Ново Р/О: Ново Р/О, 3397 / 11.3.2014 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 14117 / 26.11.2014 г.


РЕШЕНИЕ

9612
София, 26.06.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ УРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ТАНЯ КУЦАРОВА
при секретар Мариана Калчева
и с участието
на прокурора Нели Христозова
изслуша докладваното
от съдиятаПАНАЙОТ ГЕНКОВ
по адм. дело 8474/2012. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по три жалби, насочени срещу решение по оценка за въздействието върху околната среда (О.) № 7-3/2012 г. от 04.05.2012 г. на министъра на околната среда и водите. Първата жалба е от К. Г. Д., от [населено място] пазар. Втората жалба е от Политическа партия „Зелените”, представлявана от С. Й. в качеството му на пълномощник на съпредседателите А. К., П. К. и Д. П.. Третата жалба е подадена от Сдружение за дива природа „Б.”, представлявано от А. Р. – член на Управителния съвет.
И с трите жалби се твърди, че при провеждане на процедурата по издаване на процесното решение са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, състоящи се в непровеждане на консултации със засегнатата общественост по чл. 95, ал. 3 от ЗООС и на обществено обсъждане на доклада за О. със засегнатите общини по чл. 97, ал. 1 от същия закон. С втората и третата жалба се твърди и нарушение на материалноправни разпоредби.
Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители юрк. С. и юрк. К., оспорва жалбите като неоснователни.
Заинтересованата страна – [фирма], представлявано от адв. Ж. и адв. Д., счита подадените срещу решението на министъра на околната среда и водите жалби за неоснователни.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите.
Върховният административен съд - трето отделение, намира жалбите като подадени в законния срок от надлежни страни и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт за процесуално допустими. Разгледани по същество същите са и основателни.
С обжалваното решение министърът на околната среда и водите на основание чл. 99, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда (Наредбата за О.), във вр. с чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (З.) и чл. 39, ал. 12 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) и във вр. с § 105, т. 3 от ПЗР към ЗИД на Закона за подземните богатства (З.), обн., ДВ, бр. 100/2010 г., е одобрил инвестиционно предложение за „Разширяване промишлената площ на [фирма], [населено място]”.
Върховният административен съд - трето отделение, приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на процедурата по чл. 95, ал. 3 от ЗООС за провеждане на консултации с компетентните органи и засегнатата общественост, както и в нарушение на чл. 97, ал. 1 от ЗООС. Това нарушение е съществено, тъй като законодателят е акцентирал сериозно върху действията по разгласяването на инвестиционните намерения, необходимостта от извършване на О., оценката на ДОВОС от обществеността в засегнатите райони.
По делото не са представени доказателства за изпълнението на изискването на чл. 95, ал. 3 от ЗООС. Съгласно този текст, възложителят провежда консултации с компетентните органи за вземане на решение по О. или оправомощени от тях длъжностни лица, с други специализирани ведомства и засегнатата общественост по отношение на изброени в десет точки въпроси. По делото са представени следните писмени доказателства: извадка от публикувано във в. ”Време 2001” от 3-9 март 2009 г. съобщение за ИП [фирма], [населено място]; извадка от публикувано във в. „О.” от 4-12 март 2009 г. съобщение за същото ИП; публикувано на информационната страница на сайта на [фирма] съобщение за ИП; информация за провеждане на обществени консултации, публикувана във в. ”Време 2001” от 1-7 септември 2010 г.; информация за провеждане на обществени консултации, публикувана във в.”О.” от 25-31 август 2010 г. От съдържанието на тези доказателства се установява, че възложителят е уведомил чрез два местни вестника за инвестиционното намерение. Същите обаче само уведомяват, че във връзка с това ИП на информационната страница на дружеството-възложител заинтересованата общественост може да се запознае с параметрите му, но не доказват да са извършени изискуемите от чл. 95, ал. 3 от ЗООС консултации със заинтересованата общественост.
На следващо място не е изпълнена и процедурата по чл. 97, ал. 1 от ЗООС. Съгласно чл. 96, ал. 6 от същия закон, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице оценява качеството на доклада по О. съобразно проведените консултации по чл. 95, ал. 3 и съответствието с изискванията на нормативната уредба по околна среда в 30-дневен срок от внасянето на доклада. След даване на положителна оценка, по силата на чл. 97, ал. 1, възложителят организира съвместно с определените от компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице засегнати общини, кметства и райони обществено обсъждане на доклада за О.. Видно от данните по преписката, с писмо изх. № О.-919/18.01.2012 г. министърът е определил, че следва да се организира среща/срещи за обществено обсъждане на доклада за О., за което да се отправи писмено искане до [община] и кметството на [населено място]. От това следва, че единствено представители на [община] и [населено място] са били уведомени и са участвали в общественото обсъждане на доклада, при положение, че засегнатите общини и кметства поне по поречието на р. Луда Я., като тези на [населено място], [населено място], [населено място] и др., са много повече. В случая министърът на околната среда и водите, който е компетентният по смисъла на закона орган, или оправомощено от него лице, само про форма са определили кои са засегнатите общини, кметства и райони. Навежда се изводът, че те са били определени единствено от възложителя, който няма интерес да се провежда широк обществен дебат с голям кръг от заинтересовани лица. Поради това и преписката трябва да бъде върната за определяне на заинтересованите общини, кметства и райони.
Според чл. 2 от Наредбата за О., уведомяването на компетентните органи и засегнатото население, извършването на консултации, както и организирането на обществено обсъждане на доклада за О. предшества вземането на решението за О.. Следователно неизпълнението на тези процедури е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на оспорения административен акт.
По изложените съображения оспореното решение на министъра на околната среда и водите следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение по оценка за въздействието върху околната среда № 7-3/2012 г. от 04.05.2012 г. на министъра на околната среда и водите.
ВРЪЩА на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Особено мнение: