П Р О Т О К О Л

София, 13.12.2012 година

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при участието на секретаря Мариана Салджиева
и с участието на прокурора Маруся Миндилева
сложи на разглеждане дело № 12378 по описа за 2012 година Document Link Icon,
докладвано от съдията НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ


На именно повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Директорът на РУСО Б., редовно призован, не изпраща процесуален представител.
ОТВЕТНИКЪТ: М. В. К., редовно призован, не се явява и не се представлява.

За В. се явява прокурор - Миндилева.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА касационната жалба и отговор от процесуалния представител на ответната страна:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е основателна. Решението е неправилно, незаконосъобразно. В декларациите си по чл.50 и чл.53 от КСО жалбоподателката е декларирала, че не упражнява трудова дейност като ЕТ през процесните периоди на бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни и през периода на навършване на 2-годишна възраст на детето. Установено е от доказателствата, че фирмата на ЕТ не е преустановила дейността през тези периоди, като жалбоподателката е упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице ЕТ. Сключила е трудов договор с лице, изплащани са трудови възнаграждения, внасяни са осигурителни вноски, реализирала е приходи и разходи от търговската й дейност, подавала е декларации в ТД на НАП, Г. по чл.50 от ЗДДФЛ с декларирани доходи подлежащи на облагане и по чл.61-Н от ЗМДТ за облагане с патентен данък. Същата като ЕТ не е подала декларация по чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, че през процесните периоди на майчинство и отглеждане на малко дете до 2 години не е упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице ЕТ. В случая през тези периоди дейността й не е поверена от нея на прокурист с договор за прокура или на друг управител с договор, надлежно вписан, което сочи, че жалбоподателката като ЕТ не е прекъснала дейността си като такава. Изплатените й обезщетения са недобросъвестно получени. Основателно е възражението, че е налице хипотезата на чл.114, ал.1 от КСО.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения срок.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:





СЕКРЕТАР: