ОПРЕДЕЛЕНИЕ

10872
София, 18.10.2016

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ ЯНКУЛОВА
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаСОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело 9836/2016. Document Link Icon


Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на А. Р. М., [дата на раждане] , и на Б. Х. М., [дата на раждане] , граждани на Ислямска република А., срещу определение от 22.07.2016 г. на Административен съд, С. област, постановено по административно дело №595/2016 г.
С обжалваното определение съдът оставил без разглеждане жалбите на г-н М. и г-н М. срещу Заповед №517з-1312 от 28.04.2016 г. на началника на група „Миграция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, С., с която на основание чл. 44, ал. 6, 9 и 10 от Закона за чужденците в Република България на А. Л., гражданин на Ислямска република А., [дата на раждане] , е приложена принудителна административна мярка „принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци“ до отпадане на пречките за изпълнение на принудителната мярка „принудително отвеждане до границата“, но за не повече от три месеца.
Частните жалби и на двамата жалбоподатели са подадени чрез адв. Георги Венелинов Тошев, Софийска адвокатска колегия.
Видно от доказателствата по делото и двамата частни жалбоподатели към датата на подаване на частните жалби са лица, които не са навършили пълнолетие по смисъла на чл. 2 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС).
А. Р. М., по негови данни, е [дата на раждане] Следователно към датата на подаване на частната жалба – 27.07.2016 г., е навършил 12 години. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЛС е малолетен. Малолетните лица, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЛС, не могат да извършват самостоятелно правни действия. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършат техните законни представители – родители или настойници.
Б. Х. М., по негови данни, е [дата на раждане] Следователно към датата на подаване на частната жалба – 27.07.2016 г., е навършил 14 години. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЛС е непълнолетен. Непълнолетните лица, съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЛС, извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители.
Безспорно е, че двамата частни жалбоподатели пребивават в страната без родителите си. С обжалваната Заповед №517з-1312 от 28.04.2016 г. органът приел, че двете лица са съответно малолетно и непълнолетно и са придружени от А. Л., гражданин на Ислямска република А., [дата на раждане]
Законът за чужденците не съдържа разпоредби досежно представителството на малолетни и непълнолетни лица в отношенията им с компетентните органи в страната, в т.ч. и при реализиране на правото им на съдебна защита. Единствената разпоредба, която има отношение към начина на реализиране на правата на малолетните и непълнолетните чужди граждани, които попадат под действието на Закона за чужденците в Република България, е тази на чл. 44, ал. 9, in fine ЗЧРБ и съгласно нея, когато органът издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка на малолетен или непълнолетен чужд гражданин уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане“, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.
Тази разпоредба е приложима само досежно придружени малолетни и непълнолетни лица, за които органът, в условията на изключението, предвидено в първото изречение на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, е приложил принудителна административна мярка. Наред с това, съгласно чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД) дирекция „Социално подпомагане“ може да представлява детето в случаите, предвидени в закон. Законът за чужденците в Република България не съдържа такъв „предвиден в закон“ случай.
От така действащата законодателна уредба следва, че в случай като настоящия дирекция „Социално подпомагане“ не може да представлява малолетните и непълнолетни лица в производството по защита на правата им по реда на Закона за чужденците в Република България.
От доказателствата по делото е видно, че двамата частни жалбоподатели на 10.05.2016 г. подали молба за закрила.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това пълнолетно лице се назначава от кмета на общината за негов представител. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 2 и 4 ЗУБ представителят на малолетния или на непълнолетния има право да го представлява пред всички административни органи в Република България с оглед защитата на най-добрия интерес на детето, както и да предприема действия за осигуряване на правна помощ.
По делото упълномощаването на подалия частната жалба адв. Георги Тошев е извършено лично от малолетния и непълнолетния чужд гражданин. Упълномощаването не е извършено (за малолетния) и не е потвърдено (за непълнолетния) жалбоподател от лицето, определено за техен представител в оспорената Заповед №517з. По делото не е представена и заповед на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 ЗУБ, с която придружаващото лице е определено за представител на двамата жалбоподатели.
Горното не е резултат на действията на частните жалбоподатели, тъй като те не биха могли да задвижат производство по назначаване на техен представител. Компетентните органи не са издали заповед по чл. 25, ал. 2 ЗУБ и по този начин не са създали правната фигура на законен представител на малолетния и непълнолетния жалбоподател. Без тази заповед лицето, вписано в оспорената заповед като придружител на частните жалбоподатели, няма правомощията по чл. 25, ал. 3, т. 2 и 4 ЗУБ и следователно не може да извърши надлежно упълномощаване на процесуален представител на двамата частни жалбоподатели.
Съгласно чл. 28, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК непълнолетните лица извършват съдопроизводствени действия лично, но със съгласието на попечителя си, а съгласно чл. 28, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК малолетните се представляват от законния си представител.
При така установените факти по делото и действаща нормативна уредба частните жалби на двамата жалбоподатели се явяват нередовни – подадени са от пълномощник, който не е надлежно упълномощен от законен представител на малолетния и непълнолетния жалбоподател.
Оставянето на частните жалби без движение с указание за подписване на пълномощното на адв. Георги Тошев от лицето по чл. 25, ал. 2 ЗУБ няма да доведе до изпълнение на законовото изискване, защото компетентният орган не е издал акта по чл. 25, ал. 2 ЗУБ – факт, който изрично е посочен и в двете жалби. Фактическият резултат, до който би се стигнало, ако съдът остави частните жалби без движение с указание да бъдат приподписани – те и пълномощните за адв. Георги Тошев, от лицето по чл. 25, ал. 2 ЗУБ, би било лишаване на частните жалбоподатели от право на съдебна защита, тъй като такова лице няма определено.
В случая съдът е изправен, поради законодателството и поведението на компетентните органи, пред избора да спази законовите изисквания за упълномощаване на процесуален представител от малолетно и непълнолетно лице, което ще доведе до лишаване на частните жалбоподатели от право на съдебна защита, или да приеме, с оглед на обективната невъзможност малолетния и непълнолетния жалбоподател сами да осигурят изискуемото от закона представителство по чл. 25, ал. 1 или 2 ЗУБ, че в случая приложение, макар и с определени отклонения, следва да намери чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и служебно да назначи на малолетния и непълнолетния жалбоподател за процесуален представител упълномощения от тях адвокат.
Съгласно чл. 2 (1) от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Република България считано от 03.07.1991 г., държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация. Съгласно чл. 22 (1) от Конвенцията държавата взема необходимите мерки, за да получи дете, което иска да получи статут на бежанец, подходяща защита на своите права. Съгласно чл. 3 (1) от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагате, от съдилищата, административните или законодателните органи.
Основавайки се на горното и на чл. 5, ал. 4 от Конституцията съдът счита, че висшите интереси на децата – частни жалбоподатели, налагат съдът да назначи за техен процесуален представител избрания от тях адв. Георги Тошев – член на правната мрежа на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти при Българския хелзинкски комитет.
Вярно е, че извършеното упълномощаване на адв. Георги Тошев няма доказателства да е направено чрез ползването на преводач, какъвто частните жалбоподатели изрично са поискали в хода на съдебното производство, но съдът отчита факта, че така извършеното упълномощаване, в контекста на обективно неизпълнените задължения на компетентните органи за назначаване на представител на лицата, е единственото възможно процесуално средство за реализиране на правото на защита на двамата частни жалбоподатели при отчитане на висшите им интереси.
Адвокат Георги Тошев следва да осъществи процесуално представителство на двамата жалбоподатели в хода на съдебното производство по оспорване на Заповед №517з-1312.
С оглед на горното и на основание чл. 95, ал. 3 и 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 23, ал. 1 ЗПП Върховният административен съд


ОПРЕДЕЛИ:


НАЗНАЧАВА за процесуален представител на А. Р. М., [дата на раждане] , и на Б. Х. М., [дата на раждане] , граждани на Ислямска република А. адв. Георги Тошев, Софийска адвокатска колегия, член на правната мрежа на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти при Българския хелзинкски комитет.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.