РЕШЕНИЕ

13558
София, 14.12.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
СИБИЛА СИМЕОНОВА
при секретар Жулиета Славова
и с участието
на прокурора Мери Найденова
изслуша докладваното
от председателяВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
по адм. дело 15109/2014. Document Link Icon


Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по касационна жалба на Р. Тоширова - държавен експерт в Дирекция „Правителствена информационна служба” към Администрацията на Министерския съвет, представлявана от Х. Г., против Решение № 5969 от 10.10.2014 г., постановено по адм. дело № 5627/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Ответникът – А. М. Е., чрез процесуалния си представител адв. Н. в писмено становище развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е решение от 15.05.2014г. на държавния експерт в дирекция „Правителствена информационна служба” към Министерския съвет на Република България (МС на РБ), с което е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № 0307-761 от 25.04.2014г.
Съдът е приел, че така оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същия е в нарушение на материалния закон, поради което го е отменил и разпоредил преписката да бъде изпратена отново на административния орган с указание да се предостави исканата информация в срок от 14 дни.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и се споделят от настоящия касационен състав.
Като фактически основания за постановяване на отказа задълженият субект посочва на първо място, че не се иска достъп до информация, а достъп до документи, на второ- третите лица не дават съгласие за достъп до исканата информация и на последно място - същата не следва да се предоставя и поради това, че е налична в Националния концесионен регистър.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая се иска достъп до обществена информация, независимо че в заявлението е посочено искане за достъп до документи. Правилно съдът приема, че искането е за достъп до информацията, съдържаща се в исканите документи, като предоставянето им като копия е предпочетената форма за достъп до информацията по аргумент от чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗДОИ.
Законосъобразен е и изводът на съда, че независимо, че третите лица не дават съгласие за предоставяне на свързана с тях информация, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ, тъй като с исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължените субекти и би се дала възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на Министерски съвет във връзка с предоставянето на концесиите за добив на подземни богатства, изключителна държавна собственост. Правилно съдът приема, че в нарушения на закона не е поискано съгласие от едно от третите лица, по отношение на които се иска информация, а именно „Д. прешъс металс [фирма].
Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице условието на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация, тъй като в случая липсва друг закон, в който е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. По делото е установено, че само част от исканата информация се съдържа в Националния концесионен регистър, поддържан от Министерския съвет, в който се вписват данни за всички концесии (чл. 96, ал. 1 от Закона за концесиите (ЗК), и този факт не освобождава задължения субект да предостави цялата поискана информация по реда на ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от Закона за концесиите (ЗК) към Националния концесионен регистър се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии. Разпоредбата на чл. 97 ЗК сочи минималното съдържание на данните, които се включват в регистъра и се публикуват на сайта в интернет. Тази информация обаче не обхваща целия обем на информацията, която се съдържа в архива към него, която информация пък не се публикува, но също е предвидена като публична. Нормата на чл. 98, ал. 1 ЗК, регламентира, че в архива към Националния концесионен регистър се съхраняват оригиналите на всички концесионни договори, допълнителните споразумения и приложенията към тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗК архивът към Националния концесионен регистър е публичен, като достъпът до информацията в досиетата на предоставените концесии, която не е обявена за конфиденциална по реда на чл. 52 ЗК, се осъществява при условията и по реда на ЗДОИ. Следователно наличната информация в Националния концесионен регистър не е основание за отказ за достъп до информацията, която се съдържа в архива към него. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е правилен.
Правилно съдът приема за неоснователни доводите на ответната страна за законосъобразност на оспорения административен акт поради конфиденциалност на част от исканата информация по смисъла на чл. 52 от ЗК. Такива фактически и правни основания за отказ не са посочени в административния акт, а са въведи в съдебното производство от процесуалния представител на ответната страна, което е недопустимо, тъй като съдът извършва проверка за законосъобразност на акта с оглед посочените в него фактически и правни основания за издаването му, като същите не могат да бъдат допълвани или изменяни в хода на съдебното производство. При положение, че документите съдържат информация, която е извън обявената от законодателя за публична, органът разполага с възможността да предостави частичен достъп, съгласно чл. 31, ал. 4 ЗДОИ.
Твърдението на касатора, че концесионните такси се определят по нормативен път във фазата на изпълнението на концесията и не са част от концесионните договори за добив на подземни богатства, не обосновава извод за отказ за предоставяне на искания достъп до обществена информация. Съгласно чл. 61, ал. 3 от Закона за подземните богатства размерът, условията и редът за концесионното плащане се определят в концесионния договор, а с Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства се уреждат принципите, по които се определя концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства, и начините за определяне на конкретния му размер в съответствие с тези принципи. Следователно конкретните размери се определят съобразно договора и по предвидения в закона ред, като не е налице нормативно предвидена забрана за предоставяне на достъп до информация относно извършеното конкретно плащане.
Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Служебно е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 АПК и прави обоснован извод за неговата незаконосъобразност.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, П. отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5969 от 10.10.2014 г., постановено по адм. дело № 5627/2014 г. по описа на Административен съд София - град.
Решението е окончателно.

Особено мнение: