РЕШЕНИЕ

9951
София, 29.09.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ТОДОР ПЕТКОВ
при секретар Илиана Илиева
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаТОДОР ПЕТКОВ
по адм. дело 11100/2015. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба, подадена от политическа партия ГЕРБ ( ПП ГЕРБ) чрез представляващия партията Ц. Ц., против решение №2303 – МИ/НР от 22.09.2015 г. на Ц. избирателна комисия (ЦИК), с което е изменена и допълнена т. 16 на Решение № 1984-МИ/НР от 8 септември 2015 г. на ЦИК.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, изразяващи се в нарушения на материалния и процесуалния закон. По изложените в жалбата и доразвити от процесуален представител в съдебно заседание съображения се претендира обжалваното решение да бъде отменено.
Ответната страна - ЦИК чрез процесуален представител, релевира доводи за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 58, ал. 1 ИК и срещу решение на ЦИК, което подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна.
С Решение № 1984-МИ/НР от 8 септември 2015 г. на ЦИК е регламентиран реда за назначаване съставите на С. за изборите за общински съветници и за кметове и национален референдум, насрочени за 25 октомври 2015 г., като в т. 16 на същото решение е въведено следното изискване към членовете на С. : „За членове на С. се назначават български граждани или избиратели - граждани на друга държава, член на Европейския съюз (които имат статут на постоянно или продължително пребиваващи на територията на България), които могат да гласуват съгласно разпоредбата на чл. 396 от ИК и владеят български език, и са включени в част ІІ на избирателния списък”. Това решение е обявено 11.09.2015 г. и при наличните по делото данни е влязло в сила на 14.09.2015 г.
Впоследствие с Решение № 2245-МИ/НР от 17.09.2015 г. на ЦИК е отхвърлен проект за изменение и допълнение на т.16 на Решение № 1984-МИ/НР от 8 септември 2015 г. на ЦИК. Няма данни в информационната система на ВАС това решение да е обжалвано, поради което следва да се приеме, че също е влязло в сила след изтичане на срока по чл.58, ал.1 ИК, т.е. на 21.09.2015 г.
С обжалваното понастоящем решение №2303 – МИ/НР от 22.09.2015 г. Централната избирателна комисия, на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, 2 и 5 във връзка с чл. 51, ал. 2, чл. 66, чл. 87, ал. 1, т. 5, чл. 89, чл. 90, чл. 91, чл. 92, чл. 95, чл. 96, § 1, т. 10 от ДР на Изборния кодекс и чл. 7, ал. 2 във връзка с § 2 от ПЗР на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е изменила и допълнила т. 16 на Решение № 1984-МИ/НР от 8 септември 2015 г. на ЦИК, като изискванията към членовете на С., текста „За членове на С. се назначават български граждани или избиратели - граждани на друга държава, член на Европейския съюз (които имат статут на постоянно или продължително пребиваващи на територията на България), които могат да гласуват съгласно разпоредбата на чл. 396 от ИК и владеят български език, и са включени в част ІІ на избирателния списък”, е изменен и допълнен както следва : „За членове на С. се назначават български граждани, които имат избирателни права съгласно чл. 396, ал. 1 от ИК – навършили са 18 години, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и имат постоянен и настоящ адрес на територията на Република България и поне единият от тях е на територията на общината не по-късно от 24 април 2015 г. включително, на която се намира избирателната секция. За членове на С. могат да бъдат назначавани и граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, със статут на постоянно или продължително пребиваващи на територията на Република България, които имат избирателни права съгласно чл. 396, ал. 2 от ИК – навършили са 18 години, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и имат адрес на пребиваване на територията на общината не по-късно от 24 април 2015 г. включително, на която се намира избирателната секция, не са лишени от правото да гласуват в държавата-членка, на която са граждани, и са включени в избирателния списък – част ІІ“.
При извършеният съгл. чл.168 АПК контрол за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, съдът установи, че е същият е издаден в съответната форма от компетентният за това орган при наличие на съответния кворум от 2/3 ( 9 гласа "ЗА") от присъстващите 12 члена, в съответствие с целта на закона, правилно е приложен материалния закон - Раздел IV от ИК „Секционни избирателни комисии в страната” ( чл.89 - чл.96), чл. 396 ИК относно избирателното право и т.4 от § 1 ДР ИК във вр. чл. 396 ИК. По своята същност приетото изменение и допълнение на т.16 има разяснителен характер в хипотезиса на относимите правни норми и не им противоречи.
Независимо от горното, решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, по следните съображения:
Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. Понастоящем тези признаци са налице, а доводите на жалбоподателя в тази насока са основателни.
При наличие на влязъл в сила административен акт, какъвто е Решение № 1984-МИ/НР от 8 септември 2015 г. на ЦИК, не са били налице процесуални предпоставки нито в Изборния кодекс, нито в Административнопроцесуалния кодекс, колективният орган да изменя и допълва т.16 на цитираното решение по начина, по който е процедирано.
Съгласно чл. 99 АПК „Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато:…” и са посочени седем различни хипотези. В първата от тях е посочено, че изменение на акта е допустимо, само когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана ( чл.100 във вр.чл.99, т.1 АПК).
В случая, видно от мотивите на административния акт, вкл. и от протокол №250/22.09.2015 г. по приемането му, доводи относно нарушение на някое от изискванията за законосъобразност на т.16 от Решение № 1984-МИ/НР от 8 септември 2015 г. на ЦИК не са сочени и обсъждани. Следователно колективният административен орган не само не имал положителни предпоставки, а са били и налице процесуални пречки да измени и допълни тази точка.
Очевидно не е налице и хипотезата на чл.62, ал.1 АПК относно възможността административният орган преди изтичане на срока за обжалване да отстрани допуснати непълноти в акта, поради което не следва да бъде обсъждана. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и не може да бъде санирано на по-късен етап. Обстоятелството, че постановеното решение е целесъобразно е ирелевантно за спора относно законосъобразността му.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решението е незаконосъобразно, което ангажира като последица неговата отмяна.
Воден от горното и на основания чл.58, ал.3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд - четвърто отделение
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №2303 – МИ/НР от 22.09.2015 г. на Ц. избирателна комисия, с което е изменена и допълнена т. 16 на Решение № 1984-МИ/НР от 8 септември 2015 г. на ЦИК.
Решението е окончателно.

Особено мнение: