ОПРЕДЕЛЕНИЕ

11451
София, 30.09.2014

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРА РАЙЧЕВА
ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаВЕСЕЛА ПАВЛОВА
по адм. дело 9275/2014. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А. Л. Д. от [населено място] срещу Решение № 73, точка 4 по протокол № 11 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което е ограничена дейността на [фирма], като й е забранено да извършва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със заповед № РД – 22-2265 от 16.11.2009 г.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената му част. Жалбоподателят твърди, че решението в съответната му обжалвана част: 1. е немотивирано; 2. противоречи на Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа и 3. не съответства на целта на закона. Иска отмяната на административния акт в оспорената му част.
Ответната страна – Управителният съвет на Българска народна банка, чрез процесуалните си представители гл. юрист Н. С. и юрк. Н. Д., изразява становище за процесуална недопустимост на жалбата, като насочена срещу индивидуален административен акт, на който жалбоподателката не е адресат и няма пряк и личен интерес от оспорването му по съдебен ред.
Върховен административен съд, състав на О. отделение, като взе предвид доводите, изложени в жалбата и в становището на ответната страна и обсъди доказателствата по делото, намира, че жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:
С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, издадено на основание чл.115, ал. 1, т. 2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7 във връзка с чл. 103, ал. 2, т.24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и чл.16, т.16 от Закона за Българската народна банка /ЗБНБ/, е поставена [фирма] под специален надзор за срок от три месеца; са назначени квестори; спряно е за срок от три месеца изпълнението на всички задължения на [фирма]; ограничена е дейността на банката, като й е забранено да извършва всички дейности съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със Заповед № РД – 22-2265 от 16.11.2009 г.; са отстранени от длъжност членовете на Управителния и на Надзорния съвет на банката; лишени са за срок от три месеца от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й.
Настоящото производство е по жалба на А. Л. Д. срещу Решение № 73, точка 4 по протокол № 11 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което е ограничена дейността на [фирма], като й е забранено да извършва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със заповед № РД – 22-2265 от 16.11.2009 г. Оспорващата обосновава правния си интерес от оспорване с факта, че същата е клиент на банката и има сключен с [фирма] рамков договор за платежни услуги за потребители, който е безсрочен.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗКИ, за да се оздрави банка , при която е налице опасност от неплатежоспособност, БНБ може да постави тази банка под специален надзор. По силата на чл.116, ал. 1 от ЗКИ в случаите по чл.115, ал. 1 БНБ поставя банката под специален надзор, като:1. назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това, и определя техните правомощия; 2. определя срока и условията на специалния надзор. В чл.116, ал. 2 от ЗКИ са изброени мерките, които БНБ може да приложи спрямо банката, като в т. 3 е посочено, че БНБ може да ограничи дейността на съответната банка изцяло или частично.
Специалният надзор по глава 11, раздел 8 от ЗКИ е оздравителна мярка, насочена към съхраняване жизнеспособността на банката. В този смисъл Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ в неговата цялост, включително и мярката по т. 4 се явяват благоприятни за вложителите и останалите кредитори на банката, като осигуряват защитата на правната сфера на тези лица и гарантират обществения интерес от стабилизиране на банката и възстановяване на нормалната й дейност. Едновременно с това видно от съдържанието на административния акт адресат на мярката по т. 4 от решението е само [фирма].
За да е допустимо едно съдебно производство, е необходимо лицето, което го е задвижило, да има правен, пряк и личен интерес от оспорване на съответния акт. Такъв той има тогава, когато оспореният акт засяга негови субективни права или законни интереси или му създава задължения - чл.147 от АПК.
Според чл.151, ал. 1 от ЗКИ, административните актове по ал. 1 / индивидуалните административни актове по чл. 14-17, 36, 38, чл.103, ал. 2, т.24 и 25 и ал. 8/ могат да се оспорват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност. В процесния случай жалбоподателката не е адресат на административния акт. Позоваването от страна на оспорващата на наличието на облигаторни отношения с [фирма] не може да обоснове наличието на пряк, личен и правен интерес от обжалването на горецитираното решение на УС на БНБ в частта на наложената мярка по т. 4 /ограничаване дейността на банката/. Въпросите относно действието и съдържанието на отделни клаузи в договорите, сключени между съответната банка и нейни клиенти, както и неизпълнението на задължения, произтичащи от тези договори за търговската банка, са предмет на регулиране от гражданското право, тъй като се касае за отношения между равнопоставени правни субекти и те не попадат в обхвата на административното право.
В допълнение следва да се посочи, че в развилото се административно производство по чл.115 и чл. 116 вр. чл.103, ал.2, т. 24 от ЗКИ, в рамките на което е издадено процесното решение, не са взели участие заинтересовани страни предвид разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от ЗКИ. Административното производство по издаване на процесния инвидидуален административен акт е възникнало и се е развило между административния орган и засегнатото лице, по отношение на което е взета мярката по чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ / [фирма]/.
Въз основа на гореизложеното, се обосновава извода, че за А. Д. Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ в оспорената му част относно мярката по т. 4 не създава, респ. не отнема определени права, нито възлага определени задължения, поради което не е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Следователно, жалбата на А. Л. Д. се явява процесуално недопустима, като насочена срещу индивидуален административен акт в съответната му част, на който същата не е адресат и няма пряк и личен интерес от оспорването му, което обуславя и прекратяване на производството по делото.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Върховен административен съд, състав на О. отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 12184 от 14.07.2014 г. по описа на Върховен административен съд, подадена от А. Л. Д. срещу Решение № 73, точка 4 по протокол № 11 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което е ограничена дейността на [фирма], като й е забранено да извършва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със заповед № РД – 22-2265 от 16.11.2009 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 9275/2014 г. по описа на Върховен административен съд, О. отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Особено мнение: