Предишно Р/О: Предишно Р/О, 5819 / 24.4.2013 г.


РЕШЕНИЕ

16042
София, 03.12.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА МОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Мери Найденова
изслуша докладваното
от съдиятаДОНКА ЧАКЪРОВА
по адм. дело 11023/2013. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на Министъра на културата и на Т. Т. К. против решение № 5819/24.04.2013 г., постановено по адм.д. 16054/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменена Заповед № РД9Д – 0002/05.07.2010 г. на Министъра на културата и са присъдени разноски.
Касаторът Министър на културата твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо – касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено атакуваното съдебно решение и бъде оставeна в сила Заповед № РД9Д – 0002/05.07.2010 г. на Министъра на културата по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски.
В касационната жалба на Т. Т. К. са изложени твърдения за недопустимост на съдебното решение – касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, както и за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът обосновава подробно твърдението си, че отменената Заповед № РД9Д – 0002/05.07.2010 г . на Министъра на културата е правилен и законосъобразен административен акт. Иска да бъде отменено оспореното съдебно решение и бъде оставена в сила Заповед № РД9Д – 0002/05.07.2010 г. на Министъра на културата. Не претендира разноски.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, като разгледани по същество са неоснователни.
С обжалваното решение № 5819/24.04.2013 г., постановено по адм.д. 16054/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение е отменена Заповед № РД9Д - 0002 от 05.07.2010 г. на Министъра на културата, с която на основание чл. 14 т. 2, чл. 58 ал. 1 и 2 и чл. 59 ал. 3 и 4 от Закона за културното наследство (ЗКН), предложение съгласно протокол от заседание на ЕС на НИНКН № 7 от 16.04.2010 г. и трета точка от Протокол № 2 от 10.05.2010 г. от заседание на СЕСОНКЦ, назначен със Заповед № РД 09 - 133 / 22.04.2010 г. на Министъра на културата, е наредено деклариране на недвижим обект: "Исторически летищен комплекс "Б.", землището на [населено място], [община], с предварителна класификация "Групова урбанистична и историческа културна ценност - комплекс" и предварителна категория "национално значение".
Т. състав на Върховния административен съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 14, т. 2 от ЗКН, но не е спазена установената форма, допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречия с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона т.е. основанията за отмяна по чл. 146, т. 2 – т. 5 от АПК
Според решаващият съдебен състав заповедта на Министъра на културата може да бъде издадена само по предложение на директора на НИНКН, въз основа на предварителна оценка по чл. 57, ал. 3 и 4 от ЗКН, което е абсолютна предпоставка за издаване на акта. В случая съдът е приел за установено от фактическа страна, че предложението не е на директора на НИНКН, а на отдел на НИНКН, за който няма данни, че го представлява и това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
За да приеме, че не е спазена формата за издаване на акта първоинстанционният състав се е позовал на липсата на мотиви по материалноправните предпоставки за издаването на декларационния акт и приложенията към него, съобразно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58 във връзка с чл. 2, 6 и 7 от ЗКН.
Изводите за допуснати съществени процесуални нарушения са обосновани с липсата на уведомяване на [фирма] като собственик на засегнатия обект за откриване на производство по проучване и деклариране на имота – задължения по чл. 26, ал. 1 от АПК. Според съдът Протокол № 1 от заседанието на НСОНПК, състояло се на 30.01.2008 г. отразява действия по отменен нормативен акт и не може да бъде разглеждан като отразяващ начало на административната процедура по издаване на оспорения акт. Липсата на уведомяване за започване на процедурата лишава собственика на обекта от възможност за ефективно участие в административната процедура по идентифицирането на обекта на недвижимото културно наследство. Като нарушение на процесуалните правила е прието и обстоятелството, че в противоречие с разпоредбата на чл. 36 ал. 3 от АПК, не са събрани всички относими доказателства, а именно относно извършена проучвателна и изследователска дейност, която да предхожда или съпровожда административното производство за определяне урбанистична и историческа стойност на обекта. Според решаващият състав е налице и несъответствие между описаните сгради в оценката и съществуващите в действителност, несъответствия в отразената площ и неотразяване на действителния статут на имота.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Касационните оплаквания в двете касационни жалби са идентични, доводите на Министърът на културата и на Т. Т. К. за допуснати нарушения при постановяване на първоинстанционното решение съвпадат, както и техните искания, поради което за яснота на изложението ще бъдат разгледани общо.
Неоснователни са касационните оплаквания за недопустимост на съдебното решение.
Обжалваното съдебно решение е постановено по подадена в срок жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол въз основа на изрична правна норма - чл. 63 от ЗКН от заинтересовано лице, поради което не е възможно да се обоснове извод за недопустимост на съдения акт, с който е приключило допустимо образувано производство.
Доводите в двете касационни жалба, че тричленният състав е допуснал процесуални нарушения при конституиране на страните като служебно не е конституирал всички заинтересовани страни – Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и [община], както и не се е произнесъл по наведено възражение за конституиране на НИНКН, също са неоснователни
Съгласно чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните служебно. Според чл. 152, ал. 3 от АПК към преписката органът е длъжен да приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани.
В настоящия случай първият касатор Министър на културата е издател на административният акт и е негово задължението за омплектоване на административната преписка и изпращането й в съда заедно със списък на лицата, които следва да бъдат конституирани като страни в съдебното производство. Жалбата на [фирма] е изпратена с писмо изх.н. 26-00-1529/22.12.2010 г. с представените само към нея приложения и пълномощно на процесуалния представител на ответната страна. По делото няма данни Министърът на културата да е представял списък по чл. 152, ал. 3 от АПК, няма данни в административното производство по издаване на акта да са участвали и други отделни субекти, поради което съдът е конституирал като страни само жалбоподателя [фирма] и ответника Министър на културата. Конституирането на Т. Т. К. е по негова инициатива и в съответствие с предвидената от АПК процесуална възможност.
Оплакването в касационната жалба на Министъра на културата, че тричленният състав на Върховния административен съд не е съобразил неговото искане за конституиране на [община] като страна в процеса поради това, че общинската администрация има задължение да уведомява собствениците на засегнатите имоти ( чл. 59, ал. 2 от ЗКН), не кореспондира с данните по делото. Изявление в сходен смисъл е направено само в писмената защита, депозирана при второто разглеждане на спора пред първата инстанция, независимо от задължението на ответника по чл. 152, ал. 3 от АПК да посочи списък на лицата заедно с изпращане на жалбата в съда. Мотивите за необходимостта от конституиране на [община], посочени от Министърът на културата не обосновават качество на страна в съдебния процес на общината.
Съгласно чл. 153 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. НИНКН и [община] поради предоставените им отделни функции в процедурата по ЗКН, а именно директорът на НИНКН да прави предложение до министъра, а общината да изпраща уведомления за издаден акт, не ги определя като заинтересовани страни от акта. В конкретния случай настоящият петчленен състав намира, че НИНКН не следва да бъде конституирана като отделна страна, доколкото е част от системата на Министерство на културата и неговите актове и действията в производството по издаване на декларационния акт нямат самостоятелен характер. Обстоятелството, че [община] е задължена да уведоми собствениците на имоти, засегнати от декларационния акт, не обуславя необходимостта от участието й като страна в съдебното производство по оспорване на този акт. По делото няма категорични и безспорни данни, че [община] има собствени материални права, които са засегнати от декларационния акт и които би имала право да защити самостоятелно по реда на неговото обжалване, което безспорно не е направено в предвидените срокове. Произтичащите от издаване на този акт правни последици за общината са резултат от вменени й от специалния закон правомощия, които следва да изпълнява и не могат да бъдат разглеждани като засягане на права или законни интереси.
По изложените съображения петчленният състав на Върховния административен съд намира възражението за неправилно конституиране на страните по делото за неоснователно.
В този смисъл е и становището на представителя на Върховната административна прокуратура.
Изрично допълнително следва да бъде посочено, че при касационното обжалване на процесуален пропуск относно конституирането на страните могат да се позовават само неконституираните страни, чийто права евентуално са били засегнати, но не и останалите участвали страни, каквито са Министърът на културата и Т. Т. К.. Но на още по-голямо основание такова възражение не може да бъде прието за основателно от страна на Министъра на културата с оглед общия принцип, че никой не може да черпи права от свое недобросъвестно поведение и неизпълнение на свое задължение.
При разглеждането е решаването на спора пред тричленния състав на Върховния административен съд са съобразени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решение № 16379/12.12.2011 г., постановено по адм.д. № 9775 /2011 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав - Първа колегия.
Съдът е допуснал три експертизи, заключението на една от които, а именно съдебно-техническата е оспорено, поради което е разширена на тройна, след което е приел две отделни заключения – едното на вещите лица З. Г. З. и Г. П. Г. и друго на вещото лице Д. И. Н.. Този подход при събиране на допуснати в съответствие със закона доказателствени средства не кореспондира стриктно с процесуалните правила и съдебната практика за установяване на факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания, а именно чл. 195 - чл. 203 от ГПК, приложими на основание чл. 144 от АПК, уреждащи назначаването на вещи лица, възлагане на експертиза, изслушване на вещото лице и допълнителни и повторни. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде преценявано от гледна точка на фазата на настоящото производство и правомощията на втората касационна инстанция. Настоящият съдебен състав като прецени формираните фактически изводи в обжалваното съдебно решение, намира, че съдържанието на нито едно от заключенията на вещите лица не е оказало съществено влияние върху тях, доколкото решаващият съд се е ограничил до извод, че се установяват несъответствия между описаните сгради в оценката и съществуващите в действителност, несъответствия в отразената площ и неотразяване на действителния статут на имота, но успоредно с това е приел, че оценката не е изготвена от компетентен орган и това представлява отделно нарушение на процедурата.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗКН декларирането на обектите, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, се извършва със заповед на министъра на културата по предложение на директора на НИНКН, въз основа на предварителна оценка. Предварителната оценка включва предварителна категоризация, класификация и временни режими за опазване на тези обекти. От представената по делото административна преписка се установява, че стриктно формално липсва предложение на директора на НИНКН доц. д-р арх. Кандулкова, която изпълнява длъжността към този момент, но е направено предложение от Експертния съвет на НИНКН, в който тя участва. В това решението да се направи предложение е цитирано приложение 1, състоящо се от "3 стр. текст и три бр. схеми", които не са приложени по делото. Предложение е направено и СЕСОНКЦ към Министъра на културата, назначен с негова Заповед № РД 09 - 133/22.04.2010 г., в който отново участва и доц. д-р арх. Кандулкова. Изготвена е предварителна оценка на бланка на Министерство на културата, Национален институт за недвижимо наследство, която също може да бъде възприета като оценка по чл. 57, ал. 3 и ал. 4 от ЗКН. Следователно съображенията в обжалваното съдебно решение, че липсва предложение по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗКН е формално вярно, но не може да бъде споделено като самостоятелно основание за отмяна на Заповед № РД9Д – 0002/05.07.2010 г. на Министъра на културата.
Тези изводи обаче са без съществено правно значение относно законосъобразността на обжалваната пред тричленния състав на Върховния административен съд заповед с оглед нейния характер и съдържание, поради което и допуснатите процесуални нарушения при събиране на доказателствата за установяване на относимите факти и формално тълкуване на материалния закон не представляват основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Направените доказателствени искания в касационната жалба на Министъра на културата за назначаване на повторна (допълнителна) техническа експертиза са недопустими на основание чл. 219, ал. 1 от АПК в настоящото касационно производство.
От заключението на приетото по съответния ред, независимо, че е оспорено, заключение на вещото лице арх. Б. Б. може да се приеме, че се съдържат данни за наличие на регулация поне за част от територията, на която се намира обекта, предмет на декларационния акт. Това обстоятелство се установява и от събраните по делото писмени доказателства, а именно Заповед № ТС-409/25.11.2008 г. на кмета на [община], Софийска област.
В приложение № 2 към Заповед № РД9Д – 0002/05.07.2010 г. на Министъра на културата, съдържащо предварителен териториален обхват и граници на груповата културна ценност е посочено, че се включват имот 147, 132 и част от 124 от КВС в землището на [населено място] по приложена схема № 1 в описани граници както следва: от североизток – пътят, свързващ [населено място] със столичния град, отчитано по пресечната точка на западната имотна граница на ПИ номер 136 / поземлен кадастър на землището на [населено място]/ до северозападната ограда на парка на военното поделение, от северозапад – по улицата, тангираща паркова зона до пресечната точка т. 26 от границата на имот 147, от юг – имотната граница на поземлен имот 147 и от изток - имотната граница на поземлен имот 147.
В приложение № 2, така както е представено като част от заверените от ответната страна копия от страниците на административната преписка, липсва представена цитираната схема, представляваща графична част на териториалния обхват на обекта. В приложение № 3 се съдържат две скици (л. 33 и л. 34 от адм.д. 1678/2011 г.), които имат различно заглавие („Съставни части на груповата недвижима културна ценност” и „Исторически летищен комплекс Б.”) и двете видимо представляват извадка от КВС на [населено място], но само върху едната това е обозначено. Върху двете схеми има идентичен печат на Министерство на отбраната, архив „Държавни имоти” от 12.06.2003 г., както и заверка за валидност шест месеца от 05.07.2003 г. Двете схеми са подписани от директора на НИНКН доц. Д-р, арх. Кандулкова, а за изготвил от арх. М. Каразлатева и съгласуване от директор на дирекция „ИРДАПК” арх. Г.С.. В една от схемите има и легенда относно предварителен териториален обхват и граници на груповата културна ценност. По делото се намират (л. 155 и л. 157 от адм.д. 1678/2011 г. по описа на Върховния административен съд) незаверени копия от същите или сходни на тях две схеми, които са разположени отделени една от друга след други незаверени копия на приложение № 2 и приложение № 3. Дори да се приеме, че заверените за верността им с оригинала и представляващи само те годно доказателство по делото, две схеми или едната от тях, представляват графичната част, цитирана в приложение №2, не е възможно да бъде установен по несъмнен начин териториалния обхват на обекта, защото липсва кореспонденция между словесната и графичната част от описанието на имотите. Допълнително приемането на тази констатация се затруднява и от обстоятелството, че двете заверени схеми се намират към приложение № 3, представляващо "Предписание за опазване на „Исторически летищен комплекс”, в което от своя страна има позоваване на схема, неразделна част от приложение № 1, а Приложение № 1, така както е представено с преписката въобще няма схематична част. Схемите, представени като част от административната преписка се различават по съдържание от схемата към предложението за деклариране (л. 217 от адм.д. 16054/2011 г. по описа на Върховния административен съд) и схема 2 със заглавие "Схема на устройствена структура на групова урбанистична и историческа ценност – комплекс „Летище Б.”", която е само с печат на Министерство на отбраната и е представена от касационният жалбоподател Т. К. при повторното разглеждане на спора пред първата инстанция ( л. 219 от адм.д. 16054/2011 г. по описа на Върховния административен съд). Последната цитирана схема също не е представена от Министърът на културата като част от административната преписка в изпълнение на задължението му по чл. 152, ал. 2 от АПК и също не може да бъде прието, че представлява графичната част към Заповед № РД9Д – 0002/05.07.2010 г. на Министъра на културата, а и не е подписана от нито едно длъжностно лице от системата на Министерство на културата, за разлика от другите обсъждани вече схеми. Наличието само на две схеми като част от заверените копия на административната преписка не кореспондира и с описанието на приложенията към решението по т. 1 от Протокол № 7/16.04.2010 г. на ЕС на НИНКН, а именно три броя схеми.
При тези множество различни схеми и липса на яснота относно коя от тях представлява графична част към Приложение № 2 към Заповед № РД9Д – 0002/05.07.2010 г. на Министъра на културата се потвърждава изводът на тричленният състав за наличие на несъответствие в отразено и действително положение на декларирания обект. Допълнително следва да бъде посочено, че неясната извадка от КВС от 2003 г. с изрично ограничен срок на действие от изготвилото я е длъжностно лице до 6 месеца, не може да послужи за ясна индивидуализация през 2010 г., особено когато за част от територията има данни, че е налице регулация по Закона за устройство на територията (ЗУТ).
По изложените съображения настоящият петчленен състав намира за правилен правния извод в обжалваното съдебно решение, че в административното производство не е установен по непротиворечив начин вида на обекта, респективно и намиращите се в него сгради, поради което и в Заповед № РД9Д – 0002/05.07.2010 г. на Министъра на културата липсва съществен елемент, а именно точно, непротиворечиво и коректно описание на декларирания обект.
В този смисъл е неоснователно оплакването в касационните жалби за неправилност на извода на тричленният състав за допуснато нарушение относно формата на Заповед № РД9Д – 0002/05.07.2010 г. на Министъра на културата. Според Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Върховния съд мотивите на административният акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и в случая може да се приеме, че административният акт съдържа мотиви, защото в него е налице препращане към приложенията 1, 2 и 3. Но поради констатираните неясноти и непълноти на приложение 2 е налице съществен пропуск в съдържанието на акта, а именно описание на декларирания обект, т.е. предмета на разпореждането на административния орган. По изложените съображения касационната инстанция намира, че неправилно тричленният състав е приел, че липсват мотиви към Заповед № РД9Д – 0002/05.07.2010 г. на Министъра на културата, но е правилен правният извод за допуснато нарушение по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, изразяващо се в липса на предвидената от закона форма като описанието на декларирания обект е неясно, непълно и без графична част.
Обжалваната заповед е отменена и на основание чл. 146, т. 3 от АПК- нарушение на административнопроизводствените правила, изрично предвидени в разпоредбата н чл. 26, ал. 1 от АПК.
В тази част доводите в двете касационни жалби относно правното значение на Протокол № 1 от заседание на НСОНПК от 30.01.2008 г. и писмо № П-В-1014/02.11.2009 г. на Министерство на културата до [община] не могат да бъдат възприети.
Заседанието на НСОНПК е проведено при действието на Закона за паметниците на културата и музеите (отм.) и поради липса на преходни разпоредби в този смисъл в новия ЗКН не може да бъде разглеждан като начало на административната процедура по издаване на Заповед № РД9Д - 0002 от 05.07.2010 г. на Министъра на културата. При внимателен прочит на взетите решения на това заседание също следва да бъде изрично отбелязано, че липсва волеизявление за деклариране на Летищен комплекс Б. като паметник на културата (по терминологията на отменения закон), а само препоръка за обявяването му за паметник на културата и одържавяване на терена. Дори при действието на отменената правна уредба, съдържаща съществено по-облекчени правила, за придобиване на специален защитен статут, не може да се приеме, че съответните административни органи са положили усилия, за да извършат анализ на историческата и урбанистична ценност на Летищния комплекс Б. и да му предоставят статут на паметник на културата.
Следователно липсват законови основания да се приеме, че това заседание на НСОНПК представлява начало на административната процедура по издаване на Заповед № РД9Д - 0002 от 05.07.2010 г. на Министъра на културата, а и дори да бъде приета тезата на Министъра на културата, липсват данни, че [фирма] е уведомен за това от Министъра на културата като административен орган, който провежда административното производство. През 2008 г. е осъществявана кореспонденция: писмо № 3749/05.11.2008 г. (л. 11) и писмо № 3749/05.12.2088 г. (л. 12 от адм.д. 1678/2011 г. по описа на Върховния административен съд) между Национален институт за паметниците на културата (предходното наименование на НИНКН) и [фирма] по повод голямата вероятност в имот № 00147 от землището на [населено място] да попада археологичен паметник на културата - късноримско селище, поради което е необходим оглед от специалист. В тази кореспонденция от края на 2008 г. липсва споменаване на обсъжданите на заседанието на НСОНПК от 30.01.2008 г. теми, а именно препоръката за обявяването на паметник на културата поради историческото значение на Летищния комплекс.
Писмо № П-В-1014/02.11.2009 г. на Министерство на културата до [община] не е представено като писмено доказателство по делото, а неговото съдържание се установява от писмо изх.н. ТС-1260-11/24.08.2010 г. на главния архитект на [община] до [фирма], но също не е възможно да бъде възприето като уведомяване по смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК. Писмото на [община] от 24.08.2010 г. е създадено след, а не преди издаване на Заповед № РД9Д - 0002 от 05.07.2010 г. на Министъра на културата и в този смисъл противоречи на принципа за хронологичност на събитията то да представлява уведомяване за започване на процедура по издаване на акт, който го предхожда.
Липсата на уведомяване на известните заинтересовани лица за започване на административното производство представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила като основание за отмяна на административния акт, когато неучастието на тези лица е повлияло върху правилността на издадения акт. В случая участието на [фирма] в административната фаза на производството би спомогнала за изясняване на фактите, свързани с идентификацията на имотите, засегнати от декларационния акт. Действително установяването на тези факти е било възможно и служебно от Министърът на културата, като издател на акта чрез използване на данни от публични регистри и вещи лица, но в конкретния случай административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, довело и до неговото неясно съдържание, което противоречи на материалния закон и е основание за отмяна по и смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
В този смисъл е и становището на представителя на Върховната административна прокуратура.
При постановяване на обжалваното съдебно решение тричленният състав е посочил, че Заповед № РД9Д - 0002 от 05.07.2010 г. на Министъра на културата е издадена в нарушение и на целта на закона - основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК без да изложи подробни съображения за този правен извод. Поради съдържащото се оплакване и в двете касационни жалби за необоснованост на атакуваното съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде извършена задълбочена проверка относно правилността на този правен извод на решаващия състав, независимо от правилността и обосноваността на другите му изводи за наличие на другите основания за отмяна на административния акт (чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК).
Настоящият съдебен състав намира, че е налице и основанието по чл. 146, т. 5 от АПК, което също налага отмяна на Заповед № РД9Д - 0002 от 05.07.2010 г. на Министъра на културата.
Заповедта е издадена на основание чл. 58 от ЗНК и с оглед описаната в закона цел: запазване в непроменен вид и временна защита на обекти, за които има предварителна оценка, че могат евентуално да получат статут на недвижими културни ценности до постановяване на окончателен акт относно наличието на предпоставки за получаване на такъв статут. Следователно този акт подлежи на съдебен контрол само поради изричната норма на чл. 63 от ЗКН, в която очевидно е отчетено същественото засягане на правната сфера на определена категория лица. Независимо от обстоятелството, че този акт е част от административна процедура и има временното действие, е предвидена възможност за отделен съдебен контрол в отклонение от общия принцип на чл. 21, ал. 5 от АПК, според който не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове. Съдебното производство по оспорване на декларационния акт е допустимо, за което вече са изложени подробни съображения по повод доводите за недопустимост по чл. 209, т. 2 от АПК на обжалваното съдебно решение, но трябва да бъде зачетен принципа за обжалваемост само на крайния акт при проверка законосъобразността на декларационния акт.
Правилото на чл. 21, ал. 5 от АПК е създадено, за да не се възпрепятства приключването на административните производства в разумен срок. В специалния закон ЗКН, който предвижда обжалване на отделен процедурен акт е предвидено неговото предварително и незабавно изпълнение (чл. 59, ал. 3 от ЗКН), от което следва, че подаването на жалба не спира неговото изпълнение. Предвиденото незабавно действие означава, че образуването на съдебно производство по оспорване на декларационния акт не възпрепятства администрацията да проведе цялата процедура чл. 61 и сл. от ЗКН, включваща извършване на заключителна оценка от НИНКН при взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица за установяване културната, научна стойност и обществената значимост на обекта, неговата автентичност, степен на съхраненост и взаимодействие със средата и обществото. В зависимост от съдържание на заключителната оценка да бъде издаден акт на Министъра на културата по чл. 62, ал. 1 по ЗКН – за прекратяване на временния статут или по чл. 65, т. 2 от ЗКН - за предоставяне на статут.
От датата на издаване на декларациония акт 05.07.2010 г. е изминал период от повече от три години, а по делото няма твърдения и данни за продължаване на процедурата, независимо, че предварителното му изпълнение не е спряно. (Определение № 3729/16.03.2011 г., постановено по адм.д. 1678/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, оставено в сила с Определение № 461001.04.2011 г., постановено по адм.д. 4141/2011 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия ).
Твърдението на касационния жалбоподател Т. К. относно провеждането на задълбочено изследване на историческата стойност на обекта не се потвърждава от събраното по съответния процесуален ред заключение на вещото лице доц.д-р В. К. Я., но наличието на историческа ценност на Летищен комплекс Б. се обосновава в приетото (в нарушение на стриктните процесуални правила) заключение на вещото лице полк. проф. д.в.н. Д. И. Н. и от писмените доказателства по делото - становище на Българската авиационна асоциация, становище на Българското астронавтическо дружество.
Тези факти и обстоятелства, за които има данни, че са били известни на специалисти на НИНКН - видно от изготвената предварителна оценка (по неясен научен метод според вещото лице Я.) трябва да бъдат установени по предвидения в ЗКН ред и да послужат за формиране на законосъобразен акт на започнатата процедура по предложение, съгласно протокол от заседание на ЕС на НИНКН № 7 от 16.04.2010 г.
Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 173, ал. 1 от АПК когато бъде отменен административен акт, чието естество не позволява решаването на въпроса по съществото, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
В конкретния случай с обжалваното съдебно решение е отменена Заповед № РД9Д - 0002 от 05.07.2010 г. на Министъра на културата поради допуснати нарушения относно установената в закона форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречия с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. С оглед характера на декларационния акт не било възможно съдът да реши въпроса относно наличието на признаци на недвижима културна ценност на "Исторически летищен комплекс Б." по същество, поради което е трябвало да бъде изпратена преписката на Министъра на културата за произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, съобразно мотивите на съда за спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в Раздел І на глава Пета на АПК и специалния ЗКН, включително уведомяване на всички заинтересовани лица и точно идентифициране на обекта.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без съществени процесуални нарушения, които да са се отразили върху неговата правилност, следва при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде оставено в сила като бъде постановено и разпореждането по чл. 173, ал. 2 от АПК като последица от отмяната на Заповед № РД9Д - 0002 от 05.07.2010 г. на Министъра на културата. ( в този смисъл Определение № 5662 от 15.05.2008 г., постановено по адм. д. № 4547/2008 г. по описа на петчленен състав на Върховния административен съд).
По водене на делото ответникът по касационната жалба [фирма] не претендира и не е направил разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не му се дължат.
По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5819/24.04.2013 г., постановено по адм.д. 16054/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение.
ИЗПРАЩА преписката на Министъра на културата за произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, съобразно мотивите на съдебното решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: