П Р О Т О К О Л

София, 29.09.2020 година

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
ХРИСТО КОЙЧЕВ
при участието на секретаря Михаела Петрова
и с участието на прокурора Мария Бегъмова
сложи на разглеждане дело № 9200 по описа за 2020 година Document Link Icon,
докладвано от съдията ХРИСТО КОЙЧЕВ


На поименно повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: С. Костов, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. Кунев, редовно упълномощен от по-рано.
ОТВЕТНИКЪТ: Съвет за електронни медии, редовно призован, се представлява от юрк. Е. Станева и юрк. Д. Петрова.
За Върховната административна прокуратура се явява прокурор Мария Бегъмова.

Върховният административен съд уведоми страните, че на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК се извършва звукозапис в съдебното заседание.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

Адв. Кунев: Да се даде ход на делото.
Юрк. Петрова: Да се даде ход на делото.
Юрк. Станева: Да се даде ход на делото.
Прокурор Бегъмова: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА касационната жалба на С. Костов срещу Решение № 749/22.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1390/2019 г. по описа на Административен съд София - област.

Адв. Кунев: Поддържам касационната жалба. Имам едно доказателствено искане, то касае представяне на писмени доказателства във връзка с твърдението ни за допускане на касационно обжалване, а именно необоснованост на процесното решение. Представените писмени доказателства представляват част от имейл кореспонденция, която е получена вчера от доверителя ми, а доказателствата за датата на получаване се съдържат в самата разпечатка. В същата кореспонденция има прикачени два файла, които също са разпечатани. Те представляват друга имейл кореспонденция, която обяснява каква е връзката с предмета на делото. Изрично сме направили възражение пред Административния съд София - област, че всички доводи на доверителя ми при издаването на съответния акт на СЕМ на практика не са обсъждани. Един от тези доводи е, че всъщност едно лице, което е работник в Българско национално радио е това, което е извършило фактическото действие. Тоест, той е поискал от дружеството, което управлява мрежите му, въпросното спиране на сигнала. Доколкото считаме, че изясняването на този факт, а именно кой е извършителят на действието, дали имаме пряко извършителство от страна на доверителя ми или допустителство е от съществено значение, затова тези възражения бяха повдигнати от наша страна. За сметка на това, в процесното решение няма никакъв коментар в тази връзка, просто е посочено, че не са допуснати процесуални нарушения. Твърдим, че решението е необосновано и това писмено доказателство казва именно това. Не е изяснена реално фактическата обстановка, още при издаването на процесния акт на СЕМ, а именно имаме ли извършител или допустител. В акта, който е предмет на съдебен контрол СЕМ твърди и двете неща едновременно, което е невъзможно. Няма как доверителят ми едновременно да извършва процесното деяние и да го е допуснал, това е правно невъзможно. Именно, това доказателство показва пряка връзка с необосноваността на решението и показва всъщност кой е извършител на въпросното деяние. Искането се основава от една страна на чл. 219, ал. 1 от АПК, защото е в пряка връзка с касационните ни основания, а и представлява ново доказателство, защото сами виждате, че доверителят ми се хе сдобил с него едва вчера.
Юрк. Петрова: Оспорвам касационната жалба. Няма да представям доказателства.
Моля да не приемат представените доказателства, тъй като намирам, че не са нови доказателства. По делото няма спор, че фактическото желание за спиране на програмата не е било обективирано от господин С. Костов, а именно от директора на Дирекция „Техника“ – П. Костов. Това не е нов факт, той е бил установен с всички събрани доказателства, включително и проверката на прокуратурата, включително и от временната комисия към Народното събрание. Този факт не е нов и смятам, че не следва да бъде установяван от касационна инстанция. Това не са нови доказателства, тъй като не е спорно, че господин П. Костов – директор на Дирекция „Техника“ е изпратил имейл до НУРТС. Не оспорвам допустимостта на доказателствата.
Юрк. Станева: Оспорвам касационната жалба. Няма да представям доказателства.
В кориците на делото се намира и протокол от среща, проведена между Съвета за електрони медии и Генералния директор на Българско национално радио, както и кореспонденция между СЕМ и С. Костов, в които документи самият Костов обяснява, че кореспонденцията с НУРТС я осъществява неговият технически директор тогава, а именно господин Костов. В този смисъл самият факт, че има такава кореспонденция, с която се е снабдил С. Костов, не е ново доказателство за нас. Не оспорвам допустимостта им.
Прокурор Бегъмова: В касационното производство се допускат писмени доказателства и доколкото процесуалният представител на касатора твърди, че доказателството е във връзка с релевираното касационно основание за необоснованост на съдебния акт, не възразявам същото да се приеме, а относимостта ще се преценява по съществото на правния спор.

Върховният административен съд, седмо отделение, на основание чл. 219, ал. 1 от АПК


О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените от процесуалния представител на касационния жалбоподател писмени доказателства – заверени ксерокопия на част от имейл кореспонденция от 28.09.2020 г. от П. Костов до В. Добрева с дата 12.09.2019 г., от В. Добрева до Д. Антов и П. Костов с дата 13.09.2019 г. и 2 бр. прикачени файла от Интернет страницата на „ABV.BG“.

Адв. Кунев: Нямам други доказателствени искания.
Юрк. Петрова: Нямам доказателствени искания.
Юрк. Станева: Нямам доказателствени искания.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Кунев: Уважаеми съдии, поддържам изцяло подробно изложените наши виждания за неправилност на обжалваното пред вас решение. Но ще обърна внимание на няколко момента, които считам, че по целия този казус и неговото развитие на този етап са показателни. На моя доверител му беше прекратен предсрочно мандата като генерален директор на Българско национално радио, за твърдени груби нарушения на основните принципи на Българското национално радио и Българската национална телевизия. През цялото време и в хода по издаването на административния акт на СЕМ и пред предходната съдебна инстанция, така и не стана ясно какви са тези нарушения. СЕМ единствено твърди такова по чл. 10, т. 2, тоест през цялото време очевидно няма никакъв спор между страните за простото граматическо тълкуване на Закона за радиото и телевизията, който при всички случаи говори, ако приемем, че има такива, за груби нарушения, а се твърди наличие само на едно. Съвсем отделен е въпросът дали доверителят ми изобщо го е извършил и пак казвам, доводите ни затова, че самият административен орган твърди две взаимно изключващи се неща се съдържат в мотивите на решението, с което СЕМ прекрати предсрочно мандата на доверителя ми. Там пише, че е допуснал и извършил едно и също деяние. Това е невъзможно. Освен всичко друго, дори и да говорим за хипотеза на допустителство, при всички случаи няма доказателство затова, че доверителят ми е знаел какво точно ще се случи и въпреки това знание е допуснал случилото се. Отделно въпросите, които са поставени на вниманието на съда, касаят множество други нарушения, които се твърди, че са извършени от доверителя ми, но всъщност, те не са в нарушение на чл. 10 от Закона за радиото и телевизията. Това е нещо, което в този казус убягва на тези, които го разглеждат. Още нещо, което считам, че е описващо достатъчно ситуацията се съдържа в протокол, който е приложен в кориците на делото, това е протокол при обсъждането от страна на членовете на СЕМ, при вземане на това решение, което се счита за мотив към самия акт. Там изрично председателят на СЕМ заявява, че няма никакво намерение да чака нарушенията да станат системни, просто ще бъде приложен текста на закона. Тоест, изначално, още преди издаването на акта е ясно, че той реално не спазва закона такъв какъвто е той.
В този смисъл, имайки предвид и отчитайки всички останали аргументи, които подробно сме изложили в жалбата, моля да постановите решение, с което да отмените обжалваното пред вас решение, ведно с всички последици от това.
Юрк. Петрова: Уважаеми съдии, моля да постановите решение, с което да оставите в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Намирам, че не са налице твърдените допуснати процесуални нарушения. Съдът е изследвал всички представени доказателства по делото, обсъдил ги е и е мотивирал въз основа на тях своето решение. Противно на твърдението на процесуалния представител на касационния жалбоподател намирам, че в решението, както на СЕМ, така и на съда, става ясно, че става въпрос за допуснато грубо нарушение на основен принцип, който следва да спазва доставчикът на медийни услуги. В решението на СЕМ и на съда са изложени мотиви в тази част, като моля да имате предвид, че Конституционният съд на Република България в цитираното решение № 10/1999 г. по конституционно дело № 36/1998 г. се е произнесъл по употребата на понятието "груби". Считам, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, доколкото безспорно установен се явява факта на спирането на сигнала на програма „Хоризонт“, разпространяван чрез електронно съобщителни мрежи с аналогово разпръскване на територията на цялата страна, като безспорно се установя, че не е имало технически причини, че господин С. Костов е бил уведомен предварително, че това ще се случи, тъй като в програмата на БНР предишният ден е разпространявало такова съобщение и липсата на този сигнал за близо 5 часа, лишава гражданите на Република България от основното им право - правото им на информация, което е основен принцип и който следва да бъде спазван въз основа на националния доставчик на радио услуги.
Представям подробни писмени бележки, които моля да приемете и претендирам разноски за един юрисконсулт.
Юрк. Станева: Уважаеми съдии, присъединявам се към становището на юрк. Петрова. Намирам, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моля да бъде потвърдено.
Прокурор Бегъмова: Уважаеми съдии, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение на АССО, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № РД-05-107 от 17.10.2019 г. на СЕМ за предсрочно прекратяване на мандата - договора за управление като генерален директор на БНР, е валидно, допустимо и правилно. В изпълнение на служебното си задължение по чл. 168, ал. 1 АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
На първо място, правилна е преценката, че Решение № РД-05-107 от 17.10.2019 г. е постановено от компетентен орган – СЕМ, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗРТ, в предвидената писмена форма, при спазване на определената процедура и при наличие на фактически и правни мотиви.
Възражението за неправилна преценка на съда относно мотивираността на акта е неоснователно. Мотивите на акта се съдържат както в обстоятелствената част на същия, така и в Протокол № 46/17.10.2019 г. от заседанието на СЕМ.
Съдебното решение също е мотивирано. В мотивите на същото фактите са изложени така, както са установени от събраните доказателства и както ги е възприел съдът. Обстоятелството, че съдът е извършил фактически констатации и е извел правни изводи, аналогични с тези на административния орган, не е порок на решението.
Основният спор относно законосъобразността на процесния ИАА пред първоинтанционния съд се концентрира върху съответствието на акта с доказателствата и материалния закон. Преценката на съда, че оспореното решение отговаря на тези критерии за законосъобразност, основана на доказателствата по делото и установените факти и обстоятелства, субсумирани към съответните материалноправни норми, е основна част от съдържанието на касационната жалба, с което е релевирано касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
При постановяване на съдебния акт от фактическа страна е безспорно установено, че на 13.09.2019 г., за периода от 6.00 ч. до 10.42 ч. е преустановено излъчването на програма „Хоризонт“ на честота 103.0 МНz за територията на страната, с което е нарушено публичното задължение на Българското национално радио, съгласно предоставената лицензия, да разпространява чрез наземно аналогово разпръскване 24 часа в денонощието, 365 дни в годината програма „Хоризонт“, която е програмата на националния обществен доставчик с най-голяма аудитория. Безспорно е установено също така, че това действие е предшествано от изрично съобщение в късните часове на предишния ден, което изключва поддържаната защитна теза от касатора, че не е бил наясно за предстоящо спиране излъчването на сигнала. В същото време не са съществували никакви технически причини, които го налагат – не е имало необходимост от извършване на техническа профилактика на предавателя, нито проблеми с оптичния кабел. В тази насока твърденията на жалбоподателя са непоследователни и противоречиви и правилно са възприети като израз на защитна позиция. Фактическата обстановка не се променя с представеното в днешното съдебно заседание писмено доказателство. Отразеното в същото обстоятелство е установено в хода на извършените проверки, в това число и от прокуратурата и е било известно на административния орган. Писмото е представено в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя, което е негово право, но с оглед установената фактическа обстановка, намирам за правилна тезата на СЕМ, възприета и от съда, че генералният директор е едноличен орган на управление на БНР, който носи цялата отговорност за непрекъснатото създаване и разпространяване на програмата на националното радио и в частност, в случая – за сигнала на програма „Хоризонт“, в изпълнение на изискването на чл. 6, ал. 2 и 3 ЗРТ и чл. 51 ЗРТ и с оглед принципа по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗРТ за гарантиране правото на информация. Обстоятелството, че по същото време програмата е излъчвана по интернет, не променя горния факт.
От правна страна това означава, че е допуснато нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРТ, на което материалноправно основание е издаден процесния акт. Правилна е преценката на решаващия съд за законосъобразно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ в хипотезата на грубо, а не на системни нарушения, изразяващо се в допускане да бъде извършено недопустимо спиране излъчването на сигнала на БНР на територията на страната за продължителен период от време. Относно граматическото и логическо тълкуване на понятието „груби нарушения“ в първата хипотеза на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ, следва да се има предвид, че като форма на законодателна техника двете алтернативно посочени хипотези са обединени в една алинея, което граматически предпоставя употреба на множествено число, но логически не води до извод, че грубите нарушения следва да са непременно няколко на брой. В противен случай този брой следваше да е изрично посочен, подобно на определението за системни нарушения. Тълкуването, извършено от административния орган и от решаващия съд в тази насока също намирам за правилно.
В допълнение считам, че доводите, наведени в касационната жалба по повод издадените наказателни постановления, с които е наложена имуществена санкция на БНР, са ирелевантни, защото тези производства не са с преюдициално значение спрямо настоящето, макар да са посочени в мотивите на процесното решение на СЕМ в контекста на общата фактическа обстановка.
С оглед гореизложеното считам, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е постановено при липса на касационни отменителни основания, поради което намирам, че следва да бъде оставено в сила.

Реплика на адв. Кунев: По отношение на изложеното от прокуратурата и от другата страна, спорът затова дали доверителят ми е знаел и какво е знаел, искам да кажа, че прокуратурата, както и другата страна знаят, че става въпрос за едно писмено доказателство, което се намира в кориците на делото, което представлява резолюция, буквално с думичката „Да“, но тя е върху искане за разрешаване за извършване на технически действия в другия комплекс, което няма нищо общо със спирането на сигнал или каквото и да е било. Самата техническа профилактика на този студиен комплекс не предполага спиране на сигнал. Доверителят ми, нито е бил информиран за това, нито го е разрешавал. Факт, който е коментиран изрично именно след проверката на прокуратурата, възложена от главния прокурор и в документ като изявление като краен резултат на тази проверка, което се съдържа и в материалите, които и СЕМ използва при издаване на своя административен акт. Тоест, един безспорен факт, че не е уведомен за това, което се е случило на следващия ден, се превръща във факт, който се приема за даденост. Не е вярно, че са налице доказателства затова, че въпросната резолюция „Да“ е поставена върху искане или какъвто и да е документ, предполагащ спирането. Въпросните излъчвания, направени в по-късен час, не са нещо, което е станало със знанието на доверителя ми. Това, че във въпросния ден е имало изпратено уведомление за спиране на сигнала, това също е факт, но това не означава, че доверителят ми е бил информиран за спиране на сигнала на програмата, който сигнал между другото никога не е спиран, както мисля, че няма спор между страните, както и че разпространението на програмите на Българско национално радио нямат нищо общо с мрежите на аналогово наземно разпръскване. Всъщност БНР доставя радиосигнал с далекосъобщителни мрежи, а не чрез аналогови такива за наземно разпръскване. В този смисъл, колкото и да твърдим, че доверителят ми е знаел за такова спиране, доказателства затова няма. Най-малкото това се установява с въпросната резолюция „Да“ върху документ, който го информира за текущи ремонтни действия на студийния комплекс, а това е единственото доказателство.

Прокурор Бегъмова: Искам да обърна внимание отново на следното: Първо, предишният ден има излъчено съобщение за предстоящо спиране на излъчването на програма „Хоризонт“, което изключва възможността за незнание от страна на генералния директор на този факт и второ - на 13.09.2019 г., когато програмата на радио „Хоризонт“ е била спряна, в резултат на което се създава сериозно напрежение в радиото и в обществото, пет часа са били недостатъчни за генералния директор в изпълнение на неговите задължения, отговорности и функции, да разбере какво се случва, как и защо се случва спирането на излъчването на сигнала на радио „Хоризонт“.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.11 часа.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: