ОПРЕДЕЛЕНИЕ

11440
София, 11.11.2021

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаЕМАНОИЛ МИТЕВ
по адм. дело 5586/2021. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК.
Образувано е по частна жалба на П. Евтимов, чрез процесуален представител адв. Ц. Тодорова, против определение №595 от 23.04.2021г., постановено по адм. дело №326/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което са оставени без разглеждане жалбата му срещу заповед №РД-09-95/15.02.2021 г. на директора на Института по философия и социология (ИФС) при БАН-София и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, производството по делото е прекратено и жалбоподателят е осъден да заплати на насрещната страна сторените деловодни разноски в размер на 500.00 лв.
В частната жалба са изложени твърдения за неправилност на определението. Конкретно наведените аргументи сочат на противоречие с материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, вр. с чл. 236 от АПК. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него съдът постанови друго, с което производството пред АС-Плевен да бъде възобновено и жалбата му срещу заповедта на директора на ИФС-БАН да бъде разгледана по същество. Претендира направените по делото разноски за адвокатски хонорар и държавна такса.
Ответната страна – директорът на ИФС-БАН, в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. Н. Павлевчев, оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 250.00 лв.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на жалбата до АС-Плевен е заповед №РД-09-95/15.02.2021 г. на директора на ИФС- БАН, с която е изменена предходна заповед (№РД-0924/10.01.2019 г.) на ръководителя на самостоятелното постоянно научно звено на БАН, което считано от 18.11.2019 г. се преименува от „Институт за изследване на обществата и знанието“ на „Институт по философия и социология“. Изменението се състои в това, че в заповедта за зачисляване на П. Евтимов като редовен докторант по специалността „Философия“ в ИИОЗ, респ. ИФС след 18.11.2019 г., вместо фразата „в секция „Логически системи и модели“ се вписва наименованието на новото първично научно звено от структурата на ИФС, към което се числи докторантът по силата на приетото решение с т. 1 от Протокол №4/11.02.2021 г. от заседание на научния съвет на ИФС, а именно – „Проблемна група по логика към секция „Знание и реалност: модели, методологии и евристики“. Всички останали елементи на изменената заповед №РД-09-24/10.01.2019 г. се запазват същите с процесната заповед №РД-09-95/15.02.2021 г.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, след извършена проверка за редовност и допустимост, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на П. Евтимов против така издадената от директора на ИФС заповед с доводи за недопустимост на оспорването поради липса на годен предмет на обжалване и липсата на засягане на субективни права и законни интереси на жалбоподателя, което да легитимира правния му интерес от оспорването.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповед №РД-09-95/15.02.2021 г. на директора на ИФС-БАН е издадена в изпълнение на приетите решения на научния съвет на ИФС за въвеждане на структурни промени и изменение в наименованието на звеното, в което е зачислен докторантът, които изменения се изразяват най-общо в обособяването в рамките на съществуващата структура на две отделни звена с направления – логика и философия, като П. Евтимов запазва позицията си в звено логика, в което е бил зачислен, а не се премества в друга структура. След извършена преценка на фактите по делото в съответствие с приложимия материален закон, съдът е установил, че оспорената заповед не е от категорията актове, визирани в чл. 32 ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), които могат да се обжалват пред съд при условията и по реда на АПК. Заповедта представлява вътрешнослужебен и вътрешноорганизационен акт, издаден въз основа на решения на научния съвет на Института, с които са осъществени структурни промени, които не се отразяват върху статута на докторанта, не засягат негови права и законни интереси. По тези съображения, жалбата срещу заповедта на директора, която единствено отразява настъпилата организационна промяна в наименованието на първичното звено, в рамките на което докторантът продължава обучението си, е недопустима на основанията по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК.
Определението е правилно.
При правилни фактически и правни установявания решаващият състав е достигнал до законосъобразен извод, че заповед №РД-09-95/15.02.2021 г. на директора на ИФС не подлежи на съдебен контрол.
Заповедта е издадена от орган на научната организация по смисъла на чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ, и по-конкретно от ръководен орган на постоянното научно звено – директора на ИФС-БАН, но същата не представлява акт, който да възлага определи задължения, да отнема, ограничава или по какъвто и да е начин да засяга права на докторанта във връзка с процедурата по придобиване на образователна и научна степен „доктор“. За да бъде обхванат от специалната клауза за обжалваемост по чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ (като се има предвид, че визираните в разпоредбата актове поначало не представляват същински административни актове по смисъла на АПК, а са приравнени на такива по силата на изрична процесуалноправна норма в специалния закон с оглед възможността за съдебен контрол на материалноправните спорове, имащи за предмет придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности), актът, издаден от орган на висшето училище, съответно научната организация, следва да разпорежда настъпването на правни последици директно в правната сфера на заинтересованото лице, които последици да касаят процедурата по придобиване на научна степен или заемане на академична длъжност, като този акт следва и да е завършващ, окончателен акт за съответната процедура, а не част от административното производство по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК.
Оспорената в настоящия случай заповед на директора на ИФС няма белезите на подлежащ на съдебно оспорване акт по смисъла на чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ. Заповедта не поражда самостоятелни правни последици, с нея само се привежда в изпълнение приетото с Протокол №4/11.02.2021 г. решение на научния съвет на ИФС за изменение на текста на заповедите за зачисляване на докторантите, като в тях се упомене името на секцията, към която отиват. Със заповедта не се засягат права и интереси на докторанта, касаещи някой от елементите на фактическия състав на процедурата по придобиване на образователната и научна степен „доктор“. Доколкото директорът, въз основа на взетото решение на научния съвет, има правомощието да издаде заповед за зачисляване на докторанта (чл. 4, чл. 4 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в БАН и чл. 52, ал. 5 и ал. 6 от Правилника на Института по философия и социология – БАН за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности), извършените структурни промени в ИФС (обособяването на две нови звена по направления логика и философия) налагат тези заповеди да бъдат приведени в съответствие с новото фактическо положение. Последното, по естеството си, не би могло да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на жалбоподателя в качеството му на докторант. Въпросното изменение има изцяло организационен характер и с него не се засягат или ограничават предвидените в закона гаранции за защита правата и интересите на докторанта в рамките на процедурата за придобиване на образователна и научна степен. Опасенията на П. Евтимов, че преместването му към друго първично научно звено на ИФС ще затрудни работата и комуникацията му с колегите, отвъд своите чисто житейски измерения, нямат значението на правен аргумент, относим към преценката за материалноправния характер на заповедта и наличието или липсата на предпоставки, обуславящи възникването на правен интерес за нейното съдебно оспорване.
Безспорно установено по делото е, че заповед №РД-09-95/15.02.2021 г. на директора на ИФС констатира факта на надлежно упражнено от научния съвет на Института правомощие да взема решения за създаване, преобразуване и закриване на научни структурни звена (секции и проблемни групи), установено в чл. 40 от Устава на БАН и чл. 11, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и дейността на ИФС. Видно от т. 1 от Протокол №4/11.02.2021 г., обективиращ проведено заседание на научния съвет на ИФС, съветът е взел решение настоящите заповеди за зачисляване на докторантите по логика да бъдат изменени и допълнени с посочване на секцията, в която те ще продължат обучението си, като за жалбоподателя това е „Проблемна група по логика към секция „Знание и реалност: модели, методологии и евристики“. Ръководител на Проблемната група е доц. д-р Д. Ангелова, която е и научният ръководител на докторанта П. Евтимов. Последното обстоятелство не е изменено с оспорената пред АС-Плевен заповед. Същата не въвежда изменения и в клаузите на подписания между П. Евтимов от една страна, директора на постоянното звено и определения научен ръководител от друга страна, тристранен договор за подготовка на докторанти в ИИОЗ-БАН (понастоящем ИФС-БАН), сключен с цел уреждане на взаимоотношенията при реализиране на докторантурата – докторантът продължава работата си в същото постоянно научно звено на БАН, със същия научен ръководител, при същата тема на дисертационния труд и при същия срок на обучение. Обжалваната заповед не поражда каквито и да е правни последици спрямо действието на този договор. Тя не цели и не би могла да има за резултат възникването, изменението или прекратяването на субективни права и задължения за докторанта.
Едновременно с това, тя не представлява и декларативен административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 от АПК, тъй като с издаването й не се констатират права и задължения, чието признаване, упражняване или погасяване да е поставено в зависимост от обективирането на съдържащото се в акта волеизявление. Правата и задълженията на докторанта са ясно разписани в тристранния договор, действащ от момента, в който започва да тече срокът на докторантурата, а това е моментът на издаване на заповедта за зачисляване съобразно чл. 52, ал. 6 от Правилника на ИФС-БАН за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. Правата и задълженията на П. Евтимов в качеството му на докторант не се изменят, нарушават или застрашават в настоящия случай от решението за вътрешноорганизационни промени в постоянното звено на научната организация. Преобразуването, съответно промяната в наименованието на първичните звена от структурата на ИФС-БАН нямат правопроменящ правната сфера на докторантите ефект, доколкото с визираните промени не се ограничават права и не се възлагат едностранно задължения, които да влияят на процедурата по придобиване на образователната и научна степен „доктор“. Нещо повече, в конкретния случай научният съвет на ИФС, като е взел под внимание спецификата на извършените структурни промени, е препоръчал обсъждането на дисертационните трудове на докторантите, които продължават обучението си във формално обособеното ново научно звено, да се проведе на съвместно заседание на научния състав от предходната и новосформираната секции. Предложението е обосновано с доводи за споделяне на отговорността при завършването на тези докторанти, с цел осигуряване на балансиран и ефективен подход при тяхното оценяване.
Предмет на предявения пред АС-Плевен спор обаче е не изявление на орган, оправомощен да се произнася по същество в рамките на процедурата по придобиване и присъждане на образователна и научна степен „доктор“, а волеизявление от организационен характер на ръководителя на ИФС, с което първоначалната заповед за зачисляване на докторанта е текстово изменена съобразно приетите промени в структурата и наименованието на секциите на ИФС. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че така направеното оспорване е недопустимо. Неоснователни са изложените пред настоящата инстанция доводи на жалбоподателя в противоположен смисъл. Процесната заповед №РД-09-95/15.02.2021 г. на директора на ИФС не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по изложените в мотивите на настоящото определение подробни съображения.
Предвид горното, определението на АС-Плевен, с което жалбата на П. Евтимов ведно с искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта са оставени без разглеждане на основанията по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК и производството по делото е прекратено, следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно – постановено в съответствие с фактите по делото и приложимия материален закон.
Ответната страна претендира и доказва сторени разноски за настоящото производство в размер на 250.00 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на спора, претенцията като основателна следва да бъде уважена и разноските в посочения размер да бъдат присъдени в тежест на частния жалбоподател П. Евтимов.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение



ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА определение № 595 от 23.04.2021г., постановено по адм. дело № 326/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен.
ОСЪЖДА П. Евтимов да заплати на Институт по философия и социология при Българска академия на науките сумата 250.00 лв., разноски за производството пред ВАС.
Определението е окончателно.