РЕШЕНИЕ

7341
София, 18.06.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ГЪРБАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИО ДИМИТРОВ
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
при секретар Милена Ценова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаДОБРИНКА АНДРЕЕВА
по адм. дело 7021/2015. Document Link Icon




Производството е по реда на чл.145 във връзка с чл.132, ал.2, т.8 от АПК във връзка с чл.58, ал.3 от Изборния кодекс /ИК/.
Образувано е по жалба на ПП "Движение за права и свободи",представлявана от Л.М.,нейн председател, подадена чрез представителя по пълномощие М. С. Карадайъ,против решение №1492-МИ от 09.06.2015г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което са приети Методика за определяне съставите на общинските избирателни комисии (ОИК) в изборите за общински съветници и за кметове съгласно приложение № 1 и Изчисляване представителството на членовете в ОИК съгласно приложение № 2. В жалбата са релевирани възражения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон- нарушения на § 1 т.10 от Допълнителните разпоредби на ИК с доводи,че в Приложение № 1 на шесто място е посочена КП „България без цензура“ ,която вече не фигурирала в регистъра на ПГ в 43-то Народно събрание, както и на ал.4 т.1 и 10,ал.5,8 и 10 на чл. 76 от същия кодекс,с доводи за нарушен баланс на представителство.По подробно изложени съображения,изведени и от нормата на чл.75 ИК, касаеща предстоящото провеждане на консултации при кметовете на съответните общини, жалбоподателят моли ВАС да отмени обжалваното решение.В откритото съдебно заседание не изпраща процесуален представител.
Ответната страна - Централната избирателна комисия (ЦИК),чрез процесуалния си представител М. Б.-упълномощен с решение № 9 от 23.03.2014г. на ЦИК нейн член,оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност .
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима,като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 58, ал. 1 ИК, тъй като видно от приложената разпечатка от страницата на Б. в интернет, решението на ЦИК е публикувано на 09.06.2015г., а жалбата е подадена в ЦИК на 12. 06.2015 г.
Разгледана по същество, е основателна:
С оспореното пред настоящата инстанция решение, на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 74 и 76 от Изборния кодекс,ЦИК е приела Методика за определяне съставите на общинските избирателни комисии (ОИК) в изборите за общински съветници и за кметове съгласно приложение № 1 и Изчисляване представителството на членовете в ОИК съгласно приложение № 2.
С методиката е определена изчислителната процедура за разпределение на местата в ОИК между парламентарно представените партии и коалиции и партиите, имащи членове в Европейския парламент от Република България, избрани с техните листи, които не са парламентарно представени, и в който алгоритъм участват като компоненти съответно:общият брой на всички членове на ОИК в изборния район съгласно чл. 76, ал. 4 от ИК, броят на депутатите на парламентарно представените партии и коалиции в 43-то Народно събрание (без независимите депутати) към датата на издаване на указа на президента за насрочване на местните избори и общият брой на депутатите на парламентарно представените партии и коалиции в 43-то Народно събрание (без независимите депутати) към датата на издаване на указа на президента за насрочване на местните избори.Определени са формулата за броя на членовете на ОИК в изборния район по партии и коалиции за всяка от осемте партии и коалиции, съответно и начинът на преценяване на остатъците след целите числа,с цел всички парламентарно представени партии и коалиции да получат поне по 1 член в ОИК.С Изчислението,съобразно текущо съотношение по чл.76 от ИК,към датата 09.06.2015г.,е „онагледен” математическият алгоритъм, във вариант за изчисления –съответно при ОИК в състав от 11, 13 , 17 и 19 членове.
Видно от данните по административната преписка ,на проведеното заседание на Ц. избирателна комисия ,при осъщественото гласуване от 17 членове на ЦИК, „за”предложения проект са гласували поименно посочени 13, съответно-„против” - 4 броя членове на ЦИК. Решението е прието.
Решението е взето от компетентен орган,при наличие на необходимия кворум,в изискуемата от закона форма,но без да са спазени административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон ,поради което е незаконосъобразно.
То е незаконосъобразно по следните съображения:
На първо място,то е взето преждевременно,преди насрочване на изборите, за които се отнася,т.е. преди настъпване на правопораждащия факт,който го обуславя,а именно указ на президента на републиката.Поради това то не е съобразено от една страна с нормата на чл.4 ал.1 от ИК,предвиждаща,че изборите за народни представители за Народно събрание и за общински съветници и за кметове се насрочват от президента на републиката не по-късно от 60 дни преди изборния ден.Освен това,съгласно разпоредбата на § 1 т.10 от Допълнителните разпоредби на ИК,дефинираща "Парламентарно представените" партии и коалиции, това са партии и коалиции,които са участвали на последните избори за народни представители и имат парламентарна група в Народното събрание към датата на насрочване на съответния вид избор.Следователно датата на насрочване на съответния вид избор е материалната предпоставка за осъществяване правомощията на ЦИК във връзка с провеждане на съответния вид избор.
Горният извод се налага не само от факта,че и в настоящия момент има действащи ОИК, но и от текста на самата методика,в чийто алгоритъм два от общо трите формиращи го показатели представляват данни,взети именно към датата на издаване на указа на президента за насрочване на местните избори,и това са първо-елементът „брой на депутатите на парламентарно представените партии и коалиции в 43-то Народно събрание (без независимите депутати)”,и второ- „общият брой на депутатите на парламентарно представените партии и коалиции в 43-то Народно събрание (без независимите депутати)”.Следователно само един от показателите,а именно първият-представляващ „общият брой на всички членове на ОИК в изборния район съгласно чл. 76, ал. 4 от ИК” не сочи към датата на издаване на указа на президента за насрочване на местните избори,което обстоятелство не е съобразено от административния орган.
Тези съображения налагат правен извод, че в конкретния случай ЦИК е допуснала нарушение, съставляващо отменителното основание по смисъла на чл.146, т. 3 от АПК.
На второ място, като правно основание за издаване на оспореното решение, административният орган е посочил чл.57, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 74 и 76 от Изборния кодекс. Първата норма определя правомощията на Централната избирателна комисия да назначава районните и общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии извън страната и да утвърждава списъци на резервните членове,да назначава и секционните избирателни комисии в страната в случаите, когато районната или общинската избирателна комисия не ги е назначила в определения срок,не и да издава методически указания.Поради това настоящият случай не попада в хипотезата на тази норма.Правомощията на ЦИК да издава и други решения,извън предвидените в ал.1 на чл.57 ИК,са уредени в нормата на чл.57,ал.3 ИК.
Същевременно чл.74 ИК регламентира назначаването от Централната избирателна комисия на общински избирателни комисии за всяка община при избори за общински съветници и за кметове в срок-не по-късно от 50 дни преди изборния ден,който, както бе посочено по-горе-към датата на вземане на оспореното решение,а и към настоящия момент,не е определен.Чл.76 ИК посочва техният състав.Затова и тези две разпоредби,по аналогични на посочените по-горе съображения,обосновават извод за наличие и на отменителното основание на чл.146, т.4 от АПК.
По тези съображения обжалваното решение на административния орган следва да се отмени.
Водим от гореизложеното и на основание чл.58, ал.3 от Изборния кодекс и чл.172, ал.2 пр.2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1492-МИ от 09.06.2015 г. на Централната избирателна комисия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Особено мнение: