Решение №10247

РЕШЕНИЕ

№ 10247
София, 07/08/2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ФАНИ НАЙДЕНОВА МАРУСЯ ДИМИТРОВА

при секретар	Цени Йорданова	и с участието
на прокурора	Маринела Тотева	изслуша докладваното
от председателя	ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА
по адм. дело № 540/2011.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София, против решение № 3902 от 29.11.2010 г., постановено по адм. дело № 8400 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отменен ревизионен акт № 2900900024 от 11.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТДД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", в частта му, с която на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат на "Холсим кариерни материали" АД за 2003 г. със стойността на отписания дълготраен материален актив "Стари силози" в размер на 592 577,40 лв., в резултат на което е определен дължим данък в размер на 67 587,00 лв. и е начислена лихва върху същия в размер на 53 541,03 лв., както и в частта за 2004 г., с която е увеличен финансовият резултат със стойността на отписания дълготраен материален актив "Кория" в размер на 385 875,60 лв., в резултат на което е определен дължим корпоративен данък в размер на 75 246,00 лв. и е начислена лихва в размер на 57 248,88 лв., и в частта, с която е признато за незаконосъобразно прихващането на внесен корпоративен данък за 2003 г. от дължим за 2006 г. и е начислена лихва за невнесената сума от 58 969,00 лв. в размер на 18 863,45 лева.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е направил неправилен извод в противоречие с материалните разпоредби на счетоводното законодателство - НСС 16, както и в противоречие със Закона за държавната собственост, приемайки, че дружеството правилно е отписало от счетоводния баланс притежавания от него актив - земя, тъй като няма да има възможност да я ползва при упражняване на търговската си дейност и няма да има икономическа изгода. Според касатора неправилно съдът приема и това, че е без значение дали за тази земя е проведено отчуждително производство или не. Според касатора това, че с решенията на Министерския съвет се ограничават правата на дружеството да добива инертни материали, не означава, че се отнема правото на собственост на дружеството върху тези кариери, и тези решения на Министерския съвет следва да доведат само до отписването на един нематериален актив, какъвто представлява концесията - предоставяне на право на добив на инертни материали, ако този актив е бил заведен, но не могат да доведат до отписването на земята като материален актив, тъй като тя не се амортизира, не се бракува и поради спецификата си не може да се ликвидира. По подробни съображения в този смисъл моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи жалбата.
Ответникът по касационната жалба - "Холсим кариерни материали" АД, оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита решението за неправилно, което следва да се отмени, а касационната жалба да се уважи като основателна.
Върховният административен съд - І отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
За да отмени оспорения пред него РА, съдът е приел, че макар и издаден от компетентен орган и в съответната форма, актът е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалния закон. Приел, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Според съда ревизиращите органи неправилно са установили, че не са налице основанията за отписване на актива съобразно т. 11.1 от НСС 16 "Дълготрайни материални активи" и на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за 2003 и 2004 г. са увеличили финансовия резулт на дружеството, както и са начислили лихва за извършено неправилно приспадане на корпоративен данък за 2006 година. За да достигне до този извод, съдът се е обосновал основно с обстоятелството, че активът е земя и представлява находища с наименования "Стари силози" и "Корията", използвани за добив на подземни богатства, за които Министерският съвет с Решение № 242 от 23.04.2002 г. решава да не предостави на "Холсим кариерни материали" (с предишно наименование "Кариерни материали" АД) концесия за добив на подземни богатства. Причината за непредоставянето на концесия за добив на подземни богатства е обстоятелството на близост на находищата до площта, предвидена за разширение на Летище София. С оглед на това и позовавайки се на двете експертизи, допуснати по делото -съдебно-икономическа и съдебно-техническа, съдът е приел, че този актив е изведен окончателно от употреба с оглед неговото нормално предназначение, и тъй като не се очаква от него друга икономическа изгода, правилно е отписан на основание чл. 11.1 от НСС 16 от баланса на дружеството.
Настоящата инстанция не споделя този извод на решаващия състав на първоинстанционния съд. При правилно установената фактическа обстановка, която е била безспорна, съдът е направил незаконосъобразни изводи в противоречие с действащите материалноправни норми на ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост". В случая е била налице точно тази хипотеза, тъй като при ревизията е установено, че в нарушение на счетоводното законодателство дружеството е направило отписване на актива земя "Стари силози" и на актива земя "Кория". Във връзка с отписването на тези активи са отчетени от дружеството разходи в размер на стойност 592 577,40 лв. за 2003 г., респ. 385 875,60 лв. за 2004 г., с които суми ревизиращите органи на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) са увеличили финансовия резултат за 2003 и 2004 година. За да извършат това увеличение, ревизиращите органи са приели, че макар и да се отказва предоставяне на концесия за добив на подземни богатства и да се прекратяват правата за ползване върху находището, то земята остава собственост на дружеството и като така не са налице основания за отписване на актива. Това становище се споделя и от настоящия състав, тъй като съгласно т. 11.1 от действащия към ревизирания период НСС 16 (отм.) дълготраен материален актив се отписва от баланса при продажба или когато активът окончателно бъде изведен от употреба и след отписването му не се очакват никакви други икономически изгоди. Разпоредбата пък на чл. 11.2 предвижда счетоводните операции, които следва да бъдат предприети при отписване на един ДМА от счетоводния баланс на предприятието, като изрично е посочено, че печалбите или загубите от отписването на дълготраен материален актив се отчитат както следва: при: а) продажба - разликата между нетния приход от продажбата и балансовата стойност се отчита като печалба или загуба; б) замяна с други активи - не се отчита печалба или загуба, освен ако това е предвидено в друг счетоводен стандарт; в) трансформиране в стока с цел последваща продажба - по балансова стойност, освен ако е предвидено с друг счетоводен стандарт да се използва оценка, различна от балансовата стойност; г) трансформиране в инвестиция - разликата между справедливата стойност на инвестицията и балансовата стойност на актива се отчита като разсрочен финансов приход или разход за срока на инвестицията, но не повече от 5 години, или в съответствие с друг счетоводен стандарт, регламентиращ такъв вид трансформация.
В случая не е налице нито една от тези хипотези, за да може счетоводно да се отчете загуба при отписването на актива, както е направило дружеството. Установено е по делото и не се спори, че и към момента собствеността върху този актив е на ревизирания субект "Холсим кариерни материали" АД, тъй като не е извършено отчуждително производство. Предвид решенията на Министерския съвет за отказ да предостави концесия за добив на инертни материали върху този актив е следвало да се пристъпи не към отписването му, а към временно изваждане на актива от употреба по реда на чл. 11.3 НСС 16, но не и към окончателно такова. В този смисъл основателно е възражението в касационната жалба, че с оглед решенията на Министерския съвет за ответника по касационната жалба възниква риск земята да бъде отчуждена в полза на държавата поради включването й в площта на Летище София, при което на собственика би се дължало обезщетение за тази земя, което би представлявало негов приход, т.е. от този актив би произлязла някаква икономическа изгода. Същото би било, ако този актив се използва за нещо друго. Действително, във връзка с този спор по делото - дали дружеството жалбоподател е отписало земята на двете находища "Стари силози" и "Корията" като актив в съответствие с НСС 16 и с основните счетоводни принципи, съдът е допуснал е съдебно-счетоводна експертиза, която е отговорила положително на тези въпроси, но съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая предвид наличието на други доказателства, а именно данните по делото, сочещи, че не е извършено отчуждаване на земята, която продължава да е собственост на ревизираното лице, което обстоятелство създава възможност в бъдеще време да постъпят някакви приходи от този актив, т.е. да е налице някаква икономическа изгода, както и предвид цитираните по-горе разпоредби на НСС-16 е налице основание да не се възприеме заключението на вещото лице в частта, установяваща, че правилно е извършено отписването по реда на т. 11.1 НСС 16, тъй като от актива не се очаква друга икономическа изгода. Напротив, наличието на собственост върху земя винаги означава и очакване на икономическа изгода, поради което е основателно възражението в касационната жалба, че след като ревизираното лице не се е отказало от правото си на собственост върху земята, покриваща тези кариери, то предвид разпоредбите на чл. 32 и сл. от Закона за държавната собственост при евентуално отчуждаване остава открита възможността за собственика да получи равностойно парично обезщетение или обезщетение с друг равностоен имот и едва тогава, след съпоставяне на получения приход с отчетения разход, ще се формира финансовият резултат от стопанската операция - печалба или загуба.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно на посочените от касатора отменителни основания и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК,тъй като делото е изяснена от фактическа страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което въз основа на изложените по-горе мотиви жалбата на "Холсим кариерни материали" АД против РА № 2900900024 от 11.05.2010 г., издаден от органа по приходите при ТДД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", в частта му, с която на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат на "Холсим кариерни материали" АД за 2003 г. със стойността на отписания дълготраен материален актив "Стари силози" в размер на 592 577,40 лв., в резултат на което е определен дължим данък в размер на 67 587,00 лв. и е начислена лихва върху същия в размер на 53 541,03 лв., както и в частта за 2004 г., с която е увеличен финансовият резултат със стойността на отписания дълготраен материален актив "Кория" в размер на 385 875,60 лв., в резултат на което е определен дължим корпоративен данък в размер на 75 246,00 лв. и е начислена лихва в размер на 57 248,88 лв., и в частта, с която е признато за незаконосъобразно прихващането на внесен корпоративен данък за 2003 г. от дължим за 2006 г. и е начислена лихва за невнесената сума от 58 969,00 лв. в размер на 18 863,45 лв., се отхвърли жалбата.
Преи този изход на спора и предвид разпоредбата на чл. 161 ДОПК следва да се присъдят разноски в полза на директора на Дирекция "ОУИ" за гр. София в размер на 500 лева.
Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 АПК, Върховният административен съд - І отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 3902 от 29.11.2010 г., постановено по адм. дело № 8400 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Холсим кариерни материали" АД - гр. София, против ревизионен акт № 2900900024 от 11.05.2010 г., издаден от органа по приходите при ТДД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", в частта му, с която на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат на "Холсим кариерни материали" АД за 2003 г. със стойността на отписания дълготраен материален актив "Стари силози" в размер на 592 577,40 лв., в резултат на което е определен дължим данък в размер на 67 587,00 лв. и е начислена лихва върху същия в размер на 53 541,03 лв., както и в частта за 2004 г., с която е увеличен финансовият резултат със стойността на отписания дълготраен материален актив "Кория" в размер на 385 875,60 лв., в резултат на което е определен дължим корпоративен данък в размер на 75 246,00 лв. и е начислена лихва в размер на 57 248,88 лв., и в частта, с която е признато за незаконосъобразно прихващането на внесен корпоративен данък за 2003 г. от дължим за 2006 г. и е начислена лихва за невнесената сума от 58 969,00 лв. в размер на 18 863,45 лева.
ОСЪЖДА "Холсим кариерни материали" АД - гр. София, да заплати на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП за гр. София сумата 500 (петстотин) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Виолета Ковачева
секретар:	ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Фани Найденова /п/ Маруся Димитрова

В.О.