ОПРЕДЕЛЕНИЕ

5323
София, 16.04.2013

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяЙОВКА ДРАЖЕВА
по адм. дело 4432/2013. Document Link Icon


Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на И. Д. Хоусен, чрез пълномощника й Д. М., срещу прекратително определение N 647 от 28.02.2013 год. по адм. дело N 2308/2012 год. по описа на Административен съд- Пловдив. Изложени са съображения за незаконосъобразност на определението, тъй като неправилно съдът оставил жалбата без разглеждане и прекратил първоинстанционното производство, по причина, че се очаква "произнасяне по несвързано с него дело". Иска отмяна и произнасяне по оплакването му Съдът дължал произнасяне на основание за „пряка дискриминационност на оспорваните актове”, а прекратяването на делото е отказ от правосъдие. Иска отмяна на оспореното определение и връщане на делото на административния съд за разглеждане по същество.
Ответната страна директор на Дирекция „Местни данъци и такси” при [община], не е изразил становище по частната жалба.
Върховният административен съд, VII отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното определение административният съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на И. Хоусен, подадена чрез пълномощника й Д. М., против Акт за установяване на задължение по декларация N 1041 от 28.12.2011 год., потвърден с решение N 8 от 01.03.2012 год. на директора на дирекция „Местни данъци и такси” към [община] и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че по отношение на оспорения административен акт е налице друго административно дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание, което предхожда образуваното, предвид на което е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 от АПК за недопустимост на жалбата.
Така постановеното определение е правилно.
По делото са приложени копия от жалба, въз основа на която е образувано адм. дело N 1391/2012 год. по описа на Административен съд Пловдив, както и заверен препис от протокол от проведено на 11.07.2012 год. съдебно заседание по същото дело, от които се установява, че действително пред Административен съд Пловдив, е образувано друго адм. дело N 1391/2012 год., предхождащо настоящото, между същите страни, срещу същия Акт за установяване на задължение по декларация N 1041 от 28.12.2011 год., потвърден с решение N 8 от 01.03.2012 год. на директора на дирекция „Местни данъци и такси” към [община]. Няма данни междувременно производството по по-рано образуваното дело да е прекратено, напротив по същото е постановено решение N 2844 от 27.12.2012 год., както се установява от справка в деловодната система през уеб страницата на Административен съд Пловдив.
Наличието на друго дело, със същия предмет, основание и страни, което предхожда настоящето, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването съгласно чл. 159, т. 7 от АПК. Като е констатирал тази недопустимост, съдът е приложил правилно закона и определението му се явява законосъобразно.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че съдът му е отказал правосъдие, тъй като липсва произнасяне за наличието на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация. Законосъобразен, в тази връзка, е изводът на административния съд, че преценката на съда за допуснато нарушение на антидискриминационното законодателство е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон, каквато преценка е извършена в рамките на адм. дело N 1391/2012 год. по описа на Административен съд Пловдив.
Воден от изложеното, Върховният административен съд, VII отделение, нна основание чл.221,ал.2 вр. с чл. 236 от АПК

ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА определение N 647 от 28.02.2013 год. по адм. дело N 2308/2012 год. по описа на Административен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.


Особено мнение: