РЕШЕНИЕ

14351
София, 19.11.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
при секретар Жозефина Мишева
и с участието
на прокурора Антоанета Генчева
изслуша докладваното
от съдиятаВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
по адм. дело 6455/2020. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 185 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. Атанасов, Е. Василев, Д. Петров и „Ювенис“ ЕООД чрез процесуалния им представител адв. Петров, срещу решение № 248 от 30.01.2020 г. по адм.д. № 3643/2019г. на Административен съд – гр. Пловдив, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив (НРУИРПМОСТОП), приета с решение № 329 от протокол № 17 от 28.09.2017г. С решението общински съвет – гр. Пловдив лицата са осъдени да заплатят солидарно разноските по делото.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материлания закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че съгласно решението на касационната инстанция не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила на чл. 26 ЗНА при приемането на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП. В тази насока посочва, че при предходното разглеждане на делото са обсъдени само два от четирите му довода за процесуални нарушения при приемането на спорните текстове и съдът неправилно е приел за недопустимо обсъждането им при новото разглеждане. Счита, че не е обсъдено възражението му, че съставителят на акта не е публикувал изобщо на интернет страницата си справка за постъпилите предложения заедно с обосновка на неприетите предложения по чл. 26, ал. 5 ЗНА, както и че не е била дадена възможност на заинтересованите лица да участват в обществено обсъждане. Твърди и че съдът при първото разглеждане на делото не се е произнесъл по жалбата на едното лице във връзка с твърденията му за дискриминационен режим относно хората с увреждания. По същество, мотивира твърдението си за материална незаконосъобразност на новоприетата разпоредба на чл. 8а от Наредбата с противоречие с разпоредби от по-висок ранг и конкретно чл. 8, ал. 4 ЗОС, както и с противоречие с § 4 на оспорената Наредба. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът - Общински съвет Пловдив, представляван от процесуалния си представител адв. Божикова, в депозиран писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалваното решение тричленният състав на АС – гр. Пловдив е приел, че оспореният текст на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП, приет с решение № 329 по протокол № 17 от 28.09.2017 г. на ОбС – гр. Пловдив е приет в съответствие с административно производствените правила, без допуснати нарушения, като се е позовал на решение № 15942 от 25.11.2019г. на ВАС, Второ отделение, постановено по адм. дело № 3618 от 2018 г. по описа на съда, с което е направен извод, че са спазени изискванията на чл. 26 и чл. 28, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗНА при приемане на оспорения подзаконов нормативен акт. При преценка за материалната законосъобразност на оспорените разпоредби съдът е обсъдил доводите на жалбоподателите за противоречие на оспорените разпоредби на Наредбата с нормативни актове от по-висок ранг, по-конкретно чл. 72 – 80 от ЗМДТ, тъй като според лицата, се касае за въвеждането на нов вид местна такса, извън изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, съответно приетите изменения са извън компетентността на общинските съвети. По този спорен въпрос е приел, че в разпоредбите на чл. 72 – 80 от ЗМДТ е регламентирано, че ползватели на неизчерпателно изброени терени общинска собственост заплащат такса за тяхното ползване и тъй като в случая са касае именно за терен общинска собственост, предназначен за местодомуване на леко МПС без поставяне на преместваем обект, въз основа на разрешение за ползване, се дължи такса на основание разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗМДТ.
Съдът е коментирал и другия довод за незаконосъобразност на оспореното изменение на Наредбата, а именно противоречието на въведения с чл. 8а от нея нов специален режим за определяне на ползватели на места общинска собственост за местодомуване на леко МПС без поставяне на преместваем обект с чл. 8, ал. 4 от Закона за общинската собственост, съгласно която предоставянето на ползването на общински имоти следва да се извършва чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. По този въпрос е приел, че провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс се налага само и единствено при възникване на наемно правоотношение, с цел постигане на най-благоприятен резултат от предоставянето под наем на имоти и вещи общинска собственост, докато в случая не се цели благоприятен за общината резултат, а удовлетворяване на потребности на определена група ФЛ и ЮЛ кандидати.
Съдът е намерил за неоснователни и възраженията за неравно третиране на физическите и юридическите лица, като е посочил, че същата има действие и е задължителна за всички физически и юридически лица, които ползват общинско място чрез преместваеми обекти и/или ползват място общинска собственост за местодомуване на леко МПС без поставяне на преместваем обект, а тълкувайки текста на оспорените разпоредби е достигнал до извод, че регламентираните в разпоредбата на чл. 8а, ал. 3 от Наредбата критерии, отнасящи се до собствеността на лекото МПС на заявителя, са относими и за ЮЛ, а останалите критерии, касаещи адреса на заявителя и собствеността или ползването под наем на жилището, могат да бъдат съотнесени и към седалището и адреса на управление на едно ЮЛ и наетия от него офис, като дори доведат до предимство пред физическо лице-заявител. По тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата.
Касационната инстанция намира постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно, поради противоречие с материалния закон.
Основателни са възраженията на касатора, че приетият текст на чл.8а от Наредбата е в противоречие с разпоредби на нормативен акт от по-висока степен, конкретно с чл. 8, ал. 4 от Закона за общинската собственост и предвидената в него процедура за отдаване за ползване на имот общинска собственост.
Настоящият състав намира, обаче, че следва първо да обсъди изложените от касатора твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при приемане на оспореният § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП, приет с решение № 329 по протокол № 17 от 28.09.2018г. на ОбС – гр. Пловдив. Същите са неоснователни. Касаторът счита, че при първоначалното разглеждане на делото съдът не е обсъдил всичките му четири възражения относно допуснати процесуални нарушения при приемането на акта, съответно с контролното решение ВАС също се е произнесъл само по две от възраженията, тези, коментирани от съда, поради което за останалите необсъдени две, не е налице преклузия и неправилно при новото разглеждане съдът е отказал да се произнесе. Така изложените възражения са неонователни.
Видно от първоначално подадените пред АС-Пловдив жалби, процесуалният представител на жалбоподателите, конкретно в жалбата на Е. Василев, е твърдял неспазване на разпоредбите на чл. 26 ЗНА, без да сочи конкретно допуснати спрямо доверителите му нарушения в тази насока. Съдът е изследвал процедурата по приемане на оспорените разпоредби и е приел наличие на нарушения на чл. 28, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗНА, с оглед публикуване на проекта за нормативен акт с мотиви, които е приел, че не отговарят на законовите изисквания, както и е приел нарушение на чл. 26, ал. 5 ЗНА, поради публикуване на справка за постъпилите предложения, заедно с обосновка на неприетите такива на интернет страницата на общината на 28.09.2018г., на която дата от 9,00ч. е проведено и заседанието на общинския съвет, на което е прието изменението. Поради последното е приел за недоказано, че публикуването е извършено преди самото приемане на изменението на Наредбата и на § 2. Тези изводи на съда, с които е отменена Наредбата в оспорената й част са били предмет на разглеждане от Върховния административен съд, който се е произнесъл с решение № 15942 от 25.11.2019г. на ВАС, второ отделение, постановено по адм. дело № 3618 от 2018 г. по описа на съда. Видно от мотивите на акта, касационният състав е приел за неправилен извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност такива на чл. 28 ал. 2 т. 3, 4 и 5 от ЗНА, като подробно и мотивирано е изследвал съдържанието на Доклад с вх. № 17РЦ569 от 24.08.2017г. на кметовете на райони в община Пловдив и частична предварителна оценка на въздействието от 24.08.2017 г. Относно констатираното от първа инстанция нарушение на чл. 26, ал. 5 ЗНА, съдът е обследвал доказателствата по делото и е установил наличие на постъпило едно възражение от Е. Василев, което е констатирал, че е публикувано на интернет страницата на общината и е обсъдено, съгласно публикуваната справка, като е мотивирано неприемането на всеки един довод от възражението. Посочил е, че нормата на чл. 26 ал. 5 от ЗНА касае предложения, а не възражения и въпреки това е изпълнена и тази процедура.
При така установеното, касационната инстанция намира доводите на процесуалният представител на касаторите за нарушение на чл. 26, ал. 5 ЗН, релевирани отново при повторното разглеждане на делото, както и с касационната жалба пред настоящата инстанция, за недопустими. По този въпрос има произнасяне с влязъл в сила съдебен акт на Върховния административен съд, който не подлежи на обжалване. С оглед последното, преразглеждането на въпроса за публикуване на интернет страницата на община Пловдив справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите такива е недопустимо. Както беше посочено по-горе, ВАС е приел, след анализ на събраните доказателства, че нормата на чл. 26, ал. 5 ЗНА е спазена, поради което този въпрос не подлежи на допълнително обсъждане. Правилни са мотивите на първоинстанционния съд в същия смисъл.
Относно твърдението, че съдът не се е произнесъл по възражението, че на заинтересованите лица не е дадена възможност да участват в общественото обсъждане по чл. 26, ал. 2 и ал. 4 ЗНА, настоящата инстанция констатира, че конкретни факти, в жалбата до първоинстанционния съд, в тази насока, не са изложени. В решението си съдът е обсъдил допуснатите според него нарушения на конкретни разпоредби, касаещи процедурата по изготвяне и приемане на нормативния акт, поради което следва да се приеме, че за останалите, необсъдени от него разпоредби е приел, че изискванията са спазени. Същевременно, съдът е констатирал, че Е. Василев е подал възражение срещу изготвения проект на изменение на Наредбата, от което следва да се заключи, че лицето е участвало в процедурата по изработването на нормативния акт. Противоречащо на логиката би било съдът да обсъди възражение, че заинтересованите са лишени от възможност да участват в общественото обсъждане, след като съгласно доказателствата, лицето, което твърди процесуалните нарушения е участвало чрез подаване на възражение.
Неправилно е разбирането на касатора, че на лицата не е била дадена възможност да участват реално в общественото обсъждане до 28.09.2017г., когато изтича 30-дневния законов срок по чл. 26, ал. 4 ЗНА за подаване на предложения от заинтересованите лица, тъй като предложението на Кмета на община Пловдив вх.№ 17 XI-340 за приемане на спорния § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП, е входирано на 20.09.2017 г., т.е. 8 дни преди изтичане на посочения по-горе срок. Видно от текста на предложението, адресирано до всички постоянни комисии на община Пловдив, изрично е посочено, че в рамките на 30-дневния законов срок ще бъдат взети предвид предложенията и становищата по проекта на Наредбата, като същите ще бъдат публикувани на интернет страницата на община Пловдив в предвидения срок, заедно с обосновка на неприетите предложения, които ще бъдат оповестени преди приемане на акта. Не се спори, че текстът на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП е приет с решение № 329 по протокол № 17 от 28.09.2017г. на събрание на ОбС – гр. Пловдив, проведено на 28.09.2017 г. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че заинтересованите лица са имали възможност да представят предложенията и становищата си в пълния 30-дневен срок, гарантиран от закона. Същевременно, с публикуване на проекта за нормативен акт по реда на чл. 26, ал. 3 ЗНА на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието, заинтересованите лица се смятат за уведомени за започналата процедура по изработване и приемане на проект на нормативен акт, с което за тях се открива възможност да участват по реда на чл.26, ал. 2 и ал. 4 ЗНА, поради което възражението, че жалбоподател не е бил уведомен за започналото производство и по този начин е лишен от възможност за участва в него, са несъстоятелни. А както беше изложено, доказателствата сочат, че лицето е подало в срок възражение срещу проекта на новите разпоредби.
По оплакването, че съдът не се е произнесъл въобще по жалбата на единия жалбоподател – Д. Петров – и въведените с нея твърдения за създаване с разпоредбата на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП на нов режим, който е дискриминационен за хората с увреждания, касационната инстанция съобрази, че тези доводи са извън обхвата на предмета на настоящия спор. Пред съда са оспорени новите разпоредби на Наредбата с мотив за въвеждане на такси, които не са предвидени в ЗМДТ, както и несъответствие с процедурата за предоставяне ползването на общински имот по ЗОС. Плановете на отделните райони, план-схемите, предвидени в Наредбата и уредбата на броя и вида на паркоместата не са предмет на делото, за организацията на същите няма данни, поради което липсата на произнасяне от съда по възражението за дискриминация на хората с увреждания с новия § 2 от Наредбата не е нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, обосноваващи отмяна на оспорения акт и връщане на делото за ново разглеждане.
С оглед мотивите по-горе, касационната инстанция намира за неоснователни изложените за пореден път в касационната жалба твърдения за допуснати нарушения на административно-производствените правила при приемане на § 2 от Наредбата за изменение на допълнение на НРУИРПМОСТОП, приет с решение № 329 по протокол № 17 от 28.09.2017 г. на ОбС – гр. Пловдив.
Твърденията, обаче, за противоречие на приетият текст на чл. 8а от Наредбата с разпоредби на нормативен акт от по-висока степен, конкретно с чл. 8, ал. 4 от Закона за общинската собственост и предвидената в него процедура за отдаване за ползване на имот общинска собственост, са основателни. Настоящата инстанция не споделя мотивите на съда по тази част от спора.
Съгласно чл. 8, ал 4 ЗОС предоставянето под наем и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено друго. Условията и редът за провеждането на търговете и конкурсите се определят от общинския съвет в наредбата по ал. 2.
В случая, с § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП се създава нов раздел ІІа „Ред за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост за местодомуване на леко МПС. С разпоредбата на чл. 8а, ал. 1 се регламентира ред за провеждане на процедура за определяне на ползватели на места общинска собственост за местодомуване на леко МПС без поставяне на преместваем обект, като са посочени категориите лица, които могат да кандидатстват за издаване на резрешение за ползване на място общинска собственост за местодомуване на леко МПС, без поставяне на преместваем обект, срокът на разрешението и документите, които следва да се представят от заявителя. В разпоредбите на чл. 8а, ал. 3 и ал. 4 са посочени допълнителни критерии за избор на ползвател, в случай на повече от един кандидат за едно място по чл. 8а, ал. 1, като при равен брой точки се провежда теглене на жребий. Видно от мотивите към проекта на нормативния акт, като основание за приемане на оспореното изменение на конкретни текстове от Наредбата са посочени наред с другите текстове и чл. 72 ЗМДТ, който регламентира заплащането на такса за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост. Така посочената разпоредба, обаче, обосновава единствено събирането на такса от общината, за ползване на посочените терени, но не замества процедурата за предоставяне на общински имот за ползване по ЗОС. Действително, със ЗИД ЗМДТ, публикуван в ДВ бр. 37/2015 г. е създадена нова алинея трета на чл. 6, според която ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата се определя с наредба на общинския съвет, но тази делегация касае ползването на местата в зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата. Същият в чл. 99, ал. 1 предвижда, че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. В настоящия спорен казус, касационната инстанция съобрази, че оспорените разпоредби не касаят паркиране в платени и безплатни зони в определени часове от денонощието, съответно нямат за предмет ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата, а регулират ползване на място общинска собственост за местодомуване на леко МПС, без поставяне на преместваем обект. Видно от т.3 от Решение № 329, взето с Протокол № 17 от 28.09.2017 г. за приемане на Наредба за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП, се предвижда монтаж на ограничителна скоба или ограничителен елемент за всяко място за местодомуване на МПС. В чл.8а, ал. 5 от Наредбата за изменение се въвежда задължение за ползвателя да полага грижата на добър стопанин за ограничителната скоба/ограничителния елемент. Съгласно чл. 4 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив, за ползване на общинско място за местодомуване на леко МПС се изисква разрешение за ползване на място. Същевременно, чл. 22, т. 2 от Раздел IV Конторл и санкции на Наредбата предвижда, че разрешенията за ползване на място общинска собственост, издадени по реда на Наредбата се отнемат когато мястото не се ползва от лицето, на което е предоставено. Буквалното тълкуване на посочените по-горе текстове, според настоящата инстанция, обосновава извод, че в случая се касае за предоставяне на общински имот под наем за паркиране и местодомуване на МПС. Конкретно мотивите за този извод следват от монтирането на скоба или друг ограничителен механизъм на всяко място за местодомуване, чиято цел е да ограничи достъпа на други лица до това място, освен лицето, което е получило разрешително и заплаща такса за него, както и санкцията, в случай, че място не се ползва от притежателя на разрешителното. При така организирано предоставянето на място за местодомуване на МПС всъщност се касае за наемане на мястото и използването му от едно лице, конкретно лицето, подало заявление и получило разрешително. Процедурата за предоставяне на мястото – общинска собственост – за местодомуване на леко МПС без поставяне на преместваем обект е разписана в оспорения чл. 8а и включва подаване на заявление, получаване на разрешение за ползване, определяне на ползвател при повече от един желаещ за едно и също място въз основа на сбор от точки, получавани за конкретни критерии и теглене на жребии в случай на повече участници с равен брой точки, класирани на първо място. Така определената процедура е в противоречие с императивното изискване на чл. 8, ал. 4 ЗОС, предоставянето под наем и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, да се извършват чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено друго. Доколкото както беше изложено по-горе в настоящия случай следва да се приеме, че предоставянето за ползване на място общинска собственост за местодомуване на леко МПС по оспорената Наредба по същество представлява отдаването му под наем, то процедурата за определяне на ползватели следва да се изпълни съобразно чл. 8, ал. 4 ЗОС. Регламентираният с чл. 8а от § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП изцяло нов ред за определяне на ползвател на конкретно място общинска собственост за местодомуване на леко МПС без поставяне на преместваем обект е в противоречие с императивни разпоредби от по-висока степен, поради което по аргумент от чл. 15, ал. 1 ЗНА е незаконосъобразен. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено.
Въведеният с § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП изцяло нов специален ред за определяне на ползвател на конкретно място общинска собственост за местодомуване на леко МПС, коментиран по-горе, се отнася единствено по отношение на случаите по чл. 8а от Наредбата и съгласно мотивите по-горе противоречи на чл. 8, ал. 4 ЗОС.
Горните констатации не се отнасят до чл. 8 от Наредбата, регламентиращ издаване на разрешение за ползване на общинско място чрез поставяне на преместваем обект, тъй като по отношение на него са приложими процедурите, уредени в Раздел III – Ред за провеждане на търгове и конкурси за определяне на ползватели на място общинска собственост, т.е. определянето на ползвател на общинско място чрез поставяне на преместваем обект става чрез публичен търг и конкурс с явно наддаване, съответно със ЗОС.
В останалата част относно възраженията за противоречие на оспорените текстове с чл. 72 – 80 ЗМДТ, решението е правилно, а мотивите на съда се споделят от касационния състав, който на основание чл. 221, изр. второ АПК препраща към тях. Касационният състав не споделя виждането за противоречие на оспорените разпоредби със ЗМДТ, тъй като не се касае за въвеждане на нов вид непредвидена в закона такса, а с Наредбата се урежда ползването на конкретен имот общинска собственост от конкретно лице срещу заплащане. Според чл. 72 ЗМДТ такса се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост, като конкретния размер на таксата се определя с наредба на Общинския съвет. В случая правилно приема съдът, че по смисъла на чл. 72 ЗМДТ местата за местодомуване на МПС с или без поставяне на преместваем обект са „терени с друго предназначение“. При проведен търг по реда на чл. 9 и получено по реда на чл. 8 от Наредбата разрешително за местодомуване на леко МПС с поставяне на преместваем обект се дължи такса за ползване на общинското място, като при повече от един кандидат, ползвателят на мястото, както и размерът на таксата се определя от проведения публичен търг, при условие, че таксата не може да е по-ниска от минималния размер, определен с наредба за администриране на местните такси и услуги. С оглед изложеното не се установява твърдяната незаконосъобразност на чл. 8 от § 2 от Наредба за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП, поради което в тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на касаторите следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции, съобразно с направеното своевременно искане и представените доказателства за извършването им. За производството пред първа инстанция на С. се следват 10 лв. за държавна такса, и 70 лева за държавна такса са касационната инстанция или общ размер на разноските 80 лева. На Е. Василев за производството пред първа инстанция се следват 10 лв. за държавна такса, 70 лева за държавна такса са касационната инстанция и 900 лв. адвокатско възнаграждение по адм.д.№3618/2018г. по описа на ВАС или общ размер на разноските 980 лева. На Д. Петров се следват 10 лв. за държавна такса пред първата инстанция, 70 лева за държавна такса са касационната инстанция, 500 лв. адвокатско възнаграждение по ахд №3643/2019г. по описа на ПАС, 500 лв. адвокатско възнаграждение по адм.д.№3618/2018г. по описа на ВАС и 500 лв. адвокатско възнаграждение по ахд №2817/2017г. по описа на ПАС или общ размер на разноските за всички инстанции 1 580 лева. На „Ювенис“ ЕООД се следват 50 лв. за държавна такса пред първата инстанция, 370 лева за държавна такса са касационната инстанция, 500 лв. адвокатско възнаграждение по ахд №3643/2019г. по описа на ПАС, 900 лв. адвокатско възнаграждение по адм.д.№3618/2018г. по описа на ВАС и 500 лв. адвокатско възнаграждение по ахд №2817/2017г. по описа на ПАС или общ размер на разноските за всички инстанции 2 320 лева.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 248 от 30.01.2020 г. по адм.д. № 3643/2019г. на Административен съд – гр. Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ чл. 8а от § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив, приета с решение № 71, взето с протокол № 3 от 25.02.2016г., изменена и допълнена с решение № 204, взето с протокол № 7 от 17.05.2016г., изменена и допълнена с решение № 539, взето с протокол № 22 от 22.12.2016г. на Общински съвет – Пловдив.
ОТХВРЪЛЯ жалбата на С. Атанасов, [ЕГН], [населено място], Е. Василев, [ЕГН], [населено място] , Д. Петров, [ЕГН], [населено място] и „Ювенис“ ЕООД чрез процесуалния им представител адв. Петров в останалата част, а именно срещу чл. 8 от § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив, приета с решение № 71, взето с протокол № 3 от 25.02.2016г., изменена и допълнена с решение № 204, взето с протокол № 7 от 17.05.2016г., изменена и допълнена с решение № 539, взето с протокол № 22 от 22.12.2016г. на Общински съвет – Пловдив.
ОСЪЖДА Общински съвет - гр. Пловдив да заплати на С. Атанасов, [ЕГН] сумата в размер на 80 лева разноски за две инстанции, на Е. Василев, [ЕГН] сумата в размер на 980 лева, разноски по делото, Д. Петров, [ЕГН] сумата в размер на 1 580 лева разноски по делото и на „Ювенис“ ЕООД, ЕИК 202083993 сумата в размер на 2 320 лева разноски по делото.
Решението е окончателно.