Предишно Р/О: Предишно Р/О, 13825 / 23.10.2013 г.


РЕШЕНИЕ

1223
София, 29.01.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седемчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
МИРА РАЙЧЕВА
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
при секретар Милка Ангелова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаЕМИЛИЯ МИТКОВА
по адм. дело 15307/2013. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 239 т.1 от АПК.
Образувано е по иск за отмяна, подаден от С. И. А. от [населено място] за отмяна на основание чл. 239 т.1 от АПК на влезли в сила решения № 4842/08.04.2013 г., постановено по адм. дело № 8663 / 2012 г., на ВАС, трето отделение и решение № 13825 / 23.10.2013 г., постановено по адм. дело № 8436 / 2013 г. на ВАС, петчленен състав, I колегия.
С молбата за отмяна се твърди, че неправилно съдът е приел, че земята върху която е открито П. златно съкровище е държавна собственост. Искането се основана на ново писмено доказателство, писмо изх. № 22.01-491/24.09.2013 г. на Българската социалистическа партия. С молбата за отмяна прави искане седемчленния състав на Върховния административен съд след като приложи и прецени соченото писмено доказателство да постанови решение, с което на основание чл. 239, т. 1 от АПК да отмени решенията на тричленния и петчленен състав на Върховния административен съд и реши делото по същество, като обяви за нищожен отговора от 15.02.2012г. на Министърта на културата.
Ответникът - Министъра на културата, не взема становище по искането за отмяна.
Заинтересованата страна - Регионален археологически музей, [населено място] - редовно призована, не се представлява.
Заинтересованата страна - Национален исторически музей, чрез законния си представител, в писмено становище излага доводи за недопустимост, респективно неоснователност на искането за отмяна.
Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество молбата за отмяна на соченото в нея правно основание е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Молбата е с правно основание по чл. 239, т. 1 от АПК и с нея се твърди, че се касае до наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е било известно на съда. Като такова се сочи писмо изх. № 22.01-491/24.09.2013 г. на Българската социалистическа партия.
С решение № 4842/08.04.2013 г., постановено по адм. дело № 8663 / 2012 г., на ВАС, трето отделение, оставено в сила с решение № 13825 / 23.10.2013 г., постановено по адм. дело № 8436 / 2013 г. на ВАС, петчленен състав, I колегия, е отхвърлено оспорването на С. И. А. от [населено място], срещу писмо изх. № 94-00-597 от 15.06.2012 г., на заместник министъра на културата, в което е обективиран отказ на административния орган за вписване на П. златно съкровище в Регистъра по чл. 102 от Закона за културното наследство. Административното производство е започнало по искане на С. И. А. за регистрация на частна колекция – П. златно съкровище в регистъра по чл. 102 и чл. 109 от ЗКН „като собственост на откривателите братя П., П. и М. Г. Дейкови и собственика на земята Г. Н. Т.”. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че съгласно чл. 102 ал. 1 и ал.2 от ЗКН, С. А. не е доказала качеството си на „колекционер” – собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и наследодателя й, тъй като е безспорно установено, че на 08.12.1949 година братята П., П. и М. Дейкови са намерили деветте златни прибора известни като П. златно съкровище, което веднага е било предадено в Околийския народен съвет П..
Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 12 от З../отм./, Който намери каквито и да било старини дето и да било, длъжен е да съобщи и да ги предаде срещу разписка, било на най-близкия окръжен или градски музей, било на административните власти, тъй като в противен случай съгласно чл. 20 от З. всички движими новооткрити старини, за намирането на които не е известено съгласно чл.12, се конфискуват, като е приел, че въпреки липсата на разписка или приемо-предавателен протокол, предвид безспорно установеното заплащане на възнаграждение на откривателите, това нарушение не е съществено.
Възражението на А., че откритието се е намирало в частен имот е подробно обсъдено от съда и е прието, че не е представено доказателство, от което да е видно, че теренът е бил частна собственост и то на Г. Т.. Съдът е приел за установено от доказателствата по делото, че към 08.12.1949 г. „керамидарната фабрика „Мерул”„ е национализирана; съкровището е намерено от работници „при копаене на пръст в района на тухларницата” (л.79), „на държавно място” (л.83), то собстевността на терена е била държавна. Факта, че към този момент земята е била с „неуреден статут” (л.16 и 17) или че първия кадастрален и регулационен план на [населено място] е изработен едва през 1957 г. (л.16) не променя факта, че мястото към онзи момент е било държавно, както на следващо място, съдът е приел, че ако теренът, в който е било заровено съкровището е бил частен, то този факт е следвало да бъде отбелязан в съставените през 1949 и 1950 година документи, напр. доклада или Протокол № 8, по арг. от нормата на чл. 16 от З., но в нито един от тях името на Г. Т. не е споменато. Съгласно чл. 16 от З., ако собственикът на местото и намирвача не са едно и също лице, откритите в частния имот старини принадлежат „по половина на собственика на местото и намирвача”, каквито данни или възражения на наследодателя на А. липсват в наличните доказателства по делото.
Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за защита, приложим в случаите, когато съдебните актове са неправилни поради наличие на някое от лимитативно предвидените основания от чл. 239, точки 1 - 6 от АПК. По пътя на чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, която се дължи на обективна невъзможност да се попълни делото по време на висящността му с фактически или доказателствен материал. Отмяната е допустима при наличие на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявена процесуална активност за водене на делото.
В конкретния случай представеното писмено доказателство не сочи на ново обстоятелство, което е от съществено значение за делото и към момента на постановяване на съдебното решение то не е могло да бъде известно на страната по делото, т.е. не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Приложеното писмо и обстоятелството, изложено в него, че земята в България формално не е национализирана и за нея се плаща рента до 1958 г. не представлява ново обстоятелство.
Статута на земята към момента на откриване на П. съкровище е бил нормативно определен, а от приложеното по делото писмо изх. № 04-06-4(1) от 19.09.2012 г. (л.84) е видно, че [община] не разполага с документ, доказващ че земята където е намерено П. златно съкровище през 1949 година е била държавна, а не частна собственост, тъй като първият регулационен и кадастрален план на [населено място] е одобрен през 1957 г. и в този план теренът, на който е поставен знака за откриването на П. златно съкровище е включен в кв. 183А с отреждане „Фабрика Мерул” – национализирана към 1949 г.
На следващо място датата на издаване на ноотокритото доказателство сочи, че същото е от 24.09.2013 г. Решението по адм. дело № 8436/2013 г. на ВАС, петчленен състав е постановено на 24.10.2013 г., а последното съдебно заседание е проведено по делото на 03.10.2013 г., което налага на извода, че до приключване на касационното производство молителката е могла да представи процесното писмено доказателства. Същото освен, че не е от съществено значение за делото, не е и новооткрито, тъй като е съществувало до приключване на производството по делото. За да е изпълнено условието на чл.239, т.1 от АПК е необходимо, откритите нови доказателства да не са могли да бъдат известни на страната, т.е. касае се за непълнота на доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Налага се извода, че да е налице ново доказателство, то трябва страната да не е знаела за неговото съществуване или да е била в обективна невъзможност да го представи, т.е. непълнотата не трябва да се дължи на виновно поведение на страната спрямо собствения й интерес. В конкретния случай страната е имала процесуална възможност да представи соченото като ново писмено доказателство, поради което и искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Останалите изложените в искането за отмяна доводи и оплаквания по съществото си релевират необоснованост и неправилност като касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите са процесуално недопустими и не подлежат на разглеждане в извънинстанционно производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че основанието по чл. 239, т. 1 от АПК не е налице и подаденото искане за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна, подадено от С. И. А. от [населено място], с правно основание чл. 239 т.1 от АПК на влезли в сила решения № 4842/08.04.2013 г., постановено по адм. дело № 8663 / 2012 г., на ВАС, трето отделение и решение № 13825 / 23.10.2013 г., постановено по адм. дело № 8436 / 2013 г. на ВАС, петчленен състав, I колегия.
Решението е окончателно.

Особено мнение: