РЕШЕНИЕ

10524
София, 30.07.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ТОДОР ТОДОРОВ
при секретар Маринела Цветанова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
по адм. дело 14988/2018. Document Link Icon

    Производство по реда на чл. 187 във вр. с чл. 194б, ал. 5 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.
    Образувано е по жалба на Е. ГЕОРГИЕВ в качеството му на съдия в Софийски градски съд /СГС/ срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/ по т. 2 от Протокол № 37 от 27.11.2018г. за избор на председател на СГС. С това решение СК на ВСС на основание чл.194б, ал. 4 от ЗСВ назначава А. ТРИФОНОВ-съдия н Апелативен съд София, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“ на длъжността „административен ръководител- председател“ на Софийски градски съд, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“ със съответното възнаграждение, считано от датата на встъпване в длъжност.
    Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му на основанията по чл.146 АПК: съществено нарушение на административно-производствените правила, несъответствие с целта на закона, противоречие с принципа на последователност и предвидимост в административния процес и липса на мотиви.
    По първото основание за нарушение на административно-производствените правила се поддържа, че е налице изнасяне на неистински факти за него от член на ВСС, участвал в процедурата по изслушването на кандидатите за председател на СГС и гласуването на решението за избор. Твърди се, че за избор на председател на СГС са били проведени две процедури в които участвал жалбоподателят. Първата приключила на 13.03.2018г. като при изслушването на 13.03.2018г. член на ВСС Б. Новански му задал въпроси във връзка с отразяване на акции в декларации пред Сметната палата, тъй като открил разлика в броя, което счита за грешка като 450 акции се губят на стойност над 20000 лева, като тази разлика не е била декларирана или е декларирана 10 години по късно, не знае по каква причина. Също така , че по късно в същото заседание членът на ВСС Б. Новански е направил коментар, че при публичност на акциите и след справка няма движение по тях от 2008г. до 2017г. След това се появяват в намален размер от 58 броя, а няма отразяване на продажби и придобиване на средства по тях, като няма отразяване и в данъчните декларации. Тези изявления на членът на ВСС Б. Новански счита, че с тях се твърдят неистински обстоятелства, че притежава 450 броя акции за над 20000 лева, които не бил декларирал, като се поддържа от жалбоподателя, че е декларирал всички акции, които е закупувал, а когато е продавал е реализирал загуба или печалбата е била толкова ниска, че не е подлежала на деклариране. Подробно обяснил това в становище до ВСС на 20.03.2018г., установява се и от удостоверението от инвестиционния посредник, чрез които закупувал и продавал акциите и от декларациите за съответните години. При провеждане на събеседването на 27.11.2018г. /по втората процедура/ е поискан отвод на Б. Новански от изслушването, който не се отвел.
    На следващо място, като нарушение на административно-производствените правила се поддържа, че на 17.05.2018г. в сайт на „Нюз лекс“ е публикуван материал със заглавие „Съдия от САС обмисля дали да се кандидатира за шеф на СГС“, в който материал се посочва, че съдия от САС получил предложение от членове на ВСС да се кандидатира за председател на СГС, като този съдия е А. Трифонов, който заявил, че обмисля дали да приеме предложението. По късно, на 14.06.2018г. в сайта на „Сега“ на въпрос на журналист имало ли е някакви разговори с членове на ВСС съдия Трифонов отговорил, че единствено негов колега от съвета го помолил да помисли дали да се кандидатира. При изслушването на А. Трифонов пред ВСС същият не отрекъл и уточнил, че това е колега, с който е бил в един кабинет. При тези данни жалбоподателят изразил съмнение в безпристрастността на този член на ВСС. Счита, че е налице основание за отвод на член на ВСС, за който има основателни съмнения в неговото безпристрастие. Този принцип е изразен в чл. 10, ал. 2 АПК като важи и за членовете на ВСС – чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗСВ и решение на КС 10/2011г., т. II. 2, мотивите към т. 2 от ТР на ВАС 7/30.06.2017г. по т. дело № 7/2015г. ако са били налице основания за отвод за член на ВСС, той не се е отвел и така се е формирало мнозинство или кворум за вземането на решението, като това е съществено нарушение на административно-производствените правила /т.2 от решение на КС 10/2011г./. Твърди се, че в случая при вземането на решението за избор на председател на СГС са участвали двама членове на ВСС, които не е следвало да участват, а да се отведат съгласно чл. 35, ал. 1 ЗСВ като е формирано минималното законовото мнозинство за вземане на решение от 8 гласа, което не би било налице със седем гласа. Поддържа се, че основанието за отвод има два критерия - субективен и обективен като субективният следва да се установи според това дали убежденията или поведението на вземащия решението, създават впечатлението или съмнението, че той има някакви лични предразсъдъци или предубеденост и обективен критерий, който следва да се установи дали конституирането и работата на колективния орган, вземащ решението дава достатъчно гаранции за неговата безпристрастност. Поддържа, че в членът на ВСС Б. Новански е налице предубеденост в неговата кандидатура като изнесените от него неистински факти относно закупени, продадени и декларирани акции поставят под съмнение почтеността на жалбоподателя. Преценката по чл. 194б, ал. 1, т. 3 ЗСВ включва и нравствените качества, основно от които е почтеността, като членът на ВСС Б. Новански е създал невярна представа в себе си и в останалите членове на ВСС, което проличава от коментарите на други двама от членовете на ВСС. Поддържа се, че Б. Новански е имал възможността да провери фактите като член на комисията по професионална етика на СК на ВСС и да се увери, че няма основание за съмнение в декларирането на акциите, въпреки това изнася неверните факти и ги коментира в негативна светлина за жалбоподателя, което показва явна предубеденост на този член на ВСС. Поддържа се, че същата предубеденост е налице и в този член на ВСС, с който А. Трифонов е бил в един кабинет, който му е предложил да се кандидатира за заемането на поста председател на СГС и го помолил да помисли за това. При уредена изрична и изчерпателна законова инициатива в ЗСВ, в сила от 9.08.2016г. на общото събрание на съдиите, министърът на правосъдието и кандидатът за заемане на длъжността, смисълът на изменението е да се осигури безпристрастност на СК на ВСС, като изрично се изключат членовете й от кръга на предложителите за председатели на съдилища.
    На следващо място по второто, третото и четвърто основание за оспорване на решението на СК на ВСС се поддържа от фактическа страна, че общото събрание на съдиите от СГС на проведеното събрание на 22.05.2018г. го предложило за председател на съда, на което присъствали 64 съдии с право на глас като 53 гласували „за“ и 11 „против“. На 19.11.2018г. на проведеното общо събрание на съдиите от СГС за изслушване на кандидатите от 125 съдии, 92 участвали с право на глас и гласували за жалбоподателя са 56, трима и за двамата кандидати и осем против двамата а за съдия Трифонов 25 „за“. При провеждане на избори за други административни длъжности в съдебната система СК на ВСС е била последователна в обсъждането си като е давала предпочитание за тези кандидати, за които общото събрание на съответния орган е изразявало подкрепата си. В случая въпреки изказванията на тази насока от членове на СК на ВСС е избран кандидат, за когото общото събрание на СГС е дало по слаба подкрепа в решението си. При цитирани множество случаи с последователна такава практика, в настоящият случай се взема решение, което не се съобразява с общото събрание на съдиите от СГС. Изменението на ЗСВ/ДВ бр. 62/2018г./ въвежда съдийското самоуправление с предоставяне на повече правомощия на общото събрание на съдиите с цел ограничаване на административните форми на влияние върху независимостта на съда и повишаване на отговорността и ефикасността на администрирането на съдилищата.
    По нататък в жалбата се поддържа, че липсват мотиви от формираното мнозинство с какво избраният за председател притежава повече управленска компетентност, която се установява от концепциите им и предишен опит. При незачитане на становището на съдиите от СГС с подкрепата за жалбоподателя и при необоснован извод за по висока управленска компетентност за избрания кандидат, с решението се нарушава целта на закона – съдийското самоуправление.
    На следващо място се поддържа, че решението е постановено в нарушение на принципа за последователност и предвидимост в административния процес. Административните органи са длъжни да огласят публично критериите и установената практика при упражняването на своята оперативна самостоятелност по прилагането на закона и постигане на целите му. В случая след изброените девет случаи на избор на председатели на съдилища за които има подкрепа от общите събрания на съдиите, се взема решение, с което не се съобразява това решение на общото събрание на съдиите от СГС, с което принципите на последователност и предвидимост са нарушени, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение на СК на ВСС.
    На следващо място се поддържа, че решението е постановено при липса на мотиви. Твърденията се обосновават с изказванията на членовете на СК на ВСС, в които не се сочи в какво се изразява по високата управленска компетентност на избрания кандидат, след като 9 години не е работил в СГС, като такава липса на мотиви има и по отношение на професионалната компетентност и нравствени качества. Съгласно разпоредбата на чл. 34 , ал. 3, изр. 3 от ЗСВ за мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение се вземат отрицателните изказвания на членовете срещу него, като такива в случая няма. Основните възражения в жалбата са развити и допълнени в допълнението към нея на стр. 501 от делото.
    На следващо място в хода на съдебното производство се поддържат и твърдения в молба на стр. 888 от делото чрез процесуален представител адвокат Кашъмов, че конкурсната процедура е опорочена, тъй като съгласно чл.162 от ЗСВ съдия, прокурор или следовател може да бъде лице, притежаващо само българско гражданство. Следователно ако съдия Трифонов не притежава българско гражданство или не е само български гражданин с оглед изнесеното в електронни сайтове на 22.04.2019г., то процедурата е опорочена само на това основание. Впоследствие по делото се поддържа, че с оглед мястото на раждане и липса на данни дали са изпълнени разпоредбите на Конвенцията между НРБ и СССР, действала към [месец година] съдия Трифонов не отговаря на изискванията на чл. 162 ЗСВ, поради което решението следва да бъде отменено.
    Ответникът, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител, юрисконсулт Димитрова взема становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения изложени и в писмен вид в писмена защита.
    Ответникът, А. Трифонов чрез процесуален представител адвокат Георгиева взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмена защита.
    Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата, доказателствата, приложени с административната преписка, събраните пред съда и изискванията на закона констатира следното:
    Жалбоподателят Е. ГЕОРГИЕВ е съдия в Софийски градски съд, участник в конкурс за избор на председател на СГС. Другият кандидат участник в конкурса е ответника А. ТРИФОНОВ, съдия в Апелативен съд – София. Конкурсът е открит с решение на СК на ВСС по т. 6.1.1 от заседание, проведено на 24.04.2018г. За същата длъжност е приключил предходен конкурс с решение на СК на ВСС от заседание, проведено на 13.03.2018г., с което не се назначава административен ръководител-председател на Софийски градски съд. В предходния конкурс участниците са двама, настоящият жалбоподател Е. ГЕОРГИЕВ и С. МИХАЙЛОВ.
    От приложената административна преписка се установява, че в административното производство са спазени етапите на процедурата по провеждане на конкурса, регламентирана в чл. 194 и сл. От ЗСВ и в Наредба № 1 от 9.02.2017г. за конкурсите за магистрати и избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Също така се установява, че са приложени писмените документи от помощните органи на ВСС и други, изискуеми съгласно нормативната уредба, отразяващи материалните предпоставки относно участието на кандидатите, допуснати до изслушването, назначено и проведено на 27.11.2018г.
    На това изслушване е разгледано искане за отвод на член на СК на ВСС Б. Новански, който по него е заявил, че информацията, която е ползвал, за да се запознае с движението на акциите на Е. ГЕОРГИЕВ е само и единствено въз основа на декларациите пред Сметната палата за периода 2008г. – 2016г. и съответно декларацията пред Инспектората на Висшия съдебен съвет за 2017г. по повод кандидатурата му за председател на СГС.
    Също така е заявил, че няма никаква нормативна и техническа възможност да се запознае с кредитното досие на Георгиев или инвестиционния му портфейл. Не разполага с такъв механизъм и като член на комисията по професионална етика и нито той, нито други членове на ВСС имат такъв достъп до такива документи. След запознаване с декларациите на Георгиев установил несъответствие, разминаване в броя на акциите, декларирани през 2008г. и 2009г. и декларираните пред Инспектората за 2017г. и че установил, че след 2009г. до 2017г. липсва отразяване в декларацията относно притежаваните акции. Удостоверението от инвестиционен брокер е представено седмица по късно след заседанието от 13.03.2018г. когато е било изслушването по предходния конкурс, когато изборът е бил отминал. След представяне на удостоверението от инвестиционен брокер, макар и на по късен етап, безрезервно се доверява на обясненията на г-н ГЕОРГИЕВ, че е взел немалка сума пари назаем, с които е закупил акции и е загубил. При наличните документи към периода на изслушването /по предходната процедура на 13.03.2018г./ не е имало начин да не задава такива въпроси и изразил притеснения при такива разминавания и счита, че при движения в броя на акциите те следва да бъдат отразявани в декларациите. Не счита поведението си като основание за искане на отвод, поради което не се е отвел.
    По спорният въпрос, въведен с жалбата налице ли е основание за отвод на член на ВСС Б. Новански, вследствие на поведение, даващо основание да се приеме, че е налице заинтересованост или предубеждение и повлияване на останалите членове на ВСС СК съдът приема следното:
    Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 и 2 ЗСВ не допуска до участие на член на ВСС да участва в гласуването на решение, ако са налице обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност. Тази забрана е принцип в правото, нарушението на който винаги е съществено нарушение и опорочава резултата. В случая обаче не е налице твърдяното поведение в жалбата по отношение поведението на членът на СК на ВСС Б. Новански. Съдийската колегия на ВСС е колективен кадрови орган и вземането на решение е процес, който се характеризира с установяване на факти, оценка на доказателства и проверката им, обсъждане и формиране на мение относно материалните предпоставки и критериите за участие и избор избор на административен ръководител в състезателна конкурсна процедура. Предвижда се събеседване с кандидатите преди вземането на решение. В събеседването е право и задължение на членовете на СК на ВСС да задават въпроси не само за установяване на факти, но и за проверка на установените с доказателства факти, проверка на данни и факти и всякакви въпроси, относими към предмета на вземането на решение. В рамките на събеседването се прави преценка на кандидата за професионалната му подготовка въз основа на извършената атестация, управленска компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт, нравствените качества на кандидатите въз основа на мотивирано становище на Комисията по професионална етика към СК на ВСС, като по време на събеседването членовете на съответната колегия на ВСС могат да отправят въпроси към кандидата и въз основа на становищата по чл. 194а, ал. 6 ЗСВ- чл. 194б, ал. 1-3 ЗСВ. Така цитирана уредбата не сочи определени правила как се извършва събеседването, дали кандидатите присъстват на него от началото до края, дали в него се включват и оценките и мненията на членовете на колегията, включително и негативните такива, или в рамките на събеседването всеки член на колегията изгражда своето мнение за кандидата, след което може да се изказва как е формирал своето мнение. Като се вземе предвид устройството на кадровия орган с колегии и пленум, следва да се има предвид начина на стигане до решение, в случая до избор на председател на СГС. Няма ограничения за членовете на СК на ВСС какви въпроси да задават за да установят правно значимите факти от предмета на обсъждане. Неблагоприятните за кандидата въпроси или факти, ако не са на основата на лично отношение, или предубеждение, или не целят умишлено злепоставяне на кандидата не дават основание за отвод на член на колегията и не съставлява нарушение на административно-производствените правила. Членът на СК на ВСС Б. Новански при обсъждането на искането за отвод е заявил позицията си по отношение на броя на акциите на кандидата Георгиев и разминаването във фактите според собственото си установяване, поради което е задавал въпроси. Тези въпроси, задавани в предходна процедура се твърди, че го правят заинтересован и предубеден в настоящата, но за това няма никакви доказателства, а не следва автоматичен извод само от характера на въпросите. Наред с това, кандидатът Георгиев е имал възможност да отговори на въпросите, да докаже възраженията и твърденията си и да установи фактите, с които смята, че следва да се защити. При липса на доказателства твърденията, че членът на СК на ВСС Б. Новански е заинтересован и предубеден в гласуването на решението за избор на председател на СГС, поради което е следвало да бъде отведен от процедурата е неоснователно като недоказано. В случая се пренася механично поведение на член от СК на ВСС по предходна процедура за избор на председател на СГС, приключила на 13.03.2018г., в следваща такава приключила на 27.11.2018г. Няма данни по делото да е обжалвано решението по предходната процедура, в което производство да бъдат въведени и разгледани такива доводи, а се въвеждат в настоящата процедура като фактическо и правно основание за отмяна на настоящето решение. В административната теория и практика няма анализ на правно положение при две еднакви последователни в кратък период от време процедури с участието на едни и същи участници, как следва да се ценят действията на участниците и органа, и административните актове, когато има решение по съществото на спора и по двете. В случая в предходната процедура Е. ГЕОРГИЕВ като участник е получил 5 гласа „за“, другият участник е получил 2 „за“ и 7 гласа са били „против двамата“ при пълен състав на СК на ВСС. В настоящата процедура спечелилият участник е получил 9 гласа „за“, а жалбоподателят 4 гласа „за“, като е отсъствал член на СК на ВСС, който в първата процедура е гласувал за него. Или, в предходната процедура СК на ВСС вече е била преценила кандидатурата на жалбоподателя, която оценка се повтаря и в настоящата процедура като от жалбоподателя не се твърди и не се сочат нови факти и обстоятелства в концепцията или за управленските умения, които да дават основание за друга оценка, различна от предходната. При липса на жалба срещу предходното решение, когато се твърди, че има заинтересованост или предубеденост в поведение на член от състава на СК на ВСС, то следва да се установи, че такова поведение е в разрез с разпоредбите на закона, което опорочава процедурата, а такива доказателства не се представят, а предходната процедура не е била обжалвана. Ето защо, в настоящият конкурс следва да се има предвид поведението на членовете на СК на ВСС само при вземане на настоящето решение. Логиката на жалбоподателя, че нарушения, които счита, че са налице в предходната процедура следва да се вземат предвид в настоящата само в полза на позиция за отмяна на решението е едностранчива. Приемайки тази теза за допустима и следвайки тази тази логика следва да се вземе предвид и оценката на кадровия орган за качествата на кандидата Георгиев, който не е спечелил конкурса, като бъдат отведени всички членове на СК на ВСС, тъй като вече са формирали мнение по кадровите му качества и управленските му умения. В крайност, приложена тази логика би довела и до недопустимост до участие на кандидата Е. Георгиев в следващия конкурс, тъй като вече е бил преценен кадрово и СК на ВСС не може да вземе различно решение от предходното ако е последователна в преценките си, тъй като няма факти, които да променят вече взетото решение. В крайна сметка съдът приема, че настоящата процедура завършва с административен акт, самостоятелен предмет на обжалване на общо основание, независимо от това как е завършила предходната идентична/сходна процедура. При твърдения, че е налице поведение на член на СК на ВСС, което дава основание да се счита предубеден или заинтересован, фактите от които следва такъв извод, следва да бъдат установени еднозначно с доказателства, каквито по делото не са приложени. Доказателствата за движението на акциите е следвало да се приложат и ценят преди вземането на решението от СК на ВСС във връзка с повдигнатия въпрос от член на ВСС при събеседването. Изясняването на този въпрос от член на съвета и поведението му в случая не дава автоматична индикация и правен извод за отвод, както се посочи по горе, само поради неблагоприятни и/или неудобни въпроси, поради което съдът намира, че това нарушение не е доказано и твърденията за него като неоснователни следва да се отхвърлят.
    По поддържаното основание за отвод на втори член на СК на ВСС съдът намира същото за неоснователно като недоказано.
    Предложенията за избор на председател на съд е регламентирано в разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ЗСВ. Поддържаната теза, че е имало нарушение на тази разпоредба от член на ВСС за кандидатирането на А. Трифонов не се доказва от доказателствата по делото. Безспорно е, че членове на ВСС не могат да издигат кандидатури за председател на съд, предвид изчерпателното изброяване в чл. 169, ал. 3 ЗСВ. По делото обаче не се и установява фактическа обстановка, която да бъде подведена под такава правна квалификация и/или действия, съответно са в нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗСВ. Данните от самия Трифонов при изслушването на л. 67 и л. 68 от делото за разговор с бъдещ член на настоящия ВСС относно кандидатирането му не е в хипотезата на инициатива за кандидатирането му. Дори разговори за кариерно развитие с членове на ВСС не следва да се приемат за такава инициатива или в хипотезата на чл. 35 ал. 1 ЗСВ без конкретни доказателства. Членовете на ВСС се избират в специално уредена процедура, изискването към тяхната професионална подготовка и нравствени качества са законово завишени, като реална и достатъчна гаранция да не се допускат нарушения на закона при подбора и избора на магистрати и административни ръководители в звената на съдебната система. Забраната да издигат кандидатури за административни ръководители не ги лишава от правото и възможността да обменят кадрова информация по отношение на съдиите и кандидатите за административни ръководители, неформални срещи и разговори в рамките на законово определената им компетентност. Твърденията, че има издигане на кандидатура, мотивиране към вземане на такова решение за участие в процедура по конкурс, ангажиране с резултата от такава процедура или с подпомагане за постигане на такъв резултат в нарушение на чл. 35 ЗСВ във всички случай следва да се докажат по несъмнен начин с конкретни доказателства по отношение на обективна и субективна страна, каквито доказателства в случая не се представят.
    Произволното свързване на отделни факти с такъв правен резултат в жалбата е при липса на причинно следствена връзка, поради което този довод съдът приема за неоснователен като недоказан. Предвид изложеното не е налице заинтересованост и предубеденост и в друг член на Съдийската колегия на ВСС и основание за отмяна на решението, поради липса на минимум осем от гласовете на членовете на съдийската колегия за вземане на решение за избор на председател на СГС.
    По следващото възражение в жалбата, че обжалваното решение е постановено в разрез с принципа за съдийското самоуправление, въведен с увеличаване обема от правомощията на общите събрания на съдиите от съдилищата / ДВ бр. 62/2016г./ включително и правомощието по чл. 85, ал. 3, т. 2 ЗСВ общото събрание на съдиите на СГС да предлагат кандидатура за председател в процедура по провеждане на конкурс съдът констатира следното:
    От приложените доказателства се установява, че е проведено общо събрание, на което е издигната кандидатурата на Е. ГЕОРГИЕВ след което на общо събрание на съдиите от 19.11.2018г. е получил подкрепа на 59 от гласувалите съдии, а другият кандидат 28 от гласовете им при 92 гласували, и 8 които не подкрепят никой. В настоящия случай въпреки подкрепата на общото събрание по чл. 194а, ал. 7 ЗСВ СК на ВСС при постановяване на обжалваното решение е обсъдила, но не се е съобразила с решението на общото събрание на съдиите от СГС както и с практиката си да взема решения за назначаване на административни ръководители като се съобрази с мнението на съдиите от проведените общи събрания – за което се представят доказателства за такъв избор по други конкурси. Възраженията за нарушение в тази посока съдът намира за неоснователни по следните съображения:
    Част от процедурата по провеждане на конкурс е кандидатите за административни ръководители на съд да се изслушват от общото събрание на съответния съд, което действие е уредено в чл. 194а, ал. 7 ЗСВ. Не провеждането на такова събрание би било съществено нарушение на административно-производствените правила. При вземане на решението за избор на административен ръководител съгласно разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 ЗСВ съответната колегия на ВСС приема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1 като решението се приема и въз основа на преценката по ал. 1, т. 2 „управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт.
    Така цитирана уредбата не задължава СК на ВСС да се съобрази с инициативата за издигане на кандидатурата, нито с подкрепата, която има или няма по време на изслушването по чл. 194а, ал. 7 ЗСВ. Независимо от мотивите за приемане на измененията на ЗСВ в тази част на законодателния орган, че следва да бъде утвърдено съдийското самоуправление като гарант за намаляване на административния натиск при избора на административни ръководители, не е въведено като задължително изискване съобразяването от СК на ВСС само и единствено с подкрепата, която дава общото събрание на съдиите от съответния съд за кандидата. Това законодателно положение намира своето обяснение в обезмислянето на кадровата преценка на СК на ВСС, ако тя е предварително предопределена от решението на общото събрание на съда за когото ще избира административен ръководител. Функционалните правомощия на СК на ВСС са в по голям обем и мащаб в кадрови план за развитието на съответното звено, на което се избира административен ръководител, от преценката на общото събрание на съда по същия въпрос. Тя не е без значение както се установява от приложените доказателства при избор на административни ръководители по други процедури по конкурси, но не лишава СК на ВСС във всеки конкретен случай да определи кой е най подходящия кандидат с оглед на всички факти, законови критерии и материални предпоставки, цели и задачи, като в случая се касае и за едно от най големите и натоварени звена на съдебната система. Видно от изказванията на членовете на СК на ВСС са изложени мотиви защо не се взема предвид решението на общото събрание на СГС, дало значителна подкрепа на съдия Е. ГЕОРГИЕВ. При тези съображения няма нарушение на целта на закона и принципа за съдийското самоуправление. Не се установява и нарушение на принципа за прозрачност и предвидимост в работата на административния орган, тъй като в оперативната си самостоятелност е взето решение от СК на ВСС в съответствие в рамките за упражняването й.
    По отношение на възражението за липса на мотиви съдът го намира за неоснователно. Видно от протокола на проведеното заседание са се изказали членовете на СК на ВСС Ц. Пашкунова, Б. Магдалинчев, В. Имова, С. Мавров, О. Керелска, Л. Панов, Д. Марчева и К. Шекерджиев. Видно от изказванията се изразяват предпочитания към единия от двамата кандидати, което съдържа в себе си и оценката за другия кандидат и в този смисъл няма липса на мотиви обосноваващи отрицателния вот. По отношение съдържанието на преценката за управленската компетентност в изказванията се съдържат оценки в тази насока и по всички показатели съгласно изискванията на чл. 194б ЗСВ. Обсъдени са ключовите факти и предпоставки за вземането на решението, поради което не се установяват нарушения на административно-производствените правила относно съдържание и форма. Преценката за качествата на кандидатите е в правомощията кадровия орган чрез вътрешната убеденост на всеки член от състава на СК на ВСС, поради което въпросът кой кандидат е с по добри управленски качества е резултат на законосъобразното протичане на процедурата и спазването в пълен обем на процесуалните и материални гаранции за постигане на законосъобразно решение. В съдебния контрол за законосъобразност констатацията за наличието на всеобхватни мотиви в изказванията на членовете на СК на ВСС преди вземането на решението е достатъчно като факт за правен извод за отсъствие на пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК за отмяна на решението.
    На следващо място се поддържа като основание за отмяна на решението липсата на материална предпоставка по чл. 162 от Закона за съдебната власт.
    Съгласно разпоредбата за съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и в кумулативна връзка и предпоставките по т. 1-6. В случая се поддържа, че съдия А. Трифонов не притежава българско гражданство, и/или, че не притежава само българско гражданство. Тезата се поддържа на фактическо основание месторождение в [населено място] на територията на бившата [държава], който факт не е спорен по делото и че не са били изпълнени във времето изискванията на Конвенцията между НРБ и СССР, действала към [месец година] относно гражданството на лица родени в двете държави от смесени бракове. Съгласно разпоредбите на Конвенцията се изисква подаване на писмена декларация от родителите в едногодишен срок от раждането за избор и получаване на гражданство според разпоредбите на конвенцията. При тези твърдения и факти, от правна страна се оспорва наличието на българско гражданство, като материална предпоставка за заемане на длъжността съдия, респективно и за заемане на длъжността предмет на конкурса-председател на СГС.
    Тези доводи съдът намира за неоснователни като недоказани по следните съображения:
    В Закона за съдебната власт и Наредба № 1 от 9.02.2017г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт няма разпоредби, които да сочат с какви доказателства се установява българско гражданство и само на българско гражданство за изпълнение на изискването на закона. В настоящата конкурсна документация не се предвижда установяването на този факт, което е обяснимо с оглед на обстоятелството, че кандидатите са действащи съдии, за които това изискване следва да е налице и е установено надлежно при заемане на длъжността „съдия“ в Български съд. В такъв смисъл няма нарушение на административно-производствените правила от СК на ВСС при провеждането на процедурата за избор на председател на СГС. Доводът обаче следва да бъде разгледан по същество с оглед наличието на това изискване като изначална материална предпоставка, обуславяща заемането на длъжността председател на СГС от съдия. Уредбата на българското гражданство се съдържа в Конституцията на РБ, Закона за българското гражданство и от международните договори, които са в сила при настъпването на фактите или събитията, свързани с гражданството – чл. 2 от Закона за българското гражданство/ЗБГ/. Съгласно чл. 4 от ЗБГ гражданството не може да се установява по съдебен ред. Това означава на практика, че не подлежат на установяване по съдебен ред фактите, които се свързват с правен извод за гражданството, в случая на страна по делото. Недопустимо е оспорването на тези факти в настоящето производство, не могат да се обсъждат възраженията по тях и да се обсъждат доводите налице ли е гражданство или не. При така цитираната правна уредба не могат да се разглеждат като не относими към спора исканията на жалбоподателя за събиране на доказателства-удостоверение за раждане, отразяване в гражданските регистри на факти от значение за извода за гражданството на А. Трифонов като не се спори, че същият е роден в [населено място]. По същите съображения не могат да се ценят и записванията в регистрите на фактите свързани с гражданството, тъй като съдът не може да изведе правен извод дали А. Трифонов е български гражданин и само български гражданин ли е. Това удостоверяване се извършва на общо основание с документите за самоличност от Закона за българските лични документи, които съдържат задължителни лични данни в чл. 16, ал. 1, т. 1-4 и в т. 5 гражданство.
    В Закона за гражданската регистрация се урежда вписването на фактите от значение за регистрация на гражданите, включително и обстоятелството дали са български граждани. Твърденията на жалбоподателя, че вписването в регистрите на българските граждани и на А. Петров като такъв е в нарушение на цитираната Конвенция, и на българските закони не може да бъде проверявано в настоящето производство, поради недопустимост на такъв предмет и спор.
    Приложеното по делото писмено доказателство - справка за липса на гражданство на Руската федерация, издадено от Консулски отдел на посолството на Руската федерация в република България удостоверява, че А. Трифонов, роден на [дата на раждане] в [държава], [населено място] не е получавал гражданство на Руската федерация и съгласно законодателството на Руската федерация за гражданството не е гражданин на Руската федерация.
    По делото е изисквано от министерство на правосъдието на Република България удостоверение по чл. 39 вр. с чл. 40 от ЗБГ. Съгласно разпоредбата по молба на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството.
    Отговорът е, че в регистрите, които се водят в министерството по чл. 38 ЗБГ не се откриват данни за лице с имена А. Трифонов, родено на [дата на раждане] При тези доказателства относно гражданството на А. Трифонов следва да бъде зачетено отразяването в българските лични документи само българско гражданство. При установеното от фактическа страна се налага извод, че възражението относно гражданството на А. Трифонов е неоснователно, поради което не е налице порок за отмяна на решението на основание липсата на материална предпоставка чл. 162 ЗСВ.
    Предвид изложеното решението е постановено при отсъствие на пороците по чл. 146 АПК за отмяната му, а жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
    При този изход на делото се дължат разноски от жалбоподателя на основание чл. 78,ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ВСС в размер на 200 лева.
    Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение




    РЕШИ:




    ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Е. ГЕОРГИЕВ – съдия в Софийски градски съд, служебен адрес в гр. София, Съдебна палата, бул. „Витоша“ № 2, СГС, кабинет 53, с ЕГН[ЕГН] срещу решение на Съдийската колегия на ВСС по т. 2, протокол № 37 от заседание, проведено на 27.11.2018г. с което СК на ВСС на основание чл. 194б, ал. 4 ЗСВ „НАЗНАЧАВА А. Трифонов - съдия в Апелативен съд - София на длъжността „административен ръководител – председател“ на Софийски градски съд.
    ОСЪЖДА Е. ГЕОРГИЕВ да заплати в полза на ВСС 200/двеста/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
    РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.