РЕШЕНИЕ

16558
София, 27.12.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
при секретар Анелия Станкова
и с участието
на прокурора Маруся Миндилева
изслуша докладваното
от съдиятаПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
по адм. дело 12446/2012. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р. С. С. и Д. Д. Д. от [населено място] срещу решение № 3451 от 22.06.2012 г. по адм.д. № 2958/2012 г. на Административен съд София- град, с което е обявена нищожност на решение № 56 от 02.03.2012 г. по преписка № 37/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която с оглед предотвратяване на бъдещи нарушения на нормите за равенство в третирането на основание чл. 47, т.4 във връзка с чл.40, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ е дадено на Ю. Д. В. задължително предписание при осъществяване на обществените си функции да съблюдава нормите както на ЗЗДискр, така и на Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ и с действията си да не нарушава принципите на равнопоставеност на субектите по признака "сексуална ориентация" / т. 4 от решението /, както и в частта, с която е прието за установено, че по повод излъченото на 08.02.2011 г. от него издание на предаването "Времена и нрави", както и предвид отправеното на 14.02.2011 г. оплакване за дискриминация от страна на Р. С. С. и Д. Д. Д., [фирма], управлявано и представлявано от С. Д. С. не е изпълнило задължение по чл. 10, ал. 1, т.5 и т. 7 от Закона за радиото и телевизията, поради което следва да носи отговорността, визирана в чл.17, ал.1 и ал. 2 от същия закон / т. 5 от решението / и е отменено решението в останалата му част като незаконосъобразно / следователно т.1, 2, 3, 6 и 7 от решението /.
Подробни съображения за неправилност на решението се съдържат в жалбата. Излагат се доводи, че съгласно ЗЗДискр забраната на всякаква дискриминация е абсолютна и никъде в закона не се посочва каква част от нежеланото поведение, трябва да е налице за да е налице тормоз и дискриминация.
Процесуалният представител на ответника счита жалбата за неоснователна, правилно съдът е приел, че се касае за изявление, което съответства на чл. 39 от Конституцията и изразяване на лично мнение относно манифестирането на гей - общността. Ответникът не се е изказал срещу тази общност, а е споделил, че не следва по такъв начин да се налага този начин на поведение на останалите хора. Изразил е добронамерена позиция към тези хора, като е казал "Да са живи и здрави".
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК.
Разгледана по същество е частично основателна.
С решение № 56 от 02.03.2012 г. по преписка № 37 на Комисията за защита от дискриминация 1. е установено, че с действията си като автор и водещ на телевизионното предаване "Времена и нрави", излъчвано в ефира на телевизия "Канал 3", собственост на [фирма], в изданието му от 08.02.2011 г. водещият професор Ю. Д. В. е осъществил спрямо жалбоподателите Р. С. С. и Д. Д. Д. състава на нарушението "тормоз" по смисъла на пар.1, т.1 от Допълнителните разопредби на Закона за защита от дискриминация по признак "сексуална ориентация", което по смисъла на чл. 5 от същия закон се счита за дискриминация.
2.Установено е, че с действията си като автор и водещ на телевизионното предаване "Времена и нрави", излъчвано в ефира на телевизия "Канал 3", собственост на [фирма], в изданието му от 08.02.2011 г. водещият професор Ю. Д. В. е осъществил състава на нарушението "подбуждане към дискриминация" по смисъла на пар. 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация. Нарушението е извършено в условията на пряк умисъл и засяга обществената група на нехетеросексуалните лица, като с формулираните вербално квалификации : "възхвала на извратеностите", "манифестиране на гейовщина по гаден начин" и "нормалните мъже- мъжаги" за гей- общността в Европейския съюз, изгражда у аудиторията на предаването неверни представи и внушава чувства на погнуса, на враждебност и в крайна сметка - на желание за отхвърляне към носителите на този вид различие.
3.Наложена е на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗДискр на професор Ю. Д. В. глоба в размер на 250 лв. за извършена от него дискриминация под формата на тормоз на основата на признак "сексуална ориентация"
4. С оглед предотвратяване на бъдещи нарушения на нормите за равенство в третирането на основание чл. 47, т.4 във връзка с чл.40, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ е дадено на Ю. Д. В. задължително предписание при осъществяване на обществените си функции да съблюдава нормите както на ЗЗДискр, така и на Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ и с действията си да не нарушава принципите на равнопоставеност на субектите по признака "сексуална ориентация".
5. Установено е, че по повод излъченото на 08.02.2011 г. от него издание на предаването "Времена и нрави", както и предвид отправеното на 14.02.2011 г. оплакване за дискриминация от страна на Р. С. С. и Д. Д. Д., [фирма], управлявано и представлявано от С. Д. С. не е изпълнило задължение по чл. 10, ал. 1, т.5 и т. 7 от Закона за радиото и телевизията, поради което следва да носи отговорността, визирана в чл.17, ал.1 и ал. 2 от същия закон и е отменил решението в останалата му част като незаконосъобразно.
6. На основание чл. 47, т.2 и т. 8 във връзка с чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗЗДикр на С. Д. С. в качеството му на управител на [фирма] и на същото дружество своевременно да предприемат мерки за прустановяване на визираните по- горе нарушения в предаването "Времена и нрави" и недопускане занапред на нарушения , както на ЗРТ, така и на ЗЗДискр
7. Препоръчано е на същите субекти да предприемат необходимите действия за привеждане на договора за производство и разпространение на телевизионно предаване от 02.08.2010 г., сключен с проф. Ю. Д. В., в съответствие с чл. 17 от ЗРТ, както и своевременно присъединяване на ТВ "Канал 3" към Етичния кодекс на българските медии.
Жалба срещу решението на КЗДискр пред административният съд е подадена само от Ю. Д. В.. Решението на КЗДискр по т. 1, 2, 3 и 4 е постановено срещу него, а по т.5, 6 и 7 спрямо [фирма] и С. Д. С., които не са подали жалба срещу решението на КЗДискр и в производството пред административния съд са участвали като заинтересовани лица. Недопустимо съдът се е произнесъл срещу решението на КЗДискр в частта по т. 5, 6 и 7 и в тази част постановеното решение следва да се обезсили.
За да отмени решението на КЗДискр в частта по т.1, 2 и 3, съдът е приел, че от публикациите, приложени към жалбата инициирала производството е установено, че в действителност предизвиканото медийно внимание е изцяло съсредоточено върху обстоятелството, че разговорът между гост и водещ в значителна степен е доминиран от последния и представените заглавия на публикации налагат извода, че този факт е техен акцент. В съдържанието на публикациите е основна тема на коментара, в първата от тях темата за гей- малцинството не е испомената, във втората е отбелязана бегло, а третата във вестник "Труд", ако и да е изцяло цитат от предаването в частта му по тази тема, отново е под надслов, поставящ акцента върху неравномерното разпределение на времето за изказване на двамата участници в предаването. Процесните изказвания са направени час и четиридесет минути след началото на предаването, което е продължило около два часа, продължителността на тези изказвания, съотнесена към общото времетраене на предаването, изключва възможността те да бъдат възприети като съществена негова част, значително ангажиращо вниманието на публиката, не се установява от приложените към преписката материали, появеният последствие интерес към предването да е е основан на процесните изказвания. Относно негативният ефект на процесните изказвания спрямо потенциалната аудитория КЗДискр е възприела само твърденията на Р. С. С. и Д. Д. Д..
Съдът е приел, че видно от писменото изложение на процесните изказвания те съдържат мнение на водещия към изявите на посочената група, към което той формално не предлага както на събеседника, така и на аудиторията да се присъединят. Съдът е направил изводи, че същите не могат да бъдат определени като "враждебна хомофобска реч", изказванията изразяват неодобрението към обсъжданата група лица, но по никакав начин не обективират омраза и агресия - било лична, било под формата на призив към други хора да проявят подобна спрямо същата група лица. Оплакванията на жалбоподателите пред комисията за негативно отношение на обществото към посочената група лица по повод това изказване не са подкрепени с доказателства за възможността да бъде влошено това отношение по повод процесните изказвания. Преценени в съвкупност оплакванията на жалбоподателите пред комисията са насочени против изказаното неодобрение и не могат да послужат като основание за налагане на санкция. Толерантността към различията и закрилата на основните свободи не предпоставят задължение на едно лице или група лица да изказват само мнения , които биха били одобрени от всички останали или от конкретна общност и легалните определения на "тормоз" и "подбуждане към дискриминация" не следва да бъдат тълкувани разширително, в случая процесните изказвания не съответстват на легалните определения. Дори процесните изказвания да са нежелано поведение, основано на сексуална ориентация, изразено словесно, те нямат за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Направени са изводи, че процесните изказвания не могат да бъдат възприети като пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация и подбуждащият не е в състояние да повлияе на подбужданите, ако такива се приемат гостът и зрителите на предаването.
Решението в тази част е правилно.
Преценени са от съда доказателствата по делото, възраженията на страните, обективно са изяснени фактите по спора. Правилно са приложени относимите разпоредби на ЗЗДискр. Направен е обоснован извод за незаконосъобразност на решението на КЗДискр, с което е прието, че водещият на предаването „Времена и нрави” в изданието му на 8.02.2011 г. по телевизия „Канал 3” с процесните си изказвания относно малцинствената група на нехетеросексуалните лица е осъществил спрямо касаторите „тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗД по признак „сексуална ориентация”- дискриминация по чл. 5 от ЗЗД и „подбуждане към дискриминация” по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД. Правилна е преценката на съда, че от доказателствения материал не се установява да са осъществени безспорно съставите на тези нарушения. Изказванията не могат да бъдат определени като „враждебна хомофобска реч”, въпреки изразеното с тях неодобрение, доколкото те не изразяват омраза и агресия, нито призовават други хора към подобно отношение спрямо тази група. Изказванията нямат за цел или резултат създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Не са осъществени кумулативните предпоставки на нарушението по смисъла на § 1, т. 1 от ДР ЗЗД. Обосновано по изложените доводи е прието от съда, че с процесните изказвания не е осъществен и състава на нарушението по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД. Същите не обективират действия на водещия определящи се като „подбуждане към дискриминация”. Не е установено от приложените публикации проявеното медийно внимание към предаването да се дължи на тях. Акцентът на медиите е върху доминираното по времетраене изказване на водещия в разговора с госта. Липсват доказателства процесните изказвания да са повлияли и да са породили дискриминационен ефект.
В своята практика ЕСПЧ съобразява следните фактори по дела, при които правото на мнение влиза в колизия с правото на достойнство и свобода от дискриминация : дали изказването е разпространено чрез медиите и в какъв мащаб, доколко е достигнало до широката общественост, какво въздействие може да окаже то, контекста в който е направено и целите му, използваните думи и дали мнението е представено обективно и провокира към публичен и академичен дебат, или предизвиква самоцелна омраза и нетърпимост. В случая въпросното предаване по ТВ „Канал 3” получава медийно отразяване, като част от медиите акцентират върху разговора между водещия и премиера за гей хората, но не може да се приеме, че направените изявления предизвикват самоцелна омраза и нетърпимост.
Чл. 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права постановява, че правото на мнение търпи ограничения, необходими за защита правата и доброто име на личността. В случая изказванията на водещия не са насочени срещу конкретна личност или личности.
Чл. 5 във връзка с пар.1, т.1 от ДР във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр забранява всяко слово, което накърнява достойнството на човека и създава за него обидна или враждебна среда /тормоз/ и го обявява за форма на дискриминация. Чл. 5 във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр забранява и подбуждането към дискриминация, като отделна форма на дискриминация. В. реч е всяка реч, която накърнява човешкото достойнство на основата на сексуална ориентация или друг защитен признак и създава враждебна и обидна среда за хора с такава ориентация, както и всяка реч, която подбужда към вражда или дискриминация на основата на сексуална ориентация или друг признак. В конкретния случай не може да се направи извода, че изказването проповядва вражда или омраза, за да се приеме за враждебна реч. В контекста на изказването употребените изрази „възхвала на извратеностите” и манифестиране „по гаден начин” представляват непремерена реч, но не в такава степен за да се определи речта като хомофобска враждебна реч, насочени са към манифестирането на проявите, а не срещу тяхната същност.
Член 39, ал. 2 от Конституцията забранява свободата на словото да се използва за накърняване правата и доброто име на други лица и за разпалване на вражда. В случая конкретните изказвания нямат последствия накърняване правата и доброто име на други лица или разпалване на вражда. Както сочи КС /конст.д.№ 1/96г./ различните изказвания „могат да имат различен характер от гледище на своята насоченост и предназначение, така, че да бъдат третирани различно”.
Съдът неправило е приел, че решението в частта по т. 4 е нищожно, тъй като представлява задължително предписание без конкретен предмет и не е такъв общото указание да се спазват законовите разпоредби, което е задължение на всеки правен субект във всички случаи. Действително комисията не е записала точно предписание като например въздържане от изказвания нарушаващи принципите на равнопоставеност на субектите по признака "сексуална ориентация", но мярката е подлежала на отмяна от съда с оглед отмяната на решението на КЗДискр по т.1, 2 и 3 и като краен резултат решението на съда с което се отменя мярката по т. 4 от решението на КЗДискр е правилно, поради което и в тази част следва да се остави в сила.
Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3451 от 22.06.2012 г. по адм.д. № 2958/2012 г. на Административен съд София- град, в частта, с която е отменено решение № 56 от 02.03.2012 г. по преписка № 37/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация по абзац /точка/ 1, 2, 3 и 4 от решението на Комисията за защита от дискриминация.
ОБЕЗСИЛВА решение № 3451 от 22.06.2012 г. по адм.д. № 2958/2012 г. на Административен съд София- град, в частта, с която се е произнесъл по абзац /точка/ 5, 6 и 7 от решение № 56 от 02.03.2012 г. по преписка № 37/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: