РЕШЕНИЕ

8613
София, 15.07.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора Антоанета Генчева
изслуша докладваното
от председателяРУМЯНА ПАПАЗОВА
по адм. дело 11941/2020. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Булгнайс“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. Ивайловград, обл. Хасково, против решение № 458 от 11.08.2020 г. на адм. д. № 916 по описа за 2019 г. на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение по оценка на въздействието върху околната среда № БС-4-3 от 21.06.2019 г. на Директора на РИОСВ Бургас.
Развитите съображения за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът Директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас е оспорил касационната жалба в писмено становище.
Ответникът Община Котел е оспорил касационната жалба в писмен отговор.
Ответникът Кметство с. Медвен не е взел становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Хасковският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Булгнайс“ ООД, гр.Ивайловград, срещу решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) № БС-4-3 от 21.06.2019 г., издадено от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС и чл. 31, ал. 4 от ЗБР, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на скално-облицовъчни материали от находище "Полето", землище с. Медвен, община Котел, с възложител: „Булгнайс“ ООД.
За да постанови решението си, Хасковският административен съд е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, в съответствие с материалния закон и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводите на съда произтичат от извършената подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че осъществяването на инвестиционното предложение върху земеделски земи с площ за разработване 231 126.50 кв. м. ще окаже значително отрицателно въздействие върху защитените зони BG0000117 „Котленска планина” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и BG0002029 „Котленска планина” за опазване на дивите птици, което се изразява в значително увреждане на видовете в двете защитени зони. Съдът е подложил на обсъждане специфичните характеристики и екологичните условия на предмета на защита в защитените зони, въз основа на което е мотивирал извод, че предвид обхвата, продължителността и интензитета на засягането, кумулативните ефекти и уязвимостта на съответните местообитания и видове, се очаква значително увреждане на местообитанията в двете защитени зони, като около 38 % от ливадите и пасищата в полигона ще бъдат унищожени и/или увредени.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на извода на първоинстанционния административен съд, че с реализирането на инвестиционното предложение защитените видове в двете защитени зони ще бъдат значително увредени. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми, регулиращи правилата за извършване на оценка за съвместимост съгласно Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС).
Неоснователно е оплакването за неправилна преценка относно наличието на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС). Извършеният от първоинстанционния административен съд съвкупен анализ на събраните по делото доказателства подкрепя становището на компетентния орган за необоснованост и недоказаност на заключението от извършената оценка по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, че предметът на опазване в съответната защитена зона няма да бъде значително увреден.
От фактическа страна е установено, че теренът, предвиден за реализация на инвестиционното предложение, попада в границите на защитени зони с висока концентрационна и природозащитна стойност. Съдът е изложил подробни аргументи защо възприема заключението на вещите лица и приема за оборени констатациите, съдържащи се в изготвените в административното производство ДОВОС (доклад за ОВОС) и ДОСВ (доклад за оценка за съвместимостта), че реализацията на инвестиционното предложение ще окаже незначително отрицателно въздействие върху предмета и целите за опазване на защитените видове. Съществено за правилното разрешаване на спора е обстоятелството, че инвестиционното предложение отнема от площта на природното местообитание на ливадния дърдавец в ЗЗ по местообитанията и в ЗЗ по Директивата за птиците съответно 1,59% и 1,55%, както и 1,59 % от цялата площ на местообитанията с код 6210 „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик“. В тази връзка съдът се е позовал на Решение на Съда на Европейския съюз (трети състав) от 11 април 2013 г. по дело C-258/11 (Peter Sweetman и др. срещу An Bord Pleanбla), по което унищожаването на приоритетното местообитание е в близък до процесните размер - 1,73 %. В проведеното на 28.07.2020 г. съдебно заседание (лист 1258-1260 от делото) вещото лице Иванова е дало подрoбни допълнителни разяснения по зададените въпроси, свързани с надморската височина на местообитанията на ливадния дърдавец, застрашаването на популацията на египетския лешояд, включително за изхранването му, както и за царския орел, взето е отношение и по зададените въпроси, свързани с разположения в близост фотоволтаичен план. Така дадените отговори кореспондират и са в синхрон с съдържащите се в заключението експертни изводи. Опровергани са констатациите в ДОВОС и в ДОСВ, че територията ще запази устойчивостта на конститутивните си характеристики, свързани с наличието на приоритетните типове местообитания и няма да има трайно отрицателно въздействие върху интегритета й.
Не може да бъде споделена изложената в касационната жалба теза за необсъдена от първоинстанционния съд възможност за възстановяване по естествен път или чрез рекултивация на растителността на засегнатия терен и на популацията на птиците. Заключението по т. 3 от експертизата категорично поставя периода на възстановяване в зависимост от множество фактори, като определящо значение за този процес има и продължителността на договора за концесия. Съгласно становището на експертизата посоченият период за възстановяване от 6-10 години (л. 1223) засяга териториите, на които няма да се извършват дейности по добив, като изрично е посочено, че тяхното възстановяване няма да бъде в първоначалния им вид. В тази насока следва да се отчете и липсата на местни семенни смески и навлизането на рудерални и чужди видове, някои от които инвазивни. В заключението е поставена под съмнение възможността за рекултивация на горния почвен слой с неговата характерна растителност, тъй като е предвидена през зимния период м. ноември – м. март и на пазара не съществува тревна смеска с растителния състав на ливадните степи. Съдът е изложил подробни мотиви във връзка с възможността за възстановяване на терена, като мотивирано е възприел застъпеното в заключението на експертизата становище.
Първоинстанционният административен съд е обсъдил смисъла на понятията „увреждане“, „увреждане на местообитание" и "увреждане на вид", дефинирани в § 1, съответно т. 3, т. 4 и т. 5 от ДР на Наредбата за ОС. Степента на увреждане се оценява съобразно чл. 32, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) най-малко като отношение на площта на местообитанията - предмет на опазване, която ще се увреди, спрямо тяхната площ в дадената защитена зона и в цялата мрежа от защитени зони. Съдът и вещите лица са съобразили, че при изчисляването на засегнатите от инвестиционното предложение площи следва да се има предвид не само отнетата площ в проценти от цялата защитена зона, а и площта на конкретното засегнатото природно местообитание, съответно местообитание на вид. Не може да бъде възприето безкритично становището в ДОСВ, че при мощност на изкопни работи на дълбочина до 3 метра се очакват незначителни въздействия върху видовете, предмет на опазване на ЗЗ. В заключението на комплексната съдебно-екологична експертиза е посочено, че при положение, че ще се правят изкопи с дълбочина 3 м, околната среда ще бъде нарушена. Местообитание 6210 ще бъде изцяло нарушено в района на изкопните работи и частично засегнато в прилежащите територии на (в документацията не е открита план-схема за комуникационно-транспортната мрежа). Поне в рамките на активната работа ще има една площ от 12 ха, която ще представлява увредена и разкопана ливада. Промяната на използване на земята е най-голямата заплаха за полуестествените местообитания и техните семенни банки в почвата. Намаляването на размера на петната (полигоните 6210) ще доведе до по-голям риск от изчезване на популациите от растения и животни, които местообитанието поддържа. При тези данни първоинстанционният съд правилно е приел, че реализирането на ИП ще доведе до необратима загуба на част от местообитанието, целта за запазването на което е обусловила определянето на съответната територия като защитена зона. Ако планът, програмата или инвестиционното предложение водят до необратима загуба дори на част от местообитанието, следва да се приеме, че ще има отрицателно въздействие върху интегритета на посочената територия и не следва да получи одобрение на това основание. С позоваване на заключението на назначената по делото комплексна съдебно-екологична експертиза съдът обосновано е приел, че ефектът от реализирането на инвестиционното предложение (ИП) с разработване на концесионната/кариерната площ, вкл. от кумулативните въздействия, ще доведе до значително увреждане на тип местообитание 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) в защитена зона BG0000117 "Котленска планина", на защитения вид ливаден дърдавец, а също, макар и в по-малка степен, на други видове дневни хищни птици с оглед дългосрочна загуба на ловна територия на египетския лешояд и царския орел, увреждане/унищожаване на гнездови, респ. хранителни местообитания на други защитени видове, попадащи в приложение № 3 към чл. 37 от ЗБР.
Предвид изложените съображения не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК. Оспореното решение на Директора на РИОСВ, гр. Бургас, е законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Хасковският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора следва да бъдат уважени своевременно направените искания от ответниците по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция. На РИОСВ - Бургас следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и на община Котел – разноски за адвокатско възнаграждение от 600.00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 458 от 11.08.2020 г., постановено по адм. д. № 916 по описа за 2019 г. на Административен съд – Хасково.
ОСЪЖДА "Булгнайс" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Ивайловград, обл. Хасково, да заплати на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Бургас разноски в размер на 100.00 (сто) лв.
ОСЪЖДА Булгнайс" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Ивайловград, обл. Хасково, да заплати на община Котел разноски в размер на 600 (шестстотин) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.