П Р О Т О К О Л

София, 28.10.2013 година

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАСКА ДИШЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
при участието на секретаря Пенка Котанидис
и с участието на прокурора Антоанета Генчева
сложи на разглеждане дело № 9804 по описа за 2013 година Document Link Icon,
докладвано от съдията АТАНАСКА ДИШЕВА


На именно повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: [фирма], редовно призован, се представлява от адв. С., надлежно упълномощен от днес.
ОТВЕТНИКЪТ: Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същият е постъпила писмена защита.
ЗА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор А. Г..
АДВ С.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба:
ДОКЛАДВА отговор на ответника по касационната жалба.
АДВ. С.: Поддържам касационната жалба. Няма да представям нови доказателства.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. С.: Моля да уважите касационната жалба и отмените решението, като неправилно и незаконосъобразно. С издаденият данъчно-ревизионен акт са променени осигуровките на управителя М. С.. Но тази промяна не е отразена в пенсионното й осигуряване. Размера на осигуровките не е променен. По този начин излиза, че тази социална осигуровка, която се изисква с данъчно-ревизионния акт да бъде платена се явява един вид данък или глоба, пари за качеството на лицето, а не за положен труд или извършена трудова дейност. Неправилно АС- П. е възприел, че управителят М. С. е полагала някакъв труд и по този начин е решила, че издаденият административен акт е основателен. На следващо място искам да подчертая, че на официалната страница на НОИ, там където се дават разяснения и уточния, и се дават точни указания как се извършва осигуряването на различни лица, за различна трудова дейност и до днес стои инструкцията, че управител, който не полага трудова дейност, а в същото време не е и назначен да извършва трудова дейност с акт на върховния орган на дружеството не следва да се осигурява по т. 7 КСО, чл.4, ал. 1 КСО. Считам,че актът е неоснователен и моля да го отмените изцяло. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е неоснователна. За да постанови решението си, съдът законосъобразно е приел, че Е. М. и М. С. са били управители на дружеството-жалбоподател, назначени с договори за управление - л. 143-144 от делото, са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т.7 от КСО. Доказано е полагането на труд по тези договори, по тях е уговорено заплащане. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е обсъдил относимите доказателства. Доводите, че съдът е взел предвид вписването на управителя в ТР като основание за възникване на задължение по реда на КСО е неоснователно, т.к. съдът е направил изводите си въз основа и на сключените договори за управление. Вписването на името на управителя в търговския регистър не е правопораждащ юридически факт. Такъв юридически факт е договорът по чл. 141, ал. 7 ТЗ, сключен в задължителната писмена форма, какъвто е налице в случая за всяко от посочените по-горе лица. Решението на съда като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

РЕПЛИКА на адв. С.: Не съм съгласен със становището на прокуратурата. За да се впише управител в ТР, трябва да се представи договор за управление, независимо дали лицето ще полага труд или не. Договорът, който представи ТР не е трудов и е такъв, който определя трудови задължения, място за работа, временна работа и възнагражденията.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:





СЕКРЕТАР:На именно повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: [фирма], редовно призован, се представлява от адв. С., надлежно упълномощен от днес.
ОТВЕТНИКЪТ: Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същият е постъпила писмена защита.
ЗА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор А. Г..
АДВ С.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба:
ДОКЛАДВА отговор на ответника по касационната жалба.
АДВ. С.: Поддържам касационната жалба. Няма да представям нови доказателства.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. С.: Моля да уважите касационната жалба и отмените решението, като неправилно и незаконосъобразно. С издаденият данъчно-ревизионен акт са променени осигуровките на управителя М. С.. Но тази промяна не е отразена в пенсионното й осигуряване. Размера на осигуровките не е променен. По този начин излиза, че тази социална осигуровка, която се изисква с данъчно-ревизионния акт да бъде платена се явява един вид данък или глоба, пари за качеството на лицето, а не за положен труд или извършена трудова дейност. Неправилно АС- П. е възприел, че управителят М. С. е полагала някакъв труд и по този начин е решила, че издаденият административен акт е основателен. На следващо място искам да подчертая, че на официалната страница на НОИ, там където се дават разяснения и уточния, и се дават точни указания как се извършва осигуряването на различни лица, за различна трудова дейност и до днес стои инструкцията, че управител, който не полага трудова дейност, а в същото време не е и назначен да извършва трудова дейност с акт на върховния орган на дружеството не следва да се осигурява по т. 7 КСО, чл.4, ал. 1 КСО. Считам,че актът е неоснователен и моля да го отмените изцяло. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е неоснователна. За да постанови решението си, съдът законосъобразно е приел, че Е. М. и М. С. са били управители на дружеството-жалбоподател, назначени с договори за управление - л. 143-144 от делото, са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т.7 от КСО. Доказано е полагането на труд по тези договори, по тях е уговорено заплащане. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е обсъдил относимите доказателства. Доводите, че съдът е взел предвид вписването на управителя в ТР като основание за възникване на задължение по реда на КСО е неоснователно, т.к. съдът е направил изводите си въз основа и на сключените договори за управление. Вписването на името на управителя в търговския регистър не е правопораждащ юридически факт. Такъв юридически факт е договорът по чл. 141, ал. 7 ТЗ, сключен в задължителната писмена форма, какъвто е налице в случая за всяко от посочените по-горе лица. Решението на съда като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

РЕПЛИКА на адв. С.: Не съм съгласен със становището на прокуратурата. За да се впише управител в ТР, трябва да се представи договор за управление, независимо дали лицето ще полага труд или не. Договорът, който представи ТР не е трудов и е такъв, който определя трудови задължения, място за работа, временна работа и възнагражденията.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:





СЕКРЕТАР: