РЕШЕНИЕ

3444
София, 05.03.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ ПУНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
РУМЯНА ЛИЛОВА
при секретар Ани Стефанова Андреева
и с участието
на прокурора Никола Невенчин
изслуша докладваното
от съдиятаИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
по адм. дело 9476/2018. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина против решение № 3188 от 15.05.2018 година, постановено от Административния съд София-град по адм.д.№ 8135/2017 година.
С обжалваното решение, по жалба на Е. Бадел – [гражданство] е отменена заповед № 0-19186/2016-12-07 на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), с която е отказано издаването на удостоверение за българския й произход и преписката е изпратена на председателя на ДАБЧ за произнасяне в 7-дневен срок, съобразно изложеното в мотивната част на решението. В мотивите си, съдът е приел, че в три от представените документа са налице данни, че бабата на лицето е с [националност], поради което е преценил като неоснователен извода на органа, че Е. Бадел не е доказвала своя български произход. Съдът е посочил, че представените документи на украински език са официални такива и не били оспорени от ответника по надлежния ред. Съдът е посочил в мотивите си, че заповедта следвало да се отмени, а преписката се върне на органа за издаване на исканото удостоверение, тъй като българският произход на заявителката от находящите се по преписката официални документи бил доказан. Съдът е посочил, че сигналът от ДАБЧ до СРП и образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.316, пр.1 вр. с чл.308, ал.2, вр. ал.1 не следвало да се обсъжда.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се за установено обстоятелството( чрез експертиза ), че свидетелството за раждане на А. Заболотная сер.II-ЖД № 299401 било подправено чрез внесени по химичен път подправки в съдържанието му. Твърди се също така, че съдебната практика, на която съдът се е позовал в решението си е неотносима към настоящия случай. Касаторът поддържа също така невярност и необоснованост на извода на административния съд, че разминаването в имената на бабата на заявителката в различните документи, в един от които е записана К., а в друг като А. не можели да обосноват извод, че ставало дума за различни лица, както и изводът му че е налице техническа грешка в изписване на предбрачното име на бабата, а именно Куюмуш и Куюмджи.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като частично основателна касационната жалба. Неправилен е изводът на административния съд, че на заявителката следва да се издаде удостоверение за български произход. В чл.5, ал.2 от Правилника за дейността на Държавната агенция за българите в чужбина по издаване на удостоверения за български произход ( наричан за краткост по-долу Правилника), са посочени документите въз основа на които може да стане доказването на българския произход на възходящ на заявителя и това са – документ, издаден от български или чужд държавен орган; документ, издаден от организация на българи, живеещи извън РБългария, призната със заповед на председателя на Агенцията и вписана в регистъра на оргаганизациите, воден от Агенцията, Българската православна църкав.В конкретния случай, заявителката е представила документи, издадени от украински държавни органи. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че в производството пред ДАБЧ, официалният характер на представените документи на чужд език, не е доказан. В обжалваната заповед няма изложени съображения по този въпрос, поради което не стават ясни съображенията на издателя й, на какво основание приема, че представените пред него документи са официални такива. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция за доказване на официалния характер на документите, приложение в случая е следвало да намери Хагската Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, която е подписана и е в сила, както за РБългария, така и за Украйна. Между двете държави е подписан и е в сила и Договор за правна защита по граждански дела, който обаче не е бил приложим за производството пред ДАБЧ, тъй като касае правна помощ по дела и то по граждански такива, а правоотношението, възникнало между заявителката и председателя на ДАБЧ е административно и не е във връзка с дело.
Върху представените документи на чужд език няма положен апостил (apostille) съгласно Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Приложените документи ( удостоверение за раждане на Е. Бадел, удостоверение за раждане на А. Заболотная, удостоверение за граждански брак, удостоверение за раждане на К. Куюмжи, пълно извлечение от държавния регистър на актовете за гражданско състояние относно записа на акта за граждански брак) въз основа на които заявителката е поискала издаване на удостоверение за българския й произход, са публични актове, изготвени на територията на Украйна, поради което попадат измежду актовете по чл.1 от Конвенцията и тя е относима за тях. Липсата на апостил върху изброените документи, представени на чужд език, е пречка те да се възприемат като официални документи, със съответните правни последици от това. В изпратената по делото преписка липсват други данни въз основа на които да се установи официалния характер на представените документи. Съгласно чл.40, ал.2, изречение последно от АПК, когато към представения писмен документ е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го представя. По аргумент от посочената разпоредба, в тежест на заявителката е било, след като представените от нея документи не съдържат удостоверяването с апостил, да докаже, че съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където са съставени представените документи, последните имат характер на официални такива. Такова доказване не е проведено от заявителката, а така също не е поискано и от органа преди издаването на оспорената заповед. Административният орган при преценка на редовността на заявлението и приложените към него документи, е следвало да укаже и даде възможност на заявителката, по реда на чл.13, ал.3 от Правилника да представи официалните документи на чужд език със съответната заверка „apostille“ върху тях или да докаже официалния им характер, чрез установяване на приложимото украинско право към тях. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че както органът, така и административният съд неправилно са кредитирали приложените от заявителката документи, като официални такива, без официалният им характер да е надлежно установен.
С обжалваното решение, съдът неправилно е приложил и материалния закон. В мотивите си, съдът е приел, че българският произход на жалбоподателката ( заявителка пред административния орган) е доказан, тъй като от документите, представени по преписката се установявало, че бабата на заявителката е с [националност]. На първо място, с оглед мотивите, изложени по-горе в настоящото решение, кредитираните от съда документи не са годни доказателствени средства, тъй като не е установен официалния им характер. От друга страна, установявайки българския произход на заявителката чрез националността на нейната баба, съдът е приложил неправилно §2, т.1 от ДР на Закона за българското гражданство. В посочената разпоредба е дадено определение за целите на ЗБГ на „Лице от български произход“, което е определено като лице, на което поне единият възходящ е българин. Съгласно чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция точният смисъл на цитираното законово определение е, че лице от български произход е това лице, на което поне единият родител е българин. Законодателят не случайно е употребил израза „поне единият възходящ“. Членуването на „единият“ и единственото число на „възходящ“ е направено от законодателя, за да се ограничи установяването на произхода на лицата до възходящите от първа степен, а именно до техните родители. В противен случай законодателят би употребил израза „ поне един от възходящите“. Това тълкуване е в съответствие с чл.25, ал.1 от Конституцията на Република България, който разпорежда, че „Български гражданин е всеки, на който поне единият родител е български гражданин…“, както и с чл.8 от Закона за българското гражданство, според който „Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин.“ Посочените разпоредби ограничават придобиването на българско гражданство по рождение, до родителите на лицето. Нямо основание тази граница да се прихвърли при придобиване на българско гражданство по натурализацияне при установяване на българския произход.
Следва да се посочи, че разпоредбата на 14, ал.3, изречение първо от Правилника, която гласи „Председателят на Агенцията се произнася със заповед за издаване на удостоверение за български произход, въз основа на представеното становище, когато поне един от възходящите на заявителя е българин.“ не съответства на законовото определение за лице от български произход в §2, т.1 ДР на ЗБГ, в което изискването е поне единият възходящ е българин. При това несъответствие, съгласно чл.15, ал.3 ЗНА, следва да се приложи законовото определение.
Не може да се сподели също така съображението на административния съд, че „този възходящ“ може не само да е българин, но и български гражданин, тъй като понятието „българин“, не можело да се тълкува с оглед неговото етническо съдържание, а с оглед правното му съдържание – правната и политическата връзка между едно лице и държавата Република България. Налице са разпоредби в самия ЗБГ, които разграничават понятието „български гражданин“ от български произход. Така например, в чл.15, ал.1 от ЗБГ, законодателят е предвидел като отделни хипотези, придобиването на българско гражданство по натурализация, когато лицето е от български произход ( т.1) или когато единият му родител е български гражданин или е починал като такъв ( т.3). Различни са и доказателствата, установяващи едната или другата хипотеза . В чл.15, ал.2 ЗБГ, законодателят е предвидел, че българският произход на лицето, искащо придобиване на българско гражданство по натурализация, ще се доказва с удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. Доказателствата за установяването на българското гражданство на родител, не е предвидено изрично в ЗБГ, но това обстоятелство е възможно да се установи с българските лични документи – чл.16, ал.1 от Закона за българските лични документите, или с акта за раждане – чл.45, ал.1 от Закона за гражданската регистрация или с други официални документи, част от задължителното съдържание, на които е гражданството на лицето.
От приетото по-горе в мотивите, а именно, че смисълът на §2, т.1 от ДР на ЗБГ е, че лице от български произход, е това лице, на което поне единият родител е българин и предвидените в чл.15, ал.1 две различни хипотези – т.1 и т.3 за придобиване на българско гражданство, както заради българския произход на лицето, така и заради българското гражданство на един от родителите му, то следва, че в понятието „българин“, употребено в §2, т.1 ДР на ЗБГ, законодателят не е включил и българското гражданство на възходящия. Ако законодателят е имал предвид, че българин е и всяко лице с българско гражданство, то той не би предвидил като самостоятелна хипотезата на т.3 от ал.1 на чл.15 от Закона за българското гражданство.
Очевидна е разликата, която законодателят прави между българско гражданство и български произход, и от разпоредбите на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗБГ. Посоченият член се намира в глава четвърта, наименована „Възстановяване на българско гражданство“. Тълкуването на ал.2 във връзка с ал.1 на чл.26 от Закона за българското гражданство, води до извода, че възстановяване на българско гражданство може да искат, както лица от български произход, които са били освободени от българско гражданство, така и такива, които нямат такъв и са били освободени от българско гражданство.
По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция формира извода, че в ЗБГ липсва идентитет между понятията "българин" и "български гражданин". Не всяко лице с българско гражданство е българин по произход, както и не всички лица с български произход, притежават българско гражданство.
По всички гореизложени съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилно обжалваното решение в частта, в която се отменя оспорената заповед и преписката се връща на органа за ново произнасяне. Касационният съдебен състав не е съгласен и не споделя решението на административния съд, в частта, в която на органа са дадени указания за произнасяне по съществото на заявлението на Бадел и то чрез уважаването му. След връщане на преписката при органа, последният следва да прецени допустимостта на заявлението от гледна точка на приложените към него документи и доколко техния официален характер е доказан и едва след отстраняване на този недостатък, премине към преценка на заявлението по същество, която трябва да е по въпроса - доколко майката на заявителката има доказан български произход по смисъла на това понятие, възприет в мотивите на настоящото решение, тъй като в декларацията от 07.11.2016г., която е попълнила, е заявила българския си произход именно от майка си.
Воден от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, решение № 3188 от 15.05.2018г., постановено от Административния съд София-град по адм.д.№ 8135/2017 г., в частта „…за произнасяне в 7-дневен срок, съобразно изложеното в мотивната част на решението.“
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.