П Р О Т О К О Л

София, 16.05.2013 година

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ КОСТОВА
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
ЛЮБОМИРА МОТОВА
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
при участието на секретаря Мария Попинска
и с участието на прокурора Искренна Величкова
сложи на разглеждане дело № 1749 по описа за 2013 година Document Link Icon,
докладвано от съдията ЕМИЛИЯ КАБУРОВА


На поименно повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК на второ четене:

КАСАЦИОННАТА ЖАЛБОПОДАТЕЛКА Мирослава Стефанова Тодорова, гр. София - редовно призована, се явява лично и с адвокат Лулчева, надлежно упълномощена
ОТВЕТНИКЪТ Висш съдебен съвет - редовно призован, се представлява от юрисконсулт Илиева, надлежно упълномощена.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Инспекторат към Висш съдебен съвет - редовно призован, се представлява от юрисконсулт Пълева, надлежно упълномощена.

Постъпило e писмо до председателя на Върховния административен съд от холандската фондация "Rechters voor Rechters", в което сочат, че ще участва като наблюдател холандския съдия г-жа Janneke Bockwinkel.
Постъпило е и писмо до председателя на Върховния административен съд от Международната комисия на юристите, като сочат, че на процеса ще присъства професор Витсч.
Съгласно чл.132, ал.1 и ал.2 от ЗСВ делата се разглеждат в открити съдебни заседания. В това изискване се състои така наречения принцип за публичност на съдебния процес. Той намира израз в обстоятелството, че в заседанието съдът допуска чужди за делото лица, които желаят да присъстват на неговото разглеждане, както и на правото на тези лица, съответно техни представители да присъстват на заседанието. Не е необходимо разрешение на съда.

АДВОКАТ Лулчева: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Илиева: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Пълева: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, петчленен състав, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА:

АДВОКАТ Лулчева: Поддържам касационната жалба. Моля да приемете представените доказателства с допълнителна молба от 15.05.2013 г. с копие за другите две страни. Няма да представям други доказателства.
ЮРИСКОНСУЛТ Илиева: Оспорвам касационната жалба. Не възразявам да се приемат представените доказателства. Запознали сме се с тях. Някои са неотносими към настоящето производство. Няма да соча нови доказателства.
ЮРИСКОНСУЛТ Пълева: Оспорвам касационната жалба. Запознати сме с представените доказателства преди съдебното заседание. Считам, че са неотносими към делото, тъй като дисциплинарната отговорност е лична отговорност. Предоставям на съда да прецени дали да ги приеме. Няма да сочим други доказателства.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ


О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените към молбата на адвокат Лулчева писмени доказателства по опис.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, петчленен състав, счете делото за изяснено от фактическа страна и


О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВОКАТ Лулчева: Моля да уважите касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Оплакването ни, че с решението на тричленния състав е потвърдено едно дисциплинарно наказание, което е наложено при нарушение целта на закона, която се преследва при наказването на магистрати, а именно да се предприемат мерки, за да се даде шанс на магистрата да коригира своето поведение и едва тогава, ако е видно, че той не може да стори това това, той да бъде отстранен от съдебната система. Доверителката ми към момента на налагане на дисциплинарното наказание не е наказвана. Тя е наказана по това дисциплинарно производство не защото има данни, че не може да се поправи и не са налице данни, че нейния труд не е необходим повече на системата. По делото един от малкото напълно безспорни факти е, че тя е безспорен професионалист в качеството и като съдия и като преподавател в НИП. Ние твърдим, че дисциплинарното наказание е наложено в разрез с целта на закона, защото тя е наказана заради обществената си активност като председател на Съюза на съдиите в България, която активност включва сериозни критики срещу статуквото в съдебната система и предлага мерки за осъществяване на реформата. Дисциплинарното наказание е наложено и след като тя публично е обявена за "обществен враг" на системата от бившия вътрешен министър и след завеждането на дело от нейна страна срещу него. Цялото дисциплинарно производство е проведено в нарушение на чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека, в нарушение на чл.10 от същата конвенция, гарантиращ правото на свобода на изразяване и чл.8 от Основните принципи на ООН за независимостта на съдиите. Наложената санкция е непропорционална и представлява незаконна намеса и прикрита санкция за изразените от съдия Тодорова становища. Доводите ни за поддържането на едно такова оплакване са следните: Още с образуването на дисциплинарното производство, процедурата е проведена от пристрастен орган. Доводи за това обстойно са изложени и пред тричленния състав. Пред първата инстанция ние сме обосновали доводите си и за пристрастност на членовете на ВСС, участвали в дисциплинарния състав, но тези възражения, но тези възражения за пристрастност и на дисциплинарния състав са подминати. Наложеното наказание на доверителката ми е от колективния орган ВСС с 19 гласа, 8 от които са на лица, свързани с обвинението срещу нея. Това ни дава основание да твърдим отново, че наказващият орган не е бил независим и безпристрастен. С 11 гласа, без тези 8, ангажирани с обвинението, наказанието срещу нея не би могло да бъде наложено. Решаващата тежест при налагане на наказанието на гласове, които предварително са ангажирани с тезата на обвинението, води до извода за липса на непредубеденост на решаващия орган. Правото на справедлив процес е накърнено и от неизслушването на доверителката ми от наказващият орган, с което е нарушено правото й на защита в противоречие изискването и на Конституцията, още повече, че в заседанието на решаващия орган, когато е наложено наказанието й, са присъствали лицата, които са внесли и поддържали обвинението срещу нея, а именно петимата членове на ВСС. Така заседанието е проведено с участието на обвинителя, но без участието на наказания или на неговия защитник, като обвинителите са формирали и волята на органът, който би трябвало да е безпристрастен. Че формирането на колективния орган, който налага наказанието по този начин накърнява правото на справедлив процес приема и Европейския съд по правата на човека изрично в решението "Волков срещу Украйна". Решението на тричленния състав също е постановено от некомпетентен орган - състав на съда, който е определен в нарушение на изискването за предварителна установеност на състава на съда, което е гаранция за безпристрастен и независим съд по чл.6 от Европейската конвенция. Хронологията на събитията установяват промяна на компетентното отделение да разглежда жалбата на доверителката ми срещу дисциплинарното й освобождаване от длъжност еднолично със заповед на председателя на ВАС, който е и член на ВСС, който й е наложил наказанието, при превишаване на властта му и това сериозно поставя под съмнение правните гаранции по чл.6 за независимостта и безпристрастността на съда. Цялата дейност на тричленния състав, който разгледа жалбата на доверителката ми и постанови атакуваното решение по анализа на доказателствата и във връзка с направените доводи, също установяват пристрастност на решаваният орган. Оплакване за нарушение на чл.6 поддържаме и във връзка с формирането на петчленния състав - без ясни правила и при непрозрачност, като на принципа на случайния подбор е определен единствено докладчика. Безспорно е, че дисциплинарното производство по отношение на доверителката ми е започнало при една извънредна проверка, каквато не е прилагана за останалите съдии, но в него се установява и нееднаквото й третиране с останалите магистрати, чиято дейност също подлежи на контрол от ВСС. Нещо повече, всички актове, които са постановени в рамките на дисциплинарното производство и на ВСС и на ВАС, тричленен състав, установяват отклонения от отстоявана до този момент практика, която ние считаме, че е била законосъобразна и която би следвало да немери приложение и в нейния случай. С атакуваното решение се потвърждава дисциплинарното й освобождаване от длъжност за две просрочени дела, след като ВАС в собствената си практика, която ни сме цитирали, приема, че за системност на нарушението е необходимо нарушенията да са поне три. Че за две просрочени дела не може да бъде освободен съдия, и ние сме посочили такова решение на ВАС. Друго отклонение от практиката на ВСС, че по отношение на доверителката ми е правено възражение, че част от делата изключват дисциплинарното преследване по давност, като по отношение на нейния случай е прието, че това е въпрос по съществото на делото, докато от представените с молбата ни доказателства, които днес съдът прие, се вижда, че ВСС се е върнал към старата си практика, която е и законосъобразна, че въпросът за давността се преценява още при образуване на делото. Изключение е направено единствено в случая на доверителката ми. В атакуваното решение се приема, че наказанието следва да бъде наложено, тъй като било безпрецедентно това нейно нарушение - произнасяне с такава забава по две дела, тъй като това било довело до прекратяване на едно от делата по давност. Представени са доказателства, че за нито едно друго дело, прекратено по давност в Апелативен съд София, няма изпратен сигнал до ВСС, единствено по делото на доверителката ми, а също така сме представили доказателства, че според Доклада за дейността на прокуратурата през 2011 г. всеки един от 1230 прокурори в страната за една година е прекратил 50 дела по давност, а прекратените по давност преди години били средно по четвърт милион годишно. Според Доклада на инспектората към ВСС, който също сме приложили, броят на прекратените по давност само през 2007 г. е 400 хиляди по непълни данни за страната. В декларация, която сме приложили и която е подписана от 51 съдии от ВКС, се казва, че ежедневната практика сблъсква касационната инстанция с многобройни случаи на неспазени процесуални срокове, които не са получили дисциплинарна санкция. Върховните съдии пишат, че отстраняването от съдебната система на съдия Тодорова на това основание, която е безспорен професионалист, създава впечатление за саморазправа с магистрат, заради активната му обществена позиция. Доверителката ми е освободена в нарушение на целта на закона и след като е установено, че спрямо гражданите, които са били ангажирани по двете дела, за които тя е наказана, по отношение на тези граждани не са настъпили никакви негативни последици. Същевременно при установено неправомерно лишаване от свобода на гражданин, в резултат на антидатиране на съдебен акт от магистрат, като този факт е установен с решение на ВКС, което сме представили, не са предприети никакви мерки за санкциониране на магистрата, нещо повече, отказано е изобщо образуване на производство, за което също сме представили доказателства. Нееднаквото третиране на доверителката ми, респективно налагане на наказанието в нарушение на целта на закона се установява и от факта, че няма друг уволнен съдия за 2 просрочени дела. Нещо повече, представихме доказателства с молбата, които вие приехте, за един друг действащ магистрат, който към момента има 3 дела от 2007, две от които и към момента са с неизготвени мотиви, а по трето мотивите са връчени на един от подсъдимите вчера, за което също сме представили. Тоест касае се до непреустановени нарушения с по-голяма продължителност. Представихме доказателства, включително и Доклада на Българския институт за правни инициативи, който е изготвен по възлагане от ВСС, че съдии с натовареност в СГС са били разтоварвани от разпределяне на дела и от други задължение, за да могат да обемат работата, която им е възложена и по този начин да не изпадат в по-продължителни просрочия при изготвянето на актовете си, като по отношение на доверителката ми има данни също по делото, че никога не е прилагано такова изключване от системата за разпределение на делата. Този подход, това изключване, което е по волята единствено на административния ръководител, също дава възможност и установява не еднаквото третиране, защото се предоставя на административния ръководител преценката на кой магистрат да даде възможност да не бъде наказван за просрочието си и кой да бъде поставен в положение да отговаря поради натовареността си. Израз на налагане на наказанието не съобразно целта на закона и пристрастност, респективно нарушаване на правото на справедлив процес, е указанието в атакуваното решение, с което недопустимо се ограничават правата на доверителката ми, да се откаже от обществените си ангажименти, в интерес на добрата съдийска работа, като това указание още веднъж установява, че наказващият орган, така и тричленния съдебен състав са наложили, респективно потвърдили наложеното наказание именно поради критичната позиция, изразена при упражняване на обществената дейност от страна на моята доверителка в качеството й на Председател на Съюза на съдиите. На доверителката ми е наложено дисциплинарното наказание и то е потвърдено с решение, въпреки че пред тричленния състав изложихме съображения, че липсват ясни критерии за нормата на натовареност на съдиите, че не е изследвана личната й натовареност, не е проверено с какви дела е била ангажирана тя в процесния период, не са изследвани изобщо другите й съдийски ангажименти, извън разглеждането на делата, включително не е отчетена работата й в НИП, където тя е изпратена от ВСС, а не е отишла по собствено фриволно желание. Тя е наказана и при нарушаване на изискването за последователност и предвидимост, тъй като не са своевременно и публично огласени критериите и вътрешните правила и установените практик, при които се преценява наличието на въпросното нарушение - неизготвяне на съдебен акт в разумен срок. Наказанието е наложено без ВСС да е изготвил и обявил критерии за оценка на съдийската работа и натовареността, т.е. установява се и нарушаване на изискването на чл.13 от АПК. От представените реакции на различни съдии, от различни съдебни региони и различни съсловни юридически професии, както и от характеристиката на съдия Тодорова, която е подписана от Наказателното отделение на Софийския апелативен съд, се установява, че е видима и ясна липсата на законово установената цел при налагане на това наказание. В атакуваното решение се приема, че е налице дисциплинарното нарушение със забавеното изготвяне на мотивите, без да се анализира срока, в който е разгледано делото, като изискването на НПК за разумен срок, защото в случая наказанието е наложено за неразумен срок, е делата да се разглеждат в разумен срок и същото е изискването на Европейската конвенция за правата на човека. В тази част решението е постановено и в противоречие с постоянната практика на ВАС, според която при установяване на дисциплинарни нарушения на магистрати, свързани с неспазване на сроковете за произнасяне, е необходимо да се изследват не просто статистическите данни за броя на делата и времето на забавата, а трябва да се преценява правната сложност на забавените дела, броя, вида и фактическата сложност на другите делата, които е разглеждал съдията, качеството на постановените актове, професионалната отговорност при решаване и пр. Посочили сме над десет решения на ВАС, в които е изложеното това разбиране, а тук се прави отклонение от него, което ни дава основание да твърдим, че целта на наложеното наказание не е законово установената цел. ВСС също по дисциплинарно дело № 37/2009 г. - адм. дело № 10480/2009 г. по друг случай, позовавайки се и на практика на ЕС по делото "Цимерман и Щайнер срещу Швейцария" изрично е посочил какви трябва да бъдат критериите при преценка разумността на срока на произнасянето, но тези критерии, които основателно е изложил в това си решение, не са приложени по случая на жалбоподателката. Постановяване от ВАС и от ВСС на решения в обратния смисъл на постоянната му практика до момента, с които се цели да се потвърди наложеното на доверителката ми дисциплинарно наказание, установяват накърняване категорично правото на защита, правото на справедлив процес и тезата за преследване на цел, различна от тази, предвидена в закона. Предвид обстоятелството, че макар и неконкретизирано, дисциплинарното наказание е и за допуснато нарушение по чл.307, ал.4, т.4 ЗСВ, извеждането на твърдение за накърняване престижа на съдебната власт, без да са налице факти, които ги установяват, водят до немотивираност на съдебния акт и също са израз на пристрастност. Израз на пристрастност и на преследване на различни цели, от тези предвидени в закона, е и образуването на дисциплинарните производства след като е изтекъл срока за образуването им и след изтичането на давността по чл.310, ал.1 ЗСВ. Съдът не е отговорил на направените възражения и относно вида на наложеното наказание и липсата на мотиви за налаганото му от страна на решаващият орган. Съдът не е посочил и защо оставя в сила най-тежкото дисциплинарно наказание, след като намалява броя на нарушенията, като изключва едно от делата поради изтичане на давността за наказването, като тази давност сме обосновали, че е изтекла и за друго от делата. Съдът изобщо не е обсъдил и значими за определянето на вида на наказанието обстоятелства качеството на работа. В решението изрично се приема, че доверителката ми е един от добрите съдии и нейния професионализъм е безспорно установен. Но това обстоятелство при определяне на наказанието не се преценява. Съдът излага становището си, че дейността на ВСС по тълкуването и прилагането на правната норма, е изцяло негова компетентност и отказва да упражни възложения му контрол за законосъобразност. Подобен подход в практиката на ВАС е определен като осъществяван в нарушение на чл.6 от Европейската конвенция по правата на човека изрично по делото "Фазлийски срещу България" от април 2013 г. С оглед на тези съображения и писмени бележки, които представям, ще моля да уважите касационната жалба.

ЮРИСКОНСУЛТ Илиева: Моля да отхвърлите касационната жалба като неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания, посочени в чл.239 АПК. Доводите, които бяха изтъкнати днес, а също и в касационната жалба, касаят законосъобразността на административния акт, която е разгледана от първоинстанционния съд, който е постановил едно решение, което не страда от никакви пороци. Не са нарушени материално-правните разпоредби, съдопроизводствените правила и в този смисъл моля да отхвърлите като неоснователна жалбата. Представям писмени бележки, като моля да вземете предвид и становището на ВСС пред тричленния състав.

ЮРИСКОНСУЛТ Пълева: Моля да оставите без уважение жалбата на Мирослава Тодорова срещу решението на ВАС, тричленен състав. Считам, че същото е правилно и законосъобразно. Представям писмена защита. Единственото, което бих искала да кажа, е, че става въпрос за много тежки служебни нарушения в случая. Има забавяне на мотиви по произнесени дела с не дни и месеци, а с години, което считаме, че именно това много накърнява престижа на съдебната власт и следва да бъде санкционирано.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми върховни съдии, поддържам касационната жалба по всичките изложени доводи, като ще акцентирам на следното: Считам, че съдът е нарушил процесуалните правила, като не е обсъдил доказателствата и всички въведени от страната доводи. Неправилно е становището на съда по правото на защита, както и в позоваването на чл.46 от ЗНА. Съдът при преценката си е игнорирал и основни принципи в АПК, описани подробно в писменото ми заключение. Поддържам изложеното устно в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на касатора становище, че не е съобразена целта на закона, като не е преследвана предвидения в ЗСВ резултат на магистрата да бъде дадена възможност да се поправи и едва тогава да бъде отстранен от системата. Вследствие на нарушеното право на защита на жалбоподателката, съдът не е преценил дали в мотивите на решението на дисциплинарния състав са и обсъдени всички обстоятелства, относими към нарушението по чл.307 и санкцията по чл.308 ЗСВ, още повече, че са протоколирани изказвания на членове на ВСС, че следва да се съпостави нарушението, във връзка с останалите обстоятелства и едва тогава да се вземе решение. Разбира се, на първо място поставям неспазването на чл.6 от ЕКЗПЧОС, който в случая не е спазен, а именно правото на справедлив процес, нещо различно от правилността на решението, с оглед вътрешното ни законодателство. Той се изразява в преценка към момента и с оглед конкретните обстоятелства по случая. Колкото до игнорирането на принципите на чл.6 в административното производство за постановяване на дисциплинарното наказание, смятам същото за голословно, предвид разширяване обхвата на разпоредбата още с делото "Рингайзен срещу Австрия".
Към устното си изявление прилагам предварително заключение по основателността на касационната жалба, по която е образувано делото.
По отменителните основания касационната жалба следва да се уважи. Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необосновано. Поддържам доводите в жалбата за нарушение на изискването за предварителна установеност на съда - гаранция за безпристрастен и независим съд по чл.6 ЕКПЧ, доколкото случайният подбор на съдиите се извършва в рамките на публично оповестената предметна компетентност на отделенията. В контекста и реда на събитията при административната промяна на компетентното по предмет отделение в процеса на обжалване, в разрез с принципа на предвидимост, хвърля сянка на съмнение върху основната гаранция в чл.6 ЕКПЧ в смисъла, вложен в него съобразно цитираната практика на ЕСПЧ.
Тълкуването на нормата на чл.6 ЕКЗПОС, като относима само към съдебните процеси, а не към дисциплинарните производства в решението не кореспондира с богатата и многоаспектна практика по тази разпоредба – отражение на фундаменталния принцип на върховенство на закона в конвенцията и гаранция за справедлив, публичен процес в граждански, наказателни дела и административноправни производства, свързани с регламентираните права и свободи. Целта на разпоредбата е насочена главно към механизма, процедурата, която държавата трябва да предвиди за решаване на спорове по вътрешното право, като ЕСПЧ се въздържа от абстрактно изброяване критерии за справедлив процес, с оглед спецификата на всеки конкретен случай на засегнати автономни права и задължения, признати по националното законодателство (делото Каплан). С решенията „Рингайзен срещу Австрия” и „Кьониг срещу Германия” обхватът на нормата е разширен до всички процедури, чийто резултат е решаващ за тези права, включително при обжалване по административен ред и дисциплинарни производства.
Неправилно е решението и в частта за постановяване оспорения акт в нарушение правото на защита на наказвания магистрат. Позоваването на липсата на изискване в ЗСВ за изслушване от наказващия орган е превратно тълкуване на прякото действие на К РБ, чрез недопустимо стесняване обхвата на чл.5, ал.2, който не съдържа ограничение на непосредственото действие на основния закон. Дори при тази логика в мотивите, не може да бъдат споделени аргументите, с които спрямо дисциплинарно привлечения магистрат по изключение не се прилага чл.56 от конституцията, гарантиращ правото на лична защита, с което се изоставя установената практика на ВАС по тези дела. Ирелевантно е позоваването на чл.46 ЗНА относно пряко прилагане норма на основния закон . Неправилно се тълкува ал.3 от същия, относим към основанията за възникване на наказателна, административна и дисциплинарна отговорност, а не към процесуалните норми за реализиране на отговорността. Формираният отказ за съобразяване с конституционна разпоредба на основание липсата на задължение на административния орган, вменено с „конкретна правна норма” е в отклонение от принципите на правовата държава, която се управлява според конституцията и законите – чл.4, ал.1 от конституцията. Коментарът за риска от дерогиране прякото действие на конституцията чрез опит да се извлекат от ЗСВ съображения за ограничаване конституционното право на защита на магистратите, привлечени към дисциплинарна отговорност в едноименната статия на проф.В.Мръчков , по ТР № 3 на КС от 17 май 1994 г. е актуален с оглед отклонението от основния принцип на правовата държава, прогласен в абзац 5 от Преамбюла и чл.4 от Конституцията.
Решението е постановено без да са обсъдени възраженията на жалбоподателя развити в т.6 - 11 в касационната жалба, както и без проверка за съответствие с основните принципи за законност, съразмерност, истинност, равенство, служебно начало, самостоятелност и безпристрастност, достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост, залегнали в чл.4, чл.6, чл.7-10 и чл.12 и чл.13 АПК.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, петчленен състав, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



СЕКРЕТАР: