РЕШЕНИЕ

7560
София, 16.06.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора Маринела Тотева
изслуша докладваното
от председателяРУМЯНА ПАПАЗОВА
по адм. дело 12754/2019. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Екологично сдружение „За земята“, гр. София, срещу решение № 1631 от 12.03.2019 г. по адм. д. № 9070 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град, с което са отхвърлени жалбите срещу решение по оценка на въздействието върху околната среда № СО-03-03/2015 г. от 28.08.2015 г. на Директора на Регионална инспекция за околна среда София.
Изложените подробни съображения за необоснованост, неправилност и съществени нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл.209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че кръгът на засегнатата общественост не е правилно определен, но съдът е отхвърлил искането за допускане на експертиза с нанасяне на териториалния обхват на емисиите от въглероден окис при безаварийна работа на инсталацията. Неправилно са определени разстоянията от изпускащото устройство до най-близките жилищни сгради и кумулативният ефект от дейността на новата инсталация и съществуващите замърсители със серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, фини прахови частици и др. Не е анализиран здравният риск за населението в най-близко разположените населени места. При оценката на риска от аварии в ДОВОС не е разгледан т.нар. „най-лош сценарий“. Съдът е оставил без уважение искането за събиране на доказателства за качеството на реално произвежданото RDF гориво в Завода за механично и биологично третиране на отпадъци. Не са предложени алтернативи за обезвреждане и транспортиране на опасните отпадъци, вкл. нулевата алтернатива. Не е изяснено до кое място и по какъв маршрут ще се транспортират генерираните опасни отпадъчни продукти, а това би довело до разширяване кръга на засегнатата общественост, вкл. в трансграничен аспект. Съдът неправилно е приел, че тези въпроси не подлежат на разглеждане в ДОВОС, а касаят експлоатацията на инсталацията и ще бъдат доуточнени при издаването на комплексното разрешително.
Ответникът Директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор, в който е изложил съображения за правилност и обоснованост на съдебното решение. Засегнатата общественост е определена съобразно законовите изисквания, проведени са обсъждания с гражданите на Столична община и отделно - с гражданите на районите „Сердика“ и „Искър“. Актът е издаден от компетентния орган при спазване на изискванията на чл. 99, ал. 3, чл. 94, ал. 2 и чл. 96, ал. 6 от ЗООС.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор с изложени съображения за правилно определяне на засегнатата общественост и провеждане на обществено обсъждане от Столична община на територията на всички 24 райони. Въпросът за транспортирането на отделяния опасен отпадък (летяща пепел) ще бъде уточнен допълнително след договаряне с лица, притежаващи разрешително или комплексно разрешително за дейности с отпадъци. Липсва нормативна уредба, установяваща изисквания за минимално отстояние на инсталацията от населени места и обекти, подлежащи на здравна защита. Изводът в ДОВОС, че качеството на атмосферния въздух няма да бъде повлияно след въвеждане в експлоатация на инсталацията за комбинирано производство на енергия, е потвърдено от заключението на назначените по делото вещи лица. Кумулативният ефект е подложен на оценка в ДОВОС, а доказателства за вероятност опасните отпадъци да се разпилеят при лоши атмосферни условия не са представени. Съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствени правила, правилно е кредитирал експертните заключения и е оставил без уважение доказателствените искания за установяване на обстоятелства, които са изяснени със заключенията на вещите лица или са неотносими към спора.
Ответникът Столична община е оспорил касационната жалба в писмен отговор с доводи за законосъобразно определяне на кръга на засегнатата общественост и извършена от съда правилна преценка за качеството на ДОВОС. Позовал се е на заключението на вещите лица, съгласно което този тип инсталации са добра практика за управление на отпадъците, а очакваните емисии димни газове са по-ниски от допустимите норми към момента, както и от предвижданите в бъдеще. Съдът е разгледал всички възражения на жалбоподателите във връзка с третирането на получаваните от дейността на инсталацията опасни и неопасни отпадъци. Заключението на вещите лица относно здравния риск е, че няма опасности за населението на СО. Правилно съдът не е допуснал поставянето на нови въпроси към експертизата, доколкото тези въпроси е трябвало да бъдат поставени в по-ранни етапи в проведените пет съдебни заседания. Първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни доказателства в тяхната съвкупност и е направил обосновани правни изводи за неоснователност на жалбите.
Ответниците В. Кирев от [населено място], Национално сдружение за защита собствениците на имоти, гр. София, Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие", гр. София и Сдружение "Независим обществен контрол", гр. София, не са представили писмени отговори и не са взели становища.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбите на Сдружение „Екологично сдружение „За земята“, гр. София, В. Кирев от [населено място], Национално сдружение за защита собствениците на имоти, гр. София, Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие", гр. София и Сдружение "Независим обществен контрол", гр. София, срещу решение по оценка на въздействието върху околната среда № СО-03-03/2015 г. от 28.08.2015 г., издадено от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София на основание чл. 99, ал. 2 и чл. 99а от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за „Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF отпадък“ на площадката на ТЕЦ „София“ в поземлен имот с идентификатор 68134.511.4, район „Сердика“, Столична община, възложител: „Топлофикация София“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София.
Инвестиционното предложение (ИП) попада в обхвата на т. 2.1 от Приложение № 1 към чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗООС, за което оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) е задължителна. Възложителят „Топлофикация София“ ЕАД има намерение да използва модифицирани твърди горива, получени от отпадъци (RDF), с цел промяна на горивната база за производство на енергия чрез частично (неуточнено по обем) заместване на природния газ и преминаване към възобновяем източник на енергия.
По спорния между страните въпрос относно валидността на оспорения административен акт първоинстанционният административен съд правилно е приел, че решението по ОВОС е издадено от материално и териториално компетентния по степен орган. Инвестиционното предложение е за изграждане на нова инсталация, която ще се намира на територията на Столична община, район „Сердика“. Самата инсталация не засяга територия, контролирана от две или повече РИОСВ, поради което не са налице предпоставките по чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗООС (редакция – ДВ, бр. 32 от 2012 г.) за издаване на решението по ОВОС от министъра на околната среда и водите.
Основателни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на извода на първоинстанционния административен съд за организирани и проведени обществени обсъждания на доклада за ОВОС при спазване на разпоредбите на Наредбата за ОВОС със засегнатата общественост по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС.
Определянето на засегнатата общественост се извършва съобразно приложимите нормативни разпоредби след преценка на доказателствата, намиращи се в административната преписка и събрани в хода на съдебното производство. Въпросът е от правно естество и е недопустимо да бъде възлаган на експертиза, включваща вещи лица биолог – еколог, лекар експерт по здравен риск и геодезист - икономист, които да дадат заключение след преглед на документите в преписката дали засегнатата общественост е правилно определена съгласно нормативните разпоредби. Недопустимо е вещите лица със заключението си да се произнасят и по въпроса кой е компетентният орган да проведе процедурата по ОВОС и да вземе решение по ОВОС.
В мотивите на обжалваното първоинстанционно решение неправилно е прието, че обявата за общественото обсъждане в сградата на Столична община, отнасяща се за общо 24-те административни райони, удовлетворява изискването на чл. 16 от Наредбата за ОВОС.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове Столичната община (СО) се дели на райони и кметства в районите. С ал. 2 са създадени двадесет и четири района, всеки със свое наименование и граници. С ал. 4 в районите на столичната община са създадени кметства в осем района, между които район "Нови Искър" и район "Кремиковци".
Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС – редакция, ДВ, бр. 94 от 2012 г.) задължава компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице да определи засегнатите общини, райони и/или кметства, с които възложителят да организира обществено обсъждане на доклада за ОВОС (ДОВОС) и приложенията към него. Така разписано, задължението изрично предвижда идентифициране на засегнатата общественост не само по общини, но и по съставни административно-териториални единици – в случая райони и кметства.
От анализа на събраните доказателства се установява, че обяви са поставени и публикувани на таблата на административните адреси на РИОСВ – София, на Столична община, на Район "Сердика" (местонахождение на избраната площадка) и на район "Искър" (местонахождение на алтернативната площадка), на интернет страницата на Столична община, в "Софийски вестник" , вестник "24 часа" и вестник "Новинар". Осигурен е достъп до ДОВОС и са проведени обществени обсъждания в сградите на районите „Искър“, „Сердика“ и Столична община
Избраната площадката за реализация на инвестиционното предложение се намира в район „Сердика“, но по делото са налице достатъчно данни за вероятно неблагоприятно въздействие от реализацията върху съседните райони и съответно – за потенциална опасност за засягане на околната среда на териториите на тези райони.
Теренът на ТЕЦ „София” е разположен в смесена производствена зона (част от промишлена зона „Задгаров район”), предназначена за индустриално развитие, гробищен парк и за търговски площи. Основната площадка, предвидена за изграждане на инсталацията, ще е разположена в западната част на терена (според вещите лица, извършили единичната и тройната експертиза, площадката ще е в източната част) на площ около 15 дка. Площадката граничи с, както следва: - от североизток – кв. „Орландовци“; - от север - река Суходолска; - от североизток и изток - гробищен парк (Групов паметник на културата „Софийски централни гробища“ с отделни обявени и декларирани паметници на културата) и бул. „Първа българска армия; - от юг - ул. „202“ и четири ведомствени жилищни сгради.
Горивото RDF (Refuse Derived Fuel) ще се доставя от Софийска община от инсталацията за механично биологичното третиране (МБТ) в землището на с. Яна, местност „Садината“, до площадката на ТЕЦ „София”, намираща се в северната част на град София, в промишлена зона „Задгаров район”, парцел №68134.511.4, план 22, кв.22, парцел 1 от плана на гр. София, кв. Сердика. ул.”История Славянобългарская” №6. В момента за предпочитане е използването на автомобилния транспорт. RDF горивото ще бъде транспортирано в насипно състояние с камиони с полуремаркета (16.5 m, със задно разтоварване). Годишно от завода за МБТ до новата инсталация ще се доставят 180 000 t – 600 t дневно, което изисква 23 експедиции/дневно. Разстоянието от завода за МБТ до ТЕЦ „София” по шосе е около 23 км и е определено при условие по маршрут по бул. „Ботевградско шосе” и бул. „Ген. Данаил Николаев” (Район „Подуяне“). По време на експлоатацията при извършване на основните технологични процеси, транспорта на суровини и отпадъци, ще се използват опасни химични вещества и смеси. При изгарянето на RDF ще се генерира неопасен (инертен) отпадък - дънна пепел (отсевки от скара и шлака) - до 20%, който ще се транспортира от ТЕЦ „София“ до депо за строителни отпадъци „Враждебна“ (Район Кремиковци – с повишен здравен риск, свързан със замърсяването на атмосферния въздух, съгласно Решение № 822 на МС от 19.12.2008 г.) – 36 000 t/годишно; 115 t/дневно, разстояние около 11.5 km.
С акта по чл. 16, ал. 1 от Наредбата за ОВОС горепосочените два района на СО не са определени като засегнати и с тях не е организирано обществено обсъждане на доклада за ОВОС и приложенията към него. Първоинстанционният административен съд не е обсъдил данните за неблагоприятно въздействие върху населението на териториите, предизвикано от емисионното натоварване от ежедневния трафик на тежкотоварни автомобили през Район „Подуяне“ и Район „Кремиковци“ и свързаното с него допълнително натоварване с атмосферни замърсители, шум, вибрации и миризми. Според касатора маршрутът на извозване на дънната пепел ще преминава и през районите „Нови Искър“ и „Надежда“, като в тази насока се е позовал на заключението на приетата по делото единична съдебно-техническа експертиза за засягане на селата Световрачане и Кубратово.
Като основен етап при оползотворяването на отпадъци чрез комбинирано производство на електроенергия в ДОВОС е посочено: отвеждане (изпускане) на газовете в атмосферния въздух. Ще се генерира емисионен поток, който ще се изхвърля в атмосферата от един нов стационарен организиран източник (комин). Емитираните замърсители от изпускащите устройства след реализирането на ИП могат да се разделят в две групи: основни общи замърсители – азотни оксиди (NOx), серни оксиди (SO2) общ прах (ФПЧ10) и въглероден оксид (CO), с които се очаква кумулативен ефект със съществуващите изпускащи устройства; специфични замърсители – общ органичен въглерод (ТОС); хлороводород (HCl); флуороводород (HF); кадмий/талий (Cd, Tl); живак (Hg); неорганични прахообразни вещества - общо Sb, As, Pb, Cr, Co, Cu, Mn, Ni, V (Pb++) и диоксини и фурани (ДиФ) – нов вид натоварване, които ще се генерират от новата инсталация за оползотворяване на RDF отпадъци. Изготвена е Таблица 2.4 5 Емисии при реализацията на промените от ТЕЦ „София“, като е отразено, че както се вижда от таблицата, след промените всички горивни емисии на азотни оксиди (NOx), серни оксиди (SO2) общ прах (ФПЧ10) и въглероден оксид (CO) се увеличават. При извършената Кратка характеристика и анализ на климатичните и метеорологично фактори, имащи отношение към конкретното въздействие и качеството на атмосферния въздух (4.1.1.1.) е прието, че за района на ТЕЦ „София“ потенциалът на замърсяване може да се приеме по-скоро за средно висок, отколкото за среден. Констатациите относно превишенията са направени въз основа на данните за средноденонощните, средногодишните и средночасовите концентрации в АИС „Надежда“ през 2012 година. За описание на качеството на атмосферния въздух (КАВ) е използван Регионален доклад за състоянието на околната среда през 2012 година на РИОСВ – София.
В ДОВОС като потенциално засегнато население в района, в който се предлага да бъде реализирано инвестиционното предложение, са отделени следните 3 групи: строителните работници, работещите на територията на площадката - 626 служители и работещите на територията на инвестиционното предложение – по проект около 35-37 души. Живеещите в кварталите на район „Сердика“ не са разгледани като потенциално засегнато население по съображение, че след въвеждане на инсталацията в експлоатация при спазване на технологичния режим на пречиствателните съоръжения не се очаква влошаване на показателите и нормите за качеството на атмосферния въздух. Преди реализацията на ИП концентрациите на азотен диоксид превишават долния оценъчен праг (ДОП). След реализацията на ИП концентрациите на азотен диоксид превишават СЧН (средночасовата норма). В краткосрочен аспект (максимално еднократно замърсяване) може да има временно, отрицателно и локално въздействие, но далеч от жилищни райони. Направено е заключение, че в дългосрочен аспект (средногодишно замърсяване) качеството на атмосферния въздух от работата на ТЕЦ “София” след въвеждане инсталацията за комбинирано производство на енергия с оползотворяване на RDF модифициран отпадък няма да бъде повлияно.
Горното заключение е оспорено от сдружение „Екологично сдружение „За земята“ с твърдение, че емисиите на въглероден окис и азотни оксиди ще се разпространяват върху територията на Район „Сердика“ и не само върху нея, но и върху жилищни и обществени сгради в районите „Нови Искър“, „Надежда“ и „Подуяне“ и „Кремиковци“. В съдебно заседание на 07.03.2018 г. сдружението се е позовало на заключението на тройната комплексна съдебна експертиза, Приложение № 2.2. Обхват на въздействието от изпускащото устройство при реализиране и нормална експлоатация на ИП на площадката на ТЕЦ „София“ по отношение на максималната разчетна приземна концентрация на СО (въглероден окис) – при радиус 1497.61 м като обхват на въздействие на атмосферните замърсители. В самото заключение като обхват на въздействие при безаварийна експлоатация за атмосферния замърсител СО е отразено 1496.22 м. В съдебно заседание вещото лице Костов – геодезист икономист, е пояснило, че на Приложение № 2.2 е изчертан един геометричен кръг в хоризонталната равнина, който не отразява влиянието на ветровете и какви концентрации ще попаднат под тяхно влияние в жилищните райони. Вещите лица Томов и Костов са изразили становище, че разпространението на атмосферните замърсители върху Район „Сердика“ и съседните му райони е от компетентност на експерт по атмосферния въздух, който би могъл да направи допълнително моделиране въз основа на данните за състава на горивото, данните за самата инсталация, височината на предвидения комин и данните за емитираните вещества. За изясняване на спора във връзка със съдържанието и нивата на вредните атмосферни емисии жалбоподателят е поискал представяне на протоколи за ежемесечно изпитване от лабораторията към Завода за МБТ с данни за качеството на RDF горивото (калоричност и състав), което съдът неправилно е оставил без уважение.
Засегнатата общественост, която има право да участва в обществените консултации, обхваща не само пряко засегнатите лица от реализацията на инвестиционното предложение, но и тази общественост, за която съществува вероятност да бъде засегната. Заключението в ДОВОС, че от експлоатацията на инсталацията не се очаква влошаване на качеството на атмосферния въздух спрямо данните от доклада за 2012 г., не може да се възприеме в смисъл, че изпусканите нови въздушни замърсители ще се ограничат върху територията на производствената площадка. Изводът, че „въздействието е приемливо в локален и регионален мащаб“, не кореспондира с констатациите в ДОВОС, изложени по-горе, за очаквано не само кумулативно въздействие от съществуващите изпускащи устройства (комини) и новата инсталация, но и за очаквано специфично въздействие от замърсители от новото изпускащо устройство като живак, диоксини, фурани и др. Не кореспондира и със заключението към Таблица 2.4 5. за увеличение на горивните емисии. „Замърсяване“ по смисъла на ЗООС е налице при всяка промяна на качествата на околната среда вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми.
В хода на първоинстанционното съдебно производство не е изяснено какъв е териториалният обхват на разпространение на вредните за човешкото здраве емисии от новото изпускащо устройство в зависимост от климатичните и атмосферните условия, като се вземе предвид посоченият от тройната експертиза радиус, площ и окръжност в Приложение № 2.2. Неправилно е отхвърлено искането на Сдружение „Екологично сдружение "За Земята" за допускане на допълнителна съдебна експертиза, която да даде заключение при нормална (безаварийна) работа на инсталацията, като се нанесе обхватът на емисиите на CO, върху кои райони освен Район „Сердика“ ще се разпространи вредното въздействие на атмосферните замърсители с оглед посочения от вещите лица радиус за площадката на ТЕЦ „София“. Едва след изясняване на този въпрос съдът следва да извърши преценка за законосъобразното определяне на засегнатата общественост съгласно критериите на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС.
Основателни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, регулиращи извършването на ОВОС, по отношение на извода на първоинстанционния административен съд, че „всичко, което е свързано с транспортирането на остатъчните продукти от инсталацията касае експлоатацията й, за което всички останали въпроси се доуточняват не на този, а на бъдещ момент, т. е. не на фаза идеен проект, каквато е процесната, а едва при издаването на комплексното разрешение.“.
По своята същност ОВОС е инструмент за установяване, анализиране, оценяване и прогнозиране на всички въздействия върху околната среда, които могат да възникнат в резултат от осъществяване на инвестиционното предложение. Първоинстанционният съд не е обсъдил довода на жалбоподателя за непълнота на ДОВОС предвид обстоятелството, че в него не се съдържа задължителният минимум информация относно третирането на генерираните опасни отпадъци от експлоатацията на инсталацията: технология на транспорта, маршрут на извозване, рискове от аварии, въздействие върху населението и наличието на предпоставки за провеждане на консултации с обществеността, която е засегната или има вероятност да бъде засегната от предвиденото транспортиране до отдалечени депа – Севлиево, Русе или Германия (200 km/330 km/2000 km), което в последната хипотеза би довело до потенциално трансгранично въздействие.
По време на експлоатацията на реализираното ИП се очакват постоянни въздействия върху околната среда от генерираните отпадъци. Изгарянето на RDF в инсталации със скара генерира технологични отпадъци (остатъци от дейността на инсталацията) под формата на дънна пепел, котелна (котлена) пепел и летяща пепел. Очаква се общото количество на технологичните отпадъци при скарно изгаряне на модифицирани твърди горива, получени от отпадъци RDF, да е около 25%, в т.ч. опасни отпадъци от 4 % до максимум 6% „Котлена пепел“ (Котелна) и „Увлечена/Летяща пепел“. Фракцията се класифицира като опасен отпадък - Група с код 19 01 Отпадъци от изгаряне или пиролиза на отпадъци – общо около 2 720 тона за година опасни отпадъци. Предвидено е смесване на котлената пепел, която се отлага по стените и тръбите на котела и летящата пепел от пречистването на димните газове. Летящата пепел съдържа известно количество от фини частици сажди, различни соли и тежки метали, чието съдържание е толкова високо, че този остатък не може да се депонира в депо за неопасни отпадъци, а трябва да бъде третиран в специално съоръжение.
През 2013 г., когато е било изготвено заданието за обхват и съдържание на Доклада за ОВОС, разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 6 от Наредбата за ОВОС (редакция, ДВ - бр. 94 от 2012 г.) е задължавала възложителя „Топлофикация София“ ЕАД в най-ранния етап за своето инвестиционно предложение да представи информация с особеностите на инвестиционното предложение, която съдържа и описание на отпадъците, които се очаква да се генерират, и предвиждания за тяхното третиране.
В ДОВОС е отбелязано, че се предполага, че опасните остатъчни продукти ще бъдат събирани насипно в големи силози с капацитет за съхранение – минимум за 8 дни, но данни за технически характеристики и капацитет на силозите за опасните отпадъчни продукти липсват. На настоящия етап опасните отпадъци са непригодни за оползотворяване, поради което се предвижда съхраняването им на площадката за срок до 8 дни. След това летящата пепел трябва да се транспортира от инсталацията до специално изградено депо за временно съхранение с възможни три варианта - регионално депо Севлиево – 200 km, Русе - 330 km или мина в Германия - 2000 km; 10 800 t/годишно; 35 t/дневно, което изисква 1.4 експедиции/дневно. При тези алтернативи в Доклада за ОВОС е преценено следното: „Необходимо е СО да потърси реална възможност за рационално решаване на проблема като е необходимо да се направят проучвания за определяне на площадка за депо за опасни отпадъци на по-близко разстояние от обекта.“. В ДОВОС е отразено, че въздействието от опасните отпадъци ще бъде отрицателно и пряко не само върху площадката на инвестиционното предложение, но и върху съответните трасета и депата, които ще се използват. Препоръчано е да се направят в бъдеще допълнителни проучвания, свързани с вариантни решения и технико икономическа обосновка за приемане на най-рационалното решение за третирането на отпадъците. Съдът не е обсъдил фактите във връзка с предвижданията на възложителя за транспортиране на опасните отпадъци и не се е произнесъл за качеството на ДОВОС по критериите на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата за ОВОС, включващи оценка на значимостта на всички преки и непреки въздействия от експлоатацията на инвестиционното предложение, в т. ч. от генерираните от нея опасни отпадъци и рисковете за околната среда и здравето на населението. В тази насока в становището на Столичната РЗИ № 26-00-1112 от 14.11.2013 г. е указано да бъде представена подробна и изчерпателна информация за транспортните маршрути за обслужване на обекта, като се посочат населените територии, през които преминават или най-близкото отстоящите (т. 5). Изводът в мотивите на съдебното решение, че населението в районите на гр. София, през които ще се осъществява транспортирането на опасния отпадък, а също и населението по трасетата на извозване до Севлиево, Русе или Германия, не може да се счита за засегнато, вкл. при възможни аварии и разпиляване на опасния отпадък, не произтича от преценка на доказателствата или на констатациите в ДОВОС.
Предотвратяването и намаляването на риска за човешкото здраве е основен принцип на опазването на околната среда. В ДОВОС е направено заключение, че като цяло, базирайки се на оценените данни за настоящето състояние в рамките на останалите компоненти, здравно-демографския профил на град София и данните за заболеваемостта и временната нетрудоспособност и профилактичните прегледи на работещите в ТЕЦ „София“, може да се подчертае, че актуалният здравно-хигиенен риск за потенциално засегнатото население при нормален технологичен режим на работа е допустим и контролируем.
Изводът на първоинстанционния съд, че не съществуват условия за здравен риск за населението, обитаващо жилищни и обществени сгради в Район „Сердика“ и съседните райони, не се основава на анализ на съдържащата се в ДОВОС информация и на заключението на вещото лице - специалист по здравен риск, което в съдебно заседание е направило допълнителни пояснения. Необосновано съдът е приел за неоснователни аргументите на жалбоподателите за несъобразяване на ДОВОС със становището на Столична РЗИ № 26-00-1112 / 14.11.2013 г. (т. 5, абз. 4), с което е препоръчано в ДОВОС да се направи анализ на здравно-демографския статус на най-близко разположените населени места на базата на актуални данни за демографското състояние (по показатели раждаемост, смъртност, естествен прираст, детска смъртност и др.) и заболеваемостта (по ниво и структура). Данните да се сравнят с тези на града, областта и страната като цяло. По т. 1 е препоръчано да се определят точните отстояния от най-близко разположените жилищни сгради, водоизточници, други обекти и зони, подлежащи на здравна защита, до всички подобекти, потенциални източници на вредности. По този въпрос вещото лице д-р Д. Томов – експерт по здравен риск – е дало заключение, че в близост до инсталацията се намират обекти, подлежащи на здравна защита по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за ОВОС (Националната многопрофилна транспортна болница на 925 м. от изпускателното устройство, Седма поликлиника – на около 1000 м и др.), за които възложителят е бил длъжен да информира писмено компетентните органи в най-ранния етап за своето инвестиционно предложение. Въпросите за здравно-демографския статус конкретно на най-близко разположените райони и населени места, които са от значение за качеството на ОВОС и на проведените обществени обсъждания, не са били изследвани.
Основателно е оплакването в касационната жалба за липса на мотиви в съдебното решение по въпроса за т. нар. „най-лош сценарий“ в изпълнение на принципа на предпазливостта по отношение на риска от производствени аварии. Съгласно ДОВОС при реализацията на инвестиционното предложение съществува риск да възникнат някои аварии и инциденти, водещи до замърсяване на компонентите на околната среда (почви, води, въздух) в обхвата на площадките и в близост до тях, и по трасетата за транспорт на отпадъците, които се оползотворяват в инсталацията и тези, които се депонират. Първоинстанционният съд не е подложил на преценка разгледаните рискове от аварийни ситуации и мерките за реагиране. Не е събрал доказателства и не е изяснил възможността за възникване на сценарий на най-лошия възможен вариант, дали този вариант е бил предмет на общественото обсъждане и в случай на лишаване на обществеността от обсъждането му това съставлява ли съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Обжалваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК за приключване на съдебното дирене след изясняване на фактическата страна на спора, което налага отмяната му и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат съобразени изложените по-горе мотиви и да бъдат събрани допълнителни доказателства, от които да се установят всички факти, релевантни към законосъобразното определяне на кръга на засегнатата общественост и провеждането на обществени обсъждания по правилата на ЗООС и Наредбата за ОВОС. Следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, съдържанието, нивата и териториалния обхват на разпространение на вредните за човешкото здраве емисии от изпускащото устройство, като се отчетат и данните за разстоянията до жилищните сгради и обектите, подлежащи на здравна защита. По отношение на опасните и неопасните отпадъци е необходимо да се установи спазени ли са изискванията за достатъчна информация относно предвижданията за третирането им, оценка на въздействието и информиране на засегнатата общественост.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1631 от 12.03.2019 г., постановено по адм. д. № 9070 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.