РЕШЕНИЕ

6592
София, 26.05.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ КУЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРА РАЙЧЕВА
ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
при секретар Свилена Маринова
и с участието
на прокурора Чавдар Симеонов
изслуша докладваното
от съдиятаВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
по адм. дело 12897/2016. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Кмета на Община Пазарджик против Решение № 533/19.10.2016 г. по адм. дело № 623 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2016 г. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, алтернативно е незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответната по касационната жалба страна чрез редовно упълномощения си процесуален представител адв. Дрянов е депозирала писмен отговор, според който касационната жалба е неоснователна, решението на Административен съд – Пазарджик е допустимо, правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаването му, както и присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура намира ,че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, а по същество неоснователна. Изтъква доводи в подкрепа на заетата от него позиция.
Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство, за която постановеният акт е неблагоприятен, в описаните от закона срокове и срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения:
С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд - Пазарджик е отменил отказ на Кмета на Община Пазарджик да състави Акт за раждане на роденото в Д. дете Л. Л. Л., обективиран в писмо с изх. № 01-02-102 от 27.07.2016 г. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Решението е правилно.
В хода на производството пред първоинстанционният съд е безспорно установено, че на [дата на раждане] в Енория Г., [община] - Д. се е родило дете със собствено име Л., презиме Л. и фамилно име Л.. За раждането е съставено удостоверение за раждане от 06.01.2016 г., издадено в Енория Г., [община], подписано от регистратор М. Х. Й., в което е вписано, че на [дата на раждане] е родено момче, към него момент некръстено. Вписани са пълните имена на родителите или осиновителите, както и място на регистрация на раждането. В това удостоверение е посочен и ЕГН на новороденото [ЕГН]. Пред общинските власти е представено и Удостоверение за раждане и кръщелно от 12.01.2016 г. от Енория П., [община] като е поставен печат на енорията и подпис на енорийски регистратор. В този документ, преведен надлежно и заверен от компетентните органи също е вписано присвоения на лицето Единен граждански номер, а именно [ЕГН]. И в това удостоверение за раждане и кръщелно като родители са вписани В. Д. Д. и Ж. Л. Л..
В писмо с изх. № 01-02-34 от 29.03.2016 г. до Министерството на правосъдието, Кмета на общината е описал, че му е представен Акт за раждане от В. Д. Д. с посочен ЕГН и постоянен адрес на сина й Л. Л. Л., [дата на раждане] в Х. Д.. В това писмо е описано, че Д. е имала сключен граждански брак с лице на име С. Т. Вест, пол мъж, гражданство Д. на 25.09.2007 г., като брака е прекратен въз основа на разрешително за развод със съответен номер. Описано е, че Д. е сключила втори поред граждански брак на 08.02.2014 г. с представител от женски пол – Ж. Л. Л., гражданство Д.. Поискани са указания за действията, които следва да предприеме длъжностното лице по гражданското състояние в Община Пазарджик, във връзка с постъпилото искане за съставяне на акт за раждане на български гражданин роден в чужбина. Описано е, че в датският акт за раждане не е отразен полът на новороденото дете, а е вписано поздравление до майката издадено от здравното заведение, където е настъпило раждането.
Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че са налице достатъчно доказателства относно датата и мястото на раждане на детето, неговият пол, както и относно произхода му по отношение на неговата майка. От представените писмени доказателства пред административния орган, които са надлежно преведени и заверени съобразно изискванията на закона се установява, че детето е родено от В. Д. Д., която е българска гражданка и за това обстоятелство в Община Пазарджик са налице достатъчно доказателства, вписани в регистрите на населението. В писмото си до Министерство на правосъдието, административния орган е описал наличните за новороденото данни, в това число и обстоятелството, че е от мъжки пол, което пък е видно от Удостоверението за раждане от 06.01.2016 година.
Настоящият състав споделя становището, че търсения от българските власти акт за раждане би могъл да бъде издаден и без да са налице данни за част от съдържанието му, а именно за конкретни и точни данни за бащата на лицето, чийто акт следва да бъде издаден. Българският закон допуска в акт за раждане да не бъдат вписани данни за бащата, когато същият е неизвестен. Според разпоредбата на чл. 12 ал. 1 от НАРЕДБА № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, при регистриране на раждане, настъпило в чужбина, данните за името на титуляря, датата и мястото на раждане, полът и установеният произход се вписват в акта за раждане без изменение така, както са вписани в представения препис или в превода на български език на чуждия документ. Според ал. 3 на същия текст, когато произходът от родител (майка или баща) не е установен, при съставянето на акт за раждане в Република България съответното поле, предназначено за данните за този родител, не се попълва и се зачертава. При наличието на тази определена от законодателя възможност, липсват пречки за невписване в акта за раждане на обстоятелства, които са неизвестни за издателя му в Р България или не отговарят на изискванията на българското законодателство и поради това не могат да бъдат вписани.
Конкретният случай не попада в хипотезата на чл. 12 ал. 6 от Наредбата, според който не се съставя акт за раждане въз основа на препис или извлечение, в който не се съдържат данни за име, дата на раждане, мястото на раждане или пол на титуляря и заинтересованите лица следва да установят правата си по съдебен ред. Както бе описано, в представените пред административния орган документи се съдържат изчерпателно изброените реквизити, при липса на които може да не се издаде акта за раждане на български гражданин, роден в чужбина, а именно: пол - мъжки; дата на раждане – [дата на раждане]; място на раждане – Енория Г., [община]; три имена на лицето – Л. Л. Л..
Напълно се споделя становището, че според българското законодателство е недопустимо вписването на двама родители от женски пол, тъй като еднополовите бракове в Република България към настоящият момент са недопустими. Липсвало е пречка административният орган въз основа на представените пред него официални, издадени от датските власти по съответния предвиден в тамошното законодателство ред документи, да издаде исканият от молителката Д., акт за раждане на детето й – български гражданин, без да впише в същия част от предвидените реквизити, което не би довело до неговата незаконосъобразност. Липсват пречки, в бъдеще заинтересованите лица да предприемат действия по провеждане на процедура по реда на чл. 118, ал. 2 от Кодекса на международно частно право и в хода на съдебна процедура да изяснят въпросите, свързани с попълване на липсващата в акта, издаден от общинските власти в Пазарджик информация.
Твърденията за недопустимост на атакуваното съдебно решение са несъстоятелни.
От една страна Административен съд – Пазарджик не е иззел правомощията на Софийски градски съд, тъй като се е произнесъл по жалба срещу отказ на административен орган за издаване на акт по гражданското състояние. Отказът за издаване на акт за раждане е отказ за извършване на административна услуга и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 3 от АПК, защитата срещу който е по чл. 145 и следващите от АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че защитата срещу този отказ следва да бъде осъществена по гражданско правен ред.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, Кмета на Община Пазарджик е бил сезиран с искане за съставяне на акт за раждане, входирано под № 01-02-102 на 14.07.2016 година и въз основа на същото е издал оспорения пред първоинстанционния съд отказ за издаване на съответния документ. Към това искане са представени допълнителни доказателства, свързани с предмета на производството. След като административния орган по собствена воля е издал акт по повод подадената до него повторна молба, то той е дал възможност на заинтересованото лице да оспорва този акт по предвидения в закона ред, поради което жалбата на Д. срещу отказа за съставяне на акт за раждане, обективиран в писмо изх. № 01-02-102/27.07.2016 год. не е недопустима и на това основание.
По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение на Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила.
Ответникът в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски, като е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид изхода от спора Община Пазарджик, представлявана от Кмета следва да бъде осъдена да заплати на В. Д. Д. съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 533 от 19.10.2016 год. , постановено по адм. дело № 623/2016 год. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, представлявана от Кмета да заплати на В. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата 300 /триста/ лв. съдебни разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.