РЕШЕНИЕ

12000
София, 09.10.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при секретар Боряна Георгиева
и с участието
на прокурора Христо Ангелов
изслуша докладваното
от съдиятаИВАН РАДЕНКОВ
по адм. дело 16251/2013. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Административния ръководител - Председател на Окръжен съд Хасково, против Решение № 277/08.11.2013 г., постановено по адм. дело № 319/2013 г., по описа на Административен съд Хасково, с което е отменена Заповед № АД - 163/27.08.2013 г., на Зам. адм. ръководител - Зам. Председател на Окръжен съд Хасково, задължен е Административния ръководител - Председател на Окръжен съд Хасково да предостави на П. Т. З. достъп до исканата със Заявление вх. № 8044/26.08.2013 г. обществена информация, като му определя 14 - дневен срок за произнасяне и Окръжен съд Хасково е осъден да заплати на П. З. направените по делото разноски.
Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски не са претендирани.
Ответникът П. Т. З. с писмен отговор оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд Хасково е отменил Заповед № АД - 163/27.08.2013 г., на Зам. адм. ръководител - Зам. Председател на Окръжен съд Хасково, задължил е Административния ръководител - Председател на Окръжен съд Хасково да предостави на П.Т.З. достъп до исканата със Заявление вх. № 8044/26.08.2013 г. обществена информация, като му е определил 14 - дневен срок за произнасяне и Окръжен съд Хасково е осъден да заплати на П. З. направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че исканите сведения попадат в приложното поле на ЗДОИ, а отказът за предоставяне на достъп до тях, обективиран в оспорената заповед, е постановен в противоречие с материалния закон.
Решението е неправилно.
Със заявление вх. № 8044/26.08.2013 г. за достъп до обществена информация П. З. е поискал да му бъде предоставена информация от Председателя на Окръжен съд – Хасково, дали в ОС - Хасково работят съдии с именна конфигурация от две имена А. П., К. Д., М. Китова, Ф. Ф. и М. П., или името им се състои не от две имена, а от три, и ако са от три, да му бъдат указани техните имена – собствено, бащино и фамилно. По заявлението на П. З. заместника на административния ръководител е отказал предоставянето на така поисканата информация. Административен съд - Хасково неправилно е отменил отказа и задължил административния ръководител да предостави поисканата информация. В случая Административен съд - Хасково неправилно е преценил, че търсената информация от Председателя на ОС – Хасково представлява обществена информация. Исканата информация не е обществена информация, по смисъла на разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). От една страна поисканата информация не сочи на предоставяне на данни за съставяне на собствено мнение относно дейността на ОС – Хасково, а цели събиране на писмени доказателства за дела, по които П. З. има намерение да претендира нищожност на съдебните актове (видно от жалбата до АС - Хасково на л. 2 от делото), а от друга страна касае лична информация по отношение на съдии, работещи в ОС – Хасково по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Съответно, предоставянето на лични данни, каквато е исканата информация е изключена от приложното поле на ЗДОИ, съгласно чл. 2, ал. 4 от същия закон. При тези данни по делото, оспореното съдебно решение не съответства на целта на закона, като с него неправилно отказът за предоставяне на обществена информация е преценен за незаконосъобразен и отменен.
По изрложените съображения решението на Административен съд град Хасково следва да бъде отменено, а жалбата на П. З. срещу отказа на Зам.Административния ръководител - Зам. Председател на Окръжен съд – [населено място] за достъп до обществена информация отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:


ОТМЕНЯ Решение № 277/08.11.2013 г., постановено по адм. дело № 319/2013 г., по описа на Административен съд Хасково, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Т. З. от гр. ......., обл. ........., срещу Заповед № АД - 163/27.08.2013 г., на Зам. адм. ръководител - Зам. Председател на Окръжен съд Хасково.
Решението е окончателно.

Особено мнение:










Подписвам решението с особено мнение, тъй като считам, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е правилно. Не само решението е правилно, но и мотивите му са правилни, изключително подробни и прецизни, с точни доводи и аргументи, които изцяло приемам. Към тях, без да ги повтарям, считам за необходимо да добавя следното:
Безспорно по делото е, че по реда на Закона за достъп до обществена информация ответникът по касационната жалба поискал да му бъде предоставена информация за собственото, бащиното и фамилното име на съдиите от Окръжен съд, [населено място], тъй като на електронната страница на съда - http://okrsud.haskovo.net/?module=main&action=list&prefix=T., съдиите са посочени с две имена, на същата тази страница някои съдебни решения са публикувани с две имена на съдиите, а някои не с имената на съдиите, а с два инициала.
С оглед на постановения от компетентния орган отказ и първоинстанционното съдебно решение спора по делото е какъв е характерът на исканата информация – е ли тя обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и приложим ли е по отношение на нея чл. 2, ал. 4 ЗДОИ.
Името на физическото лице е едно от индивидуализиращите всеки човек обстоятелства. То е елемент на гражданската регистрация на физическото лице по смисъла на чл. 1, ал. 3 във вр. с чл. 8, т. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), чиято цел, както и на името, е физическото лице да бъде индивидуализирано, да бъде отличено от останалите физически лица. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗГР името на българския гражданин се състои от собствено, бащино и фамилно име. Законът изрично урежда начина на формиране на имената на физическото лице като установените правила отразяват значими за индивидуализацията на физическото лице обстоятелства – произход и семейни отношения.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. С оглед на тази легална дефиниция безспорно трите имена на всяко физическо лице са лични данни, тъй като чрез тях то, в определена степен и при отчитане на други признаци, би могло да бъде идентифицирано. Но от това не може да се направи извод, че трите имена на физическите лица, които изпълняват функцията на съдия са лични данни, които попадат под закрилата на Закона за защита на личните данни.
Осъществяването на държавната власт е публична дейност, а съдията е държавен орган, комуто държавата е възложила изпълнението на своята правораздавателна функция. Не само държавата, в лицето на компетентния орган, но и обществеността трябва да знае точно кому държавата е възложила съответните държавни функции. За това възлагането на всяка функция на държавна власт изисква идентификация на физическия субект, комуто тя се предоставя. Необходимостта от идентификация и установеното в чл. 9, ал. 1 ЗГС досежно името на българските граждани изисква всеки един акт на държавата, който определя конкретното физическо лице, което ще упражнява властта на съответния орган да съдържа трите имена на лицето, комуто тази власт се възлага. Поради това всеки един акт на държавен орган, чрез който се определя конкретното физическо лице, което ще изпълнява държавни функции, съдържа трите имена на това лице - от решенията на Народното събрание и указите на Президента до всяка една заповед или решение на административен орган.
Изключение не правят и решенията на кадровия орган на съдебната власт - Висшият съдебен съвет. Решенията на Съвета по чл. 160 от Закона за съдебната власт винаги съдържат трите имена на физическото лице, което е назначено за съдия, съответно повишено, преместено, дисциплинарно наказано. Решенията на Висшия съдебен съвет са публични и са достъпни на електронната страница на Съвета - http://www.vss.justice.bg/. Трите имена на съдиите съдържат и одобрените от Висшия съдебен съвет атестации на съдиите, публично достъпни на електронната страница на Съвета - http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm. Трите имена на съдиите съдържат и подадените от тях декларации по чл. 12 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ), които са публични и достъпни на електронните страници на съответните съдилища. Факта, че на електронната страница на Окръжен съд, [населено място] - http://okrsud.haskovo.net/?module=main&action=list&prefix=O. и към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, не е осигурен достъп до декларациите по чл. 12 ЗПУКИ не означава, че те не следва да бъдат публично достъпни – просто окръжният съд не е изпълнил решението на Висшия съдебен съвет от 24.10.2013 г. по т. 40 http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm от протокол №41.
Във всички тези случаи Висшият съдебен съвет е публикувал съответната публична информация за съдията като го е идентифицирал с трите му имена. Данните, които представляват лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД, като единен граждански номер и други данни, отнасящи се до идентификацията на физическото лице, което изпълнява функциите на съдия и които са необходими на органа, но не са необходими на обществеността за идентифициране на лицето, което изпълнява правораздавателната функция, са надлежно защитени в съответствие със Закона за защита на личните данни и не са публикувани. Те не са и предмет на искането на заявителя.
Следователно това, което ответникът по касационната жалба е искал да му бъде предоставено като обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация е официална обществена информация по смисъла на чл. 10 ЗДОИ, тъй като се съдържа в актове на държавен орган при осъществяване на правомощията му. Тази информация не само, че не е защитена по реда на Закона за защита на личните данни информация, тя е публично достъпна. Органът по чл. 3 ЗДОИ не е имал законово основание да постановява оспорения отказ. Той просто е трябвало или да посочи трите имена на съдиите, или да укаже на заявителя къде може да ги намери.
В правовата държава няма анонимно правораздаване – правораздаване с инициали. Правораздавателната функция на държавата е публична – чл. 121, ал. 3 от Конституцията. Съдията е оправомощен да правораздава от името на народа – чл. 118 от Конституцията, а народът не дава мандат на инициали или на неидентифицирани с оглед на законовите изисквания лица. Той дава мандат на физически лица, които в България, с оглед на действащата нормативна уредба – чл. 9, ал. 1 ЗГР, се идентифицират с три имена. За да гарантира независимост при изпълнение на служебните правомощия чл. 132, ал. 1 от Конституцията предоставя на съдията функционален имунитет. Този функционален имунитет, който е доживот, не е предоставен на инициали или на лица, които не могат да бъдат идентифицирани. Съдията застава с името и подписа си под своя акт, за което държавата му гарантира наказателна и гражданска неотговорност. За това едно от трите или и трите имена на съдията не могат да бъдат предмет на защита по Закона за защита на личните данни.
По изложеното считам, че исканата информация не попада в приложното поле на чл. 2, ал. 4 ЗДОИ и е официална обществена информация, поради което задълженият по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ субект е бил длъжен да я предостави, съответно да посочи къде се намира.
Вторият довод на настоящия състав за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, който е и довод на касатора, а именно, че исканата информация не е обществена, тъй като не представлява данни, въз основа на които заявителят може да си състави мнение за дейността на съда, а цели събиране на писмени доказателства за дела, по които има намерение да претендира нищожност на съдебни актове, също считам за неправилен.
Първо, с оглед на гореизложеното исканата информация е обществена и въз основа на нея заявителят може да си състави мнение за дейността на институцията – Окръжен съд, [населено място].
Второ. Дори и да се абстрахираме от гореизложеното, факта, че в жалбата си до първоинстанционния съд заявителят сочи, че „информацията ми е необходима, за да установя евентуална нищожност на актове, издадени от съдии с две имена, докато всъщност може би имат три“ първо, е изваден от контекста на съдържанието на жалбата и на заявлението, и второ, по-важно, не може да обоснове извод, че исканата информация не е обществена. И заявителят, и първоинстанционният съд в мотивите си прецизно и подробно са обосновали произтичащото от процесуалните закони задължение на съда да посочи в акта си името на съдията и пряката възможност, с оглед на това, на заявителя да си състави мнение за дейността на институцията. Като приемам за правилни мотивите на съда, считам за необходимо да добавя следното:
И в заявлението си за достъп до информация, и в жалбата си до първоинстанционния съд ответникът по касационната жалба обосновава искането си като се позовава на процесуалните закони, които определят съдържанието на съдебното решение, и на чл. 9, ал. 1 ЗГР. С оглед на трайно установената съдебна практика в съдебните решения съдиите да се посочват с две имена, с оглед на практиката на окръжния съд да публикува съдебните решения с изписани две имена на съдията, постановил съдебния акт, или само с негови инициали, и с оглед на практиката на окръжния съд да не посочи на електронната си страница трите имена на съдиите, работещи в съда, искането на заявителя е свързано не с нещо друго, а с възможността да си състави собствено мнение за дейността на съдебната институция – Окръжен съд, [населено място], чрез идентифициране на физическите лица, които упражняват правораздавателна власт като съдии.
Дали така поучената информация заявителят би могъл да използва и за посоченото установяване на нищожност на съдени актове е въпрос на негова преценка. Именно защото ще формира мнение за работата на съда заявителят ще може да прецени дали да предприеме следващо действие, което, според него, ще доведе до промяна на неправилна съдебна практика. Дали евентуално подадения от заявителя иск за нищожност на съдебно решение, обоснован с получената от съда информация, е допустим и основателен е въпрос на преценка на съда, в чиято правораздавателна власт ще бъде поставена конкретната искова молба. Следва ясно да се разграничат правото на достъп до информация и правото на подаване на иск. Законът за достъп до обществена информация не ограничава възможността за използване на получената от заявителя информация. Напротив. Получаването на информация не е самоцел, а условие за формиране на мнение по определен въпрос от дейността на държавните органи. Формираното мнение мотивира действие. Потенциалната възможност за такова действие не е критерий за характера на исканата информация. Критерият е само един и е посочен в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ.
По изложеното считам, че и вторият довод на съда за неправилност на съдебното решение е неправилен.
Първоинстанционното съдебното решение е правилно. Съдът правилно установил фактите по делото, правилно ги ценил и ги подвел под правилната материалноправна разпоредба, в резултат на което направил правилен правен извод, който мотивирал обстойно и прецизно.
Поради горното подписвам решението с особено мнение.
Съдия

С. Я.