РЕШЕНИЕ

13981
София, 20.12.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЕТА МИЛЕВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
при секретар Валерия Георгиева Георгиева
и с участието
на прокурора Чавдар Симеонов
изслуша докладваното
от председателяИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
по адм. дело 6232/2015. Document Link Icon


Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на Р. С. С. и Български хелзински комитет против решение № 2225 от 02.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1827/2015 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) да се отхвърли.
Ответникът - Комисията за защита от дискриминация не оспорва касационните жалби.
Ответникът М. К. Б. не изразява становище по касационните жалби.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София – град отменя решение № 478/18.12.2014 г., постановено по преписка № 408/2013 г. на КЗД , в частта му, с която е установено, че М. К. Б. с написването на статията „Краят” извършва дискриминация под формата на тормоз по признак "пол" и на същият е наложена глоба в размер на 600лв.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същото е в противоречие с материалния закон, тъй като по делото не са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 5 вр. § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), поради което не е налице и осъществена дискриминация под формата на тормоз.
Незаконосъобразни са изводите на съда, че за осъществяване на състава на чл. 5 вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД следва да е налице неблагоприятно третиране и наличие на лица в сравнимо сходно положение, които да не притежават защитен признак. За доказване наличието на тормоз не е необходим случай за сравнение, тъй като самият тормоз представлява правонарушение поради формата, под която се извършва (словесно, несловесно или физическо насилие) и потенциалното въздействие, което може да окаже – накърняване на човешкото достойнство.
Независимо от това изводите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт са законосъобразни. В случая не е установено осъществено нежелано поведение, свързано с признак, предмет на защита, имащо за цел или резултат накърняване на достойнството на дадено лице и/или създаване на враждебна, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Правилно съдът приема, че в статията „Краят” с изразите „След четвърти септември 2013 г. политиката разбра, че е станала лека жена в перманентен цикъл. Сиреч ще смърди, но няма да ни свърши работа” М. Б. не осъществява дискриминация под формата на тормоз по признак „пол„ по отношение на всички жени в България. Законосъобразни са изводите на съда, че цитираният откъс следва да се разглежда в контекста на цялата статия и нейното послание, а именно политиката на използване на гражданството за партийни цели чрез стимулиране на протести и създаване на условия за разрастването им – организиране на протестиращи с автобуси, заплащане на участието в протести или стимулиране на това участие по най-различни начини. Изобличава се публично „гражданството”, участващо в тези митинги, като се сочи, че това не е само край на политиката, но и на журналистиката, която го отразява. Правилно Административен съд София – град приема, че проблема, очертан в статията засяга основите на функционирането на демократичното общество, като макар използвания език на места да е груб и нецензурен същият няма за цел да унижи, обиди или постави в застрашителна среда лицата от женски пол. Не е налице и резултат в посочения смисъл. Изявленията са от политически характер и не съдържат призив за омраза, насилие или нетърпимост. В тази връзка твърдението на касаторите, че в случая е налице дискриминация под формата на тормоз по признак "пол" по отношение на всички жени в страната, е неоснователно. На първо място такова нарушение не е установено от КЗД (такова е установено спрямо касаторите). На второ място не е налице защитения признак "пол", тъй като цитираните изрази, независимо от използваната лексика се отнасят за лица, който определени с изразните средства на автора всъщност не съществуват. В този смисъл законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че използваните изрази не се отнася за жените изобщо, както и че процесната част от статията и действително вложения в нея смисъл не съдържат обидни квалификации, нямат негативно значение и не са от естество да засегнат достойнството, да създадат обидна или враждебна средна по отношение на лица, които определени по посочените в статията признаци несъществуват. В случая е използвана метафора, като думите са употребени в преносен смисъл, за да се увеличи въздействието на статията относно водената политика на „организирано митингуване” и отразяващата го журналистика, поради което не е налице и изискуемия се от закона резултат, за да е налице тормоз. В този смисъл твърдението в касационната жалба, че речта в статията е полово базирана реч на омразата, е неоснователно, тъй като смисъла и насочеността на статията е в съвсем друга насока.
Правилно съдът не възприема експертното мнение, дадено в административното производство, тъй като дали едно поведение е противоправно или не, е правен въпрос.
Твърдението в касационната жалба за наличие на сексуален тормоз и подбуждане към дискриминация не следва да се обсъждат, тъй като установената от КЗД дискриминация е под формата на тормоз по признак „пол”, като съдът при проверка на законосъобразността на административният акт е обвързан от установените и посочени в решението на КЗД фактически и правни основания, като в съдебното производство по оспорване на същия не могат да се въвеждат и установят други форми на дискриминация и други признаци, тъй като предмет на първоинстанционното производство е законосъобразността на постановеното от КЗД решение с оглед посочените в него фактически и правни основания за постановяването му.
Законосъобразни са и изводите на съда, че не е налице нарушение на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България и не е нарушена забраната по чл. 17 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В случая несъмнено процесната част от статията, имайки предвид цялостното й съдържание и смисъл не е самоцелно обидна и оскърбителна и не подхранва неуважение или омраза, а е насочена към определена политическа практика и начина на отразяването й в медиите.
Следва да се отбележи, и че КЗД установява дискриминация по отношение на Р. С. С. и Български хелзински комитет, че с написването и публикуването на статията "Краят" М. К. Б. извършва акт на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗД, с което нарушава забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗД, т.е. установена е дискриминация по отношение на лица, които не твърдят, че спрямо тях е осъществена дискриминация под формата на тормоз, като в разпоредителната част на акта не са посочени други лица спрямо, които е осъществена дискриминация. Посоченото нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на решението на КЗД, като постановено в нарушение на предписаната от закона форма - чл. 65, т. 2 ЗЗД - не е посочено засегнатото лице/лица, което препятства съда да упражни съдебен контрол на оспорения административен акт.
От изложеното следва, че като прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт първоинстанционният съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2225 от 02.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1827/2015 г. по описа на Административен съд София – град.
Решението не подлежи на обжалване.