П Р О Т О К О Л

София, 11.03.2014 година

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
при участието на секретаря Росица Тодорова
и с участието на прокурора Лилия Маринова
сложи на разглеждане дело № 16695 по описа за 2013 година Document Link Icon,
докладвано от председателя АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ


На именно повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК на второ четене:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ - [фирма], редовно призован, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ - Дирекция "Инспекция по труда" - В., редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена защита.
За В. се явява прокурор М..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Неоснователна касационна жалба.
В обжалваното съдебно решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, също и не е нарушен материалният закон. Видно от представените писмени доказателства лицата, подписали протокола за извършена проверка и предписали оспорените принудителни административни мерки, работят като инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” - В.. Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от У. правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, инспекторите са контролни органи и при осъществяване на дейността си могат да прилагат ПАМ, предвидени в съответните нормативни актове. Налага се изводът, че издаденият индивидуален административен акт, обективиран в протокол за извършена проверка, е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите законови правомощия.
Правилно съдът е приел, че доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорените ПАМ, дадени като задължителни предписания в протокола за извършена проверка от 31.07.2013г., е неоснователен и недоказан. Протоколът, съобразно чл. 59, ал. 1 АПК съдържа необходимите реквизити на административен акт и е надлежно мотивиран. В предписанията не е конкретизирана точната сума, която не е изплатена изцяло на работниците и служителите за процесните периоди на м. април и месец май 2013г., но нейният размер може да се установи от изготвената служебна справка от дружеството за изплатената и дължима част от трудовото възнаграждение за двата процесни периода.
След като и в хода на съдебното производство, въпреки дадените указания на съда, не са представени доказателства за своевременно изплащане на дължимите суми, представляващи работни заплати за м. април и месец май 2013г., то предписанието е правилно и сроковете за плащане не са спазени.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законоустановения едномесечен срок.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


СЕКРЕТАР: