П Р О Т О К О Л

София, 20.03.2017 година

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ
при участието на секретаря Никол Стефанова
и с участието на прокурора Нели Христозова
сложи на разглеждане дело № 2685 по описа за 2016 година Document Link Icon,
докладвано от съдията АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА


На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК страните се представиха така:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: [фирма], редовно призован, представлява се от юрк. Коцев, надлежно упълномощен.
ОТВЕТНИКЪТ: Кмета на Столична община - район "Лозенец", редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
ЗА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор Нели Христозова.

Юрк. Коцев: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на [фирма] срещу решение, постановено по адм. дело №5511/2015 г. на Административен съд София - град, към която няма представени доказателства.

Юрк. Коцев: Поддържам касационната жалба. С оглед на обстоятелството, че материята касаеща личните данни в нашето законодателство е уредена чрез транспониране на акт на Европейския съюз, моля да ми дадете срок в който да внесем искане за преюдициално запитване, което уважаемия съд да прецени дали да уважи.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счита, че следва да бъде оставено без уважение искането за даване на възможност за отправяне на преюдициално питане до съда на Европейския съд по настоящото дело. Касатора нито в касационната жалба сочи директива на Европейската общност относима към разрешаване на спора при положение, че е имал намерение да отправя въпроси като преюдициално запитване до СЕС е могъл да направи това, както с касационната жалба така и към днешното съдебно заседание. От друга страна посочената директива в касационната жалба ще бъде преценена от състава, като приложимо материално право в случай, че прецени, че е такова. Съдът може и служебно да направи запитване до СЕС без да е налице искане от страните по делото. В случай, че прецени необходимостта за отправяне на такова запитване. Поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено днес в съдебно заседание от процесуалния представител на [фирма], за даване на възможност за отправяне на преюдициално питане до съда на Европейския съд по настоящото дело.

Юрк. Коцев: Нямам доказателствени искания.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Юрк. Коцев: Моля, да уважите подадената касационната жалба на основанията посочени в нея. Моля, да ми дадете срок за представяне на писмени бележки.
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е и по същество е неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания, посочени в чл.209, т.3 от АПК. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ЗГР. В чл.106, ал.1 са уредени три отделни категории субекти, на които се предоставят данни от ЕСГРАОН - физически лица (т. 1), държавни органи и институции (т. 2) и юридически лица ( т. 3). В съответствие с нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР данните от ЕСГРАОН се предоставят на: - българските и чуждестранните граждани и на лицата без гражданство, за които се отнасят; - на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. На практика, жалбоподателят претендира приложение именно на т. 1,пр.2 на чл. 106, ал. 1 ЗГР, като "трети лица" по смисъла на тази правна норма представляват тези, които не са титуляри на данните, независимо дали са физически или юридически лица. Действително редакцията на т. 1, тълкувана изолирано от станалите две точки на ал. 1 на чл. 106 ЗГР, би подкрепяла становището на жалбоподателя. Нейното тълкуване обаче в съответствие с нормата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, следва да бъде съобразено с останалите точки на същата ал. 1 на чл. 106 ЗГР и по-специално с т. 3, в която са уредени условията, при наличието на които се предоставят данните от ЕСГРАОН, поискани от юридически лица. При условие, че липсваше правна норма със съдържанието на т. 3 би открила пътя за тълкуване на т. 1 в смисъла, поддържан от жалбоподателя - че на всяко трето лице, независимо дали е физическо или юридическо лице, би се дължал достъп до данните от ЕСГРАОН, при доказване на обстоятелството, че същите (данните) са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на негови законни права и интереси. Наличието обаче на т. 3 на чл. 106, ал. 1 ЗГР уреждаща условията за предоставяне на достъп до данните от ЕСГРАОН на отделна самостоятелна категория субекти на правото, каквато са юридическите лица, изключва тяхното причисляване към понятието "трети лица", използвано в т. 1, а оттам - изключва и приложимостта на хипотезата на т. 1 спрямо юридическите лица. Съществуването на т. 3 на чл. 106, ал. 1 от ЗГР налага стеснително тълкуване на понятието "трети лица", използвано в т. 1 и обосновава извода, че същото обхваща само трети физически лица. Юридическите лица са адресати на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗГР и единствено при наличието на юридическите факти, установени в нейната хипотеза, административният орган дължи прилагане на нейната диспозиция като предостави на заявителя данни от ЕСГРАОН. В съответствие с приложимата спрямо жалбоподателя като юридическо лице норма на чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗГР, поисканите от него данни биха подлежали на предоставяне от страна на ответника само в три изчерпателно посочени хипотези - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни,както правилно е приел съдът. Считам,че при формиране на изводите на съда не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неточно приложение на материалния закон. Предвид изложеното решението на съда е правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, предоставя седмодневен срок за представяне на писмени бележки.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:55 часа.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:




СЕКРЕТАР: