РЕШЕНИЕ

9420
София, 12.09.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ПЕТКОВ
СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
при секретар Татяна Щерева
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаТОДОР ПЕТКОВ
по адм. дело 10337/2015. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба, подадена от Н. Н. – председател на ПП „Български земеделски народен съюз”, М. К. – председател на ПП „Движение България на гражданите”, Р. К. – председател на ПП „Демократи за силна България”, К. И. – председател на ПП „Н. партия свобода и достойнство” и Б. Л. – председател на ПП „Съюз на демократичните сили” - всички като представители на Коалиция от партии „Реформаторски блок” (съгласно раздел ІІ от политическото споразумение между тези партии, приложено по делото), против решение №1837 – МИ/НР от 04.09.2015 г. на Ц. избирателна комисия (ЦИК), с което на основание чл. 57, ал.1, т. 5 и чл. 75, ал. 11 от Изборния кодекс (ИК) и чл. 7, ал. 1, изр. „трето” от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление (ЗПУГДВМС) е назначена общинска избирателна комисия (ОИК) в [община], област Б. за изборите за общински съветници и кметове, както и за национален референдум на 25.10.2015 г.
В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, във връзка с назначаването на ръководния състав на ОИК и в частност на Имухан Самин Х. за секретар в ОИК – Б. от квотата на ПП Д., вместо предложения от Коалиция от партии „Реформаторски блок” М. М.. Смята, че след като са постъпили няколко алтернативни предложения за назначаване на секретар на комисията, ЦИК е следвало да обсъди всяко едно от тях и да мотивира избора си. По тези и други съображения моли да се отмени обжалваното решение.
Ответната страна - ЦИК чрез процесуален представител, релевира доводи за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от процесуално легитимирали лица като съвместно представителство на коалиция от партии, в срока по чл. 58, ал. 1 ИК и срещу решение на ЦИК, което подлежи на съдебен контрол.Разгледана по същество жалбата е основателна.
Общинските избирателни комисии се назначават от Централната избирателна комисия съобразно реда и сроковете по чл. 74 и сл. ИК.
С обжалваното понастоящем решение в процедура по чл. 75, ал.11 ИК, ЦИК е назначила общинска избирателна комисия в [община], област Б. за изборите за общински съветници и кметове, както и за национален референдум на 25.10.2015 г. За да постанови административния акт, компетентният за това колективен орган е бил сезиран надлежно от кмета на общината с предложение вх.№ МИ-06-259/29.08.2015 г., към което са били приложени законово изискуемите документи, включително и протокол от 26.08.2015 г. за проведени консултации при кмета, от който е видно, че между участниците в консултациите за състав на ОИК е било постигнато съгласие само за длъжността „председател”, а по отношение на останалия състав, вкл. зам. председатели,секретар и членове е нямало съгласие, независимо от отразеното в предложението на кмета.
При тези обстоятелства, в хипотезата на чл.75, ал.6 ИК кмета на общината е изпратил на ЦИК всички изискуеми документи по чл.75, ал. 3, 4 и 5 ИК, включително предложенията на партиите за състав на ОИК. Това е ангажирало законовата последица по чл. 75, ал.11ИК, при която когато не е постигнато съгласие, Централната избирателна комисия да назначи общинската избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите.
Впоследствие след проверка на съответствието на тези документи със законовите изисквания и след проведено обсъждане, обективирано в протокол № 234/04.09.2015 г., ЦИК с обжалваното понастоящем решение в процедура по чл. 75, ал.11 ИК е назначила общинска избирателна комисия в [община], област Б. за изборите за общински съветници и кметове, както и за национален референдум на 25.10.2015 г.
Решението е незаконосъобразно тъй като не са посочени фактически основания – мотиви, с което е нарушено изискването по чл.59 АПК за форма на административния акт и са нарушени изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност, което прави акта несъответен на целта на закона – отменителни основания по чл.146, т.2 и т.5 АПК.
Съставът на ОИК съгласно чл.76, ал.1 ИК се състои от председател, заместник-председатели ( в случая двама – т.14.2. от Решение №1524-МИ/НР/18.08.2015 г. на ЦИК), секретар и членове като са въведени нормативни императивни изисквания спрямо съотношението на партиите и коалициите в състава на ОИК, развити и в цитираното решение на ЦИК. След консултациите при кмета, когато между участващите партии и коалиции не е постигнато съгласие относно състава ОИК, ангажира законовата последица по чл. 75, ал.11 ИК, при която Централната избирателна комисия назначава общинската избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите. В правомощията ЦИК е да назначи в условията на оперативна самостоятелност по см. на чл.6, ал.4 АПК ръководните органи и състава на ОИК, спазвайки всички законови изисквания и предпоставки за това, като провери изискуемите документи и се проведе обсъждане по направените предложения.
В случая правния интерес на Коалиция от партии „Реформаторски блок” се отнася само относно длъжността „секретар” в ОИК, тъй като само за тази длъжност са направили предложение, което е за М. М. – юрист и по професия адвокат. В останалата част предложението е било за резервен член и това е ирелевантно понастоящем.
Други предложения за секретар на ОИК са направили ПП „Движение за права и свободи” за Имухан Самин Х. – юрист и Коалиция от партии „Б. лява България” в условията на алтернативност за Г. М. – юрист.
В хипотезата на чл.75, ал.11 ИК при проведените разисквания в ЦИК единствените доводи преди гласуването за секретар на ОИК се съдържат в изказването на члена на ЦИК А. А., където е заявено „…аз, все пак с оглед доводите и на колегата Т., които до момента е изтъквал, единият от секретарите, а именно предложеният от Д., е бил заместник-председател в районни избирателни комисии както в изборите за народни представители, така и за Европейски парламент”. След това председателят А. при липсата на други предложения е предложила за гласуване „предложеният проект за решение”, след което са гласували 16 членове от които „ЗА”-16. С това очевидно е прието оспореното понастоящем решение №1837 – МИ/НР от 04.09.2015 г.
От окончателния графичен израз на това решение, публикуван на интернет страницата на ЦИК и приложено по делото вече е видно, че за секретар е избрана Имухан Самин Х..
При извършената служебна проверка въз основа на представените от страните доказателства съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, при което се установи следното:
Налице е нарушение на чл.59 АПК, тъй като в оспореното решение не са посочени фактическите основания за издаването му. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта.
В практиката си неведнъж ВАС е посочвал, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия административен орган, какъвто в случая е протокол № 234/04.09.2015 г. от заседанието на ЦИК по приемане на обжалваното решение. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 16/ 1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България.
Колективният административен орган се е позовал на нормативната уредба регламентираща правомощията му, но не е посочил фактическите данни послужили за издаването на акта. Позоваването на протокол № 234/04.09.2015 г. ЦИК от проведеното редовно заседание е допустимо да замести мотивите на индивидуалния административен акт, но само когато от протокола може да стане ясно защо е прието едното предложение, а другите –не, какъвто е настоящия случай. В случая са изтъкнати данни за единия кандидат, че вече е била заместник - председател на районна избирателна комисия два пъти в предишни избори ( каквито данни също не се намират) и нищо повече. Споменати са и „доводите на колегата Т.”, каквито в представената извадка от протокол не се намират. При тази изходна информация е проведено гласуването само за този кандидат. Така установеното налага следните изводи:
Обжалваният административен акт е постановен при неспазване на установената форма и в несъответствие с целта на закона, поради следното:
Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. В случая решението за състав на ОИК като краен акт от формираната обща воля на колективния орган следва да е мотивиран по отношение липсата или наличието на конкретните законово установени изисквания за избор на състав по чл.76 ИК, както и следва да посочва и фактите и доказателствата, въз основа на които се извежда. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност.
При положение, че за решението в една част липсват изискванията по чл.59 АПК за форма на акта, това опорочава цялото решение като единен акт, независимо че са проведени отделни гласувания за заместник-председатели и секретар. Отделен е въпроса, че няма посочване и гласуване поименно и по конкретните предложения на партиите и коалициите кой на каква длъжност е назначен след като е избрано ръководството, за да има възможност да се провери съответства ли диспозитива на решението, с мотивите му.
Решението не съответства и на целта на закона.
Административните актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност, на общо основание подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, освен когато този контрол е изрично изключен със закон, какъвто не е конкретният случай. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган разполага с оперативна самостоятелност и спазва ли изискването за законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение самият избор на административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Затова съдът, установявайки, че органът разполага с оперативна самостоятелност, провери спазването и на тази регулация. Това значи да се прецени, дали с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът го оправомощава да издаде акта - чл. 4, ал. 2, ако се постига, дали не е възможно решение, по-малко обременително за трети лица - чл. 6, ал. 2 и 3, а ако няма и такова решение - има ли решение, осъществимо с по-малко обществени разходи (средства, усилия и време) - чл. 6, ал. 4. Очевидно в случая тези правила са нарушени и актът се преценява като несъответен на целта на закона.
С оглед изложеното, в случая при установената по-горе липса на фактически основания, съдът е поставен в невъзможност на упражни дължимия правораздавателен контрол относно това как административния орган е упражнил оперативната си самостоятелност в съответствие с целта на закона, което е допълнително основание по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на акта.
Неоснователен е довода в жалбата относно избора на представител на ПП „Атака” за заместник – председател на ОИК само относно обстоятелството, че тази партия е нямала предложение за такава длъжност, тъй като от приложеното по делото предложение от тази партия е видно, че М. Х. е предложен именно за длъжността „заместник – председател”, което е съобразено от ЦИК.
По изложените съображения следва да се приеме, че оспореното решение е незаконосъобразно, което налага отмяната му, а преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което следва да се изложат мотиви по всяко едно от направените предложения от партиите и коалициите за назначаване състав на ОИК в [община], област Б..
Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК във вр. чл.58, ал.3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд - четвърто отделение
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1837 – МИ/НР от 04.09.2015 г. на Ц. избирателна комисия.
ВРЪЩА преписката на Централната избирателна комисия за назначаване на ОИК в [община], област Б. при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно.

Особено мнение: