Ново Р/О: Ново Р/О, 8952 / 30.7.2021 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

7522
София, 22.06.2021

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ГЪРБАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ПЕТКОВ
ЛЮБОМИРА МОТОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаТОДОР ПЕТКОВ
по адм. дело 6251/2021. Document Link Icon


Производството е образувано по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалба от политическа партия „Гражданска платформа Българско лято“ ( ПП ГПБЛ) представлявана от председателя й Б. С., подадена против Решение № 441 на Министерския съвет от 04 юни 2021 г. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. С жалбата се твърди незаконосъобразност ( включително и нищожност) на решението на МС на всички основания по чл.146 АПК, поради което се претендира неговата отмяна в която връзка са релевирани множество доводи. В подкрепа на правния се интерес от оспорване основно се твърди, че с това решение се създава санкционен списък, в който ПП ГПБЛ е включена, с което се засягат правата и законни й интереси, „поставена е под рестрикция, санкционирана и са й създадени съществени пречки да участва в политическия процес в страната“ непосредствено преди изборите за народни представители на 11.07.2021 г.
С жалбата е направено особено искане, на основание чл.297, ал.4 АПК съдът да спре изпълнението на Решение № 441 на Министерския съвет от 04 юни 2021 г. Мотивирано е с това, че изпълнението на обжалвания акт може да причини значителни и непоправими материални и нематериални вреди за членовете и ръководните органи на ПП ГПБЛ поради включването им в Списъка на МС, и на партията като цяло в краткия период преди изборите на 11.07.2021 г.
По това особено искане делото е докладвано на съдия -докладчик за произнасяне от съдебен състав.
Ответната страна – Министерския съвет на Република България, в писмено становище релевира доводи за недопустимост на жалбата поради неподлежащ на оспорване административен акт по см. на чл.159, т.1 АПК и поради липса на правен интерес у жалбоподателя по см. на чл.159, т.4 АПК, алтернативно са развити доводи са нейната неоснователност. По отношение искането за спиране с правно основание чл.297, ал.4 АПК се твърди, че е неоснователно поради липса на фактически и правни основания за постановяването му.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от четвърто отделение, при извършената дължима служебна проверка за допустимост на жалбата, по която е образувано производството и в която се съдържа особеното искане за спиране на обжалвания акт на Министерския съвет намира, че жалбата и инкорпорираното в нея особено искане са недопустими, по следните съображения:
Съгласно чл. 147 АПК право да оспорват административният акт имат гражданите и организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нормата е обща, наличието на правен интерес за жалбоподателя следва да се изведе от прякото и непосредствено засягане правата и интересите му от атакувания административен акт. Това правило е приложимо винаги, когато липсва друга правна норма от специален закон, която да урежда кръга на лицата, чийто права се засягат от конкретният административен акт, издаван по съответния специален закон.
Правото на съдебна защита на правните субекти срещу всички административни актове, които ги засягат е регламентирано в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Съдържанието на понятието "засягане" е изяснено от Конституционния съд в Тълкувателно решение № 21/1995 г. С него той е приел, че "административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, респ. организации, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективното право или законен интерес на гражданин, юридическо лице или организация е материалноправното основание за включването му в кръга на обжлваемите пред съд актове.
Същевременно това материално основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Правният интерес за обжалване предпоставя предотвратяване на неблагоприятни правни последици. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати. Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу административния акт възниква тогава, когато административното произнасяне реално е довело до установяването на определено правно положение между конкретни правни субекти към момента на издаване на административния акт. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя.
В случая оспореното решение на МС само по себе си по никакъв начин не засяга възможността на политическа партия „Гражданска платформа Българско лято“ да участва в насрочените за 11.07.2021 г. избори за народни представители. Правото им на участие е обезпечено с регистрацията им с Решение № 131-НС от 26 май 2021 г. на ЦИК и с изтичане на преклузивните срокове за заличаване на регистрацията им преди тези избори, още повече, че в хипотезите на чл. 137, ал. 1 от Изборния кодекс само съответната партия може да поиска заличаването на регистрацията й за участие в изборите не по-късно от 32 дни преди изборния ден (който срок вече е изтекъл), а не служебно от ЦИК.
Всички последващи правни и фактически действия на администрацията въз основа на оспореното решение на МС по отношение на политическата партия следва да бъдат обективирани в съответен акт, който едва тогава ще може да подлежи на съдебен контрол.
Поради това понастоящем не е налице законов интерес, свързан с политическата партия, която оспорва акта на Министерския съвет и положението, което се създава като преки административни последици за същото лице по силата на този акт.
При това положение и доколкото спрямо жалбоподателя – политическа партия в това й качество не се установява пряк и непосредствен личен интерес от търсената съдебна защита (арг. от чл. 15, ал. 1 от АПК), съдебното производство подлежи на прекратяване поради недопустимост по смисъла на чл.159, т.4 АПК.
По отношение особеното искане за спиране с правно основание чл.297, ал.4 АПК:
Посоченото в искането правно основание се намира в Раздел VI „Обжалване на действията на органа по изпълнението“ от Глава седемнадесета „ Изпълнение на административни актове и съдебни решения по административни дела“ на АПК. Там, в чл. 268 е посочено, че „Изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение: 1. индивидуални или общи административни актове; 2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища; 3. споразумения пред административните органи или пред съда; 4. (нова – ДВ, бр. 74 от 2016 г.) административни договори.“ В случая не е налице нито едно от лимитативно посочените изпълнителни основания, тъй като не е налице нито влязло в сила съдебно решение или индивидуален или общ административен акт или допуснато предварително изпълнение на някой от посочените съдебни и административни актове. Поради това, така формулираното искане е лишено от предмет.
Независимо от горното и за пълнота на изложението, само по себе си искането съдържа общо формулирани вреди и хипотетична вероятност за тяхната непоправимост, без да се представят или дори твърдят конкретни и най-вече обективни доказателства в подкрепа на твърденията. В съответствие с разпоредбата на чл.297, ал.4 АПК, за да се спре изпълнението следва да са представени доказателства, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.297, ал.4 АПК на актове по чл. 294 АПК преценява дали изпълнението може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.297, ал.4 АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл.297, ал.4 АПК , както и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му (Арг.: чл. 297, ал. 4 АПК). Респ. - следва да установи, че от изпълнението на акта ще последва значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес. По делото не са събрани данни за настъпване на вреди от подобен характер, жалбоподателят – политическа партия не е релевирал и конкретни доводи в тази насока, извън поддържаните възражения по законосъобразността на решението на МС, които са неотносими към предварителното му изпълнение, а касаят спора по същество. При липса на конкретни фактически обстоятелства съдът е поставен в ситуация само да предполага действителната воля на искателя, което обуславя невъзможност да прецени основателността на искането в хипотезите на цитирания законов текст. Поради това искането като недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение,


ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от политическа партия „Гражданска платформа Българско лято“ представлявана от председателя й Б. С., подадена против Решение № 441 на Министерския съвет от 04 юни 2021 г. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане от политическа партия „Гражданска платформа Българско лято“ представлявана от председателя й Б. С., за спиране на Решение № 441 на Министерския съвет от 04 юни 2021 г. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №6251/ 2021 г. по описа на Върховен административен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.