РЕШЕНИЕ

14647
София, 31.10.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОСЕН ВАСИЛЕВ
СИБИЛА СИМЕОНОВА
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяНИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
по адм. дело 15235/2018. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалби на Жаклин Димитрова Петрова – Комитова, съдия в Софийски градски съд, Атанас Симеонов Иванов – съдия в Районен съд – Благоевград, и Мария Янкова Иванова – Вранеску, против решения по т. 6.1, т. 6.2, т. 6.3, т. 6.4 и т. 6.5, последното в частта му, с която по отношение на тях е прекратено гласуването, поради попълване на местата, от протокол № 37 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.11.2018 г. С оспорените решения Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС): по т. 6.1 е приела, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават конкурсната процедура; по т. 6.2 – повишила на основание чл. 160, във връзка с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, Емилия Георгиева Донкова – Найчева – заместник административен ръководител – заместник – председател на Окръжен съд – София, в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; по т. 6.3 - повишила на основание чл. 160, във връзка с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, Филип Владимиров Владимиров – съдия в Окръжен съд – София, в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; т. 6.4 - повишила на основание чл. 160, във връзка с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, Розинела Тодорова Янчева – съдия в Софийски градски съд, в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; т. 6.5 – поради попълване на местата прекратила гласуването за останалите кандидати, участвали в конкурса за повишаване в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия. Жалбоподателите молят за отмяна на оспорените решения и връщане на преписката на СК на ВСС с указания за ново провеждане на конкурса от етапа на определяне на конкурсната комисия.
В жалбата на Жаклин Димитрова Петрова – Комитова се твърди, че така постановените решения са незаконосъобразни, тъй като са постановени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, не съответстват с целта на закона, и са взети в противоречие с принципа на последователност и предвидимост в административния процес. Твърденията на жалбоподателката визират следните нарушения: 1. Класирането на кандидатите е извършено от председател на конкурсната комисия – Марияна Костова, която е била в пенсионна възраст – над 65 години, и не е имала качеството на действащ съдия, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗСВ (редакция ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) и Наредба № 17/09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт; 2. Всички оспорени решения са немотивирани, тъй като не са наведени конкретни съображения на органа, обусловили крайните му изводи, като последният се е ограничил до възпроизвеждане на текстове от законови разпоредби; 3. Извършеното класиране е било опорочено, поради факта, че конкурсната комисия не е преценила законосъобразно при извършване на класирането, резултатите от последните атестации на кандидатите, като това нарушение е относимо, както за първите трима класирани, така и по отношение на останалите участници в конкурса, които са класирани преди жалбоподателката; 4. Протоколът за класиране на кандидатите и мотивираното становище на конкурсната комисия за повишаване и заемане на длъжността „съдия“ във ВКС – гражданска колегия, не съответстват на изискванията на чл. 192 от ЗСВ; 5. Класирането е опорочено, поради факта, че по отношение на класираните преди жалбоподателката кандидати атестационният формуляр, въз основа на който е извършена атестацията им, е приет по нов ред, различен от стария. Претендира отмяна на решенията по т. 6.1, т. 6.2, т. 6.3, т. 6.4 и т. 6.5, освен в частта, с която гласуването е прекратено спрямо нея, така и по отношение на всички класирани преди нея участници. Жаклин Димитрова Петрова – Комитова се представлява в съдебно заседание от адвокат Атанасов, който поддържа заявените от нея искания и излага аргументи в тяхна подкрепа.
В жалбата на Мария Янкова Иванова – Вранеску се сочи, че оспорените решения са незаконосъобразни, тъй като са приети при нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на ЗСВ. В допълнително подадена чрез адвокат Ангелова писмена защита излага съображения, че критериите за оценяване, заложени в чл. 40 от Наредба № 17/09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (Наредбата), противоречат на изискванията за оценяване, регламентирани в чл. 192, ал. 1 от ЗСВ. Твърди, че в мотивираното становище на конкурсната комисия липсват мотиви, от които да се установят изводите за начина на извършеното класиране. Не е взета предвид натовареността на отделните съдии при поставяне на оценката с оглед твърденията на конкурсната комисия за забавено изготвяне на съдебни актове. Претендира присъждане на разноски.
Атанас Симеонов Иванов е оспорил само решенията по т. 6.1, т. 6.4. и т. 6.5 от протокол № 37 от 27.11.2018 г. В жалбата си излага съображения за незаконосъобразност на посочените решения, поради липса на мотиви и нарушение на административнопроизводствените правила. По същество съдържанието на жалбата му преповтаря възраженията на Жаклин Димитрова Петрова – Комитова. В допълнение към жалбата прави искане за упражняване на инцидентен контрол върху законосъобразността на атестационния формуляр, с който е приета комплексна оценка от атестирането на Таня Орешарова – Банкова, Валентин Бойкинов и Златка Чолева, както и протокола за класиране на участниците в конкурса.
Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт Велинова, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбите като неоснователни и моли за отхвърлянето им, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Емилия Георгиева Донкова – Найчева оспорва жалбите като неоснователни.
Заинтересованата страна – Филип Владимиров Владимиров изразява становище за неоснователност на оспорването.
Заинтересованата страна – Розинела Тодорова Янчева представя писмено становище, в което моли за оставяне на жалбите без уважение, като неоснователни.
Жалбата на Жаклин Димитрова Петрова – Комитова, в частта й, с която се оспорва решението по т. 6.5 спрямо останалите кандидати за длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, класирани преди нея, е процесуално недопустима, тъй като тези кандидати могат да упражнят сами правото си на жалба, ако счетат за необходимо. С процесното решение е прекратено гласуването спрямо всички кандидати, поради което правото на жалба възниква за лицата, които са непосредствено засегнати от него. В тази връзка жалбоподателката не е правно легитимирана да обжалва това решение спрямо други кандидати. Освен това за нея липсва правен интерес от оспорване на решението в частта му, с която по отношение на кандидатите, изброени преди нея, гласуването е прекратено, поради попълване на местата, тъй като решението на СК на ВСС в тези му части не засяга нейната правна сфера. Ето защо и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК, в посочената й част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. По изложените съображения и с оглед предмета на това дело, съдът не се произнася по законосъобразността на протеклото по отношение на тези кандидати административно производство.
Жалбите на Жаклин Димитрова Петрова – Комитова, Атанас Симеонов Иванов и Мария Янкова Иванова – Вранеску против атакуваните от тях решения по т. 6 (а по т. 6.5 само в частта, с която е прекратено гласуването по отношение на тях), от протокол № 37, са подадени в предвидения от закона преклузивен срок от лица с правен интерес от оспорването, и са процесуално допустими. Жалбоподателите са участвали в конкурс за повишаване и заемане на длъжността „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, но са назначени други кандидати, а гласуването по отношение на тях е прекратено поради попълване на местата, което обуславя правния им интерес от търсената съдебна защита.
Разгледани по същество и трите жалби са неоснователни.
С решение по т. 11.1 от протокол № 52 от заседанието на Комисията по атестиране и конкурси (КАК) към СК на ВСС, проведено на 04.12.2017 г., е предложено на СК на ВСС да обяви на основание чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 180 от ЗСВ, конкурс по реда на чл. 189, ал. 2 от ЗСВ за повишаване и заемане на 3 свободни длъжности „съдия“ във ВКС – гражданска колегия.
С решение по т. 11.1 от протокол № 49 от проведеното на 05.12.2017 г. заседание на СК на ВСС, обнародвано в ДВ, бр. 1 от 02.01.2018 г. и публикувано във в. „Труд“ на същата дата, СК на ВСС на основание чл. 180 от ЗСВ е обявила конкурс за повишаване и заемане на три свободни длъжности „съдия“ във ВКС – гражданска колегия.
По делото е безспорно, че Жаклин Димитрова Петрова – Комитова, Атанас Симеонов Иванов и Мария Янкова Иванова – Вранеску, както и заинтересованите страни - Емилия Георгиева Донкова – Найчева, Филип Владимиров Владимиров и Розинела Тодорова Янчева са подали заявление за участие, ведно с необходимите документи, изчерпателно посочени в решението по т. 11.2 от протокол № 49/05.12.2017 г. на СК на ВСС и в чл. 33, ал. 3 от Наредбата за участие в конкурса за повишаване и заемане на длъжност „съдия“ във ВКС – Гражданска колегия. Посочените по-горе участници – страни в настоящото производство, са били сред допуснатите кандидати.
С решение по т. 1 от протокол № 5 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 06.02.2018 г., е одобрен поименен списък на хабилитирани преподаватели за избор на членове на конкурсната комисия по обявения с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 49/05.12.2017 г., конкурс за повишаване в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия. С решение по т. 2.1 от същото заседание е избран списък на представители на Комисията по атестирането и конкурсите за определяне на членове на конкурсната комисия, включващ всички членове на КАК от съответната материя със статут на действащи съдии, а с решение по т. 2.2 е определен чрез жребий, на основание чл. 36, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г., поименният състав на конкурсната комисия по обявения конкурс за повишаване в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия. Избрани са пет редовни членове: - Мариана Господинова Костова – съдия във Върховен касационен съд, представител на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на ВСС – определена чрез жребий, на основание чл. 36, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г., Драгомир Йорданов Драгнев - определен чрез жребий, на основание чл. 189, ал. 5, т. 5 от ЗСВ, от Пленума на ВКС, Майя Петрова Русева - определена чрез жребий, на основание чл. 189, ал. 5, т. 5 от ЗСВ, от Пленума на ВКС, Маргарита Костадинова Георгиева - Димова - определена чрез жребий, на основание чл. 189, ал. 5, т. 5 от ЗСВ, от Пленума на ВКС, и проф. Методи Марков Марков - НБУ (хабилитиран преподавател по гражданско право) - определен чрез жребий, на основание чл. 36, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. Избрани са и следните резервни членове: Деспина Георгиева Георгиева – съдия в Окръжен съд - Варна, представител на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на ВСС - определена чрез жребий, на основание чл. 36, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г.; Илияна Боева Папазова - Маркова - определена чрез жребий, на основание чл. 189, ал. 5, т. 5 от ЗСВ, от Пленума на ВКС; доц. д-р Тодор Коларов - НБУ (хабилитиран преподавател по гражданско право) - определен чрез жребий, на основание чл. 36, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г.
На основание чл. 39 от Наредбата при провеждането на конкурса за повишаване, конкурсната комисия е взела предвид резултатите от последното атестиране и проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото дело на всеки кандидат, и е преценила разгледаните и приключените дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които е изготвила обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества. Конкурсната комисия е проверила по три дела от посочените в представената от кандидата със заявлението за участие в конкурса справка и по три дела извън посочените от кандидата. След проверката на представените от кандидатите дела по техен избор, атестации, проверки от ИВСС и по-горестоящия орган, данните от кадровите досиета, отличия и изисканите от комисията дела, всеки от членовете на комисията е изготвил индивидуален работен протокол, в който са отразени оценките на кандидатите по показателите по чл. 40, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 (последното атестиране, проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, и кадровото досие на кандидатите) и по чл. 40, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 (практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право, умения за анализ на правнорелевантни факти и доказателства, способност на кандидатите да боравят с нормативни актове, да извличат от тях необходимата информация, да вземат решения и да ги аргументират; умение за оптимална организация на работата, способност за своевременно и адекватно планиране на съдебните заседания, подготовка на съдебно заседание, умения за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол, като въз основа на тези два компонента е поставена и средноаритметична оценка. Изготвен е и протокол за формиране на обща оценка на кандидатите, базиран на поставеното в индивидуалните протоколи оценяване и краен протокол за класиране. С най-висок резултат са класирани заинтересованите страни – Емилия Георгиева Дойкова – Найчева с оценка 6.00, Филип Владимиров Владимиров с оценка 5.95 и Розинела Тодорова Янчева с оценка 5.85, съответно и тримата кандидати са издържали успешно конкурса и с оспорените пред настоящата инстанция решения по т. 6.2, т. 6.3 и т. 6.4 от протокол № 37/27.11.2018 г. са повишени в длъжност „съдия“ във ВКС – гражданска колегия. Жаклин Димитрова Петрова – Комитова е класирана на 10-то място с оценка 5.63, Атанас Симеонов Иванов е класиран на 32–ро място с оценка 5.10, а Мария Янкова Иванова Вранеску - на 23-то място с оценка 5.33. В изпълнение на чл. 41, ал. 5 от Наредбата, към протокола за класиране комисията е изготвила мотивирано становище за всеки един от явилите се в конкурса кандидати, целящо да установи уменията на всеки кандидат за своевременно администриране и подготовка на възложените му дела, срочност при постановяване на актовете, правилното им структуриране, възможност при определяне предмета на спора, за анализ на правнорелевантните факти и доказателства, за излагане на ясни, последователни и вътрешно непротиворечиви мотиви, познаване и прилагане на материалното и процесуалното право и задължителната практика. Комисията по професионална етика (КПЕ) към СК на ВСС е извършила проверка за притежаваните нравствени качества на първите трима класирани кандидати и е изготвила становища, след което ги е изпратила в КАК към СК на ВСС.
На заседание на КАК към СК на ВСС с решение по т. 10.1 от протокол № 35, въз основа на цялата конкурсна документация на проведения конкурс, ведно със становищата на КПЕ към СК на ВСС, е предложила на СК на ВСС да проведе гласуване по поредността на класирането, като на свободните 3 длъжности „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия се повишат класираните кандидати, до попълване на свободните места, и е внесла предложението в заседанието на СК на ВСС, насрочено за 27.11.2018 г. за разглеждане и произнасяне.
На свое заседание, проведено на 27.11.2018 г., СК на ВСС е подложила на гласуване законосъобразното провеждане на процедурата и след като е приела, че не са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, е подложила на гласуване кандидатите по реда на класирането. Видно от протокол № 37 от същата дата, по т. 6.1 след проведено явно гласуване, е прието, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават конкурсната процедура, по т. 6.2, на основание чл. 160 от ЗСВ е повишена Емилия Георгиева Донкова – Найчева – заместник на административен ръководител – заместник-председател на Окръжен съд – София, в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, с 11 гласа „за“ и 0 „против“, по т. 6.3 с 10 гласа „за“ и 1 „против“ на основание чл. 160 от ЗСВ е повишен Филип Владимиров Владимиров – съдия в Окръжен съд – София, в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, с решение по т. 6.4, на основание чл. 160 от ЗСВ е повишена Розинела Тодорова Янчева – съдия в Софийски градски съд, в длъжност „съдия“ във ВКС – гражданска колегия, с 11 гласа „за“ и 0 „против“. Със същия протокол, по т. 6.5, поради попълване на местата, СК на ВСС е прекратила гласуването за останалите кандидати, участвали в конкурса за повишаване в длъжност „съдия“ във ВКС – гражданска колегия, в т. ч. и досежно жалбоподателите Жаклин Димитрова Петрова – Комитова, Мария Янкова Иванова – Вранеску и Атанас Симеонов Иванов.
При тази фактическа обстановка по делото Върховният административен съд намира за неоснователни възраженията на Жаклин Димитрова Петрова – Комитова, Мария Янкова Иванова – Вранеску и Атанас Симеонов Иванов за незаконосъобразност на процесните решения, като постановени в нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и несъответствието им с целта на закона.
Конституционно регламентираното правомощие на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност магистрати (съдии, прокурори и следователи), произтича от нормите на чл. 129, ал. 1 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 133 от Конституцията, организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон.
В съответствие с посочената конституционна норма Народното събрание е приело Закон за съдебната власт, в който са разписани правилата за заемане и за освобождаване на длъжност в органите на съдебната власт.
Заемането на длъжности в магистратурата според разпоредбите на ЗСВ изисква предварително провеждане на конкурс, което е задължително при първоначалното назначаване, повишаване в длъжност и преместване в органите на съдебната система. В Раздел II „а“ на Глава девета от Закона за съдебната власт е регламентирана изчерпателно процедурата за провеждане на конкурсите за повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗСВ свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс. Конкурсите за по-горестоящите органи на съдебната власт се обявяват с решение и се провеждат преди обявяването на конкурсите за по-ниските по степен органи.
Освобождаването от длъжност на съдия, прокурор или следовател при наличие на предпоставката навършване на 65-годишна възраст, също е регламентирано, както в чл. 129, ал. 3 от Конституцията, така и в чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ.
В тази връзка жалбоподателите са направили възражение, че председателят на конкурсната комисия и член на КАК при СК на ВСС – Мариана Костова, е следвало да бъде пенсионирана през декември 2017 г., но тя е продължила работата си в конкурсната комисия по процесната процедура и към момента на класиране на участниците, и това е довело до конфликт на интереси. Това възражение е неоснователно.
Съгласно чл. 37, ал. 4, изр. 1 от ЗСВ в състава на Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия се включват членове от колегията, както и избрани членове от действащи към момента на избора съдии с ранг или на длъжност съдия във Върховния касационен съд или във Върховния административен съд. Безспорно е по делото, че към момента на избора за член на КАК към СК на ВСС, Мариана Костова е била действащ съдия във ВКС, и че не е навършила пенсионна възраст по смисъла на ЗСВ. Съгласно чл. 37, ал. 8 от ЗСВ мандатът на избраните членове на комисиите по атестирането и конкурсите е едногодишен. Съдия, прокурор или следовател не може да бъде избиран за член на съответната комисия за повече от два последователни мандата. По време на конкурсната процедура за Костова не е било изтекло мандатното правоотношение, макар че е навършила 65-годишна възраст.
В чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ е разписано, че съдийската колегия и прокурорската колегия назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. С оглед тази разпоредба и уредбата, която е предвидена в чл. 129, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Конституцията, съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност от съответната колегия на ВСС. Освобождаването от длъжност при навършване на 65-годишна възраст не се осъществява ex lege - автоматично по силата на закона, а е необходимо настъпването на конкретен юридически факт – приемане на решение от съответния колегиален орган за освобождаване от длъжност поради навършване на 65-годишна възраст. До настъпването на този юридически факт, съдията, прокурорът или следователят осъществява магистратската си дейност или както е в случая с Мариана Костова – продължава да се изпълнява мандатното правоотношение като член на КАК и касателно член на вече избраната конкурсна комисия.
В действителност по делото е установено, че Мариана Костова е навършила 65-годишна възраст към момента на класиране на участниците, и съответно СК на ВСС не е гласувал нейното освобождаване веднага след навършване на посочената възраст, а в един доста по-късен етап, но това обстоятелство няма данни да е повлияло върху законосъобразното провеждане на конкурсната процедура. Председателят на комисията е била със статут на изборен член на КАК и действащ съдия до приемане на решението на ВСС, с което е освободена от длъжност поради навършване на 65-годишна възраст. Допуснатият от колегиалния кадрови орган пропуск за своевременно освобождаване от длъжност на Костова не опорочава законосъобразното протичане на конкурсната процедура.
Липсват данни и за твърдения от жалбоподателите конфликт на интереси по отношение на Мариана Костова. Съгласно чл. 175и, ал. 1 от ЗСВ, „конфликт на интереси“ възниква, когато съдия, прокурор или следовател има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Съгласно ал. 2 от същата норма „частен“ е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице по ал. 1 или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а съгласно ал. 3 „облага“ е всеки паричен или непаричен доход, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. По делото липсват доказателства, а и твърдения, че Мариана Костова има частен интерес, който да повлияе върху безпристрастното и обективно оценяване на кандидатите в конкурса. Не се налице и данни и твърдения, че същата е получила облага от участието й в конкурсната комисия след навършване на 65-годишна възраст. При преглед на индивидуалните протоколи на членовете на конкурсната комисия се установяват относително еднакви оценки, като са налице данни за по-високо оценяване по отношение на някои от жалбоподателите от страна на Мариана Костова, спрямо други членове на комисията. Изложеното категорично оборва тезата на жалбоподателите, че по отношение на Мариана Костова е бил налице конфликт на интереси, и че участието й в комисията след навършване на 65-годишна възраст е опорочило процедурата по повишаване в длъжност „съдия“ във ВКС – гражданска колегия.
Кандидатите за повишаване в длъжност следва да отговарят на изискванията по чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, като съобразно предписанието по ал. 2 от същия текст, съответният магистрат подава документите във ВСС, след проведеното от комисията по чл. 37, ал. 4 от ЗСВ класиране, СК на ВСС приема решение за повишаване по поредността на класирането до попълване на местата (Арг. чл. 191 – чл. 193 от ЗСВ).
На основание цитираните законови норми СК на ВСС е приела решения, посочени по-горе относно: обявяване на конкурс за повишаване в длъжност чрез провеждане на конкурс; определяне на срокове и реда за приемане на заявленията от кандидатите и необходимите документи; определяне броя на поименния състав на конкурсната комисия по обявения конкурс, определяне и оповестяване на процедурите за класиране на кандидатите и провеждане на гласуване по реда на класирането, до попълване на обявените свободни длъжности; съобщаване на начина на оповестяване на взетите решения във всеки етап от провеждане на конкурса, и др.
В чл. 192, ал. 1, изречение първо от ЗСВ е предвидено, че конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Редът за провеждане на конкурса е уточнен и в приетата от Висшия съдебен съвет Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Според изискванията на чл. 39, ал. 1 от Наредбата при провеждането на конкурсите за преместване или за повишаване конкурсната комисия взема предвид резултатите от последното атестиране и проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото им дело и преценява разгледаните и приключените дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които прави обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества, а според ал. 2 конкурсната комисия избира три дела или преписки от посочените в представената от кандидата със заявлението за участие в конкурса справка и изисква от съответния административен ръководител в седемдневен срок да предостави копие на оптичен носител на тези дела или преписки и на посочените от кандидата три дела или преписки. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата конкурсната комисия извършва комплексна преценка и анализ на всички данни по т. 1, 2 и 3, като поставя една обща оценка по шестобалната система с точност до 0,25 стотни: последното атестиране; проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, и кадровото досие на кандидатите. Съгласно ал. 2 на чл. 40 от Наредбата конкурсната комисия извършва преценката на проверените дела или преписки и поставя оценка по шестобалната система с точност до 0,25 стотни на базата на следните критерии: 1. общи за съдии, прокурори и следователи: практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право; умения за анализ на правнорелевантни факти и доказателства; способност на кандидатите да боравят с нормативни актове, да извличат от тях необходимата информация, да вземат решения и да ги аргументират; 2. специфични за съдии: умение за оптимална организация на работата, способност за своевременно и адекватно планиране на съдебните заседания; подготовка на съдебно заседание; умения за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол. Членовете на конкурсната комисия поставят в индивидуален протокол една обща оценка, средноаритметична на двата цифрови компонента по ал. 1 и 2. Общата оценка на кандидата се формира като средноаритметична от двете цифрови оценки по чл. 40, ал. 1 и 2. Председателят на конкурсната комисия предава индивидуалните протоколи на представител на администрацията на Висшия съдебен съвет, за което се съставя протокол. Целта на така проведената конкурсна процедура е да се установи подготовката на кандидата за длъжността, за която кандидатства.
Жаклин Димитрова Петрова – Комитова, Атанас Симеонов Иванов и Мария Янкова Иванова – Вранеску са възразили срещу начина на формиране на оценката. На първо място Комитова и Иванов твърдят, че комисията не е преценила всички данни от кадровото им досие. Това възражение е неоснователно. В мотивираното становище към протокола за класиране на кандидатите е посочено, че преценката на комисията по чл. 40, ал. 1 от Наредбата се основава на атестационните формуляри на кандидатите, наличните данни за проверки от ИВСС и по-горестоящите органи на съдебната власт и на данните от кадровото досие на кандидата. Липсват данни, които да оборват факта, че представените от кандидатите документи не са били проверени и взети предвид от комисията.
Възражението, че комисията не е приела допълнително посочени от кандидатите актове, също не представлява процесуално нарушение по проведената процедура, нито има характер на дискриминация спрямо кандидатите. В чл. 33, ал. 3, т. 3 от Наредбата е посочено, че към заявлението се прилага копие от три акта, изготвени от кандидата през последните три години от дейността му, по избрани от него разгледани и приключени дела и преписки. Кандидатът сам следва да прецени кои три акта биха били най-показателни за преценка на качествата му за заемане на кандидатстваната длъжност. Не са налице данни по отношение на други участници в конкурса, по отношение на които комисията да е приела повече от нормативно предвидените съдебни актове, поради което не е налице и дискриминиращо отношение към жалбоподателите. Обективното оценяване на професионалните знания, умения и опит на всеки кандидат по показателите, посочени в чл. 192, ал. 1 във връзка с чл. 40, ал. 2, т. 1 от Наредбата, изисква еднаква база за сравнение. Прилагането на ясни и единни критерии към всички участници е условие за равнопоставеното им и еднакво третиране в конкурсната процедура.
Относно възраженията на жалбоподателката Мария Янкова Иванова – Вранеску, че с нормата на чл. 40 от Наредбата се въвежда нов критерий и тези критерии са с различна тежест от законово приетия в чл. 192, ал. 1 от ЗСВ, настоящият състав намира, че също са неоснователни. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 е посочен начина на оценяване за съответния кандидат, включващ общи данни, базирани на атестацията, проверки и кадрово досие. Ал. 2 на същата норма въвежда по–детайлно оценяване на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, тъй като за установяване на действителните качества на магистрата се изследва движението на делата, процесуалните действия на съда и се извършва анализ на постановените съдебни актове. За да се извърши пълна преценка върху работата на съдията по конкретно дело следва да се вземат предвид всички критерии, посочени в чл. 40, ал. 2 от Наредбата, и за всеки от тях да се постави отделна оценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице противоречие между изискванията на Наредбата и законовата регламентация на оценяването при повишаване в длъжност. Натовареността на съдията е елемент от атестацията на съдията, но не и от преценката за професионалните му качества в конкурса за повишаване, поради което възраженията на Мария Янкова Иванова – Вранеску, че комисията не е преценила, че кандидатката е свръхнатоварена, което води до необективност на поставената й оценка, също е неоснователно.
За да се оцени професионалната компетентност, деловите качества и спазването на правилата на съответния етичен кодекс от съдия, прокурор или следовател на всеки пет години се прави периодично атестиране за този период, съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 4 от ЗСВ. Професионалната квалификация на съдия е резултат от правните знания, които притежава, и способността му за прилагането им по определен практически казус, като тези правни знания и практически умения по прилагането им обуславят компетентността на съдията. От друга страна, за да се установи професионалния опит на съдията, следва да се прецени способността на магистрата за работа с нормативни документи, което се изразява в извличането на необходимата информация от тях и вземането на решения, които да бъдат качествено аргументирани. Компетентността и професионалната квалифицираност на магистрата, т. е. съвкупното притежаване на гореизброените качества са предпоставка за професионално израстване на магистрата. Критериите за атестиране на съдиите според чл. 198 от ЗСВ са правни познания и умения за прилагането им, умение за анализ на правнорелевантните факти, умение за оптимална организация на работата, експедитивност и дисциплинираност. Последната атестация на кандидата дава актуални данни за кандидата, с оглед на които може да се извлече точна оценка на професионалните му качества към този момент (момента на провеждане на конкурса) за формиране на общата конкурсна оценка. Чл. 196, т. 4 от ЗСВ предвижда и извънредно атестиране – в случаите по чл. 197, ал. 5 от същия закон - извънредното атестиране се извършва след приключване на периодичното атестиране, ако от последното периодично атестиране са изминали 5 години при следните случаи: 1. когато съдия, прокурор или следовател участва в конкурс за повишаване или преместване в длъжност; 2. когато съдия, прокурор или следовател участва в избор за административен ръководител; 3. по мотивирано предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет или на съответния административен ръководител, когато са налице данни за трайно влошаване на качеството на работата или неспазване на етичните правила от съдия, прокурор или следовател; 4. в други случаи - по искане на съдията, прокурора или следователя, когато има интерес. Тази разпоредба позволява при провеждане на конкурс за повишаване и преместване, съответната комисия по атестиране и конкурси за изготви извънредна атестация не само, когато са налице предпоставките по чл. 197, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, но и когато съответният магистрат има интерес от изготвяне на нова атестация.
В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателите Жаклин Димитрова Петрова – Комитова и Атанас Симеонов Иванов досежно начина на атестиране, както на спечелилите кандидати, така и на всички участници, за които гласуването е прекратено, но са класирани преди жалбоподателите. В случай, че кандидат в конкурс не е доволен от последната си периодична атестация и смята, че наличните данни за професионалните му качества към момента на обявяване на конкурса, биха му донесли по-висока атестационна оценка, същият може да поиска изготвяне на извънредна атестация, която да послужи при оценяването в конкурсната процедура. Видно от данните по делото с решение по т. 4 от протокол № 17 от заседанието на СК на ВСС на 29.05.2018 г., е проведено на основание чл. 196, т. 4 от ЗСВ, във връзка с чл. 197, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, извънредно атестиране на Жаклин Димитрова Петрова – Комитова, а с решението по т. 4.1 от същия протокол, СК на ВСС е приел комплексната оценка от атестирането „много добра“. При тези данни се установява, че за жалбоподателката са били налице актуални данни за професионалните й качества, които са взети предвид от конкурсната комисия.
Изложените в жалбите искания за оспорване на атестациите на останалите кандидати и провеждането на инцидентен съдебен контрол върху тях в настоящото производство е недопустимо. Съгласно чл. 205 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 62 от 2016 г.) комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия предоставя комплексната оценка по чл. 204а, ал. 3 на атестирания, който в 7-дневен срок може да направи писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет. При постъпило възражение съответната колегия на Висшия съдебен съвет изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Когато съответната колегия на Висшия съдебен съвет уважи направеното възражение, Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия изготвя нова комплексна оценка. Решението на съответната колегия, с което не се уважава възражението, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд и решението на съда е окончателно. Видно от законовата уредба, оспорване на атестация може да се инициира само от атестирания и то в случай, че съответната колегия на ВСС не уважи направено възражение срещу комплексната оценка. Настоящите жалбоподатели не са процесуално легитимни да упражнят правото на жалба срещу атестация на друг магистрат, нито в настоящото производство, нито в отделно производство по оспорване на конкретния административен акт.
Освен изложеното следва да се отбележи, че инцидентният съдебен контрол на административни актове е регламентиран в чл. 17, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и според него съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. На първо място следва да се отбележи, че тази разпоредба не е приложима в съдебно-административното производство, тъй като съгласно чл. 147 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е приложима само в гражданския процес, поради характера на разглежданите производства и при наличие на конкретни предпоставки: разглежда се само валидността на акта, без да се преценя неговата законосъобразност. За да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административния акт, същият следва да е противопоставен на страна по делото, която не е участвала в съдебно-административно производство по оспорването му. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че комплексната оценка от атестацията е административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК, но само от лицето, което притежава правен интерес при изрично посоченото в чл. 205, ал. 4 от ЗСВ условия – колегията да не е уважила възражението на магистрата срещу изготвената от КАК атестационна оценка. В случай, че Атанас Иванов е бил недоволен от резултатите от последното периодично атестиране, същият е имал възможност да поиска провеждане на извънредно атестиране. Няма данни и твърдения за такова искане от страна на жалбоподателя, поради което възраженията му по отношение на оценката от атестацията му и тези на останалите кандидати в конкурса, са неоснователни.
Горното се отнася и до искането на Иванов за упражняване на инцидентен съдебен контрол върху протокола за класиране на кандидатите ведно с мотивираното становище. Освен неприложимостта на инцидентния контрол в настоящото производство, следва да се отбележи, че нито класирането на участниците, нито становището към него представляват административни актове. Това са актове по чл. 21, ал. 5 от АПК, които се издават в хода на конкурсната процедура по повишаване в длъжност. На следващо място конкурсната комисия не е административен орган, а е помощен орган, който е избран чрез жребий само за целите на процедурата за повишаване в длъжност „съдия“ във ВКС – гражданска колегия.
В мотивираното становище към протокола за класиране на кандидатите е посочено, че класирането е извършено, съобразявайки следното: 1. Преценка на комисията по чл. 40, ал. 1 от Наредбата – констатации на работата на съдиите, отразени в атестацията, свързани със сроковете на разглеждане и решаване на делата, сроковете за изготвяне на съдебни актове, съотношение между обжалваните съдебни актове и отменените или изменени такива и причините за това, констатациите от извършените проверки от ИВСС или по-горестоящ орган, отнасящи се до кандидата, данните от кадровото досие, стаж в органите на съдебната власт; 2. Преценката по чл. 40, ал. 2 от Наредбата се основава на проверените от нея шест дела на всеки кандидат, като критериите са съобразени с практическите познания на кандидата в областта на материалното и процесуално право, умения за анализ на правнорелевантни факти и доказателства, способност на кандидатите да боравят с нормативни актове, да извличат от тях необходимата информация, да вземат решения и да ги аргументират, умения за оптимална организация на работата, своевременно и адекватно планиране на съдебните заседания, проучване на делата и подготовката на съдебното заседание, умение за водене на съдебно заседание и водене на протокол. Изложено е, че при формиране на преценката на комисията предмет на изследване и съобразяване са били уменията на всеки кандидат за своевременно администриране и подготовка на възложените му дела, срочност при постановяване на актовете, правилното им структуриране, възможност за определяне предмета на спора, за анализ на правнорелевантните факти и доказателствата, за излагане на ясни, последователни и вътрешнонепротиворечиви мотиви, познаване и прилагане на материалното и процесуалното право и задължителната практика. Комисията е отбелязала, че при преценката на професионалната дейност на всеки кандидат статистическите данни и констатациите в атестационния формуляр за отменени и изменени съдебни актове са ценени с оглед информацията на причините, довели до съответния резултат от инстанционния контрол. За всеки един кандидат е изготвено отделно становище, като при преглед на констатациите на комисията, в тях е отразен опит, данните от кадровото досие, теоретични и правни познания, натовареност, срочност на изписване на актовете и брой отменени или изменени актове, както и причините за това. Съставът на комисията, избран чрез жребий от членове на КАК, съдии, определени от Пленума на ВКС и хабилитирани преподаватели по гражданско право, е с несъмнени професионални качества, освен това изборът му е в унисон с изискванията на закона, т. е. избрани са чрез жребий (чл. 189, ал. 6 от ЗСВ). Така избраната комисия може да състави висока професионална преценка за качествата на кандидатите.
По отношение на наведените от жалбоподателите доводи за нееднакво третиране на участниците, те също не се споделят от настоящата инстанция. По делото са представени индивидуалните протоколи на петимата членове на конкурсната комисия, в които са отбелязани индивидуалните оценки на всеки кандидат по проведения конкурс. Конкурсната комисия, избрана при възможно най-високи изисквания, определени в ЗСВ, е компетентен орган, който да извърши обективното оценяване. Няма доказателства в обратната насока, а и не е в компетентността на състава да преценява всички представени от кандидатите документи, относими за формирането на крайната оценка. Наличието на субективно отношение при оценяването е въпрос на мнение на всеки кандидат, особено на некласираните кандидати, но законът предвижда преценката на професионалните качества да бъде извършена върху точно определени данни, както е сторила и комисията. Възражението за неравно третиране на участниците в конкурса е хипотетично и няма данни по делото, които да го обосновават. Избягването на субективизъм по отношение на оценяването е избегнато именно с въвеждането на изискването за избор на конкурсната комисия чрез жребий. Поставените от комисията оценки обаче не подлежат на съдебен контрол, тъй като тази дейност не е административна. Оценяването на кандидатите представлява част от производството по провеждане на конкурса за повишаване в длъжност. В закона не е предвидена изрична възможност при преценка за законосъобразност на решенията на колегиите на ВСС, взети в резултат на проведено конкурсно производство, да бъде извършена проверка на правилността на оценката от конкурса. Такова правомощие не може и да бъде изведено от приложимите разпоредби на ЗСВ.
Кадровият орган е достигнал до извода, че не са допуснати съществени процесуални нарушения с решението по т. 6.1 от протокол № 37 на 27.11.2018 г. и е преминал към назначаване на кандидатите. Гласуването от СК на ВСС е проведено при изискването на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ – по поредността на класирането на кандидатите и поради това, че заинтересованите лица – Емилия Георгиева Донкова – Найчева, Филип Владимиров Владимиров и Розинела Тодорова Янчева, са класирани преди жалбоподателите Жаклин Димитрова Петрова – Комитова, Атанас Симеонов Иванов и Мария Янкова Иванова – Вранеску, то именно те са назначени на първа, втора и трета свободна длъжност „съдия“ във ВКС – гражданска колегия с решенията по т. 6.2, т. 6.3 и т. 6.4 от протокол № 37 на 27.11.2018 г., и предвид изчерпване на местата за тази длъжност, с решението по т. 6.5 от същия протокол СК на ВСС е прекратил гласуването за останалите кандидати, в това число и за жалбоподателите.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на решенията по т. 6.1, т. 6.2, т. 6.3, т. 6.4, и по т. 6.5 в частта, касаеща Жаклин Димитрова Петрова – Комитова, Атанас Симеонов Иванов и Мария Янкова Иванова – Вранеску, от протокол № 37 от 27.11.2018 г. на СК на ВСС, и оспорванията като неоснователни следва да се отхвърлят.
При този изход на спора искането на ответника – СК на ВСС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. Възнаграждението е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК до максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). В чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета по делегацията от чл. 37, ал. 1 от ЗПП, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лева. Предвид тази регламентация и с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита от юрисконсулта, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 и чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Жаклин Димитрова Петрова – Комитова – съдия в Софийски градски съд, срещу решение по т. 6.5 от протокол № 37 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.11.2018 г., в частта му, с която е прекратено гласуването поради попълване на местата по отношение на останалите кандидати, участващи в конкурса за повишаване в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, класирани преди нея.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Жаклин Димитрова Петрова – Комитова – съдия в Софийски градски съд, срещу решенията по т. 6.1, т. 6.2, т. 6.3, т. 6.4 и т. 6.5, последното в частта му, с която по отношение на нея е прекратено гласуването, поради попълване на местата, приети по протокол № 37 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.11.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Атанас Симеонов Иванов – съдия в Районен съд – Благоевград, срещу решенията по т. 6.1, т. 6.4 и т. 6.5, последното в частта му, с която по отношение на него е прекратено гласуването поради попълване на местата, приети по протокол № 37 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.11.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мария Янкова Иванова – Вранеску от гр. София срещу решенията по т. 6.1, т. 6.2, т. 6.3, т. 6.4 и т. 6.5, последното в частта му, с която по отношение на нея е прекратено гласуването, поради попълване на местата, приети по протокол № 37 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.11.2018 г.
ОСЪЖДА Жаклин Димитрова Петрова – Комитова, Атанас Симеонов Иванов и Мария Янкова Иванова – Вранеску да заплатят на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет с адрес гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“, № 12 сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението в частта, с която жалбата на Жаклин Димитрова Петрова – Комитова частично е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази част, подлежи на обжалване от нея с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. В останалата си част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалби на Ж. Комитова, съдия в Софийски градски съд, А. Иванов – съдия в Районен съд – Благоевград, и М. Вранеску, против решения по т. 6.1, т. 6.2, т. 6.3, т. 6.4 и т. 6.5, последното в частта му, с която по отношение на тях е прекратено гласуването, поради попълване на местата, от протокол № 37 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.11.2018 г. С оспорените решения Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС): по т. 6.1 е приела, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават конкурсната процедура; по т. 6.2 – повишила на основание чл. 160, във връзка с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, Е. Найчева – заместник административен ръководител – заместник – председател на Окръжен съд – София, в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; по т. 6.3 - повишила на основание чл. 160, във връзка с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, Ф. Владимиров – съдия в Окръжен съд – София, в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; т. 6.4 - повишила на основание чл. 160, във връзка с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, Р. Янчева – съдия в Софийски градски съд, в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; т. 6.5 – поради попълване на местата прекратила гласуването за останалите кандидати, участвали в конкурса за повишаване в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия. Жалбоподателите молят за отмяна на оспорените решения и връщане на преписката на СК на ВСС с указания за ново провеждане на конкурса от етапа на определяне на конкурсната комисия.
В жалбата на Ж. Комитова се твърди, че така постановените решения са незаконосъобразни, тъй като са постановени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, не съответстват с целта на закона, и са взети в противоречие с принципа на последователност и предвидимост в административния процес. Твърденията на жалбоподателката визират следните нарушения: 1. Класирането на кандидатите е извършено от председател на конкурсната комисия – М. Костова, която е била в пенсионна възраст – над [възраст], и не е имала качеството на действащ съдия, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗСВ (редакция ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) и Наредба № 17/09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт; 2. Всички оспорени решения са немотивирани, тъй като не са наведени конкретни съображения на органа, обусловили крайните му изводи, като последният се е ограничил до възпроизвеждане на текстове от законови разпоредби; 3. Извършеното класиране е било опорочено, поради факта, че конкурсната комисия не е преценила законосъобразно при извършване на класирането, резултатите от последните атестации на кандидатите, като това нарушение е относимо, както за първите трима класирани, така и по отношение на останалите участници в конкурса, които са класирани преди жалбоподателката; 4. Протоколът за класиране на кандидатите и мотивираното становище на конкурсната комисия за повишаване и заемане на длъжността „съдия“ във ВКС – гражданска колегия, не съответстват на изискванията на чл. 192 от ЗСВ; 5. Класирането е опорочено, поради факта, че по отношение на класираните преди жалбоподателката кандидати атестационният формуляр, въз основа на който е извършена атестацията им, е приет по нов ред, различен от стария. Претендира отмяна на решенията по т. 6.1, т. 6.2, т. 6.3, т. 6.4 и т. 6.5, освен в частта, с която гласуването е прекратено спрямо нея, така и по отношение на всички класирани преди нея участници. Ж. Комитова се представлява в съдебно заседание от адвокат Атанасов, който поддържа заявените от нея искания и излага аргументи в тяхна подкрепа.
В жалбата на М. Вранеску се сочи, че оспорените решения са незаконосъобразни, тъй като са приети при нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на ЗСВ. В допълнително подадена чрез адвокат Ангелова писмена защита излага съображения, че критериите за оценяване, заложени в чл. 40 от Наредба № 17/09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (Наредбата), противоречат на изискванията за оценяване, регламентирани в чл. 192, ал. 1 от ЗСВ. Твърди, че в мотивираното становище на конкурсната комисия липсват мотиви, от които да се установят изводите за начина на извършеното класиране. Не е взета предвид натовареността на отделните съдии при поставяне на оценката с оглед твърденията на конкурсната комисия за забавено изготвяне на съдебни актове. Претендира присъждане на разноски.
А. Иванов е оспорил само решенията по т. 6.1, т. 6.4. и т. 6.5 от протокол № 37 от 27.11.2018 г. В жалбата си излага съображения за незаконосъобразност на посочените решения, поради липса на мотиви и нарушение на административнопроизводствените правила. По същество съдържанието на жалбата му преповтаря възраженията на Ж. Комитова. В допълнение към жалбата прави искане за упражняване на инцидентен контрол върху законосъобразността на атестационния формуляр, с който е приета комплексна оценка от атестирането на Т. Банкова, В. Бойкинов и З. Чолева, както и протокола за класиране на участниците в конкурса.
Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт Велинова, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбите като неоснователни и моли за отхвърлянето им, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Е. Найчева оспорва жалбите като неоснователни.
Заинтересованата страна – Ф. Владимиров изразява становище за неоснователност на оспорването.
Заинтересованата страна – Р. Янчева представя писмено становище, в което моли за оставяне на жалбите без уважение, като неоснователни.
Жалбата на Ж. Комитова, в частта й, с която се оспорва решението по т. 6.5 спрямо останалите кандидати за длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, класирани преди нея, е процесуално недопустима, тъй като тези кандидати могат да упражнят сами правото си на жалба, ако счетат за необходимо. С процесното решение е прекратено гласуването спрямо всички кандидати, поради което правото на жалба възниква за лицата, които са непосредствено засегнати от него. В тази връзка жалбоподателката не е правно легитимирана да обжалва това решение спрямо други кандидати. Освен това за нея липсва правен интерес от оспорване на решението в частта му, с която по отношение на кандидатите, изброени преди нея, гласуването е прекратено, поради попълване на местата, тъй като решението на СК на ВСС в тези му части не засяга нейната правна сфера. Ето защо и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК, в посочената й част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. По изложените съображения и с оглед предмета на това дело, съдът не се произнася по законосъобразността на протеклото по отношение на тези кандидати административно производство.
Жалбите на Ж. Комитова, А. Иванов и М. Вранеску против атакуваните от тях решения по т. 6 (а по т. 6.5 само в частта, с която е прекратено гласуването по отношение на тях), от протокол № 37, са подадени в предвидения от закона преклузивен срок от лица с правен интерес от оспорването, и са процесуално допустими. Жалбоподателите са участвали в конкурс за повишаване и заемане на длъжността „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, но са назначени други кандидати, а гласуването по отношение на тях е прекратено поради попълване на местата, което обуславя правния им интерес от търсената съдебна защита.
Разгледани по същество и трите жалби са неоснователни.
С решение по т. 11.1 от протокол № 52 от заседанието на Комисията по атестиране и конкурси (КАК) към СК на ВСС, проведено на 04.12.2017 г., е предложено на СК на ВСС да обяви на основание чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 180 от ЗСВ, конкурс по реда на чл. 189, ал. 2 от ЗСВ за повишаване и заемане на 3 свободни длъжности „съдия“ във ВКС – гражданска колегия.
С решение по т. 11.1 от протокол № 49 от проведеното на 05.12.2017 г. заседание на СК на ВСС, обнародвано в ДВ, бр. 1 от 02.01.2018 г. и публикувано във в. „Труд“ на същата дата, СК на ВСС на основание чл. 180 от ЗСВ е обявила конкурс за повишаване и заемане на три свободни длъжности „съдия“ във ВКС – гражданска колегия.
По делото е безспорно, че Ж. Комитова, А. Иванов и М. Вранеску, както и заинтересованите страни - Е. Найчева, Ф. Владимиров и Р. Янчева са подали заявление за участие, ведно с необходимите документи, изчерпателно посочени в решението по т. 11.2 от протокол № 49/05.12.2017 г. на СК на ВСС и в чл. 33, ал. 3 от Наредбата за участие в конкурса за повишаване и заемане на длъжност „съдия“ във ВКС – Гражданска колегия. Посочените по-горе участници – страни в настоящото производство, са били сред допуснатите кандидати.
С решение по т. 1 от протокол № 5 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 06.02.2018 г., е одобрен поименен списък на хабилитирани преподаватели за избор на членове на конкурсната комисия по обявения с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 49/05.12.2017 г., конкурс за повишаване в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия. С решение по т. 2.1 от същото заседание е избран списък на представители на Комисията по атестирането и конкурсите за определяне на членове на конкурсната комисия, включващ всички членове на КАК от съответната материя със статут на действащи съдии, а с решение по т. 2.2 е определен чрез жребий, на основание чл. 36, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г., поименният състав на конкурсната комисия по обявения конкурс за повишаване в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия. Избрани са пет редовни членове: - М. Костова – съдия във Върховен касационен съд, представител на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на ВСС – определена чрез жребий, на основание чл. 36, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г., Д. Драгнев - определен чрез жребий, на основание чл. 189, ал. 5, т. 5 от ЗСВ, от Пленума на ВКС, М. Русева - определена чрез жребий, на основание чл. 189, ал. 5, т. 5 от ЗСВ, от Пленума на ВКС, М. Димова - определена чрез жребий, на основание чл. 189, ал. 5, т. 5 от ЗСВ, от Пленума на ВКС, и проф. М. Марков - НБУ (хабилитиран преподавател по гражданско право) - определен чрез жребий, на основание чл. 36, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. Избрани са и следните резервни членове: Д. Георгиева – съдия в Окръжен съд - Варна, представител на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на ВСС - определена чрез жребий, на основание чл. 36, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г.; И. Маркова - определена чрез жребий, на основание чл. 189, ал. 5, т. 5 от ЗСВ, от Пленума на ВКС; доц. д-р Т.Коларов - НБУ (хабилитиран преподавател по гражданско право) - определен чрез жребий, на основание чл. 36, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г.
На основание чл. 39 от Наредбата при провеждането на конкурса за повишаване, конкурсната комисия е взела предвид резултатите от последното атестиране и проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото дело на всеки кандидат, и е преценила разгледаните и приключените дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които е изготвила обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества. Конкурсната комисия е проверила по три дела от посочените в представената от кандидата със заявлението за участие в конкурса справка и по три дела извън посочените от кандидата. След проверката на представените от кандидатите дела по техен избор, атестации, проверки от ИВСС и по-горестоящия орган, данните от кадровите досиета, отличия и изисканите от комисията дела, всеки от членовете на комисията е изготвил индивидуален работен протокол, в който са отразени оценките на кандидатите по показателите по чл. 40, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 (последното атестиране, проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, и кадровото досие на кандидатите) и по чл. 40, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 (практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право, умения за анализ на правнорелевантни факти и доказателства, способност на кандидатите да боравят с нормативни актове, да извличат от тях необходимата информация, да вземат решения и да ги аргументират; умение за оптимална организация на работата, способност за своевременно и адекватно планиране на съдебните заседания, подготовка на съдебно заседание, умения за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол, като въз основа на тези два компонента е поставена и средноаритметична оценка. Изготвен е и протокол за формиране на обща оценка на кандидатите, базиран на поставеното в индивидуалните протоколи оценяване и краен протокол за класиране. С най-висок резултат са класирани заинтересованите страни – Е. Найчева с оценка 6.00, Ф. Владимиров с оценка 5.95 и Р. Янчева с оценка 5.85, съответно и тримата кандидати са издържали успешно конкурса и с оспорените пред настоящата инстанция решения по т. 6.2, т. 6.3 и т. 6.4 от протокол № 37/27.11.2018 г. са повишени в длъжност „съдия“ във ВКС – гражданска колегия. Ж. Комитова е класирана на 10-то място с оценка 5.63, А. Иванов е класиран на 32–ро място с оценка 5.10, а М. Вранеску - на 23-то място с оценка 5.33. В изпълнение на чл. 41, ал. 5 от Наредбата, към протокола за класиране комисията е изготвила мотивирано становище за всеки един от явилите се в конкурса кандидати, целящо да установи уменията на всеки кандидат за своевременно администриране и подготовка на възложените му дела, срочност при постановяване на актовете, правилното им структуриране, възможност при определяне предмета на спора, за анализ на правнорелевантните факти и доказателства, за излагане на ясни, последователни и вътрешно непротиворечиви мотиви, познаване и прилагане на материалното и процесуалното право и задължителната практика. Комисията по професионална етика (КПЕ) към СК на ВСС е извършила проверка за притежаваните нравствени качества на първите трима класирани кандидати и е изготвила становища, след което ги е изпратила в КАК към СК на ВСС.
На заседание на КАК към СК на ВСС с решение по т. 10.1 от протокол № 35, въз основа на цялата конкурсна документация на проведения конкурс, ведно със становищата на КПЕ към СК на ВСС, е предложила на СК на ВСС да проведе гласуване по поредността на класирането, като на свободните 3 длъжности „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия се повишат класираните кандидати, до попълване на свободните места, и е внесла предложението в заседанието на СК на ВСС, насрочено за 27.11.2018 г. за разглеждане и произнасяне.
На свое заседание, проведено на 27.11.2018 г., СК на ВСС е подложила на гласуване законосъобразното провеждане на процедурата и след като е приела, че не са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, е подложила на гласуване кандидатите по реда на класирането. Видно от протокол № 37 от същата дата, по т. 6.1 след проведено явно гласуване, е прието, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават конкурсната процедура, по т. 6.2, на основание чл. 160 от ЗСВ е повишена Е. Найчева – заместник на административен ръководител – заместник-председател на Окръжен съд – София, в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, с 11 гласа „за“ и 0 „против“, по т. 6.3 с 10 гласа „за“ и 1 „против“ на основание чл. 160 от ЗСВ е повишен Ф. Владимиров – съдия в Окръжен съд – София, в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, с решение по т. 6.4, на основание чл. 160 от ЗСВ е повишена Р. Янчева – съдия в Софийски градски съд, в длъжност „съдия“ във ВКС – гражданска колегия, с 11 гласа „за“ и 0 „против“. Със същия протокол, по т. 6.5, поради попълване на местата, СК на ВСС е прекратила гласуването за останалите кандидати, участвали в конкурса за повишаване в длъжност „съдия“ във ВКС – гражданска колегия, в т. ч. и досежно жалбоподателите Ж. Комитова, М. Вранеску и А. Иванов.
При тази фактическа обстановка по делото Върховният административен съд намира за неоснователни възраженията на Ж. Комитова, М. Вранеску и А. Иванов за незаконосъобразност на процесните решения, като постановени в нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и несъответствието им с целта на закона.
Конституционно регламентираното правомощие на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност магистрати (съдии, прокурори и следователи), произтича от нормите на чл. 129, ал. 1 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 133 от Конституцията, организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон.
В съответствие с посочената конституционна норма Народното събрание е приело Закон за съдебната власт, в който са разписани правилата за заемане и за освобождаване на длъжност в органите на съдебната власт.
Заемането на длъжности в магистратурата според разпоредбите на ЗСВ изисква предварително провеждане на конкурс, което е задължително при първоначалното назначаване, повишаване в длъжност и преместване в органите на съдебната система. В Раздел II „а“ на Глава девета от Закона за съдебната власт е регламентирана изчерпателно процедурата за провеждане на конкурсите за повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗСВ свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс. Конкурсите за по-горестоящите органи на съдебната власт се обявяват с решение и се провеждат преди обявяването на конкурсите за по-ниските по степен органи.
Освобождаването от длъжност на съдия, прокурор или следовател при наличие на предпоставката навършване на 65-годишна възраст, също е регламентирано, както в чл. 129, ал. 3 от Конституцията, така и в чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ.
В тази връзка жалбоподателите са направили възражение, че председателят на конкурсната комисия и член на КАК при СК на ВСС – М. Костова, е следвало да бъде пенсионирана през [месец] [година], но тя е продължила работата си в конкурсната комисия по процесната процедура и към момента на класиране на участниците, и това е довело до конфликт на интереси. Това възражение е неоснователно.
Съгласно чл. 37, ал. 4, изр. 1 от ЗСВ в състава на Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия се включват членове от колегията, както и избрани членове от действащи към момента на избора съдии с ранг или на длъжност съдия във Върховния касационен съд или във Върховния административен съд. Безспорно е по делото, че към момента на избора за член на КАК към СК на ВСС, М. Костова е била действащ съдия във ВКС, и че не е навършила пенсионна възраст по смисъла на ЗСВ. Съгласно чл. 37, ал. 8 от ЗСВ мандатът на избраните членове на комисиите по атестирането и конкурсите е едногодишен. Съдия, прокурор или следовател не може да бъде избиран за член на съответната комисия за повече от два последователни мандата. По време на конкурсната процедура за Костова не е било изтекло мандатното правоотношение, макар че е навършила [възраст].
В чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ е разписано, че съдийската колегия и прокурорската колегия назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. С оглед тази разпоредба и уредбата, която е предвидена в чл. 129, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Конституцията, съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност от съответната колегия на ВСС. Освобождаването от длъжност при навършване на 65-годишна възраст не се осъществява ex lege - автоматично по силата на закона, а е необходимо настъпването на конкретен юридически факт – приемане на решение от съответния колегиален орган за освобождаване от длъжност поради навършване на 65-годишна възраст. До настъпването на този юридически факт, съдията, прокурорът или следователят осъществява магистратската си дейност или както е в случая с М. Костова – продължава да се изпълнява мандатното правоотношение като член на КАК и касателно член на вече избраната конкурсна комисия.
В действителност по делото е установено, че М. Костова е навършила [възраст] към момента на класиране на участниците, и съответно СК на ВСС не е гласувал нейното освобождаване веднага след навършване на посочената възраст, а в един доста по-късен етап, но това обстоятелство няма данни да е повлияло върху законосъобразното провеждане на конкурсната процедура. Председателят на комисията е била със статут на изборен член на КАК и действащ съдия до приемане на решението на ВСС, с което е освободена от длъжност поради навършване на [възраст]. Допуснатият от колегиалния кадрови орган пропуск за своевременно освобождаване от длъжност на Костова не опорочава законосъобразното протичане на конкурсната процедура.
Липсват данни и за твърдения от жалбоподателите конфликт на интереси по отношение на М. Костова. Съгласно чл. 175и, ал. 1 от ЗСВ, „конфликт на интереси“ възниква, когато съдия, прокурор или следовател има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Съгласно ал. 2 от същата норма „частен“ е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице по ал. 1 или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а съгласно ал. 3 „облага“ е всеки паричен или непаричен доход, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. По делото липсват доказателства, а и твърдения, че М. Костова има частен интерес, който да повлияе върху безпристрастното и обективно оценяване на кандидатите в конкурса. Не се налице и данни и твърдения, че същата е получила облага от участието й в конкурсната комисия след навършване на [възраст]. При преглед на индивидуалните протоколи на членовете на конкурсната комисия се установяват относително еднакви оценки, като са налице данни за по-високо оценяване по отношение на някои от жалбоподателите от страна на М. Костова, спрямо други членове на комисията. Изложеното категорично оборва тезата на жалбоподателите, че по отношение на М. Костова е бил налице конфликт на интереси, и че участието й в комисията след навършване на [възраст] е опорочило процедурата по повишаване в длъжност „съдия“ във ВКС – гражданска колегия.
Кандидатите за повишаване в длъжност следва да отговарят на изискванията по чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, като съобразно предписанието по ал. 2 от същия текст, съответният магистрат подава документите във ВСС, след проведеното от комисията по чл. 37, ал. 4 от ЗСВ класиране, СК на ВСС приема решение за повишаване по поредността на класирането до попълване на местата (Арг. чл. 191 – чл. 193 от ЗСВ).
На основание цитираните законови норми СК на ВСС е приела решения, посочени по-горе относно: обявяване на конкурс за повишаване в длъжност чрез провеждане на конкурс; определяне на срокове и реда за приемане на заявленията от кандидатите и необходимите документи; определяне броя на поименния състав на конкурсната комисия по обявения конкурс, определяне и оповестяване на процедурите за класиране на кандидатите и провеждане на гласуване по реда на класирането, до попълване на обявените свободни длъжности; съобщаване на начина на оповестяване на взетите решения във всеки етап от провеждане на конкурса, и др.
В чл. 192, ал. 1, изречение първо от ЗСВ е предвидено, че конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Редът за провеждане на конкурса е уточнен и в приетата от Висшия съдебен съвет Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Според изискванията на чл. 39, ал. 1 от Наредбата при провеждането на конкурсите за преместване или за повишаване конкурсната комисия взема предвид резултатите от последното атестиране и проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото им дело и преценява разгледаните и приключените дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които прави обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества, а според ал. 2 конкурсната комисия избира три дела или преписки от посочените в представената от кандидата със заявлението за участие в конкурса справка и изисква от съответния административен ръководител в седемдневен срок да предостави копие на оптичен носител на тези дела или преписки и на посочените от кандидата три дела или преписки. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата конкурсната комисия извършва комплексна преценка и анализ на всички данни по т. 1, 2 и 3, като поставя една обща оценка по шестобалната система с точност до 0,25 стотни: последното атестиране; проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, и кадровото досие на кандидатите. Съгласно ал. 2 на чл. 40 от Наредбата конкурсната комисия извършва преценката на проверените дела или преписки и поставя оценка по шестобалната система с точност до 0,25 стотни на базата на следните критерии: 1. общи за съдии, прокурори и следователи: практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право; умения за анализ на правнорелевантни факти и доказателства; способност на кандидатите да боравят с нормативни актове, да извличат от тях необходимата информация, да вземат решения и да ги аргументират; 2. специфични за съдии: умение за оптимална организация на работата, способност за своевременно и адекватно планиране на съдебните заседания; подготовка на съдебно заседание; умения за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол. Членовете на конкурсната комисия поставят в индивидуален протокол една обща оценка, средноаритметична на двата цифрови компонента по ал. 1 и 2. Общата оценка на кандидата се формира като средноаритметична от двете цифрови оценки по чл. 40, ал. 1 и 2. Председателят на конкурсната комисия предава индивидуалните протоколи на представител на администрацията на Висшия съдебен съвет, за което се съставя протокол. Целта на така проведената конкурсна процедура е да се установи подготовката на кандидата за длъжността, за която кандидатства.
Ж. Комитова, А. Иванов и М. Вранеску са възразили срещу начина на формиране на оценката. На първо място Комитова и Иванов твърдят, че комисията не е преценила всички данни от кадровото им досие. Това възражение е неоснователно. В мотивираното становище към протокола за класиране на кандидатите е посочено, че преценката на комисията по чл. 40, ал. 1 от Наредбата се основава на атестационните формуляри на кандидатите, наличните данни за проверки от ИВСС и по-горестоящите органи на съдебната власт и на данните от кадровото досие на кандидата. Липсват данни, които да оборват факта, че представените от кандидатите документи не са били проверени и взети предвид от комисията.
Възражението, че комисията не е приела допълнително посочени от кандидатите актове, също не представлява процесуално нарушение по проведената процедура, нито има характер на дискриминация спрямо кандидатите. В чл. 33, ал. 3, т. 3 от Наредбата е посочено, че към заявлението се прилага копие от три акта, изготвени от кандидата през последните три години от дейността му, по избрани от него разгледани и приключени дела и преписки. Кандидатът сам следва да прецени кои три акта биха били най-показателни за преценка на качествата му за заемане на кандидатстваната длъжност. Не са налице данни по отношение на други участници в конкурса, по отношение на които комисията да е приела повече от нормативно предвидените съдебни актове, поради което не е налице и дискриминиращо отношение към жалбоподателите. Обективното оценяване на професионалните знания, умения и опит на всеки кандидат по показателите, посочени в чл. 192, ал. 1 във връзка с чл. 40, ал. 2, т. 1 от Наредбата, изисква еднаква база за сравнение. Прилагането на ясни и единни критерии към всички участници е условие за равнопоставеното им и еднакво третиране в конкурсната процедура.
Относно възраженията на жалбоподателката М. Вранеску, че с нормата на чл. 40 от Наредбата се въвежда нов критерий и тези критерии са с различна тежест от законово приетия в чл. 192, ал. 1 от ЗСВ, настоящият състав намира, че също са неоснователни. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 е посочен начина на оценяване за съответния кандидат, включващ общи данни, базирани на атестацията, проверки и кадрово досие. Ал. 2 на същата норма въвежда по–детайлно оценяване на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, тъй като за установяване на действителните качества на магистрата се изследва движението на делата, процесуалните действия на съда и се извършва анализ на постановените съдебни актове. За да се извърши пълна преценка върху работата на съдията по конкретно дело следва да се вземат предвид всички критерии, посочени в чл. 40, ал. 2 от Наредбата, и за всеки от тях да се постави отделна оценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице противоречие между изискванията на Наредбата и законовата регламентация на оценяването при повишаване в длъжност. Натовареността на съдията е елемент от атестацията на съдията, но не и от преценката за професионалните му качества в конкурса за повишаване, поради което възраженията на М. Вранеску, че комисията не е преценила, че кандидатката е свръхнатоварена, което води до необективност на поставената й оценка, също е неоснователно.
За да се оцени професионалната компетентност, деловите качества и спазването на правилата на съответния етичен кодекс от съдия, прокурор или следовател на всеки пет години се прави периодично атестиране за този период, съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 4 от ЗСВ. Професионалната квалификация на съдия е резултат от правните знания, които притежава, и способността му за прилагането им по определен практически казус, като тези правни знания и практически умения по прилагането им обуславят компетентността на съдията. От друга страна, за да се установи професионалния опит на съдията, следва да се прецени способността на магистрата за работа с нормативни документи, което се изразява в извличането на необходимата информация от тях и вземането на решения, които да бъдат качествено аргументирани. Компетентността и професионалната квалифицираност на магистрата, т. е. съвкупното притежаване на гореизброените качества са предпоставка за професионално израстване на магистрата. Критериите за атестиране на съдиите според чл. 198 от ЗСВ са правни познания и умения за прилагането им, умение за анализ на правнорелевантните факти, умение за оптимална организация на работата, експедитивност и дисциплинираност. Последната атестация на кандидата дава актуални данни за кандидата, с оглед на които може да се извлече точна оценка на професионалните му качества към този момент (момента на провеждане на конкурса) за формиране на общата конкурсна оценка. Чл. 196, т. 4 от ЗСВ предвижда и извънредно атестиране – в случаите по чл. 197, ал. 5 от същия закон - извънредното атестиране се извършва след приключване на периодичното атестиране, ако от последното периодично атестиране са изминали 5 години при следните случаи: 1. когато съдия, прокурор или следовател участва в конкурс за повишаване или преместване в длъжност; 2. когато съдия, прокурор или следовател участва в избор за административен ръководител; 3. по мотивирано предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет или на съответния административен ръководител, когато са налице данни за трайно влошаване на качеството на работата или неспазване на етичните правила от съдия, прокурор или следовател; 4. в други случаи - по искане на съдията, прокурора или следователя, когато има интерес. Тази разпоредба позволява при провеждане на конкурс за повишаване и преместване, съответната комисия по атестиране и конкурси за изготви извънредна атестация не само, когато са налице предпоставките по чл. 197, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, но и когато съответният магистрат има интерес от изготвяне на нова атестация.
В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателите Ж. Комитова и А. Иванов досежно начина на атестиране, както на спечелилите кандидати, така и на всички участници, за които гласуването е прекратено, но са класирани преди жалбоподателите. В случай, че кандидат в конкурс не е доволен от последната си периодична атестация и смята, че наличните данни за професионалните му качества към момента на обявяване на конкурса, биха му донесли по-висока атестационна оценка, същият може да поиска изготвяне на извънредна атестация, която да послужи при оценяването в конкурсната процедура. Видно от данните по делото с решение по т. 4 от протокол № 17 от заседанието на СК на ВСС на 29.05.2018 г., е проведено на основание чл. 196, т. 4 от ЗСВ, във връзка с чл. 197, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, извънредно атестиране на Ж. Комитова, а с решението по т. 4.1 от същия протокол, СК на ВСС е приел комплексната оценка от атестирането „много добра“. При тези данни се установява, че за жалбоподателката са били налице актуални данни за професионалните й качества, които са взети предвид от конкурсната комисия.
Изложените в жалбите искания за оспорване на атестациите на останалите кандидати и провеждането на инцидентен съдебен контрол върху тях в настоящото производство е недопустимо. Съгласно чл. 205 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 62 от 2016 г.) комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия предоставя комплексната оценка по чл. 204а, ал. 3 на атестирания, който в 7-дневен срок може да направи писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет. При постъпило възражение съответната колегия на Висшия съдебен съвет изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Когато съответната колегия на Висшия съдебен съвет уважи направеното възражение, Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия изготвя нова комплексна оценка. Решението на съответната колегия, с което не се уважава възражението, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд и решението на съда е окончателно. Видно от законовата уредба, оспорване на атестация може да се инициира само от атестирания и то в случай, че съответната колегия на ВСС не уважи направено възражение срещу комплексната оценка. Настоящите жалбоподатели не са процесуално легитимни да упражнят правото на жалба срещу атестация на друг магистрат, нито в настоящото производство, нито в отделно производство по оспорване на конкретния административен акт.
Освен изложеното следва да се отбележи, че инцидентният съдебен контрол на административни актове е регламентиран в чл. 17, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и според него съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. На първо място следва да се отбележи, че тази разпоредба не е приложима в съдебно-административното производство, тъй като съгласно чл. 147 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е приложима само в гражданския процес, поради характера на разглежданите производства и при наличие на конкретни предпоставки: разглежда се само валидността на акта, без да се преценя неговата законосъобразност. За да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административния акт, същият следва да е противопоставен на страна по делото, която не е участвала в съдебно-административно производство по оспорването му. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че комплексната оценка от атестацията е административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК, но само от лицето, което притежава правен интерес при изрично посоченото в чл. 205, ал. 4 от ЗСВ условия – колегията да не е уважила възражението на магистрата срещу изготвената от КАК атестационна оценка. В случай, че А. Иванов е бил недоволен от резултатите от последното периодично атестиране, същият е имал възможност да поиска провеждане на извънредно атестиране. Няма данни и твърдения за такова искане от страна на жалбоподателя, поради което възраженията му по отношение на оценката от атестацията му и тези на останалите кандидати в конкурса, са неоснователни.
Горното се отнася и до искането на Иванов за упражняване на инцидентен съдебен контрол върху протокола за класиране на кандидатите ведно с мотивираното становище. Освен неприложимостта на инцидентния контрол в настоящото производство, следва да се отбележи, че нито класирането на участниците, нито становището към него представляват административни актове. Това са актове по чл. 21, ал. 5 от АПК, които се издават в хода на конкурсната процедура по повишаване в длъжност. На следващо място конкурсната комисия не е административен орган, а е помощен орган, който е избран чрез жребий само за целите на процедурата за повишаване в длъжност „съдия“ във ВКС – гражданска колегия.
В мотивираното становище към протокола за класиране на кандидатите е посочено, че класирането е извършено, съобразявайки следното: 1. Преценка на комисията по чл. 40, ал. 1 от Наредбата – констатации на работата на съдиите, отразени в атестацията, свързани със сроковете на разглеждане и решаване на делата, сроковете за изготвяне на съдебни актове, съотношение между обжалваните съдебни актове и отменените или изменени такива и причините за това, констатациите от извършените проверки от ИВСС или по-горестоящ орган, отнасящи се до кандидата, данните от кадровото досие, стаж в органите на съдебната власт; 2. Преценката по чл. 40, ал. 2 от Наредбата се основава на проверените от нея шест дела на всеки кандидат, като критериите са съобразени с практическите познания на кандидата в областта на материалното и процесуално право, умения за анализ на правнорелевантни факти и доказателства, способност на кандидатите да боравят с нормативни актове, да извличат от тях необходимата информация, да вземат решения и да ги аргументират, умения за оптимална организация на работата, своевременно и адекватно планиране на съдебните заседания, проучване на делата и подготовката на съдебното заседание, умение за водене на съдебно заседание и водене на протокол. Изложено е, че при формиране на преценката на комисията предмет на изследване и съобразяване са били уменията на всеки кандидат за своевременно администриране и подготовка на възложените му дела, срочност при постановяване на актовете, правилното им структуриране, възможност за определяне предмета на спора, за анализ на правнорелевантните факти и доказателствата, за излагане на ясни, последователни и вътрешнонепротиворечиви мотиви, познаване и прилагане на материалното и процесуалното право и задължителната практика. Комисията е отбелязала, че при преценката на професионалната дейност на всеки кандидат статистическите данни и констатациите в атестационния формуляр за отменени и изменени съдебни актове са ценени с оглед информацията на причините, довели до съответния резултат от инстанционния контрол. За всеки един кандидат е изготвено отделно становище, като при преглед на констатациите на комисията, в тях е отразен опит, данните от кадровото досие, теоретични и правни познания, натовареност, срочност на изписване на актовете и брой отменени или изменени актове, както и причините за това. Съставът на комисията, избран чрез жребий от членове на КАК, съдии, определени от Пленума на ВКС и хабилитирани преподаватели по гражданско право, е с несъмнени професионални качества, освен това изборът му е в унисон с изискванията на закона, т. е. избрани са чрез жребий (чл. 189, ал. 6 от ЗСВ). Така избраната комисия може да състави висока професионална преценка за качествата на кандидатите.
По отношение на наведените от жалбоподателите доводи за нееднакво третиране на участниците, те също не се споделят от настоящата инстанция. По делото са представени индивидуалните протоколи на петимата членове на конкурсната комисия, в които са отбелязани индивидуалните оценки на всеки кандидат по проведения конкурс. Конкурсната комисия, избрана при възможно най-високи изисквания, определени в ЗСВ, е компетентен орган, който да извърши обективното оценяване. Няма доказателства в обратната насока, а и не е в компетентността на състава да преценява всички представени от кандидатите документи, относими за формирането на крайната оценка. Наличието на субективно отношение при оценяването е въпрос на мнение на всеки кандидат, особено на некласираните кандидати, но законът предвижда преценката на професионалните качества да бъде извършена върху точно определени данни, както е сторила и комисията. Възражението за неравно третиране на участниците в конкурса е хипотетично и няма данни по делото, които да го обосновават. Избягването на субективизъм по отношение на оценяването е избегнато именно с въвеждането на изискването за избор на конкурсната комисия чрез жребий. Поставените от комисията оценки обаче не подлежат на съдебен контрол, тъй като тази дейност не е административна. Оценяването на кандидатите представлява част от производството по провеждане на конкурса за повишаване в длъжност. В закона не е предвидена изрична възможност при преценка за законосъобразност на решенията на колегиите на ВСС, взети в резултат на проведено конкурсно производство, да бъде извършена проверка на правилността на оценката от конкурса. Такова правомощие не може и да бъде изведено от приложимите разпоредби на ЗСВ.
Кадровият орган е достигнал до извода, че не са допуснати съществени процесуални нарушения с решението по т. 6.1 от протокол № 37 на 27.11.2018 г. и е преминал към назначаване на кандидатите. Гласуването от СК на ВСС е проведено при изискването на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ – по поредността на класирането на кандидатите и поради това, че заинтересованите лица – Е. Найчева, Ф. Владимиров и Р. Янчева, са класирани преди жалбоподателите Ж. Комитова, А. Иванов и М. Вранеску, то именно те са назначени на първа, втора и трета свободна длъжност „съдия“ във ВКС – гражданска колегия с решенията по т. 6.2, т. 6.3 и т. 6.4 от протокол № 37 на 27.11.2018 г., и предвид изчерпване на местата за тази длъжност, с решението по т. 6.5 от същия протокол СК на ВСС е прекратил гласуването за останалите кандидати, в това число и за жалбоподателите.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на решенията по т. 6.1, т. 6.2, т. 6.3, т. 6.4, и по т. 6.5 в частта, касаеща Ж. Комитова, А. Иванов и М. Вранеску, от протокол № 37 от 27.11.2018 г. на СК на ВСС, и оспорванията като неоснователни следва да се отхвърлят.
При този изход на спора искането на ответника – СК на ВСС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. Възнаграждението е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК до максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). В чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета по делегацията от чл. 37, ал. 1 от ЗПП, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лева. Предвид тази регламентация и с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита от юрисконсулта, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 и чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ж. Комитова – съдия в Софийски градски съд, срещу решение по т. 6.5 от протокол № 37 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.11.2018 г., в частта му, с която е прекратено гласуването поради попълване на местата по отношение на останалите кандидати, участващи в конкурса за повишаване в длъжност „съдия“ във Върховен касационен съд – гражданска колегия, класирани преди нея.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Комитова – съдия в Софийски градски съд, срещу решенията по т. 6.1, т. 6.2, т. 6.3, т. 6.4 и т. 6.5, последното в частта му, с която по отношение на нея е прекратено гласуването, поради попълване на местата, приети по протокол № 37 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.11.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Иванов – съдия в Районен съд – Благоевград, срещу решенията по т. 6.1, т. 6.4 и т. 6.5, последното в частта му, с която по отношение на него е прекратено гласуването поради попълване на местата, приети по протокол № 37 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.11.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Вранеску от гр. София срещу решенията по т. 6.1, т. 6.2, т. 6.3, т. 6.4 и т. 6.5, последното в частта му, с която по отношение на нея е прекратено гласуването, поради попълване на местата, приети по протокол № 37 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.11.2018 г.
ОСЪЖДА Ж. Комитова, А. Иванов и М. Вранеску да заплатят на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет с адрес гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“, № 12 сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението в частта, с която жалбата на Ж. Комитова частично е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази част, подлежи на обжалване от нея с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. В останалата си част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.