Предишно Р/О: Предишно Р/О, 9110 / 29.7.2015 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

9696
София, 23.09.2015

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
АГЛИКА АДАМОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаАГЛИКА АДАМОВА
по адм. дело 10208/2015. Document Link Icon


Производството е по чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Ю. Б.В." и „Разиер Опърейшънс Б.В.“, дружества, регистрирани в Кралство Н., чрез процесуалните им представители срещу определение № 9110/29.07.2015г. постановено по адм. д. 8484 от 2015г. на Върховния административен съд - четвърто отделение, с доводи, че е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат се съображения срещу допуснатото от Комисия за защита на конкуренцията незабавно изпълнение на нейно решение № 540/30.06.2015г., постановено по преписка № К.-227/281/2015г., както и срещу самото решение. Подробно се обосновава твърдението за настъпване на значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателите по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК от незабавното изпълнение. Жалбоподателите твърдят, че съдът не е обсъдил представените с преписката доказателства в тази насока. Поради това молят обжалваното определение да бъде отменено, а допуснатото предварително изпълнение на решението на К. да бъде спряно. Претендират разноски.
Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията чрез процесуалния си представител оспорва частната жалба. Твърди, че незабавното изпълнение настъпва по силата на закона и че не са налице предпоставките на чл. 166, ал.2 АПК за неговото спиране. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - петчленен състав - І колегия, като взе предвид доводите и възраженията на страните и представените доказателства и извърши проверка на обжалвания акт при спазване на разпоредбата на чл. 218 във връзка с чл. 236 от АПК, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното определение на основание чл. 166, ал. 3 от АПК е оставено без уважение искането на "Ю. Б.В." и „Разиер Опърейшънс Б.В.“, за спиране на предварителното изпълнение на т. 3 от решение № 540 от 30.06.2015г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № К.-227/281/2015г.
За да постанови този резултат, съдът подробно е анализирал относимите доказателства и е направил обоснован и законосъобразен извод, че не са налице предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на процесния административен акт.
При условие, че предварителното изпълнение на решението на К. произтича от закона, а не е допуснато по преценка на административния орган съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 АПК критерии, по аргумент от чл. 166, ал. 4 вр. ал.2 АПК правилно е прието, че изпълнението му може да бъде спряно само ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Ето защо доводите: 1. че не е ясно кои действия на жалбоподателите са възприети като нарушения на правилата за защита на конкуренция; 2. относно приложимото европейско законодателство и неговото неспазване с решението за установяване на нарушение; 3. за нарушение на чл. 6 АПК; 4. за нарушение на принципа за свободно движение на услуги и за опасност в тази връзка от предприемане на процедури от ЕК срещу България са такива по същество и касаят законосъобразността на акта, чието незабавно изпълнение е предвидено в закона, а не законосъобразността на самото незабавно изпълнение.
Съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 4 от АПК на акт по чл. 66, ал. 1 от З. следва да прецени дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата /а не на държавата, каквато би била налице при реализиране на твърдяната от жалбоподателите опасност Република България да бъде санкционирана за неспазване законодателството на ЕС/, която при това трябва да бъде съпоставена с презумираната от закона, допускащ незабавно изпълнение, защита на обществения интерес.
Практиката на Върховния административен съд в значителната си част изхожда от разбирането, че съдът може да допусне спиране на предварително изпълнение само когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолее.
По делото не са представени убедителни твърдения и доказателства за наличие на неблагоприятни имуществени последици за дружеството, които могат да бъдат определени като значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес по смисъла на закона съобразно гореизложените мотиви. Действително, както по преписката, така и с частната жалба са представени доказателства, включително нови, от които може да се направи извод, че незабавното изпълнение на решението на К. накърнява имуществения интерес на жалбоподателите, доколкото очевидно е пречка за стопанска дейност, във вида и при условията, в който те желаят да продължат да осъществяват.
Всеки административен акт с утежняващи адресата си последици всъщност води до подобен неблагоприятен резултат за имуществено състояние на този адресат. Загубите и пропуснатите ползи за дружествата обаче имат именно имуществено измерение, докато, видно от решението на К., установените от нея нарушения засягат обществен интерес, а именно спазване добросъвестната търговска практика във връзка с въведените в страната изисквания за извършване на превоз на пътници, което е непосредствено свързвано и с осигуряване живота и здравето на гражданите чрез безопасен транспорт.
Имуществените вреди, колкото и сериозни да са, подлежат на репариране, като българското законодателство предоставя на гражданите и организациите възможността да потърсят по исков ред обезщетение за вреди, претърпени от предварително изпълнение на административен акт, който впоследствие бъде отменен. Държавата като евентуален длъжник по подобно задължение е достатъчно надеждна и няма опасност такова евентуално присъдено обезщетение да не бъде изплатено. Всъщност значителна или трудно поправима имуществена вреда би била налице например ако води до трайно унищожаване на материални блага /например сгради и съоръжения/, засяга възможността за осигуряване на издръжка за живот или би могла да доведе до неплатежоспособност на търговско предприятие, включително поради опасност за прекратяване на дейността му. Такива или подобни по степен опасности не се твърди или установява да застрашават жалбоподателите.
В представеното писмо относно наетите 150 висококвалифицирани служители на компания за бизнес услуги с цел аутсорсинг обслужване на дейността на Ю., е посочено, че те са наети с цел обслужване на клиенти не само в България, но и в цяла Европа. Следователно, невъзможността за опериране на българския пазар без предвидените в закона лицензии и без спазване на изискванията за осъществяване на превози, която ще е налице поне до влизане в сила на окончателното съдебно решение относно законосъобразността на принудителната мярка, наложена от К., не би следвало да се отрази съществено на броя на работещите служители. Съответно, при спазване на българското законодателство, няма пречка дейността на жалбоподателите във връзка с превоз на пътници да се осъществява.
За сметка на това опасността от засягане живота и здравето на гражданите при извършване на превоз без наличие на необходимите лицензи и разрешения и при липса на съблюдаване на законовите изисквания е достатъчно сериозна причина, която да бъде противопоставена на накърнения имуществен интерес на частни лица. В този смисъл оплакванията за непропорционалност на незабавното изпълнение са неоснователни. То е необходимо и подходящо, защото осигурява незабавно преустановяване на практика, за която с решение на К. е установено, че противоречи на правилата на добросъвестната търговия. Незабавното изпълнение не надхвърля преследваната от закона цел, въпреки че води до преустановяване на дейността на дружествата. Преустановяването на дейността касае именно вида, в който тя се осъществява в момента, а именно без лицензи и разрешения за обществен превоз на пътници. Няма как целта на закона да бъде постигната с по-малко рестриктивни мерки.
Няма пречки жалбоподателите да осъществят планираните от тях инвестиции в страната, при спазване на националното законодателство.
Суспензивният ефект на жалбата срещу индивидуален административен акт е принцип в българското административно право, но съществуват достатъчно законодателства на държави-членки в ЕС /например Франция/, в които този принцип не съществува. Това, както и възможността за ограничаване на принципа за суспензивен ефект на жалбата само по себе си не представлява нарушение на правото на ЕС, още повече, че в настоящия случай законът предоставя процесуална възможност за съдебна защита срещу незабавното изпълнение.
По изложените съображения, в жалбата не се обосновават предпоставките на хипотезите по чл. 166, ал. 4 вр. ал.2 от АПК, а аргументите по съществото на спора относно липсата на действително нарушение на конкуренцията не следва да бъде обсъждани в настоящото производство. В конкретния случай правилен и обоснован е изводът на съда за липсата на основания за спиране на предварителното изпълнение. Частната жалба е неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл. 234 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - І колегия,

ОПРЕДЕЛИ:



ОСТАВЯ В СИЛА определение № 9110/29.07.2015г. постановено по адм. д. 8484 от 2015г. на Върховния административен съд - четвърто отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


Особено мнение: