ОПРЕДЕЛЕНИЕ
по хода на делото

София, 05.07.2021



Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ГЪРБАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
по адм. дело 6558 / 2021. Document Link Icon

Производството е образувано по жалба, подадена от А. Георгиев, гр. София, срещу решение № 441 от 4 юни 2021 година на Министерски съвет на Република България, за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. Релевирани са доводи за нищожност на решението, алтернативно за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. С жалбата е направено искане за спиране действието на обжалвания акт на основание чл. 60, ал. 5 АПК.
След преценка на доказателствата по административната преписка, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира делото за родово подсъдно като първа инстанция на настоящия съд с оглед разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК.
Преди разглеждане на делото в открито заседание, съдът извърши проверка на редовността и допустимостта на жалбата, при която констатира следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. С т. 1 от обжалваното решение на Министерски съвет е създадена постоянна работна група с участието на представители на Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Националната агенция за приходите, която да изготви списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на Съединените американски щати, като в три подточки са изброени и асоциираните лица, които следва да бъдат включени в него. В т. 3 от списъка на физическите лица, асоциирани по смисъла на т. 1, б. „б“ от решение № 441 от 4 юни 2021 година на Министерски съвет е включен и жалбоподателят А. Георгиев. След включването му в списъка на основание оспореното пред съда решение на Министерски съвет, е налице засягане на права и законни интереси на жалбоподателя, поради което това решение по отношение на него има характер на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 147 АПК, право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение. Това предполага да е налице пряк и непосредствен правен интерес от обжалването, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административен акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт. Всяко лице, чиито права или интереси са нарушени или застрашени от такъв акт, има правото да го оспорва по съдебен ред. В изпълнение на решение № 441 от 4 юни 2021 година, създадената работна група е изготвила списък на асоциираните лица, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от OFAC, в който е включен и А. Георгиев, което несъмнено, неблагоприятно засяга сферата на жалбоподателя. Списъкът няма самостоятелно съществуване, тъй като в него липсва разпоредителна част, която да послужи като основание за пряко и непосредствено засягане на интересите на жалбоподателя. Правно релевантна значимост за настоящото производство има разпоредителната част на оспореното пред съда решение на министерски съвет, поради което не може да се отрече и правото на А. Георгиев да го атакува в частта, която го засяга лично. В тази връзка, при извършената проверка за допустимост на жалбата съдът намира, че по отношение на А. Георгиев е налице правен интерес да оспорва описания в жалбата акт във връзка с включването си в списъка на физическите лица по смисъла на т. 1, б. „б“ от решение № 441 от 4 юни 2021 година на Министерски съвет.
Жалбата отговаря на изискванията, посочени в чл. 150 АПК. Представени са приложенията по чл. 151 АПК, поради което е редовна. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Жалбата е допустима и по отношение на срока за оспорване на основание чл. 149, ал. 1 АПК.
В съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК съдът следва да укаже на административния орган, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания за включване на лицето в списъка, изготвен в изпълнение на оспорения административен акт и изпълнение на законовите изисквания при издаването му. На основание чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, съдът следва да укаже на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на твърдените с жалбата обстоятелства.
По искането в жалбата за спиране действието на оспорения административен акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 166, ал. 1 АПК оспорването спира изпълнението на административния акт, а съгласно ал. 2 при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В съответствие с чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В конкретния случай, предмет на оспорване е решение № 441 от 4 юни 2021 година на Министерски съвет, ведно с издаденият въз основа на него поименен списък на асоциираните лица, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от OFAC, с което не е било допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 АПК. Освен това не е налице и хипотезата на чл.166, ал. 4 АПК след като не е допуснато предварително изпълнение на посоченото решение по силата на отделен закон. В тази връзка следва да бъде отчетено, че липсата на предварително изпълнение, допуснато от органа или уредено от законодателя, налага извода, че подаването на жалба срещу решението има суспензивен ефект според общото правило на чл. 166, ал. 1 АПК. Следователно, предявеното искане за спиране на предварителното изпълнение на акта е недопустимо, тъй като е лишено от предмет и следва да бъде оставено без разглеждане.
Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като страни в производството:
1. А. Георгиев – жалбоподател;
2. Министерски съвет на Република България – ответник.
УКАЗВА на жалбоподателя че носи доказателствената тежест за установяване на твърдените с жалбата обстоятелства.
УКАЗВА на административния орган, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания за включване на лицето в списъка, изготвен в изпълнение на оспорения административен акт и изпълнение на законовите изисквания при издаването му.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А. Георгиев за спиране предварителното изпълнение на решение № 441 на Министерски съвет на Република България от 4 юни 2021 година.
Определението в частта му относно искането за спиране подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд, с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на оспорващия.
След влизане в сила на определението в частта му, която подлежи на обжалване, делото да се докладва на председателя на четвърто отделение на Върховния административен съд за насрочването му в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.