номер от 21.10.2015 г. по административно дело № 1951 за 2015 год., като недопустимо или да го отмени като неправилно.
Ответната по жалбата страна чрез редовно упълномощен процесуален представител, адв. И., депозира писмен отговор, в който определя жалбата като неоснователна и такава моли да бъде отхвърлена изцяло.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбите са неоснователни, а оспореното решение следва да се потвърди като правилно, съобразено със събраните по делото доказателства.
Върховен административен съд, в настоящия тричленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С оспореното пред настоящата инстанция решение, Варненският административен съд е отменил разпоредбата на чл. 64а от Наредба № 1 за опазване на обществения ред, поддържане на чистотата и безопасността на територията на [община], приета с Решение № 73-383 по Протокол № 73/17.04.2015 г. на Общински съвет – Бяла. Съдът е приел, че оспорената пред него разпоредба е приета при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви, обосноваващи обществена опасност и засягане на установения ред на държавно управление на деяние, свързано с разполагане на кемпери, палатки и каравани извън туристически обекти, категоризирани като къмпинг. Прието е, че защитата на конкретните обществени отношения, преследвана с оспорената норма, е била вече осъществена с приети на по-ранен етап от компетентния общински съвет и от законодателя разпоредби.
Решението е правилно.
С Решение № 73-383 взето по Протокол № 73 от 17.04.2015 г. Общински съвет – Бяла е създал нов чл. 64а към Наредба № 1 за опазване на обществения ред, поддържане на чистотата и безопасността на територията на [община] със следния текст: „ал. 1 - забранява се разполагането на кемпери, каравани и палатки извън туристическите обекти, категоризирани като къмпинг по смисъла на т. 2.8 от Приложение № 1 на Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения; ал. 2 – при констатиране на нарушения на забраната по ал. 1 на нарушителите се налага глоба в размер от 100 до 200 лв. при първо нарушение и от 300 до 500 лв. при второ и всяко следващо“.
В изготвената от Кмета на Община Бяла докладна записка е описано, че към момента липсва правно регламентиране на проблема с обособяването на нерегламентирани къмпинги за летуване и нощуване с кемпери, каравани и палатки на територията на [община]. Служителите на Общинската администрация и съответното поделение на МВР не притежавали необходимите правомощия в тази насока. Безразборно се генерирали и изхвърляли на нерегламентирани места отпадъци, които замърсявали околната среда.
Съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНА, проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Съобразно ал. 2 на същия текст, мотивите, съответно доклада трябва да съдържат причините, които налагат приемането на акта, целите които се поставят, финансови и други средства необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително и финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Правилно съдебният състав е приел, че приложените към конкретния проект мотиви не изразяват по ясен и разбираем начин волята на административния орган за исканите промени, тяхната цел и причината, поради която се налагат същите. Липсва каквато и да е обосновка, относно необходимостта от доразвиване на правила, визирани в закон или подзаконов нормативен акт, свързани с опазване на околната среда. Не е ясно поради какви причини не се прилагат вече въведени в тази насока санкционни норми, а се налага изначално забрана по смисъла на новоприетия текст на чл. 64а от Наредба № 1 на Община Бяла.
Така изложените общи съображения не дават ясна представа доколко предложените изменения ще допринесат за постигане на търсения резултат, доколко всяка от промените е наложителна, приложима ли е на практика и подпомага ли постигането на яснота и конкретика при съобразяване изпълнението на въведените изисквания от страна на органите, които следва да ги имат предвид при осъществяване на възложените им дейности и задачи.
Процедурата по приемане на нормативен административен акт е разписана императивно и в защита на публичния интерес, поради което констатираното нарушение на разписаните от законодателя правила правилно е квалифицирано като съществено, водещо до незаконосъобразност на оспорения пред компетентния съд текст от Наредбата.
Настоящият състав напълно споделя формулираните от първоинстанционния съд изводи свързани с липсата на правно основание за въвеждане на ограничителен режим в степен по-висока от предвидените такива в нормативен акт от по-висока степен. Съобразно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 нормативните административни актове, какъвто характер безспорно има приетият от Общински съвет Бяла текст, се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. В приложимите по отношение на третираните от текста на чл. 64а от Наредбата обществени отношения, законови и подзаконови нормативни актове липсва формулирана категорична забрана за разполагане на кемпери, каравани и палатки извън туристически обекти категоризирани като къмпинг. Съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. В настоящото производство липсват данни и доказателства, че с приетия и оспорен пред първоинстанционния съд текст от Наредбата са урегулирани обществени отношения съобразно нормативните актове от по-висока степен. Не е допустимо с Наредба на Общински съвет да се въвежда забрана за осъществяване на определени действия, които не са забранени по силата на закон или подзаконов нормативен акт. Чрез нормативния административен акт, органите на местно самоуправление доуреждат обществени отношения, които са вече уредени по общ и значим за територията на цялата страна и за цялото общество начин, а нямат право да въвеждат изначално нови правила за поведение, нерегламентирани от държавната законодателна власт.
Твърденията, че чрез приемане на разпоредбата се ограничавала възможността от извършване на действия , които нарушават и ограничават правата на трети лица, изнесени и в жалбата на Общински съвет – Бяла и в жалбата на Национална асоциация [ЮЛ] са абсолютно безпочвени. Всеки собственик на имот на територията на Република България има възможност при наличието на желание и законова възможност, чрез подходящи средства да ограничи достъпа на трети лица до имота си, да следи за спазването на това ограничение и съответно да търси защита на правата си при констатирани нарушения.
Общинските и държавните имоти на територията на [община] следва по конституция и по закон да бъдат достъпни за всяко лице намиращо се на територията на Република България като гражданин, като гост или под друга даваща му право на пребиваване правна форма и тези права не могат и не следва да бъдат ограничавани по какъвто и да е начин освен по повод защита на важни държавни или обществени интереси във връзка с ползването, стопанисването и опазването на конкретен обект или територия. В приложената по делото документация свързана с внасяне, обсъждане и приемане на предложението на Кмета на Община Бяла липсват каквито и да е мотиви, свързани с налагане на ограничение по повод и във връзка с преследване на която и да е от целите описани по-горе.
Правилно първоинстанционният съд е установил, че в Наредбата на Община Бяла свързана с опазването на обществения ред и поддържане чистотата и безопасността на територията на [община] приета с Решение на Общински съвет - Бяла с № 11-133/2/ по Протокол № 11/27.03.2008 г., изменена и допълнена с Решение № 81-622 по Протокол № 81/21.07.2011 г. има текстове, които регламентират въпросите свързани с опазването и поддържането на околната среда на територията на общината, както и задължения за поддържане на плажовете, находящи се на територията на общината.
Твърденията на Национална асоциация [ЮЛ], че липсвала активна процесуална легитимация по отношение на жалбоподателя в първоинстанционното производство, В. В. не може да бъде споделена и от настоящата инстанция. Твърдението, че след като в приложения Протокол № 73 на Общинския съвет териториалният обхват на Наредбата бил върху „естествени зелени площи” на територията на [община], плажната ивица била изключена от същия, е меко казано неоснователно. Протоколът от приемането на един нормативен административен акт от орган на местно самоуправление – общински съвет не съдържа в себе си задължителни норми за поведение, не въвежда правила, които да бъдат спазвани от адресатите му. Ако жалбоподателите бяха изчели текстовете на Наредбата в тяхната цялост, щяха да установят, че тя определя „реда, условията и специалните изисквания за спазване на обществения ред и обществените отношения на територията на [община]…” като не прави разлика между „зелени и площи” и „крайбрежна плажна ивица”, а третира цялата територия на общината, независимо дали тя е общинска или държавна собственост /справка чл. 1 и раздел ХII/.
Приложения по делото снимков материал дава информация, от която може да се формулира извод за неосъществяване от страна на компетентните длъжностни лица на ефективен контрол върху поведението на пребиваващи на територията на [община] и в близост до плажната ивица лица и неприлагане по отношение на нарушителите на вече съществуващи санкционни норми, а не е мотив за изменение на действащите върху конкретната територия норми. Закона не допуска становище на юридическо лице с нестопанска цел да бъде прието като мотив на орган на местно самоуправление, какъвто се явява Общински съвет Бяла, за приемане на нормативна административноправна разпоредба. Доводи и становща, изнесени от страните по делото в хода на съдебното производство по оспорване на нормативен административен акт не санира допуснати от административния орган в хода на производството по приемането му съществени нарушения на процесуалните правила.
Предвид описаното, жалбите срещу оспореното пред настоящата инстанция решение са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на производството исканията на жалбоподателите за присъждане на разноски са неоснователни.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,


РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2147/21.10.2015 г. по административно дело № 1951/2015 година на Административен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.