П Р О Т О К О Л
София, 18.01.2021 година
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
МАРИЯ НИКОЛОВА |
при участието на секретаря Мадлен Дукова
и с участието на прокурора Цветанка Борилова
сложи на разглеждане дело № 11591 по описа за 2020 година  ,
докладвано от съдията ЮЛИЯ КОВАЧЕВА |
На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Сдружение "Единство", редовно призован, представлява се от АДВ. КАЧАУНОВА, надлежно упълномощена.
ОТВЕТНИЦИТЕ:
Комисия за защита от дискриминация, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Министърът на отбраната К. Каракачанов, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
ЗА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР ЦВЕТАНКА БОРИЛОВА.
АДВ. КАЧАУНОВА: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на Сдружение "Единство" против решение № 3706/09.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1334/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Към същата е приложена многобройна практика за сведение, а именно: решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 16.05.2012 г. по дело № F-42/10; решение № 10/22.01.1985 г. по н.д. № 684/1984 г. на ВС; решение № 16554/11.12.2013 г. по адм. дело № 27/2013 г. на ВАС, седмо отделение; решение на СЕС от 10.07.2008 г. по дело № С-54/07; решение на СЕС от 25.04.2013 г. по дело № С-81/12; решение № 564/23.03.2018 г. по адм. дело № 1786/2017 г. на Административен съд Бургас; решение на СЕС от 10.07.2008 г. по дело № С-54/07 и тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС:
АДВ. КАЧАУНОВА: Поддържам касационната жалба по изложените в нея основания.
Поддържам и направеното особено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, във връзка с което представям в писмен вид допълнителни аргументи, като соча и практика, от която е видно, че по поставения въпрос има противоречива такава.
Няма да соча доказателства.
По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз СЪДЪТ ще се произнесе с крайния съдебен акт.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. КАЧАУНОВА: Моля да уважите касационната жалба по съображенията, изложени в нея, както и да уважите особеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС така, както е формулирано.
ПРОКУРОРЪТ: І. Считам, че няма основания за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
ІІ. Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, разгледана по същество е неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите на касатора са били наведени и обсъдени и в първоинстанционното производство като не са налице основания за промяна изводите на съда.
Оспорено е решение № 17/10.01.20 г. на Първи специализиран заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е оставена без уважение жалба срещу министъра на отбраната за неравностойно третиране - осъществяване на тормоз по признак „етническа принадлежност“.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр. Административният акт е в предвидената по чл. 66 ЗЗДискр. форма и е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. Не са налице нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените, спазена е процедурата по чл. 48 ЗЗД и е гарантирано правото на защита на страните в процеса.
Първоинстанционният съд подробно е разгледал процедурата по вземане на решение на КЗД, обсъдил е релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и е формирал обосновани правни изводи като правилно е тълкувал и приложил материалния закон.
Аргументирано съдът е приел, че оспореният акт на КЗД, с който е признато, че ответникът министърът на отбраната не е извършил дискриминация под формата на тормоз по признак „етническа принадлежност“ е законосъобразен и в съответствие с материалния закон.
При направения подробен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е приел, че твърденията на касатора не се потвърждават с надлежни доказателства.
За да е осъществен състав на нарушение по ЗЗДискр., трябва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличието на пряка-причинно следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл е необходимо да се установи както по-неблагоприятно третиране на лицето, така и че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците в посочената разпоредба.
Съобразно чл. 5 ЗЗДискр. за дискриминация се смята тормоза на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Според легалното определение на § 1, т. 1. ЗЗДискр. „Тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. При тормоза е релевантна специалната цел или резултата на поведението, дефинирани в § 1, т. 1. ЗЗДискр, а именно - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.
В § 1 т. 5 ЗЗДискр. е определено, че „Подбуждане към дискриминация“ е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация.
Обосновано съдът е достигнал до законосъобразен правен извод, че в случая установените по категоричен начин факти не съставляват тормоз и подбуждане към дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., с което е определил обжалваното пред него решение на Комисията като съответстващо на материалния закон.
Нежеланото от министъра поведение, което е станало повод за сезиране на КЗД, не попада в хипотезите на тормоз и подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 и т. 5 от ДР на ЗЗДискр. Последователно и задълбочено административният съд е обосновал своя правен извод като е изложил съображения от всички възможни гледни точки, а именно качеството на лицето, използваните изразни средства, липсата на системно проявено негативно отношение, възможностите за интерпретация на изказванията и тяхното въздействие.
Обосновано съдът е приел изразеното от министъра становище за лична позиция, чиято цел не е засягане на достойнството и формиране на враждебна и обидна среда. Негативните емоции на членове на сдружението е лично възприемане, което не може да е общовалиден критерии за оценка на казаното като дискриминационно. Подбуждането към дискриминация е форма, при която е налице пряко и умишлено насърчаване, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания. КЗД и съдът обосновано са приели, че в конкретният случай в изказването на министъра не е налице умисъл.
Поради изложеното, оспореното решение е издадено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: