ОПРЕДЕЛЕНИЕ

5913
София, 11.05.2017

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
КАЛИНА АРНАУДОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяВАНЯ АНЧЕВА
по адм. дело 928/2017. Document Link Icon


Производство по чл. 248 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодеккс (АПК).
Образувано е по молба на Сдружение "Х.", Булстат[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 1, Р. Б. К., Л. И. Л., А. К. Г., Б. Б. О., Г. С. С., К. П. С., К. Б. К., П. Д. П., С. Н. Г. - С. и В. С. С., всички със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 11, чрез адвокат Елмира Исмаил от САК за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3746/27.03.2017 г., с което на основание чл. 159, т. 8, вр. с чл. 196 АПК, е оставена без разглеждане жалбата срещу Изисквания на НЗОК при лечение на хроничен вирусен С хепатит при болни над 18-годишна възраст в извънболнична помощ, приети с решение № РД-НС-04-176 от 20.12.2016 г. на Надзорния съвет и утвърдени от управителя на НЗОК (в сила от 16 януари 2017 г.) и производството по делото е прекратено.
С молба от 30.03.2017 г. и молба вх. № 5084 от 31.03.2017 г., позовавайки се на чл. 143, ал. 2, вр. с ал. 1 АПК, жалбоподателите са поискали да им се присъдят направените по делото разноски,
Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата молба за процесуално допустима, като подадена в срок от активнолегитимирани страни - жалбоподатели и присъединили се към оспорването лица.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Правото на разноски като акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл. 143 АПК и чл. 81, във вр. с чл. 78 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съставлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143 АПК, жалбоподателят има право на разноски единствено при благоприятен за него изход на делото. Според ал. 2 от цитирания законов текст, подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото, поради оттегляне на акта. Производството по адм. дело № 928/2017 г. е прекратено поради оттегляне на предявената жалба. Искането е направено от жалбоподателите и присъединилите се към оспорването лица с молба от 23.03.2017 г., преди насрочване на открито съдебно заседание по делото. Следователно казусът не попада в хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК, т.к. производството е прекратено на основание чл. 159, т. 8, вр. с чл. 196 АПК, поради което и искането за репариране на разноски се явява неоснователно. Противно на доводите на молителите, прекратяването на производството е по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника и не са налице основанията на процесуалния закон за възлагане на разноските в тежест на органа - издател на акта.
Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:


ОТХВЪРЛЯ искането на Сдружение "Х.", със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 1, Р. Б. К., Л. И. Л., А. К. Г., Б. Б. О., Г. С. С., К. П. С., К. Б. К., П. Д. П., С. Н. Г. - С. и В. С. С., всички със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 11, чрез адвокат Елмира Исмаил от САК, за допълване на определение № 3746/27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 928/2017 г. с част за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните.


Производство по чл. 248 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодеккс (АПК).
Образувано е по молба на Сдружение "Х.", Булстат[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 1, Р. Б. К., Л. И. Л., А. К. Г., Б. Б. О., Г. С. С., К. П. С., К. Б. К., П. Д. П., С. Н. Г. - С. и В. С. С., всички със съдебен адрес в [населено място], [улица], [адрес], чрез адвокат Елмира Исмаил от САК за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3746/27.03.2017 г., с което на основание чл. 159, т. 8, вр. с чл. 196 АПК, е оставена без разглеждане жалбата срещу Изисквания на НЗОК при лечение на хроничен вирусен С хепатит при болни над 18-годишна възраст в извънболнична помощ, приети с решение № РД-НС-04-176 от 20.12.2016 г. на Надзорния съвет и утвърдени от управителя на НЗОК (в сила от 16 януари 2017 г.) и производството по делото е прекратено.
С молба от 30.03.2017 г. и молба вх. № 5084 от 31.03.2017 г., позовавайки се на чл. 143, ал. 2, вр. с ал. 1 АПК, жалбоподателите са поискали да им се присъдят направените по делото разноски,
Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата молба за процесуално допустима, като подадена в срок от активнолегитимирани страни - жалбоподатели и присъединили се към оспорването лица.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Правото на разноски като акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл. 143 АПК и чл. 81, във вр. с чл. 78 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съставлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143 АПК, жалбоподателят има право на разноски единствено при благоприятен за него изход на делото. Според ал. 2 от цитирания законов текст, подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото, поради оттегляне на акта. Производството по адм. дело № 928/2017 г. е прекратено поради оттегляне на предявената жалба. Искането е направено от жалбоподателите и присъединилите се към оспорването лица с молба от 23.03.2017 г., преди насрочване на открито съдебно заседание по делото. Следователно казусът не попада в хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК, т.к. производството е прекратено на основание чл. 159, т. 8, вр. с чл. 196 АПК, поради което и искането за репариране на разноски се явява неоснователно. Противно на доводите на молителите, прекратяването на производството е по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника и не са налице основанията на процесуалния закон за възлагане на разноските в тежест на органа - издател на акта.
Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:


ОТХВЪРЛЯ искането на Сдружение "Х.", със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [адрес], Р. Б. К., Л. И. Л., А. К. Г., Б. Б. О., Г. С. С., К. П. С., К. Б. К., П. Д. П., С. Н. Г. - С. и В. С. С., всички със съдебен адрес в [населено място], [улица], [адрес], чрез адвокат Елмира Исмаил от САК, за допълване на определение № 3746/27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 928/2017 г. с част за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните.