П Р О Т О К О Л

София, 16.03.2016 година

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
при участието на секретаря Николина Аврамова
и с участието на прокурора Лидия Ангелова
сложи на разглеждане дело № 3215 по описа за 2015 година Document Link Icon,
докладвано от съдията ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА


На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Р. Х. П., редовно призована, не се явява, представлява се от АДВ. К., надлежно упълномощен.
ОТВЕТНИКЪТ: Градски прокурор при Софийска градска прокуратура, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
ЗА ВЪРХОВНАТА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР Л. А..

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба:

АДВ. К.: Поддържам касационната жалба на посочените в нея основания. Няма да соча нови доказателства.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. К.: Моля да уважите касационната жалба. Считам, че първоинстанционният съд съществено е нарушил материалния закон и нашата правна мисъл и тълкуването на закона са върнати далеч назад в миналото. През 2005 г., с брой 103 от 25 декември на Държавен вестник беше изменен и допълнен Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД), по-специално чл. 2, ал. 2 беше отменена. Последната гласеше, че подлежат на защита личните данни на лицата, свързани с упражняването на правомощия на държавен орган. Тази отмяна беше извършена след консултации с експерти на Европейската комисия. Считам, че неоснователно се приема, че в актове на държавни органи, част от съдържанието на които е и името на лицето, от което те изхождат, това подлежи на защита като лични данни и не е обществена информация.
В този смисъл още през 2007 г. въпросът беше поставен пред Върховния административен съд и тези дела инцидентно се разглеждаха за определен период от трето отделение. Тогава с решение № 240/2008 г. по адм. дело № 6700/2007 г., по отношение имената на лицата, съставящи актове за административни нарушения съдът прие, че информацията, свързвана с длъжността и имената на тези лица следва да се преценява като официална обществена такава по смисъла на чл. 10 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), която се съдържа в актовете на държавните органи при осъществяване на техните правомощия.
Междувременно практиката на ВАС значително се разви в тази насока. След постановяването от Конституционния съд на Решение № 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело № 14 от 2011 г., с което се приема, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности са в много по-ниска степен защитени, ВАС издаде няколко решения, а именно: решение № 8987/2014 г. по адм. дело № 2078/2014 г по описа на седмо отделение по повод влизанията на народен представител в обществена сграда; решение № 6681/2013 г. по адм. дело 13332/2012 г. по описа на пето отделение по повод данните, свързани с упражняване на държавна власт; решение № 10398/2013 г. по адм. дело № 2551/2013 г. на пето отделение. Във всички тези случаи се приема, че не е приложим Законът за защита на личните данни, защото целта на този закон е гарантиране неприкосновеността на личния живот и на личността. Исканата информация не се отнася до тези защитени блага, когато касае публичната дейност. Дори с решение № 652/2015 г. по адм. дело № 9103/2015 г. на пето отделение възнагражденията на подуправителите на БНБ се приеха за публични при надделяващ обществен интерес. А практиката, която цитирам се отнася към чл. 11 - събирана при и по повод дейността на органите на власт, но не и в актовете им, какъвто е настоящият случай.
Така че е тежко нарушен законът и моля в това отношение да имате предвид и категоричната практика на Европейския съд по правата на човека. Конкретно в решението по делото на Унгарския съюз за граждански свободи (Tarsasag a Szabadsagjogokert) срещу У., по жалба № 37374/2005 г. във връзка с приетото от унгарските съдилища, че имената на народен представител, сезирал Конституционния съд били защитени лични данни, това е намерено като тежко нарушение на правото на достъп до информация и свободата на изразяване.
И не на последно място, моля да имате предвид, че освен че това не са защитени лични данни, в случая е налице и съществен надделяващ обществен интерес по §1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за достъп до обществена информация. Там са предвидени хипотези на прозрачност и отчетност, която е следствие от това, че органите на власт упражняват такава, свързана със суверенитета, и с това, че народът е източник на властта съгласно чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България.
В дадения случай имаме данни за представител на прокуратурата, който е упражнил власт. За първи път в моята практика по ЗДОИ се сблъсквам с такъв случай, в който може да се говори и за злоупотреба с власт, тъй като става въпрос за извършено процесуално действие в пренебрегване на правилата в Конституцията, касаещи имунитет на висш държавен орган, конкретно на държавния глава.
Ето защо смятам, че обществото има право да получи тази информация и поради надделяващия обществен интерес, защото ние гражданите трябва да знаем как се упражнява властта и как се спазват законите в наше име, тъй като сме източника на тази власт.
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е допустима и по същество неоснователна. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Наведеният касационен довод е бил обсъден в решението на АССГ при правилно установена фактическа обстановка. При проверката по реда на чл. 168 АПК на основанията по чл. 146 АПК, административният съд обосновано е приел, че решението на градския прокурор на С. градска прокуратура, с което е отказан достъп до обществена информация относно конкретен магистрат, разпоредил проверка на Държавна агенция "Национална сигурност" (Д.) по сигнал на Н. Бареков срещу Президента на Република България, относно негова среща във В. с представител на EVN, не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ във вр. с чл. 10 и чл. 11 ЗДОИ.
В случая поисканата информация не е свързана с актове на държавни органи и на органи на местно самоуправление при осъществяване на техните правомощия, нито с обществения живот на гражданите, даваща им възможност да си съставят собствено мнение относно дейността им.
Касае се до персонализирана информация за определено физическо лице, за които е относима разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДОИ и законът не се прилага за достъпа до лични данни. В този смисъл е обсъдено понятието "лични данни" съгласно дефиницията на §1, т. 2 от ДР на ЗДОИ и обосновано поисканата от жалбоподателката информация е потвърдена в хипотезата на чл. 2, ал. 4 ЗДОИ извън приложното поле на регулация от ЗДОИ.
В тази връзка изводите на АССГ, че информацията относно личните данни на лица, заемащи публична длъжност, каквито са магистратите, в случая - прокурори, не влиза в обхвата на регулация на ЗДОИ (не става въпрос за анонимно упражняване на власт), са правилни и обосновани, поради което решението на АССГ следва да бъде оставено в сила.
РЕПЛИКА АДВ. К.: Прокурорът се произнася с постановление, което представлява акт на държавен орган, който винаги носи името на автора си.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:






СЕКРЕТАР: