П Р О Т О К О Л

София, 28.11.2016 година

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИРА РАЙЧЕВА
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
при участието на секретаря Свилена Маринова
и с участието на прокурора Вичо Станев
сложи на разглеждане дело № 14661 по описа за 2015 година Document Link Icon,
докладвано от съдията ЛЮБОМИР ГАЙДОВ


След изпълнение разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, на именно повикване на второ четене страните се представиха така:
Касационният жалбоподател [фирма], редовно призован, не се представлява.
Ответникът Кметът на район "В." Столична община, редовно призован, не изпраща представител.
За Върховна административна прокуратура се явява прокурор Станев.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА касационна жалба от [фирма] против решение по адм. дело № 4865/2015 г. на Административен съд София-град, към която няма представени писмени доказателства.
ДОКЛАДВА отговор по касационната жалба от Кметът на район "В." Столична община чрез процесуален представител П. Г., към който няма приложени писмени доказателства.
ПРИЕМА представените писмени доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Прокурорът: Касационната жалба е неоснователна. След изпълнение на задълженията по чл.172а АПК и чл. 236, ал.2 ГПК правилно решаващият състав е приел, че оспореният АА е законосъобразен предвид чл.106, ал.1, т.1-3 ЗГР и е отхвърлил оспорването. След внимателен анализ на чл.106, ал.1, т.1-3 ЗГР при съобразяване на чл.46, ал.1 ЗНА, АС е направил верен извод, че законодателят е регламентирал три категории правни субекти на които се предоставят данни от ЕСГРАОН-ф.л.-съгласно чл.106, ал.1, т.1, държавни органи – съгласно чл.106, ал.1, т.2 и ю.л.-съгласно чл.106, ал.1, т.3 ЗГР и за процесното искане на [фирма] е приложима разпоредбата на чл.106, ал.1, т.3 ЗГР. Основателно не е възприето становището в жалбата относно приложимост на чл.106, ал.1, т.1 ЗГР, тъй като не съответства на цялостния смисъл на цитираната правна норма, а на изолирано хипотетично тълкуване на част от нея и предвид на това, че не се основава на относими нормативни разпоредби. След като законодателят е предвидил изрично предоставянето на данни от ЕСГРАОН на ю.л. въз основа на закон, акт на съдебна власт или разрешение на КЗЛД и в процесния случай за дружеството-жалбоподател не е налице нито едно от предвидените условия, АС е направил верен извод, че оспореният АА, в който изрично се сочи, че е съобразен със становището на КЗЛД се явява законосъобразен. Неоснователно е позоваването на чл.5, ал.2 от Наредба РД-02-20-6/12г. Тази Наредба е издадена на основание чл.24 ЗГР за утвърждаване на реда на издаване и образците на удостоверенията по ал.1 и по никакъв начин не може да дерогира законовата разпоредба на чл.106, ал.1, т.3 ЗГР регламентираща реда за предоставяне на данни от ЕСГРАОН на ю.л. Същото се отнася и за позоваването на чл.141 от Наредба РД-02-20-9/21.05.2012г./ издадена на основание чл.113 ЗГР/, в което е предвидено, че данните от регистрите се предоставят при спазване на разпоредбите на ЗГР, ЗЗЛД и на други специални закони. АССГ е изложил подробни и обосновани мотиви, относно неоснователността на оплакванията на пълномощника на дружеството-жалбоподател, за това, че не са налице правни възможности за предявяване на правата на касационния жалбоподател с оглед на частично неизпълнение на договора за кредит като е посочил възможностите за евентуално иницииране на производства по чл.51 ЗН, респ. производство по раздел I на глава 13 ГПК и предявяване на искане на основание на чл.186 ГПК за издаване на съдебно удостоверение в срока по чл.129, ал.2 ГПК и т.н., които кореспондират с цитираните от АССГ нормативни разпоредби. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл.209, т.3 АПК налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09.42 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


СЕКРЕТАР: