РЕШЕНИЕ

17664
София, 23.12.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора Христо Ангелов
изслуша докладваното
от съдиятаДЕСИСЛАВА СТОЕВА
по адм. дело 4752/2019. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ - отм.,в сила до 23.01.2018 г).
Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез държавен инспектор Е. Динекова срещу Решение №994 от 18.02.2019 г., и Решение №1143/22.02.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по адм. д. № 6980 по описа за 2018 г. на Административен съд София- град, с което е отменено по жалба на Н. Кордовска Решение № РС-24-15-022/31.05.2018 г. на КПКОНПИ, в частта му, с която се установява наличието на конфликт на интереси по отношение на жалбоподателката и Комисията е осъдена да й заплати разноски по делото в размер на 621, 33 лева.
Изложени са подробни съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответницата-Н. Кордовска, представлявана от адв. И. Логофетова, оспорва жалбата и развива подробни съображения както в писмения отговор, така и в писмена защита.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София- град е отменил Решение № РС-24-15-022/31.05.2018 г. на КПКОНПИ, в частта му по т.1 от него, с което се установява наличието на конфликт на интереси по отношение на Н. Кордовска- лице, заемащо публична длъжност по чл.3, т.25, предл.6 и чл.3, т.13, предл.2 от ЗПУКИ/отм./, за това, че като главен директор на управление „Банков надзор“ и изпълняваща правомощията на подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, по силата на Решение №72/19.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ, е използвала информация в свой частен интерес, получена при изпълнение на правомощията и задълженията й по служба, във връзка с приемане на Решение №73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ- нарушение на чл.10, ал.1, предл.1 от ЗПУКИ/отм./, във връзка с чл.35 от същия закон.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорения акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл.36, ал.З от АПК, от една страна, а от друга, че решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, в частта му, с която се установява наличие на конфликт на интереси.
Решението е правилно.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Производството пред административния орган е образувано по сигнал с peг. № С-2015-24/06.02.2015 г., постъпил в КПУКИ. На 01.04.2015 г. в Комисията е постъпило допълнение към сигнала.
Ответницата по касация Н. Кордовска е заемала длъжността главен директор в кабинета на подуправителя на Българска народна банка, по силата на Трудов договор №105- 033-75/16.07.2007 г. Като лице, заемащо публична длъжност, тя е подала декларации по чл. 12, т. 1 и по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ (отм.) на 09.02.2011 г. На 16.07.2013 г. Кордовска е подписала длъжностна характеристика за длъжността главен директор на управление „Банков надзор“. Съгласно същата, част от основните задължения на Кордовска включват: осъществяване оперативното ръководство на Управление „Банков надзор“ при отсъствие на подуправителя на управлението; подпомагане подуправителя на управлението при осъществяване на функциите му, координиране и контролиране дейността на дирекциите в управлението; организиране и контролиране подготовката на регулярните доклади и отчети за състоянието на банковата система.
Със заповед от 17.06.2014 г., Ц. Гунев - подуправител, ръководещ Управление „Банков надзор“ на БНБ, е оправомощил Кордовска да упражнява правомощията му на подуправител, ръководещ Управление „Банков надзор“, включително да издава индивидуални административни актове и наказателни постановления по Закона за кредитните институции.
Със Заповед № БНБ-77166/18.06.2014 г., Н. Кордовска, в качеството си на главен директор на Управление „Банков надзор“, е назначила надзорна инспекция на „Корпоративна търговска банка“ АД от Дирекция „Надзорно наблюдение на кредитните институции“ при управление „Банков надзор“ на БНБ с ръководител екип - С. Данаилова. С Решение № 72/19.06.2014 г. на УС на БНБ, Н. Кордовска е определена да замества Ц. Гунев- подуправител, ръководещ управление „Банков надзор“ и да изпълнява правомощията му при негово отсъствие. На 26.06.2014 г. Кордовска е подписала Допълнително споразумение № 105/03187/26.06.2014 г., по силата на което, считано от 18.06.2014 г. изпълнява допълнителни функции по всички дейности, свързани с ръководството на управление „Банков надзор“ до прекратяване на изпълнението им по решение на работодателя.
На 19.06.2014 г., Н. Кордовска е заявила и изтеглила сумата от 64 195 евро в 17:09:07 часа от влога си в КТБ АД. Работното време за допускане на клиенти на КТБ АД в банковия салон на централно управление на 19.06.2014 г. е било от 9:00 до 16:30, като в същият ден се е работило до приключване на обслужването на находящите се в него клиенти. Последната касова операция с клиенти е извършена в 17 часа 40 минути и 13 секунди и са обслужени още лица, след извършеното от жалбоподателката теглене.
На 20.06.2014 г. И. Искров – управител и Н. Кордовска - за подуправител, ръководещ управление „Банков надзор“, изготвят и внасят в Управителния съвет на БНБ докладна записка. С нея уведомяват, че от 12 юни е налице засилено теглене на средства от сметки на клиенти на КТБ АД в брой и чрез нареждания за превод по банков път, описано по дати в справки Приложения №1-5. Също така, че с писмо вх. № 4098/20.06.2014 г., получено в 10.51 ч. в БНБ изпълнителните директори на КТБ АД са уведомили БНБ, че като имат предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. В записката допълнително е установено, че с Писмо, вх. № 4098/20.06.2014 г., получено в 12.06 ч. в БНБ, изпълнителните директори на КТБ АД са уведомили БНБ, че банката в София е преустановила разплащанията и всички други банкови операции, считано и към 11.45 ч. на 20.06.2014 г. Поради засиленото теглене на средства от клиенти на банката в периода 12 юни - 19 юни 2014 г. включително, ликвидните активи на банката към 20.06.2014 г. не са достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, поради което е налице опасност от неплатежоспособност, което дава основание КТБ АД. да бъде поставена под специален надзор.
На 20.06.2014 г., с Решение № 73/20.06.2014 г., УС на БНБ поставя КТБ под специален надзор, като управлението на банката е предоставено на квестори, членовете на Управителния и Надзорния съвет на банката са отстранени от длъжност, акционерите, притежаващи акции на стойност над 10% от капитала на банката са лишени от глас за периода на специалния надзор, ограничена е изцяло дейността на КТБ АД и е спряно изпълнението на нейните задължения.
Въз основа на установените факти в административното производство, административният орган е издал оспореното решение, което в обжалваната част е мотивирано с това, че Кордовска, в качеството си на лице, заемащо публична длъжност, се е възползвала от служебното си положение, като е използвала информация, станала й известна с оглед заеманата от нея длъжност и изпълняваните публични функции, в частен интерес - неин личен, с което е нарушила разпоредбата на чл. 10, ал. 1, предл. 1 от ЗПУКИ (отм.). В конкретния случай облагата по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ (отм.) е налична, тя е реализирана и се изразява в получаване на предимство, привилегия и избягване на загуба за лицето, заемащо публична длъжност. Тя е получила парите си по влоговата си сметка в КТБ АД, като е избегнала неблагоприятните последици от специалния надзор и резултата, с който той завършва в конкретния случай - отнемане на лиценза на банката.
Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ гласи: "Неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства във връзка с отменените Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. ЗЗ и 75 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 12, 32 и 42 от 2009 г., бр. 18 и 97 от 2010 г., бр. ЗЗ и 60 от 2011 г. и бр. 38 от 2012 г.; отм., бр. 38 от 2012 г. /, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания се довършват по досегашния ред от Комисията".
Първоинстанционният съд е приел, че производството по установяването на конфликт на интереси е било неприключено към влизането на закона в сила, при което са приложими правилата на отменения ЗПУКИ, а актът правилно е издаден от КПКОНПИ. Оспореното решение е издадено от компетентния по чл. 22а, ал. 1 от ЗПУКИ /отм./ колективен специализиран административен орган и в законоустановената форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила, което се е отразило съществено на възможността на жалбоподателя да защити интересите си в производството.
Настоящият състав споделя изводите на административния съд, че постановеното решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните норми и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 от ЗПУКИ вр. чл. 36, ал.3 от АПК, КПКОНПИ е издала решението си без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и е направила извода за допуснати нарушения на ЗПУКИ единствено на базата на предположения въз основа на разписани задължения в длъжностната характеристика на жалбоподателката и с оглед функциите й по заместване.
В самото решение на Комисията е посочено, че КПКОНПИ е установила факта, че от 12 юни е налице засилено теглене на средства от сметки на клиенти на КТБ. Този факт е безспорен, посочва се още в решението и се установява от всички събрани в административното производство доказателства, като се отбелязва и това, че фактът на засилено теглене на депозити е бил „публично известен“. Тези изявления, обективирани в решението, ведно с липсата на каквито и да е доказателства за наличието на служебна информация у Кордовска към 19.06.2014г., че банката ще бъде поставено под специален надзор, идват в подкрепа на извода, че не е налице нарушение на чл.10, ал.1, т.1 от ЗПУКИ. Според цитираната разпоредба лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или задълженията му по служба, докато заема длъжността.
Безспорни са доказателствата, събрани по делото, че решението на УС на БНБ за поставяне на КТБ АД под специален надзор е взето на база молба, депозирана от банката на 20.06.2014г., в часовете непосредствено преди заседанието на Управителния съвет. Заседанието е започнало в 12, 30 часа, като в 10, 51 часа и в 12, 06 часа в БНБ са постъпили писма от изпълнителните директори на КТБ, последното от които придружено с размерите на салдата по сметките на КТБ в платежната система за брутен сетълмент в реално време RINGS и в оперирания от БНБ модул на TARGET 2- BNB в периода 11, 50-11, 58 часа.
По този начин твърдението на Комисията, че информацията за състоянието на банката, че същата е в състояние на неплатежоспособност, предстоящото й поставяне под специален надзор и че Кордовска лично ще предложи на 20.06.2014г. на УС на БНБ да я постави под специален надзор, не се подкрепя от събраните и приети по делото доказателства. Едностранчивото обсъждане и тълкуване на фактите по административната преписка е попречило на Комисията да формира обективно и обосновано решение, съгласно правилата на чл.35 от АПК, както правилно е посочил и Административен съд София- град.
Правилен е и изводът на съда, че нарушаването на забраната по чл.10, ал.1 от ЗПУКИ се опровергава от обстоятелството, че хиляди други физически и юридически лица са изтеглили своите депозити от КТБ АД преди поставянето й под специален надзор, като този процес е започнал още на 12.06.2014г., което означава, че множество лице, незаемащи публична длъжност и неразполагащи със „служебна информация“ в частен интерес са извършили това действие. Тълкуването на визираните правни норми налага извод, че конфликтът на интереси предполага наличието на частен интерес и неизменно съпътстващата го облага, като тези обстоятелства трябва да бъдат установени по несъмнен начин към момента на извършване на преценката за конфликт на интереси, което в случая не е налице.
По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
В касационната жалба е направено искане да бъде отменено решението на АССГ в частта за разноските, тъй като това възнаграждение е прекомерно и липсва фактическа и правна сложност по делото. Касационната инстанция преценява, че сумата не е прекомерна с оглед характера на делото, което има значителна фактическа и правна сложност, голям обем доказателства и присъдено възнаграждение към минимума, предвиден в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, поради което не следва да бъде намалявано.
С оглед изхода на спора и представения списък по чл.80 от ГПК, на ответника по касация се дължат съдебни разноски за настоящото производство в размер на 600 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,




РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение №994 от 18.02.2019 г. и Решение №1143 от 22.02.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по адм. дело № 6980 по описа за 2018 г. на Административен съд София- град
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на Н. Кордовска от [населено място] сумата от 600 /шестотин/ лева, представляваща сторените от нея разноски в касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.