Ново Р/О: Ново Р/О, 15739 / 18.12.2020 г.


РЕШЕНИЕ

5445
София, 11.05.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяРУМЯНА ПАПАЗОВА
по адм. дело 12505/2019. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на М. Лалов от [населено място] срещу решенията по т. 1.1. и по т. 1.2. от протокол № 29 от 17.09.2019 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с които на жалбоподателя в качеството му на съдия в Софийски районен съд, с ранг „съдия в АС“, са наложени две дисциплинарни наказания „забележка“: 1. по предложение вх. № ВСС-6533/12.05.2017 г. на Инспектората на ВСС за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и чл. 80, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 9 от ЗСВ /ред. ДВ, бр. 14/2015 г. и ДВ, бр. 28/2016 г./; 2. по предложение вх. № ВСС-9633/11.07.2017 г. на и.ф.председател на Софийския районен съд за допуснати нарушения на чл. 4.1., чл. 4.2. и чл. 4.4. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати.
Поддържат се съображения за незаконосъобразност на оспорените решения като приети в нарушение на административнопроцесуалните правила за провеждане на дисциплинарното производство и в противоречие с материалния закон.
Ответникът Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата в писмени бележки.
Заинтересованата страна Инспекторат към Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата в писмен отговор.
Заинтересованата страна административен ръководител – председател на Софийски районен съд не е взел становище.
При извършената служебна проверка се установи, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт.
След като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, Върховният административен съд, шесто отделение, намери за установено следното:
Дисциплинарното производство е инициирано от предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) per. индекс №ВСС-6533 от 12.05.2017 г., в което са изнесени обстоятелства за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, изразяващо се в неизпълнение от съдия М. Лалов на задълженията му на административен ръководител на Софийски районен съд (СРС) по чл. 80, ал. 1, т. 2 и т. 15 от ЗСВ (чл. 80, ал. 1, т. 1 и т. 10 ЗСВ - в редакцията преди изменението в ДВ, бр.62 от 2016 г.) и чл. 80, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 9 от ЗСВ (чл. 80, ал. 1, т. 1, вр. чл. 9 ЗСВ - в редакцията преди изменението в ДВ, бр.62 от 2016 г.), респ. лошо и/или неточно изпълнение, през периода от 01.08.2015 г. до 01.08.2016 г. Обстоятелствата са установени при извършена контролна проверка на СРС, възложена със заповед № КП-01-1 05.08.2016 г. на Главния инспектор на ИВСС. Административният ръководител не е организирал достатъчно ефективно работата на съдиите, не е осъществил необходимото административно и организационно ръководство на дейността на съда; не е създал необходимите предпоставки за спазване принципа на чл. 9 от ЗСВ за случайно разпределение на делата, а с издадени заповеди по организацията на разпределението е нарушил чл. 9 от ЗСВ по отношение само на някои съдии или несправедливо е натоварил съдиите, които добре се справят с работата си; не е организирал своевременното публикуване на актовете на съда на страницата му в интернет, довело до непрозрачност на работата на съда; независимо, че е знаел за допуснатите драстични нарушения по движението и приключването на делата на доклад на конкретни състави от СРС, не е предприел подходящите мерки за преодоляването им; не е предприел налагането на никакви дисциплинарни наказания и/или дисциплиниращи мерки против съдиите с най-много забавени дела, предвид изрично разписаните в чл. 311, т. 1, чл. 312, ал. 1, т. 1 и чл. 327 от ЗСВ правомощия; не е предприел адекватни мерки по отношение системното неспазване на процесуалните срокове в работата на съдии от СРС, като нееднократно е заявявал мнение, че съдиите от СРС предвид тяхната свръхнатовареност не следва да бъдат наказвани; допуснал е занижен контрол върху работата на съдиите и с това си бездействие е допринесъл за влошаване на работата на отделни състави; по този начин е съпричинил забави при постановяването извън разумния срок на съдебните актове по общо 2 456 дела, както и неизвършването на никакви процесуални действия по 1 251 граждански дела след образуването им, както и ненасрочването в срока по чл. 252, ал. 2 от НПК на 278 наказателни дела; допуснал е и други нарушения по организацията на административната дейност на Софийски районен съд, като: несъздаване на регистър на висящите наказателни дела, образувани преди 01.01.2012 г. и на регистър на делата с депозирани жалби и протести, невъвеждане на вътрешни правила за своевременно и периодично докладване на спрените наказателни дела, неизвършване на проверка на всяко шестмесечие за спазването на разпоредбата на чл. 210 от ЗСВ от страна на съдиите; липса на системен контрол върху начина на провеждане на съдебни заседания и тяхното отлагане с изричен акт по наказателни дела, както и неизпълнение на препоръките за предприемане на мерки за своевременно приключване на делата от страна на четирима поименно посочени районни съдии. Констатираните забави по движението и приключването на немалък брой дела се дължи не само на липсата на умение у някои съдии за оптимално организиране на работата им, а и на занижен контрол, поради недостатъчна организационна и управленска компетентност на административния ръководител.
Дисциплинарното производство е образувано с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) по т. 5 от протокол № 21 от заседание на 23.05.2017 г. Определен е дисциплинарен състав и е образувано дисциплинарно дело № 18 по описа на ВСС за 2017 г., по което е било насрочено заседание за 28.06.2017 г.
На 11.07.2017 г. в СК на ВСС е постъпило предложение от и.ф. административен ръководител - председател на Софийски районен съд с per. индекс № ВСС-9633 за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Лалов за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ във връзка с чл. 4.1, 4.2 и 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ). Допуснатото нарушение се изразява в отправяне на словесни заплахи към съдебния служител Г. Иванова по време на планирана среща между нея и представители на „Ф-Строй Груп“ ООД в изпълнение на служебните й задължения в близост до съдебната сграда на бул. „Цар Борис III“ №54. Съдия Лалов с висок и назидателен тон и в присъствието на третите лица е упрекнал Иванова, че не изпълнява служебните си задължения по окосяване на тревата около сградата на съда, като е отправил към нея подигравателните думи „ще искам да се усмихнеш в неокосената трева и да те снимам“ и заплахи, че ще я „уволни от по-висока инстанция“. Отправените заплахи са в разрез с нормите за етично поведение на магистратите - принципите за вежливост и толерантност и накърняват престижа на съдебната власт.
По второто предложение е прието решение за образуване на дисциплинарно производство по т. 18 от протокол № 31 от 25.07.2017 г. на Съдийската колегия на ВСС и е образувано дисциплинарно дело №44 от 2017 г.
Двете дисциплинарни дела са обединени в едно общо дисциплинарно дело № 18/2017 г. съгласно решение на Съдийската колегия на ВСС по т. 18 от протокол № 33 от 01.08.2017 г. Насрочени са заседания за 31.07.2017 г. и 18.09.2017 г.
След встъпване на новоизбрания ВСС е избран нов дисциплинарен състав съгласно решение по т. 3 от протокол № 41 от 10.10.2017 г. на СК на ВСС, която е приела самоотводите на осем членове на колегията.
Заседанията по дисциплинарното дело са насрочени последователно за 14.12.2017 г., 15.02.2018 г., пренасрочено за 26.03.2018 г., 14.05.2018 г. и 09.07.2018 г. Дисциплинарно привлеченото лице се е явявало лично или е било представлявано от пълномощник. По негово искане са събрани писмени доказателства (справки за гражданските дела, обявени за решаване до 29.07.2016 г., по които не е постановен съдебен акт, концепция за стратегическо управление на Софийски районен съд от М. Лалов, справка за броя заповеди, издадени от председателя на СРС през проверявания период и през целия мандат, справка за броя на подписаните счетоводни и платежни документи, справка за броя на проведените процедури по ЗОП, копия от заповедите през проверявания период, свързани с организацията на съда, копие на материалите по образуваното дисциплинарно производство срещу Г. Иванова - „главен специалист - съдебно имущество“, докладна записка от системния администратор при СРС за наличния хардуер, копия от заповедите за наложени дисциплинарни наказания на съдии, копия от кадровите дела на съдии), както и гласни доказателства (разпит на свидетели).
Дисциплинарно привлеченият съдия е поддържал становище, че не е допуснал виновно неизпълнение на служебните си задължения като председател на Софийския районен съд, който е най-големият и натоварен съд в страната с оперативни проблеми, които имат своя генезис десетки години назад - ресурсна неосигуреност, огромно, постоянно текучество на кадрите, свръхнатовареност, неизползвана компютърна техника, въведена в експлоатация едва при преместването в новата сграда. Като председател е предприемал действия за разрешение на проблемите със забавянията на съдебните актове, а при преценката си да не упражни дисциплинарната си власт е действал според личните си убеждения. Преразпределянето на дела като мярка за преодоляване на проблема с натовареността и забавите е извършвано винаги въз основа на писмени заповеди, от които могат да се изведат критериите за преразпределение. Представени са множество заповеди по организационни въпроси, е един от най-големите проблеми - материалната база на съда, е бил разрешен. Второто предложение за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на КЕПБМ е подкрепено само от твърденията на служителката Иванова, а Комисията по професионална етика към СГС не е била сезирана - чл.12 от Правилата за организацията и дейността на КПЕ в съдилищата от 13.12.2016 г.
На 09.07.2018 г. е проведено последното заседание и дисциплинарният състав е обявил дисциплинарното разследване за приключено, но в срока по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ не е било прието решение с изложение на доказаните факти, становище относно обстоятелствата, правното основание за налагане на дисциплинарно наказание, предложение на вида и размера на наказанието.
На 14.02.2019 г. дисциплинарно привлеченият съдия се е обърнал към дисциплинарния състав с писмено искане за произнасяне по чл. 319 от ЗСВ. На 12.03.2019 г. е направил искане за отстраняване на членовете на дисциплинарния състав поради продължителното им бездействие. С определение от 26.03.2019 г. дисциплинарният състав е отхвърлил искането.
На 01.08.2019 г. жалбоподателят Лалов е подал оставка – освобождаване от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ.
На 04.09.2019 г. дисциплинарният състав е приел следното решение с № ВСС-10875:
По първото предложение за налагане на дисциплинарно наказание след преценка на доказателствата е направен извод, че видно от констатациите в Акт за резултати от извършена контролна проверка по заповед № К11-01-1/05.08.2016 г. на Главния инспектор на ИВСС, голяма част от препоръките на Инспектората към ВСС, отправени с актове от предишни проверки, не са изпълнени от административния ръководител, което обективира бездействие при упражняване на правомощието за предприемане на организационни мерки по изпълнението им. Административният ръководител не е организирал достатъчно ефективно работата на съдиите, не е създал необходимите предпоставки за спазване на принципа на чл. 9 от ЗСВ за случайно разпределение на делата и с издадените заповеди несправедливо е натоварил съдиите, които добре се справят с работата, не е предприел никакви дисциплинарни мерки против съдиите с най-много забавени дела, а с изказванията си „че съдиите от СРС не следва да бъдат наказвани предвид тяхната свръхнатовареност“ е създал у тях неправилното разбиране, че не носят дисциплинарна отговорност за неспазване на процесуалните срокове. С бездействието си и занижения контрол е допринесъл за влошаване на работата на отделните съдии и е съпричинил забави извън разумния срок на съдебните актове по 2456 дела, неизвършване на никакви процесуални действия по 1251 граждански дела и пренасрочване на 278 наказателни дела. Не е изпълнена препоръката за приети действащи Правила за разпределение на делата и са издавани заповеди за разпределение и преразпределение на дела по неясни критерии и при нееднакво процедиране, при което новонастъпилите съдии са натоварени 130 %. Със заповед №АС-178/29.09.2015 г. съдия Лалов е възложил на шестима поименно определени съдебни служители да извършват техническата дейност по определяне на съдия-докладчик, с което е нарушил чл. 35, ал. 4 във вр. с чл. 36 от ПАС (Правилник за администрацията в съдилищата). Тежестта на нарушението е още по-голяма от гледна точка на § 6, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, практиката на Европейския съд за правата на човека, с направен анализ на решението по дело № 57774/13 (Miracle Europe Kft v. Hungary) и Доклада на Българския институт за правни инициативи от 2013 г. Не са изпълнени служебните задължения по отношение на воденето на съдебните книги по гражданските дела, не са взети подходящи организационни мерки за своевременно насрочване и приключване на делата. Не е създаден регистър на висящите наказателни дела, образувани преди 2012 г. и на делата с депозирани жалби и протести (чл. 43, ал. 2 и чл. 42, ал. 3 от ПАС). Дисциплинарният състав е отчел, че съдия Лалов е предприел известни мерки срещу забавите, но само срещу 5 съдии и по отношение изготвянето на съдебни актове по обявени присъди или обявени за решаване дела. Ангажиментите му във връзка със сградния фонд на съда не са били обективна пречка за изпълнение на вменените му от ЗСВ задължения. Материалното обезпечаване на работата на съдиите е важно, но основната дейност на съда е правораздаването. Съдия Лалов е действал виновно при пряк или евентуален умисъл и с действията си е дал основателен повод на гражданите за недоверие в независимостта и безпристрастността на съда, поради което дисциплинарният състав е предложил на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет следното: 1. По предложение вх.№ВСС-6533/12.05.2017г. на Инспектората на ВСС, на основание чл.311 ал.1 т.З ЗСВ вр.чл.307 ал.З т.4 ЗСВ вр.чл.308 ал.1 т.З ЗСВ, да наложи на съдия М. Лалов - съдия в Софийски районен съд, с ранг „съдия в апелативен съд“, дисциплинарно наказание “понижаване в ранг за срок от 1 година" - от ранг „съдия в апелативен съд“ в ранг „съдия в окръжен съд“, за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 80 ал.1 т. 1 и т. 10 ЗСВ и чл.80 ал.1 т. 1 вр.чл.9 ЗСВ /ред.ДВ, бр.14/2015г. и ДВ бр.28/2016/.
По второто предложение дисциплинарният състав е приел за доказано допуснато виновно нарушение на чл. 4.1, 4.2 и 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, изразяващо в отправени на 05.07.2017 г. от съдия Лалов непристойни изрази и заплахи по повод неокосена трева в парковото пространство към съдебния служител - специалист “Съдебно имущество” в СРС, на висок тон и в присъствие на представители на строителната фирма. Дисциплинарният състав е дал вяра на твърденията в докладната записка на служителката, които не са били опровергани от разпита на свидетелите. Поведението е осъществено при пряк умисъл, тъй като съдия Лалов е съзнавал характера на поведението си, обективирано в подигравателен тон и заплахи, и е искал настъпването на последиците - поведението му да подейства сплашващо, унижаващо достойнството на служителката. Дори и да е бил прав в преценката си за лошо изпълнение на служебните задължения на инж. Иванова, липсва основание да бъдат игнорирани етичните стандарти на КЕПБМ. С решението си дисциплинарният състав е направил следното предложение до СК на ВСС: 2. По предложение вх.№ВСС-9633/11.07.2017 г. на и.ф.председател на СРС, на основание чл.311 ал.1 т.З ЗСВ вр.чл.307 ал.З т.4 ЗСВ вр.чл.308 ал.1 т.1 ЗСВ, да наложи на съдия М. Лалов - съдия в Софийски районен съд, с ранг „съдия в апелативен съд“, дисциплинарно наказание “забележка“ за допуснати нарушения на чл.4.1., чл.4.2. и чл.4.4. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати.
Решението на дисциплинарния състав е било разгледано от СК на ВСС в заседанието й на 17.09.2019 г. След като е изслушала доклада на дисциплинарния състав, СК на ВСС е поканила дисциплинарно привлеченото лице за изслушване. Съдия Лалов, който се е явил с адвокат, е направил искане за отводи на членовете на колегията, които са се самоотвели при определянето на дисциплинарния състав, както и искане за отводи на членовете на дисциплинарния състав.
Трима от избраните членове от квотата на съдиите (Б. Димитрова, Ц. Пашкунова и О. Керелска) са приели отводите по съображенията, по които са се самоотвели при определянето на дисциплинарния състав на 10.10.2017 г. – приключилия съдебен спор по законосъобразността на избора им. С решение № 1 от 02.10.2017 г. по гр. д. № 34/2017 г. по описа на ВКС, постановено от съдебен състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, са били оставени без уважение жалбите, подадени от М. Лалов като кандидат за член на ВСС по реда на чл. 29н, ал. 4-6 от ЗСВ, срещу решенията от 17 и 18.06.2017 г. на избирателната комисия.
Останалите членове на СК на ВСС, на които са направени отводи, са отказали да ги приемат, като са изложили мотивите си. Избраният от квотата на съдиите С. Мавров е обърнал внимание, че при определянето на дисциплинарен състав не е мотивирал лично становище за предубеденост, а се е присъединил към самоотвода на останалите членове на СК от квотата на съдиите. Д. Кояджиков, който е работил в един кабинет със съдия Лалов, е обяснил, че не се чувства предубеден от изхода на производството, като изборът му за член на ВСС и настъпилите след това промени в отношенията му със съдия Лалов не са довели до лично пристрастие. С. Гроздев се е самоотвел от дисциплинарния състав по съображение да не бъде евентуално обвинен в някаква пристрастност при установяване на фактите, тъй като в миналото е работил заедно със съдия Лалов. След като вече фактите са установени от дисциплинарния състав, той няма основание за предубеденост при вземането на решение. Отводите на членовете на дисциплинарния състав, които според становището на дисциплинарно привлеченото лице тенденциозно не са приели решение повече от година, също не са били приети.
След изслушване на становището на главния инспектор като предложител и направените по него възражения от пълномощника на дисциплинарно привлечения съдия, СК на ВСС е пристъпила към обсъждане на решението на дисциплинарния състав и установените в него факти и обстоятелства. Застъпени са различни становища и са направени предложения за налагане на по-леко дисциплинарно наказание по предложението на ИВСС.
След проведено гласуване по първото предложение с 5 гласа „за" и 4 гласа „против" Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не е взела решение за налагане на наказание „понижаване в ранг за срок от една година за неизпълнение на служебните задължения" по чл. 80, ал. 1, т. 1 и т. 10 от ЗСВ. С 5 гласа „за" и 4 гласа „против" не е взето решение и по направеното предложение за дисциплинарно наказание „намаляване на трудовото възнаграждение в размер на 10% за срок от шест месеца". С 8 гласа „за" и 1 глас „против" е взето решение за налагане на дисциплинарно наказание „забележка" по предложение вх. №ВСС-6533/12.05.2017 г. на Инспектората на ВСС за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и чл. 80, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 9 от ЗСВ /ред. ДВ, бр. 14/2015 г. и ДВ, бр. 28/2016 г./. По второто предложение вх. № ВСС-9633/11.07.2017 г. на и.ф.председател на Софийския районен съд е взето решение с 8 гласа „за" и 1 глас „против" за налагане на дисциплинарно наказание „забележка" за допуснати нарушения на чл. 4.1., чл. 4.2. и чл. 4.4. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати.
Със следващото си решение по т. 22 СК на ВСС е освободила жалбоподателя от заеманата длъжност „съдия“ в СРС на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, считано от датата на решението.
При извършената служебна проверка на основанията по чл.146 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, установи, че оспорените решения са приети от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в рамките на предоставените й от закона дисциплинарни правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за провеждане на дисциплинарното производство по реда на Закона за съдебната власт и Административнопроцесуалния кодекс, които насочват към извод за неправилно упражнена оперативна самостоятелност.
При упражняване на дисциплинарните й правомощия съответната колегия на ВСС в качеството й на административен орган е длъжна да спазва особените административнопроизводствени правила, установени в глава шестнадесета от Закона за съдебната власт. При неуредени особени правила намират субсидиарно приложение общите правила на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 328 от ЗСВ). За да се осигури спазването на принципа на истинност и да бъдат установени действителните факти от значение за всеки случай на предложение за налагане на дисциплинарно наказание, разпоредбата на чл. 316, ал. 2 от ЗСВ (редакция - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) изисква всяко дисциплинарно разследване да бъде извършено при спазване на установения ред и в установените срокове от дисциплинарен състав, определен на принципа на случайния подбор. Един и същ дисциплинарен състав може да проведе дисциплинарното разследване по отношение на един и същ магистрат по две отделни предложения, направени от различни вносители и за различни дисциплинарни нарушения, само ако това е допустимо, оправдано и практически възможно от гледна точка на принципа за бързина и процесуална икономия. Съответно, две дисциплинарни производства могат да бъдат обединени в едно, ако фактическото положение и по двете предложения, направени от различни вносители, е сходно, отнася се до едни и същи по вид дисциплинарни нарушения и това ще обуслови налагане на общо дисциплинарно наказание и по двете предложения.
В разглеждания случай са образувани две дисциплинарни производства срещу един съдия, но по предложения на различни вносители – Инспектората и и.ф. административен ръководител – председател на СРС, и за действия и бездействия с различна правна квалификация като дисциплинарни нарушения, за които се следват отделни наказания. В същия смисъл е и становището на докладчика от дисциплинарния състав, изразено в заседанието на СК на ВСС на 17.09.2019 г. (липсва връзка между двете дела, не се говори за идентични нарушения, така или иначе става въпрос за две дела), което е довело до забавяне на дисциплинарния процес. Обединяването на две дисциплинарни производства за различни дисциплинарни нарушения е в нарушение на изискването за независимост при събирането на доказателства, изясняването на фактите и осигуряване правото на защита по всяко от двете дисциплинарни производства. Както е прието в Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2017 г. на ВАС по т. д. № 7/2015 г., ОСС, I и II колегия, съответната колегия на Висшия съдебен съвет е длъжна във всеки случай и на всяка фаза на дисциплинарната процедура да гарантира правото на справедлив процес на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и да предотврати всеки възможен конфликт на интереси.
Установява се съществено нарушение на процесуалноправното задължение на дисциплинарния състав по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ в 14-дневен срок от последното заседание да приеме решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието. Допуснато е процесуално бездействие, продължило повече от една година. Последното заседание е проведено на 09.07.2018 г., а решението по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ е прието на 04.09.2019 г. Срокът по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ е инструктивен и изтичането му само по себе си не е основание за отпадане на отговорността, ако забавянето е оправдано от гледна точка на нуждите на дисциплинарното производство за събиране на доказателства, изясняване на фактите или се дължи на обективни и непреодолими причини. В разглеждания случай не са посочени никакви обстоятелства от обективно естество, налагащи или оправдаващи продължителното процесуално бездействие. По правилото на чл. 11 от АПК процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Спазването на срока е гаранция за разумно, добросъвестно и справедливо упражнени правомощия от участниците в дисциплинарното производство, вкл. помощните органи. Налагането на дисциплинарно наказание във всички случаи трябва да става без ненужно забавяне, а ако това е наложително поради обективни и изключителни фактори – да се вземе решение от дисциплинарно наказващия орган за удължаване на срока. На основание чл. 310, ал. 2 от ЗСВ (редакция - ДВ, бр. 62 от 2016 г.) дисциплинарното производство е следвало да приключи в срок до три месеца от образуването му. При дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, по решение на съответната колегия, съответно на пленума на Висшия съдебен съвет, този срок може да бъде продължен до 6 месеца. Определянето на дисциплинарен състав не лишава съответната колегия на ВСС от правомощията й на дисциплинарно наказващ орган, носещ отговорност за законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство в разумни срокове. За да осигури издаването на акт в съответствие с целта на законовите разпоредби за носене на дисциплинарна отговорност, дисциплинарно наказващият орган е следвало да упражни контрол и в конкретно установения случай на бездействие на помощния орган да предприеме процесуални мерки.
Предвид гореизложените фактически и правни съображения Върховният административен съд, шесто отделение – тричленен състав, намира, че оспорените решения са приети при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са повлияли върху материалноправната им законосъобразност и са причинили несъответствие с целта на носената от магистратите дисциплинарна отговорност. Подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, като оспорените решения бъдат отменени. Както нееднократно се е произнасял със своите актове Върховният административен съд, налагането на дисциплинарното наказание не е самоцел, а мярка, налагана след надлежно установено нарушение при спазване на установеното в закона дисциплинарно производство (Решение № 2789 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14708/2009 г., VII о., Решение № 1568 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2010 г., VII о., решение № 10945 от 2.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2012 г., VII о., Решение № 12284 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. №2345/2016 г., VI о., Решение № 9918 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2957/2017 г., 5-членен с-в, Решение № 14769 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6723/2018 г., VI о. и др.). За да се осигури отчетността и независимостта на съдебната власт в полза на обществото и гражданите, дисциплинарната отговорност на магистрата следва да бъде ангажирана при спазване на административнопроцесуалните правила, гарантиращи пълна прозрачност, обективност и справедливост на дисциплинарния процес.
Необходимо е да се добави, че не се установяват твърдените в жалбата други съществени нарушения на административнопроцесуални правила, нарушаващи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице и изискванията за мнозинство на колективния орган. От записите в стенографския протокол от заседанието на 17.09.2019 г. е видно, че е било осигурено в пълен обем право на защита на жалбоподателя, който е взел участие лично и със своя защитник. Не се установяват нарушения чл. 35 от ЗСВ, съгласно който член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност. Не е доказано твърдението, че в нарушение на чл. 313, ал. 3 от ЗСВ някои от членовете на ВСС и дисциплинарния състав са разгласявали чрез масмедиите факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство. По отношение на тези членове на ВСС, които са отказали да приемат направените им отводи, не са налице конкретни обстоятелства, пораждащи обосновано съмнение за лична предубеденост и субективно пристрастие извън рамките на служебните им функции и ангажираност. При спазването на разпоредбата на чл. 320, ал. 6 от ЗСВ Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е приела решения за налагане на дисциплинарно наказание с мнозинство, не по-малко от осем гласа за.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените за съдебното производство разноски. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лв., като се отчете обемът на оказаната правна помощ за изготвяне на жалба и явяване в едно съдебно заседание. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за делото в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за държавна такса. Направените от страните разноски в извънсъдебни производства, каквито са дисциплинарните пред СК на ВСС, не представляват съдебни разноски и не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решенията по т. 1.1. и по т. 1.2. от протокол № 29 от 17.09.2019 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с които на М. Лалов в качеството му на съдия в Софийски районен съд, с ранг „съдия в АС“, са наложени две дисциплинарни наказания „забележка“.
ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет да заплати на М. Лалов от [населено място] разноски за съдебното производство в размер на 610.00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.