РЕШЕНИЕ
№
2719
София,
02/23/2011
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България -
Първо А отделение
,
в
съдебно
заседание
на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
МИРА РАЙЧЕВА
при секретар
Галина Узунова
и с участието
на прокурора
Огнян Атанасов
изслуша докладваното
от
съдията
МИРА РАЙЧЕВА
по адм. дело
№
5498/2010
.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Анна Младенова Димитриева от гр. Варна срещу решение № 504/10.03.2010 г., постановено по адм. дело № 391/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против Акт за регистрация по ЗДДС № 030420900024590/30.10.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 2/01.02.2010 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който е била разпоредена регистрация по ЗДДС, считано от датата на връчване на акта. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е постановил решението си без да обсъди в цялост събраните по делото доказателства, както и при едностранното им обсъждане и тълкуване. Направено е и оплакване, че съдът стеснително е тълкувал разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗДДС и по този начин е постановил решение, което е в противоречие с константната практика на ВАС и решение на Конституционния съд, съгласно които нормите на данъчното законодателство се прилагат такива, каквито са и не подлежат на тълкуване. Освен това се излагат оплаквания, че не е налице независима икономическа дейност и съдът като е приел обратното, не бил изложил мотиви защо счита за такава дейността му през процесния период, тъй като сделките с недвижими имоти са инцидентни и е с цел решаване нуждите на семейството. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа то адв.Левон, която е представила и писмена защита. Иска се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приел, че жалбоподателката осъществява независима икономическа дейност по реда на чл. 3 ЗДДС, поради което се явява данъчно задължено лице по смисъла на закона и затова е налице основание да се регистрира по ЗДДС.
Върховният административен съд, І А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Варненският административен съд е бил сезиран с жалба от Анна Димитриева от гр. Варна срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 030420900024590/30.10.2009 г. и за да я отхвърли, съдът е приел, че са налице условията на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, тъй като жалбоподателката е достигнала оборот от 50 000 лв. (или повече) за последните 12 месеца преди текущия. След обстоен и аргументиран анализ на доказателствата,съдът е приел, че е налице независима икономическа дейност на жалбоподателката по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, макар че не е регистрирана като търговец по реда на ТЗ, тъй като са извършвани сделки- продажби на имоти от нея и съпругът й многократно и системно, което според съда се установява от представените нотариални актове и доставките са облагаеми. Налице са повтарящи се действия, материализирани в няколко сделки с цел приход. Административният съд е направил тълкуване на нормата на чл.3 ЗДДС в смисъл, че за да бъде данъчно задължено едно лице е достатъчно да осъществява независима икономическа дейност, без оглед на резултатите от нея. Въз основа на гореизложеното е формирал обобщаващия извод, че в случая данъчно- задълженото лице е осъществявало такава дейност по занятие и не е възприел обратната теза на Димитриева при съобразяване с броя продажби на недвижими имоти, чрез които не се задоволяват жилищни нужди, осъществявани са систематично и съответно са източник на доходи.
Обжалваното решение е правилно.
Задължение за регистрация по чл. 96 ЗДДС възниква за всяко лице, което извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ЗДДС като подаде заявление за регистрация в случай, че е направил оборот 50 000 лв. или повече за последните 12 месеца преди текущия. Относно тълкуването на понятието „независима икономическа дейност” съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 3 ЗДДС, както и правилно е разграничил критериите, използвани от законодателя в това понятие – качеството на лицето, а втория – извършването на дейност редовно или по занятие, без оглед качеството на лицето. Касаторката безспорно попада във втория критерий, тъй като няма спор по делото, че тя не е регистрирана като търговец по ТЗ. По втория критерий, обаче, правилно съдът е приел, че е налице извършвана от нея независима икономическа дейност, от която редовно получава доходи – сделки с недвижими имоти. Правилно съдът е приел въз основа данните по делото, че сделките с недвижими имоти са извършвани многократно, което води до системност на дейността – нотариални актове и справки от Агенция по вписванията. Правилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно органът по приходите е установил, че облагаемият оборот е достигнат до месец ноември 2008 г., поради което най-късно до 14.12.2008 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС.
Неоснователно е оплакването, че дейността на касаторката е била инцидентна и целяла задоволяване нуждите на семейството, тъй като то се опровергава от събраните по делото доказателства, които сочат на извършвана системна дейност по сделки с недвижими имоти. Не може се приеме, че дейността на Димитриева по повод сделките с недвижими имоти е инцидентна и случайна. Представените 6 бр. епикризи за заболяване от нейна страна не водят до други изводи и не опровергават установеното и от органите по приходите и от съда, че е извършвана независима икономическа дейност, вследствие на която е направен необходимия оборот за регистрация по ЗДДС. Съдът при постановяване на решението си е извършил проверка на оборота с натрупване за периода месец декември 2007 г. – месец ноември 2008 г. и е направил законосъобразен извод, че е превишен облагаемия оборот и че най-късно до 14.12.2008 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Съобразено е и от органите по приходите и от съда, че Димитриева е семейна и с оглед съществуващата СИО оборотът е изчислен съобразно 1/2 част, съответстваща на частта й от СИО.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на І А отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 504/10.03.2010 г., постановено по адм. дело № 391/2010 г. по описа на Варненския административен съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Здравка Шуменска
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Емилия Миткова
/п/ Мира Райчева
М.Р.