Ново Р/О: Ново Р/О, 5108 / 11.4.2013 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

636
София, 15.01.2013

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
при секретар Михаела Цветкова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаЕМИЛИЯ КАБУРОВА
по адм. дело 14767/2008. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.145, ал.1 и сл., вр.с чл.132, ал.2, т.2 от АПК.
Образувано е по жалба на Сдружение „Асоциация на парковете в България”, [населено място], представлявано от председателя на УС - Т. Б., против Заповед №РД-02-14-776/13.08.2008 г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл.19, ал.3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ е одобрен проект за общ устройствен план /ОУП/ на община-Ц., област-Б. и Решение по т.1 от Решение №КАЕП-02-25/12.08.2008 г. на НЕСУТРП за приемане на Специфични правила и нормативи към него.
В жалбата се поддържа, че Сдружение „Асоциация на парковете в България” /наричано по-нататък С./ е заинтересовано лице, тъй като одобрения ОУП на община-Ц., засяга значителна част от природен парк „С.”,чието управително тяло е член на сдружението.Освен това се излагат доводи, че жалбата е допустима и на основание чл.9, ал.2 от Орхуската конвенция /Конвенция за достъп до информацията, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда – ратифицирана от РБ със закон, прието от 39-то НС на 02.10.2003 г., обн.Д.в. бр.33/23.04.2004 г., в сила от 16.03.2004 г./, тъй като екологичната оценка на ОУП е част от него и с одобряването му се одобрява окончателно и тази негова част.Според оспорващия забраната на чл.125, ал.10 от ЗУТ / в сила към 2008 г./, за обжалване на ОУП противоречи на тази Конвенция и тъй като същата е с характер на международен договор, по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ, има приоритет пред цитираната законова норма.
По същество се иска обявяване на заповедта за нищожна, а при условията на алтернативност, се поддържа искане за отмяната й като незаконосъобразна.
Ответникът – министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника си – юрисконсулт И., поддържа становище за недопустимост на жалбата, а при условията на евентуалност – за неоснователност, по съображения, подробно изложени в писмена защита.
Ответникът – Общински съвет Ц., чрез пълномощника му - адв.Г., оспорва жалбата като недопустима, на основание чл.19, ал.3 от ЗУЧК, респ. чл.127, ал.10 от ЗУТ / в сила към 2008 г./, позовавайки се на многобройната практика на ВАС по оспорване на ОУП-ве, на определение по адм.дело №6553/2010 г. на ВАС, 5-чл.състав и на задължителното за съдилищата Решение по к.д.№1/2006 г. на КС на РБ.
Ответникът- министъра на околната среда и водите, чрез пълномощника си – юрисконсулт Н., счита заповедта за незаконосъобразна и моли за отмяната й, поради липсата на съществен елемент от фактическия състав за одобряване на ОУП, а именно Становище по екологична оценка на МОСВ, за което в случая е установено, че е оттеглено след издаване на акта.
С Определение №9074/25.06.2012 г. по настоящето дело и на основание чл.215, ал.6 от ЗУТ /нова-Д.в. бр.87/2010 г./, съдът е прекратил производството по делото.
С Определение №11933/28.09.2012 г. по адм.дело №10976/2012 г. на Върховен административен съд, 5-членен състав, прекратителното определение е отменено и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.
По делото е приета административната преписка по издаване на оспорения акт, други писмени доказателства и заключение на съдебно -техническа експертиза.
Върховният административен съд, второ отделение, при служебно извършената проверка за допустимост на жалбата, установи:
Заповед №РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е издадена на основание чл.19, ал.3 от ЗУЧК и чл.13, ал.3 от ЗУТ.С нея е одобрен проект за общ устройствен план на община - Ц., област-Б., по чл.18, ал.1, т.2 от ЗУЧК, за който, съгласно чл.19, ал.2 от с.закон, общественото обсъждане и съгласуване се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията /ЗУТ/.Съгласно §2 от ДР на ЗУЧК за неуредените в Глава ІV „Устройство на крайбрежието” въпроси, се прилагат разпоредбите на ЗУТ.
По ЗУТ общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите обхванати от плана, те са основа за цялостното устройство на териториите – предмет на плана, като предвижданията им относно общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвяне на подробните устройствени планове, без да имат пряко приложение за разрешаване на строителството.
В чл.106, т.1-6 и в чл.107, т.1-5 е очертан кръгът от въпроси, които се определят с ОУП на дадена община или град, като опазването на околната среда и териториите за природозащита са една част от тях. Във връзка с нея е и изискването на чл.81-85 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, съответно на чл.26, ал.1, т.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, вр.с чл.31, ал.4 от Закона за билогичното разнообразие, за даване на Становище по екологична оценка от министъра на околната среда и водите при изготвяне на ОУП. Съгласно чл.82, ал.4 от ЗООС, становището е задължително за органа одобряващ съответния план.
Оспореният ОУП на община - Ц. притежава посочените по-горе характеристики на ОУП по чл.103 и чл.104 ЗУТ, както и при изработването му са спазени изискванията на чл.127, ал.1, вр.с чл.121, ал.1 ЗУТ за обществено обсъждане на плана, както и изискването за съгласуване на проекта за ОУП с МОСВ, чрез даване на становище по екологична оценка №1-2/2008 г. от министъра на околната среда и водите.
Спорен е въпроса относно допустимостта на подадената жалба срещу ОУП, с оглед законовата забрана за обжалване на ОУП.
При отговора на този въпрос настоящият състав съобрази:
1.Последователно в специалния закон по устройство на територията – ЗУТ, е въведена необжалваемост на ОУП-ве, одобрени с решение на общинските съвети. Още с разпоредбата на чл.127, ал.6 ЗУТ /Д.в. бр.1/2001 г./ е въведена изрично такава забрана, която не е отменена и в последващите й редакции - Д.в. бр.65/2003 г., Д.в. бр.103/2005 г., Д.в.бр.106/2006 г. и Д-в. бр.61/2007 г. С разпоредбата на чл.127, ал.9, изр.2 от ЗУТ /Д.в. бр.103/2005 г./ идентична по съдържание на чл.127, ал.10, изр.2 ЗУТ /Д.в. бр.106/2006 г./ и /Д.в. бр.61/2007 г./ е предвидена необжалваемост на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която се одобрява ОУП за селищни образувания с национално значение.Идентична на тези разпоредби е и разпоредбата на чл.19, ал.3, изр.2 от специалния ЗУЧК / Д.в.бр.48/2007 г., в сила от 01.01.2008 г./, приложима за случая. С новата процесуална разпоредба на чл.215, ал.6 от ЗУТ /Д.в. бр.87/2010 г./, от Глава ХІХ „Оспорване на индивидуални административни актове по устройство на територията”, изрично е разпоредено необжалваемост на устройствените схеми и общи устройствени планове, както и техните изменения. Последно с изменението на ЗУТ, прието със ЗИДЗУТ /Д.в. бр.82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ разпоредбата на чл.215, ал.6 от ЗУТ, в частта й касаеща ОУП-ве не е променена, т.е забраната за обжалването им е потвърдена.
Следователно налице е процесуално-правна норма от вътрешното ни законодателство, която изрично забранява обжалването на тази категория индивидуални административни актове, какъвто е ОУП на община-Ц..
2. С Решение №5/9.05.2006 г. по конст.д.№1/2006 г. на Конституционния съд на РБ е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност на чл.127, ал.9, изр.2 от ЗУТ /Д.в. бр.103/2005 г./, предвиждащ съдебна необжалваемост на ОУП-ве. Решението на КС е окончателно и влиза в сила три дни след обнародването му в Д.в. Влязлото в сила решение на КС е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани – чл.14, ал.6 от З., от което следва, че е задължително и за настоящия съд.
3. С Определение от 12.11.2010 г. на С. по дело С-339/2010 г., с предмет преюдициално запитване по тълкуване на чл.47 от Х. на основните права на ЕС, във връзка с предвидената необжалваемост на ОУП, по чл.127, ал.6, изр.2 и ал.10, изр.2 от ЗУТ, Съда на Европейския съюз е постановил, че не е компетентен да отговори на запитването. В резултат, с Определение №14971/08.12.2010 г. по адм.дело №6553/2010 г. 5-членен състав на ВАС, ІІ колегия е оставил в сила прекратителното определение на 3-членния състав на ВАС, по адм.д.№635/2010 г., с предмет- обжалване на ОУП, поради недопустимост на жалбата.
4.Константна е съдебната практика на ВАС, второ отделение, свързана с недопустимостта на съдебното обжалване на ОУП-ве по ЗУТ, по ЗУЗСО и по ЗУЧК.
5. С Определение №10129/28.07.2009 г. по адм.д.№9127/2009 г. на 5-членен състав на ВАС е отменено прекратителното определение на 3-членния състав по адм.д.№12421/2008 г., като неправилно и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.Предмет на делото са жалби срещу Становище по екологична оценка №1-2/2008 г. на министъра на околната среда и водите, издадено по искане на МРРБ в процедурата по одобряване на процесния ОУП на община-Ц..В отменителното определение на 5-членния състав е визирано, че Становището по екологична оценка №1-2/2008 г.на министъра на околната среда и водите е индивидуален административен акт, защото е краен, завършващ акт на едно специално нормативно регламентирано производство и аналогично на правния статус на решението по О. и на решението по оценката за съвместимост по чл.31 от З., за които закона е предвидил съдебно обжалване, следва също да подлежи на самостоятелно обжалване, на собствено основание, а не да се обжалва с крайния акт- заповедта за одобряване на ОУП, тъй като последния е окончателен и не подлежи на съдебно оспорване, съгласно чл.127 и чл.136 от ЗУТ.
Следователно срещу Становището по екологична оценка към процесния ОУП на община-Ц., има допуснато отделно съдебно-административно производство по жалби на юридически лица, сред които е и жалбата на настоящия жалбоподател - Сдружение”Асоциация на парковете в България”.
На основание изложеното и в съответствие с него, настоящият състав намира, че подадената жалба срещу ОУП на община - Ц. е процесуално недопустима, поради наличието на изрична процесуална норма от специалния закон, която забранява обжалването на тази категория индивидуални административни актове – чл.19, ал.3, изр.2 от ЗУЧК, респ.чл.215, ал.6 от ЗУТ /Д.в. бр.87/2010 г., изм.Д.в. бр.82/2012 г./.
Това разрешение не е в противоречие с т.нар. Орхуска конвенция, ратифицирана от България със закон, обн.Д.в. бр.91/14.10.2003 г., като част от вътрешното ни право, на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ. Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /т.нар.”Орхуска конвенция”/ има за цел да гарантира правата на гражданите за достъп до информация и участие при вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда – чл.1 от Конвенцията. Одобреният проект на ОУП на община-Ц. не попада пряко в приложното поле на Конвенцията и в дейностите по чл.6,§1, б.”а” и т.20 от Анекс І към нея, защото предмет на ОУП, съгласно изложеното по-горе, е да определи преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на територията на община-Ц., а не само въпросите на околната среда. Последните са самостоятелен предмет на Становището по екологична оценка №1-2/2008 г. на министъра на околната среда и водите по чл.81-85 от ЗООС, възложено за изготвяне от органа-възложител на ОУП, поради което то е акта, който попада под прякото приложение на Конвенцията. Становището, а не и ОУП, е акта, който съобразно чл.9, §2, ал.1 от Конвенцията подлежи на самостоятелно оспорване пред съд, както е постановено и от 5-членния състав на ВАС по адм.д.№9127/2009 г. Това е така защото именно Становището по екологична оценка към ОУП, разглежда пряко въпросите на околната среда и как плана засяга тази среда. Съобразно това Становище, което е задължително за органа, последния одобрява или не плана- чл.82, ал.4 от ЗООС. Следователно по въпросите на околната среда, органът, одобряващ ОУП действа при условията на обвързана компетентност. Това означава, че същия няма правото да избира едно или друго решение, а е обвързан от даденото Становище по екологична оценка. Поради това акта, който засяга гражданите и екологичните организации, вкл. и настоящия жалбоподател е Становището по ЕО, а не ОУП, срещу което становище последния е упражнил правото си на жалба.
Това разбиране не противоречи на отменителното определение на 5-членния състав на ВАС по адм.д.№10976/2012 г. и особено на уточнението, направено с мотивите към него, че чл.19, ал.3 от ЗУЧК не се прилага в случаите на липсващо или отпаднало впоследствие становище по екологична оценка.В процесния случай не е налице липсващо Становище по ЕО към ОУП, а отмяната му впоследствие, след издаване на акта, е правно ирелевантно към допустимостта на процесното обжалване.
От изложеното следва, че липсва противоречие на чл.19, ал.3, изр.2 от ЗУЧК, респ. на чл.215, ал.6 от ЗУТ /Д.в. бр.87/2010 г., изм.Д.в. бр.82/2012 г./, с т.нар.Орхуска конвенция, а оттук и необходимост от прилагането й, по отношение допустимостта на процесното обжалване, на основание чл.5, ал.2 от АПК.
Като недопустима и на основание чл.159, т.1 от АПК, жалбата на сдружението следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство подлежи на прекратяване. С оглед на този резултат определението за даване ход по същество следва да бъде отменено.
Водим от горното Върховният административен съд, второто отделение

ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.12.2012 г. по адм.дело №14767/2008 г. на Върховен административен съд, второ отделение, с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение „Асоциация на парковете в България”, представлявано от председателя на УС - Т. Б., със съдебен адрес:гр.С., [улица], срещу Заповед №РД-02-14-776/13.08.2008 г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е одобрен проект на общ устройствен план на община-Ц. и специфични правила и нормативи към него.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №14767/2008 г. по описа на Върховен административен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред 5-петчленен състав на Върховен административен съд, в 7-седмодневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Особено мнение: