Предишно Р/О: Предишно Р/О, 11040 / 22.7.2013 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 8533 / 23.6.2014 г.


РЕШЕНИЕ

15645
София, 26.11.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
АТАНАСКА ДИШЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Тодор Мерджанов
изслуша докладваното
от съдиятаРУМЯНА ПАПАЗОВА
по адм. дело 12075/2013. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби, подадени от Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" със седалище и адрес на управление [населено място] и от Министъра на околната среда и водите, против решение №11040 от 22.07.2013 г. по адм. дело № 14109 / 2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменено решение по оценка на въздействието върху околната среда № 21-9/2011 г. от 10 октомври 2011 г. на министъра на околната среда и водите и преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане.
Изложените в двете касационни жалби доводи за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК: нищожност и недопустимост на съдебното решение, необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, на процесуалноправните и материалноправните разпоредби на Закона за опазване на околната среда, Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и Наредбата за осигуряване безопасността при управление на отработено ядрено гориво.
Ответникът П. П. Троянски от [населено място] е оспорил касационните жалби в писмено възражение и в писмени бележки.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Двете касационни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
След като ги разгледа по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, прие следното:
Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решение по оценка на въздействието върху околната среда № 21-9/2011 г. от 10.10.2011 г., издадено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 99, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на краткоживеещи ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци (НХРАО) с възложител Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП „Р.”) със седалище и адрес на управление [населено място].
След като е подложил на подробно обсъждане събраните по делото доказателства, Върховният административен съд, тричленен състав, е стигнал до правилния извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт, които са повлияли върху материалната му законосъобразност.
Обжалваното съдебно решение е постановено от законен съдебен състав в пределите на предоставената му от закона правораздавателна власт и отговаря на формалните изисквания по чл. 172а от АПК, с оглед на което доводите в двете касационни жалби за нищожност на съдебния акт се преценяват като неоснователни. Становището на двамата касатори за нищожност на съдебното решение поради „абсолютна неразбираемост” (арг. от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК) е повлияно от субективни възприятия, които не кореспондират с изложените от съда фактически и правни мотиви. Волята на съда е ясно изразена и разбираема, поради което не се налага тълкуване за извеждане на смисъла й. Допуснатите отделни технически грешки при изписване на наименованието на приложимия Закон за опазване на околната среда, както също и инцидентното препращане към Наредбата за осигуряване безопасността при управление на отработено ядрено гориво, по никакъв начин не засягат валидността на съдебния акт. При спазване на процесуалното правило на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се е ограничил само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Неоснователни са изложените в двете касационни жалби доводи за недопустимост на съдебното решение поради постановяването му по жалба, подадена от лице без правен интерес от оспорването.
Правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи е гарантирано от чл.55 от Конституцията на Република България. Правото на обществеността да участва при вземането на административни решения с ефект върху околната среда, каквито са решенията по О., е законово регулирано. Съгласно чл. 3, т. 11 от ЗООС опазването на околната среда се основава на принципа за достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда. С чл. 97, ал. 2 от ЗООС (сега ал. 3) е предвидено организиране и провеждане на обществено обсъждане на доклада за О., като в обсъждането могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица, в т. ч. обществени организации и граждани, чиито интереси са засегнати или има вероятност да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционния проект. В тази хипотеза физическите лица попадат в обхвата на понятието "общественост" по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗООС и за да стигне до знанието на всички лица, решението по О. на основание чл. 99, ал. 4, т. 2 от ЗООС се оповестява чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин. Правото на жалба срещу решението за О. принадлежи съгласно чл. 99, ал. 6 от ЗООС на заинтересуваните лица, вкл. физическите лица, чиито права и законни интереси от поддържане на здравословна околна среда са непосредствено засегнати или има вероятност да бъдат засегнати от осъществяване на инвестиционното предложение. В разглеждания случай конкретното инвестиционно предложение може да окаже значително и трайно неблагоприятно въздействие върху околната среда не само на [община], но и на останалата територия на страната, вкл. [населено място], където живее физическото лице – жалбоподател П. П. Троянски. Като представител на "засегнатата общественост" по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС П. П. Троянски е надлежна страна със защитен от закона интерес да оспори решението по чл. 99, ал. 2 от ЗООС без да е необходимо да представя доказателства за негови субективни права и интереси, свързани с инвестиционното предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на краткоживеещи ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци.
Погрешно е застъпеното от двамата касатори становище, че клаузите на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (т. нар. Орхуска конвенция) „нямат непосредствено действие за страната ни”. На основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Орхуската конвенция е ратифицирана със закон, приет от 39-о НС на 02.10.2003 г., обнародвана е в ДВ, бр. 91 от 14.10.2003 г. и е в сила за Република България от 16.03.2004 г. Целта на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция е да се осигури на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право (в конкретния случай дееспособно физическо лице), достъп до административни или съдебни процедури за оспорване на действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националното законодателство в областта на околната среда. Неправилно касаторите се позовават и на решението на Съда на Европейския съюз от 11.03.2011 г. по дело C-240 / 09, съгласно което член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма пряко (непосредствено) действие в законодателството на Европейския съюз. Задължение на запитващия (националния) съд е да разтълкува във възможно най-голяма степен относимите процесуални правила, за да се приведе административното или съдебното производство в съответствие с целта на член 9, параграф 3 от конвенцията и с целта за ефективна съдебна защита на създадените права от законодателството на ЕС, за да се осигури на екологичната организация възможността да оспори пред съда административното решение, което може да противоречи на правото на Съюза в областта на околната среда.
Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при конституирането на страните и събирането на доказателства. На основание чл. 7, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. С разпоредбите на чл.9, ал. 3 и чл. 171, ал. 3 от АПК административният съд е задължен да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. При спазване на законовите правила съдът е предприел процесуални действия за правилното конституиране на страните и за попълване на делото с доказателствен материал. С определение от закрито заседание на 04.06.2012 г. съдът се е произнесъл по възраженията на министъра на околната среда и водите и на ДП "Радиоактивни отпадъци" срещу редовността на жалбата и активната материалноправна легитимация на жалбоподателя. Изложил е мотивите си, по които е приел, че жалбата на П. П. Троянски като гражданин на Република България против решението по О. е процесуално допустима, но я е оставил без движение с указание за внасяне на държавна такса в размер на 10 лв. Нередовността на жалбата е била отстранена в указания срок, в който е бил представен документ за внесена на 15.06.2012 г. държавна такса. С определение от закрито заседание на 26.03.2012 г. съдът е указал на министъра на околната среда и водите в срок до 30.04.2012 г. да изготви пълен и точен опис на документите, съдържащи се в административната преписка, както и да представи решението по чл. 93 от ЗООС, с което се преценява необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, допълнителното задание за обхвата и съдържанието на оценката, посочено в писмо №26-00-1223/18.09.2009 г., Стратегията на правителството за радиоактивните отпадъци, доклад от 2007 г. за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, доклад със заглавие "Разработване на идеен проект за национално хранилище за ниско- и средноактивни краткоживеещи радиоактивни отпадъци" от юли 2008 г., изготвен от "П." и "Риск инженеринг". С определение от 20.02.2013 г. съдът отново е указал на административния орган да представи опис на документите по преписката, както са разпределени по папки и доказателства, за уведомяване на Република Румъния за оспореното решение. С определения от 01.03.2013 г. и 25.03.2013 г. съдът е изискал представяне на документи от трети, неучастващи в делото лица - Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Геологическия институт на Българската академия на науките. С оглед на изброените процесуални действия се приемат за неоснователни оплакванията на касаторите за „едностранно проявена активност във връзка с всички искания на жалбоподателя”. С определенията си съдът е давал указания на административния орган и на държавното предприятие, за което административният акт е благоприятен, за представяне на доказателства за установяване на фактическите основания за издаване на акта съгласно процесуалното правило за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. В допълнение, с определението си от 01.12.2011 г. съдът е отхвърлил отправеното с жалбата искане за спиране на допуснатото от административния орган предварително изпълнение на оспорения акт.
Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 14, ал. 3, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) при обосноваването на извода, че компетентният орган не е извършил мотивирано и задълбочено произнасяне по пълнотата и достоверността на включената в доклада за О. информация, както и по обективността на направените заключения съобразно нормативните критерии.
С писмо №О.-2454/21.12.2010 г., подписано от заместник-министър на околната среда и водите след изтичане на инструктивния 30-дневен срок, Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" е било уведомено, че съгласно чл. 14, ал. 3, т. 2 от НУРИОВОС оценката за качеството на доклада за О. на инвестиционното предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на краткоживеещи ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци е положителна. Оценката на качеството на доклада за О. се извършва от компетентния орган по задължителните критерии, изброени в чл. 14, ал. 1, т. 1 – 7 и ал. 2 НУРИОВОС. По делото липсват данни за извършването на такава оценка за качество, за да се стигне до заключение за изпълнение на критериите за положителна оценка при условието на чл. 14, ал. 3, т. 2 от НУРИОВОС: с пропуски, които не са от съществено значение при вземането на решение. На основание чл. 15, ал. 1 от НУРИОВОС уведомителното писмо до възложителя се изпраща, след като е дадена положителна оценка по чл. 14, ал. 3 във вр. с ал. 1 и 2. Съдът не може да замества компетентния орган в административните му функции и вместо него в съдебното производство да извърши дължимата оценка на качеството на доклада. При преценката на представения по делото доклад по оценка на въздействието върху околната среда от м. януари 2011 г. с анотация "последен вариант/с писмо № О.-2454/21.02.2011 г." съдът е констатирал направени допълнения и отстраняване на недостатъци, което означава, че докладът е бил преработен/допълнен след приключване на етапа на оценяването му. Преработването на доклада след дадена положителна оценка е допустимо при условията на чл. 17, ал. 6 - 8 от НУРИОВОС след провеждане на общественото обсъждане, но в случая този ред не е бил използван.
Във връзка с гореизложеното следва да се добави, че съгласно чл. 14, ал. 2, б. „б” от НУРИОВОС (ДВ, бр. 80 от 2009 г., в сила от 14.04.2010 г.) за извършване оценка на значимостта на положителните и отрицателните въздействия върху човека от строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение компетентният орган е бил длъжен да изиска предварително становище по доклада за О. от Министерството на здравеопазването. Първоинстанционният съд е констатирал, че Министерството на здравеопазването е изразило негативно становище с писмо № РД-04-09-340/24.01.2011 г. със забележки по отношение пълнотата на съдържанието на доклада относно обхвата на оценката на здравно - хигиенните аспекти на околната среда и риска за човешкото здраве от гледна точка на радиационното въздействие на хранилището за радиоактивни отпадъци и риска за човешкото здраве; направена е забележка, че не е описан избраният модел за оценка на облъчване на населението и не са обосновани неговите параметри. И в по-късен момент не е получено позитивно мотивирано становище на Министерството на здравеопазването, че не се очаква значително отрицателно въздействие върху здравето на населението от изграждането и функционирането на хранилището. Първоинстанционният съд е изложил подробно мотивите, по които е приел, че трудностите, които авторите на доклада са срещнали при събирането на информация, са се отразили на неговото качество. Негативно становище е било изразено и в писмо № 5005 / 29.11.2010 г. на Басейновата дирекция за управление на водите - Дунавски район с център П., която преди издаване на уведомителното писмо от 21.12.2010 г. е посочила непълнота на информацията за водните ресурси и е препоръчала допълване на плана на мерките за намаляване, ограничаване или премахване на вредните въздействия върху околната среда. С писмо №04-00-6552 / 24.11.2010 г. Изпълнителната агенция по околна среда е дала препоръки относно мерките за премахване и ограничаване на вредните последици при експлоатацията на съоръжението, тъй като при оценяване на радиационното състояние на околната среда са използвани само данните от радиологичния мониторинг, направен от А. "К.". Недоказано е твърдението, че потенциалното радиационно въздействие е локализирано в рамките на площадката на хранилището и извън нея е пренебрежимо малко. Дадените становища и препоръки не са били подложени на анализ при оценяване на качеството на доклада за О. по реда на чл. 14 от НУРИОВОС.
Не се установяват твърдените нарушения при прилагането на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (З.) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 31, ал. 4 от З. (ДВ, бр. 88 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) плановете, програмите и инвестиционните предложения по ал. 1, за които компетентният орган по ал. 6 прецени, че има вероятност да окажат значително отрицателно въздействие върху защитената зона, се подлагат на оценка, която обхваща степента на въздействие на плана, програмата или инвестиционното предложение върху природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в защитената зона. Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 34 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, съгласно която оценката по чл. 21 се извършва от експертите по чл. 9 въз основа на критериите по чл. 22 и се представя под формата на приложение към доклада по ЕО/О. и представлява неразделна част от него. Констатирал е липсата на приложение с нормативно предвиденото съдържание, както също и че информацията в част ІІІ от доклада се отнася до защитената зона "З." без данни относно другите защитени зони в двукилометровата ивица по река Д. ("Острови К.", "Река О.", "К.", "Цибър"). В завършващия акт не са изложени мотивите, по които е изведено заключението, че няма вероятност изграждането на националното хранилище за радиоактивни отпадъци да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове в защитените зони.
С оглед процесуалното задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК неоснователно в касационните жалби се твърди, че при преценката на законосъобразността на оспореното административно решение на всички основания по чл. 146 съдът е излязъл „извън своите правомощия”. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НУРИОВОС изисква действията по оценка на въздействието върху околната среда да се извършват в регламентираната последователност. След оценяване качеството на доклада за О. се организира общественото му обсъждане по реда на глава пета от наредбата. С оглед спецификата на инвестиционното предложение – приповърхностно многобариерно съоръжение за погребване на ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци - и високия риск за здравето на населението съдът обосновано е приел за ограничено и непълно общественото обсъждане, проведено само в [община] и кметство [населено място], на чиято територия е предвидено изграждането на площадката с наименование „Радиана”. Очакваното въздействие върху околната среда от функционирането на повърхностно хранилище с погребани краткоживеещи ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци по никакъв начин не може да бъде ограничено на територията на една община. При проведено обществено обсъждане на ДОВОС през м. март 2011 г. (писмо на възложителя изх. № 04-11-299/04.04.2011 г.) компетентният орган е бил длъжен на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС да вземе решение по О. в срок до 45 дни, но инструктивният срок е бил пропуснат с повече от четири месеца.
На основание чл. 21, ал. 1 от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци (НБУРАО - отм., ДВ, бр. 76 от 30.08.2013 г.) погребването на Р. трябва да осигури защитата на здравето на персонала и населението и на околната среда по време на експлоатация на съоръжението за погребване и след неговото затваряне, като се предотврати неконтролирано разпространение на радиоактивни вещества и се осигури тяхната изолация от биосферата. Наредбата определя и изискванията, нормите и правилата за безопасност при избор на площадка, проектиране и строителство на съоръженията за управление на Р. (чл.1, ал. 2). Изборът на площадка на съоръжения за погребване на радиоактивни отпадъци се извършва по реда на чл. 54 от НБУРАО (отм.), като се основава на сравнителен анализ на не по-малко от три алтернативни площадки с отчитане на възможното въздействие на съоръжението върху населението и околната среда при предвидени четири фази, една от които изрично се отнася до събиране на данни и анализиране на районите. На основание чл.58 при избор на площадка се извършва оценка на безопасността на съоръжението, насочена към доказване на способността на площадката, в комбинация с избраната концепция за погребване, да осигури защитата на населението при спазване на критериите по чл. 9, т. 3. При оценяване на качеството доклад за О. възложителят на основание чл. 96, ал. 1, т. 2 от ЗООС представя на компетентния орган проучените алтернативи за местоположение (със скици и координати на характерните точки в утвърдената координатна система за страната) и/или алтернативи на технологии и мотивите за направения избор за проучването, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително "нулева алтернатива". В мотивите на обжалваното съдебно решение е констатирано, че в доклада за О. не е проведен задълбочен сравнителен анализ на местоположението и характеристиките на площадките и те не са оценени. Не е доказано, че избраната площадка "Радиана", която се намира в границите на охраняемата зона на А. „К.”, най-пълно отговоря на изискванията на чл. 55 от НБУРАО (отм.). В доклада също така липсва пълна и задълбочена оценка на безопасността на съоръжението за управление на радиоактивни отпадъци съгласно чл. 77 от НБУРАО (отм.), който изисква анализ на способността на съоръжението да изпълни функциите си по безопасност не само при нормална експлоатация, но и в случай на всякакви очаквани състояния и събития, вкл. в случаи на аварии и събития с ниска вероятност, а за съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци - и при нарушаване на защитните бариери в резултат на човешка дейност след затваряне на съоръжението. Направено е необосновано заключение, че не се очаква кумулативно радиационно въздействие върху околната среда при експлоатация на проектираното съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци и на намиращата се на няколко километра ядрена централа „К.”. Съдът е констатирал, че в нетехническото резюме не са анализирани статистическите данни за [община] за 2008 г., които сочат значително по-висок ръст на смъртността на хората в общината вследствие на болестите на кръвообращението и на дихателната система в сравнения със средните стойности за страната. Не е отчетен големият обем на съхраняваните отпадъци, което усилва радиологичното въздействие.
Не се установява твърдяното неправилно прилагане на чл. 25, т. 4 от НУРИОВОС с оглед трансграничния контекст на процедурата, която е следвало да бъде съобразена с Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (обн., ДВ, бр.86 от 01.10.1999 г., в сила от 10.09.1997 г.). Обосновано съдът е приел, че в ДОВОС липсва подробен анализ на радиологическото въздействие върху територията на Република Румъния, за да се приеме, че в резултат на експлоатацията на хранилището не може да се очаква трансгранично въздействие. Не е отчетено, че река Д. минава и през други държавни територии, за да се обсъди възможно радиационно замърсяване на околната среда в други европейски държави.
В мотивите на обжалваното съдебно решение са изложени подробно обстоятелствата, при преценката на които съдът е стигнал до извода за несъответна обосновка относно избрания тип хранилище - траншеен. Приложил е правилно разпоредбата на чл. 22 от Наредбата за безопасност при управление на радиактивните отпадъци (отм.), която изисква начинът на погребване на Р. да бъде определен въз основа на вида, категорията, активността и радионуклидния състав на Р. (твърдите Р. от категория 2а се погребват повърхностно или геоложко, а Р. от категория 2б и 3 - само в съоръжения за геоложко погребване). Позовал се е на Стратегията за управление на отработено ядрено гориво и радиактивни отпадъци до 2030 година, приета с Решение на МС от заседанието на 05.01.2011 г., Приложение № 6, според което погребването на отпадъците в съоръжение на междинна дълбочина и в геоложко хранилище е предпочитаното решение. За избор на типа на хранилището за ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци ДП „Р.” е възложило предварителни проучвания на "WorleyParsons/Риск инженеринг" - за траншеен тип на такова хранилище и на [фирма] - за тунелно хранилище. Въпреки становището на Техническия съвет на ДП „Р.”, основано на резултатите от направената от [фирма] експертиза, че най-добрият вариант за изграждане на хранилище е тунелният тип, Техническият експертен съвет към министъра на икономиката, енергетиката и туризма е приел решение, с което е определил за целесъобразен избора на тип конструкция на хранилище - многобариерно инженерно съоръжение - повърхностен траншеен тип.
Гореизложените съображения водят до извод, че оспореното административно решение не е мотивирано в достатъчна степен съответно на изискванията на чл. 18 и чл. 19 от НУРИОВОС във вр. с чл. 99, ал. 3 от ЗООС. Не са изяснени в цялост и не са подложени на обсъждане множество въпроси, имащи съществено значение за опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората, предотвратяването и ограничаването на замърсяването, съхраняването на биологичното разнообразие, трансграничния ефект и пр. Като е приел, че актът е издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което налага отмяната му и връщане на административната преписка за ново произнасяне, Върховният административен съд, тричленен състав е постановил правилно решение. Посочените в касационните жалби основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски за водене на делото в тази инстанция, поради което искането за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11040 от 22.07.2013 г., постановено по адм. дело № 14109 / 2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



Особено мнение: